РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е № 1008
гр. Пловдив, 26 юни 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ състав в закрито заседание на двадесет и
шести юни две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ПАСКОВ
разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 2645 по описа за 2019 год. на
Административен съд – Пловдив и взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 248,
ал.1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.
Производството по делото е
образувано по повод молба от М.Г.С., чрез адв. А. за
изменение на Решение № 304 от 05.02.2020г. постановено по настоящето дело в
частта му за разноските.
Искането е съдът да измени
размера на присъдената сума от 300 на 500 лв.
Ответната страна по искането за
допълване – Община Пловдив, чрез процесуалния й представител оспорва искането..
По така направеното искане съдът
намира за установено следното:
Производстовото по адм.
дело № 2645/2019г. по описа на Административен съд- Пловдив е образувано по
повод искова молба на М.Г.С., чрез адв. А. ***.
Съдът с Решение № 304 от
05.02.2020г. е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 300лв.
Искането е направено от надлежна
страна в срока по чл. 248, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.
144 от АПК, поради което същото е допустимо.
Искането е неоснователно поради
следното:
С Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017г. на ВАС, постановено по тълкувателно дело № 2 /2016г. съдът е приел
следното:
Възражението
по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при
несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и
възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата
по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е действително една от
възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не
позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на
критериите на този член от закона - „справедлив и обоснован“. Делата за
обезщетения по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по
правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях страните
могат да представят всички относими доказателства в
подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да
правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства.
Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се
превърне обаче в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът,
спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само
и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на
чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е „обоснован и справедлив“, т.е да
е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната
за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган
непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на
която и да е от страните в производството.
В случая
настоящият съдебен състав намира, че присъденото обезщетение в размер на 300лв.
изцяло съответства на критериите на чл. 36, ал. 2 от ЗА, поради което искането
е неоснователно и следва де се остави без уважение
Предвид гореизложеното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.Г.С.,
чрез адв. А. за изменение на Решение № 304 от
05.02.2020г. постановено по адм. дело № 2645 по описа за 2019 год. на Административен
съд – Пловдив в частта му за разноските, като неоснователно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест
пред ВАС в 7 -дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: