Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2308 06.06.2019 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, IX граждански състав, в публично заседание на шестнадесети май две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието
на секретаря Ангелина Димитрова
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1066 по описа на съда
за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба, депозирана от „Грифинс“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Божурище, пл. „Гео Милев“, бл. 2, вх.
А, ет. 3, ап. 7, представлявано от *** М.Ц.Ц. против
„Армения Логистик“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: с. Белащица, общ. Родопи, обл.
Пловдив, ул. „Дружба“ № 11, представлявано от *** И.Б.Л., с която са предявени
искове с правно основание чл. 86 ЗЗД и чл. 309аТЗ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от общо 44,73 лева, представляваща сбор от обезщетения
за забава в плащанията на главници за осъществен международен транспорт на
товар по релация Ф.– Б., както следва: сумата от 12,02 лева – обезщетение за
забава по фактура № 5386/08.08.2017 г., издадена за
сумата от 480 лева за периода 17.09.2017 г. – 15.12.2017 г.; сумата от 9,47
лева – обезщетение за забава по фактура № 5412/15.08.2017 г., издадена за
сумата от 420 лева за периода 26.09.2017 г. – 15.12.2017 г.; сумата от 3,67
лева – обезщетение за забава по фактура № 5821/24.10.2017 г., издадена за
сумата от 1200 лева за периода 05.12.2017 г. – 15.12.2017 г.; сумата от 13,03
лева – обезщетение за забава по фактура № 5657/03.10.2017 г., издадена за
сумата от 780 лева за периода 12.11.2017 г. – 10.01.2018 г.; сумата от 2,92
лева – обезщетение за забава по фактура № 5881/31.10.2017 г., издадена за
сумата от 420 лева за периода 11.12.2017 г. – 04.01.2018 г.; сумата от 3,62
лева – обезщетение за забава по фактура № 5882/31.10.2017 г., издадена за
сумата от 420 лева за периода 11.12.2017 г. – 10.01.2018 г.; сумата от 80 лева
– разноски за събиране на вземането.
В исковата молба и уточнения към нея
от 30.08.2018 г. и от 05.12.2018 г. се твърди, че по силата на сключени между
страните договори за международен превоз на стоки ищецът осъществил
международен превоз на товари на ответника по релация Ф.– Б. на обща стойност
3720 лева, за което били издадени горните фактури. Дължимите суми по фактурите
следвало да се заплатят на уговорения между страните падеж, а именно 30 дни
след доставянето на стоката на указаното местоназначение и получаването на
фактура и екземпляр от съответната международна товарителница, като ответникът
не заплатил дължимите се по фактурите главници в срок. Посочено е, че ответното
дружество е извършило плащане в размер на 2100 лева на 15.12.2017 г., отнасящо
се за фактури № 5821, № 5386 и № 5412, с което са погасени главниците по
същите, като останала незаплатена дължимата законна лихва до 15.12.2017 г. На
04.01.2018 г. е извършено плащане в размер на 420 лева, отнасящо се за фактура
№ 5881, с което е погасена главницата по същата, непогасена останала законната
лихва до датата на плащането – 04.01.2018 г. На 10.01.2018 г. е извършено
плащане на сумата от 1200 лева, отнасящо се за фактури № 5882 и № 5657, с което
са погасени главниците по същите, като незаплатена останала законната лихва до
датата на извършеното плащане – 10.01.2018 г. Твърди се, че международния
превоз на товари е извършен, за което са били издадени и съответните документи
– Международни товарителници, съответно от 04.08.2017 г., 10.08.2017 г., 20.10.2017
г., 25.09.2017 г. и две от дата 25.10.2017 г. С цел гарантиране на вземането си
ищецът е подал молба за обезпечаване на
бъдещ иск, която е уважена и е издадена обезпечителна заповед. Въз основа на
издадената обезпечителна заповед било образувано и ******** г. по описа на
*****. Доколкото с поведението си ответникът е станал причина за допълнителни
разноски за обезпечаване на предявените от ищеца искове се претендират така
направените съдебно – деловодни разноски в обезпечителното и изпълнителното производство.
Моли се исковете за присъждане на обезщетения за забава да бъдат уважени, като
се присъдят и разноски за настоящото производство, както и разноските сторени
по обезпечителното и изпълнителното производство.
Препис от исковата молба, ведно с
приложенията и уточненията, е редовно връчен на ответника, като в законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на
исковата молба. В съобщението изрично е вписано, че при неподаване в срок на
писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично
искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и
присъждане на разноски.
Ответникът е бил редовно призован
на основание чл. 50 ГПК и за първото съдебно заседание.
В съдебно заседание на 16.05.2019 г.
ответникът не се е явил, не е изпратил упълномощен представител, няма и
направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно ищецът, чрез пълномощника
си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал.1 ГПК да бъде постановено
неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не
е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не
изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От писмените
доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковите
претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се
мотивира по същество. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл.
239 ГПК, с което предявените осъдителни искове да бъдат уважени изцяло.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат единствено на ищеца. Представен е
списък по чл. 80 ГПК и доказателства за
направата на разноски в размер на 300 лева за държавна такса заплатена
по настоящото гражданско дело. Съгласно т. 1 на ТР 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС
само, когато е доказано извършването на разноски от страната в производството,
те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Изисква се, страната да е
направила реално разноските, които претендира да й бъдат заплатени от
противната страна. Липсват доказателства за заплатен адв. хонорар от страна на
ищеца по делото, както и доказателства за сторени разноски по обезпечителното и
изпълнителното производство, поради което и ще се присъдят разноски единствено
за държавна такса в размер на 300 лева.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Армения Логистик“ ЕООД, ЕИК
********* да заплати на „Грифинс“ ЕООД, ЕИК *********
сумата от общо 44,73 лева /четиридесет и четири лева и седемдесет и три
стотинки/, представляваща сбор от обезщетения за забава в плащанията на
главници за осъществен международен транспорт на товар по релация Ф.– Б., както
следва: сумата от 12,02 лева – обезщетение за забава по фактура № 5386/08.08.2017 г., издадена за сумата от 480 лева за периода
17.09.2017 г. – 15.12.2017 г.; сумата от 9,47 лева – обезщетение за забава по
фактура № 5412/15.08.2017 г., издадена за сумата от 420 лева за периода
26.09.2017 г. – 15.12.2017 г.; сумата от 3,67 лева – обезщетение за забава по
фактура № 5821/24.10.2017 г., издадена за сумата от 1200 лева за периода
05.12.2017 г. – 15.12.2017 г.; сумата от 13,03 лева – обезщетение за забава по
фактура № 5657/03.10.2017 г., издадена за сумата от 780 лева за периода 12.11.2017
г. – 10.01.2018 г.; сумата от 2,92 лева – обезщетение за забава по фактура №
5881/31.10.2017 г., издадена за сумата от 420 лева за периода 11.12.2017 г. –
04.01.2018 г.; сумата от 3,62 лева – обезщетение за забава по фактура №
5882/31.10.2017 г., издадена за сумата от 420 лева за периода 11.12.2017 г. –
10.01.2018 г. и сумата от 80 лева /осемдесет лева/ – разноски за
събиране на вземането на основание чл. 309а ТЗ, както сумата от 300 лева
/триста лева/ – държавна такса по настоящото гр. дело № 1066 по описа за 2018
г. на РС – Пловдив, ІХ гр.с.
Решението е окончателно, като ответникът може да търси защита по реда на
чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК