М О Т И В И
към Присъда № 141 от 19.09.11 г.
по НОХД № 578/11 г.
Производството
е по реда на чл. 370 и сл. от НПК.
Обвинението
срещу А.С. А. е по чл. 198 ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК за това, че на
16.02.2011 г. в гр. Казанлък като непълнолетна, но разбирайки свойството и
значението на извършеното деяние и можейки да ръководи постъпките си е отнела
чужди движими вещи на обща стойност 116,20 лв. от владението на Р.К.З. с
намерение противозаконно да ги присвои като е употребила за това заплашване.
Подсъдимата
в с.з. изцяло признава фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт като изразява съгласие да не се събират доказателства за тези
факти.
Защитникът
й – адв. С. ***. пледира за налагане на предвиденото в закона наказание.
Родителите
на непълнолетната, редовно призовани в с.з. не се явяват.
Представителят
на РП-Казанлък в с.з. поддържа обвинението.
Граждански
иск не е предявен.
Съдът
приема за установени фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, тъй като те кореспондират напълно на направеното самопризнание и събраните
в хода на ДП доказателства, а именно:
На
16.02.2011 г. св. З. (роден на *** г.) бил заедно с негов приятел пред блока си
в ЖК „Изток” в гр. Казанлък. Към тях се приближили три лица от цигански
произход, сред които била подс. А.. Двамата влезли във входа като св. З.
натиснал бутона на асансьора с намерение да се качи до дома си. Влизайки в
асансьорната кабина с него влязла и подсъдимата и двата се разбрали, че той се
качва на втория етаж. Подсъдимата натиснала бутона за втория етаж, но след като
асансьорът пристигнал тя натиснала бутона за първия етаж. По време на
движението на асансьора подс. А. казала на пострадалия да не мърда, защото щяла
да го набие и започнала да го претърсва. От портфейла на пострадалия взела
сумата от 1,20 лв. и мобилния му телефон „Нокия 5130”, всичко на обща стойност
116,20 лв. След това подсъдимата избягала.
С
определение по НОХД № 760/11 г. подсъдимата била осъдена за др. престъпление по
чл. 198 ал. 1 НК където пострадал е отново малолетно дете.
Деянието
е било извършено с пряк умисъл.
Подсъдимата
е разбирала свойството и значението на извършеното деяние, съзнавала е
общественоопасния характер на деянието, предвиждала е общественоопасните
последици и е искала тяхното настъпване.
При
определяне вида и размера на наказанието, съдът приема като смекчаващи вината
обстоятелства изразеното критично отношение и необремененото съдебно минало към
момента на извършване на деянието.
Като
отегчаващи вината обстоятелства следва да се приеме обстоятелството, че
деянието е било извършено срещу малолетно лице и подсъдимата е била осъждана за
др. такова деяние срещу малолетно лице.
Като
отегчаващи вината обстоятелства следва да се вземат предвид и лошите
характеристични данни.
На
подс. А. следва да се определи наказание при баланс на смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства като съдът счита, че целите на чл. 60 от НК
ще бъдат постигнати при наказание в размер на една година и шест месеца
лишаване от свобода, намалено съгл. чл. 58а ал. 1 от НК с 1/3 до размер една
година лишаване от свобода.
Тъй
като непълнолетната е изградила трайно криминални навици в извършването на
грабежи над малолетните, съдът счита, че разпоредбата на чл. 69 ал. 1 вр. чл.
66 ал. 1 от НК не следва да се прилага, а непълнолетната да изтърпи наказание
ефективно в ПД-Сливен при общ режим.
Настоящото
деяние и деянието по НОХД № 760/11 г. са били извършени в условията на
съвкупност, поради което съгл. чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 от НК следва да се
определи едно общо наказание в размер на една година лишаване от свобода, което
да се изтърпи в ПД-Сливен при общ режим.
Времето,
през което подсъдимата е била задържана с МН „Задържане под стража” по НОХД №
760/11 г. следва да се приспадне.
На
осн. чл. 189 ал. 3 от НПК направените по делото разноски в размер на 240 лв.
следва да се заплатят от подсъдимата по сметка на КзРС.
Водим
от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия,