Решение по дело №213/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.215 вр. чл.190 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на С.Р.М., Ю.Н.С., Т.Й.Й., Й.И.Й., В.И.С., И.В.Я., Ж.В.В., "Уест Коаст" ЕООД, В.М.М., "В.пропъртис" ЕООД, П.П.М., С.Е.К., М.Р.Д., А.Я.П., К.И.М., “Амадеус 11" ЕООД, С.Ж.Т., "Топ Инвест" ЕООД, Д.В.П., И.М.К., С.П.Т., Е.Г.Н., "Блек Сий Пропърти Къмпани" ЕООД, С.И.И., И.И.И., Е.В.С., Н.С.Ш., Д.И.М., Ж.Г.Г., Д.П.А., Б.Х.К., С.Г.Ж., „Амерссон консултинг" ООД, С.Р.С., Е.С.Р., С.Б.Ш., Г.М.Н., С.М.М., И.З.В. – К., С.К.Д., В.Й.П. – М., Х.М.М., депозирана чрез пълномощника им – адв. С.Д. *** – собственици на имоти в сградата на комплекс "Амадеус" - гр.Варна, бул."***, в комплекс с адрес: гр.Варна, бул."Княз Б. Първи" № 312, в сграда с адрес: гр.Варна, к.к."Св. К.и Е.",*** и в сградата на вила „Олимпия“, депозирана чрез пълномощника им – адв.С.Д. ***, срещу издадена от Зам. - кмета на Община Варна, по делегация, съгласно Заповед № 5515/31.12.2019г., Заповед № 4283/21.12.2022г., с която е отказано прокарване на временен път до УПИ Х-794=139, кв.29, ПИ 10135.2568.139 по К.К. на гр.Варна, к.к."Св. св. К.и Е.", по трасето на улична регулация с ОТ 273-274-275-276.ПИ 299.

Жалбоподателите релевират твърдения за незаконосъобразност на оспорената заповед, като конкретно сочат, че посочените два варианта за достъп до техните имоти реално не съществуват и преминаването по тях е невъзможно. Сочат, че при отказ да бъде прокаран временен път до техните имоти, същите ще останат недостъпни след въвеждане в експлоатация на новостроящата се сграда в ПИ 10135.2568.140, през който имот преминават към момента. Подчертават, че е налице ПУП-ПРЗ на к.к.“Св. св. К.и Е.“, одобрен със Заповед № РД-02-15-90/12.10.2017г. на зам. – министъра на МРРБ, но предвидената в него улична регулация между о.т. 273 и 276 не е приложена. Считат, че оспорената заповед се явява незаконосъобразна и поради издаването й на основание решение по т.10-6 от протокол №10/07.12.2022г. на комисия за определяне на трасе за достъп до имоти, като излага конкретни аргументи срещу същото. По изложените съображения отправят искане да бъде отменена оспорваната заповед и преписката да бъде върната на административния орган за произнасяне по заявлението им за прокарване на временен път до имота им. Претендират и присъждане на сторените по делото разноски, съобразно приложен списък.

Ответникът – зам. - кметът на Община Варна, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Моли за нейното отхвърляне като неоснователна и недоказана, и за потвърждаване на оспорената заповед. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателите адвокатско възнаграждение.

След преценка на събраните в производството релевантни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Пред настоящата съдебна инстанция жалбоподателите се легитимират като собственици на самостоятелни обекти, разположени в поземлени имоти с идентификатори 10135.2568.139, 10135.2568.137, 10135.2568.129 и 10135.2568.62 по КККР на гр. Варна /сградата на комплекс "Амадеус" - гр.Варна, бул."***, в комплекс с адрес: гр.Варна, бул."Княз Б. Първи" № 312, в сграда с адрес: гр.Варна, к.к. "Св. К.и Е.", *** и в сградата на вила „Олимпия“/, до които преминава трасето на улична регулация с ОТ 273-274-275-276.ПИ 299, съгласно ПУП-ПРЗ на к.к.“Св. св. К.и Е.“, одобрен със Заповед № РД-02-15-90/12.10.2017г. на зам. – министъра на МРРБ.

Административното производство пред ответника е започнало по повод заявление рег. № АУ104505ВН от 20.10.2022 г. /л. 129/, депозирано от адв. С.Д. като пълномощник на управителите на етажната собственост на комплекс "Амадеус" - гр.Варна, бул."***, комплекс с адрес: гр.Варна, бул."Княз Б. ***, в к.к."Св. К.и Е.", гр.Варна. С него е поискано прокарване на временен път до урегулирани поземлени имоти, които имат лице по проектирани нови улици от осева точка 273 до 276 по ПУП – ПРЗ на к.к.“Св. св. К.и Е.“, одобрен със Заповед № РД-02-15-90/12.10.2017г. на зам. – министъра на МРРБ.

Заявлението е разгледано на 07.12.2022г. на заседание на общинската Комисия за определяне на трасе за достъп до имоти по процедури за учредяване право на преминаване и прокарване на временен път /по – надолу Комисията/, назначена със Заповед № 415//06.02.2019г. на кмета на Община Варна. Взето е Решение № 10-6 по Протокол № 10/07.12.2022г. да се изготви заповед за отказ за прокарване на временен път до УПИ Х-794=139, кв.29, ПИ 10135.2568.139 по К.К. на гр.Варна, к.к."Св. св. К.и Е.", по трасето на улична регулация с ОТ 273-274-275-276, тъй като до имота има достъп от две страни от север и юг.

На основание чл. 26 от АПК до заявителите е изпратено писмо рег. № АУ104505ВН_001ВН/19.12.2022г. /л.123/, с което последните са уведомени за развитието на процедурата и отказа на Комисията. Същото им е връчено чрез пълномощника им на 22.12.2022г.

На 29.12.2022г. от страна на заявителите била депозирана жалба рег.№ АГУП21001601ВН_017ВН /л.70 от адм. преписка/ до Адм. съд – Варна срещу Решение № 10-6 по Протокол № 10/07.12.2022г. на Общинска Комисия по чл.190-192 от ЗУТ. С Писмо рег.№ РД22026917ВН_002ВН/06.01.2023г. на Директора на Дирекция „АГУП“ при Община Варна, заявителите, чрез техния пълномощник, са уведомени че посоченото решение не подлежи на обжалване и вече има издадена заповед, въз основа на него.

Основавайки се на взетото от Комисията Решение № 10-6 по Протокол № 10/07.12.2022г., с разпоредителната част на оспорената Заповед № 4283/21.12.2022г. Заместник - кметът на Община Варна отказал прокарване на временен път до УПИ Х-794=139, кв.29, ПИ 10135.2568.139 по К.К. на гр.Варна, к.к."Св. св. К.и Е.", по трасето на улична регулация с ОТ 273-274-275-276.ПИ 299. В заповедта били възприети мотивите на Комисията, че до имота има достъп от две страни: 1/ от северната, като от пътя Варна – Златни пясъци се премине през път ПИ 10135.2568.116, след което се продължи през път с идентификатори ПИ 10135.2568.251, ПИ 10135.2568.252, ПИ 10135.2568.123, ПИ 10135.2568.124 и ПИ 10135.2568.120; 2/ от южната страна, като от пътя Варна – Златни пясъци се премине през път ПИ 10135.2568.125, след което се продължи през път с идентификатор ПИ 10135.2568.124 и ПИ 10135.2568.120.

След уведомяване на заявителите за издаване на акта, своевременно било предприето неговото оспорване по съдебен ред. След постъпване на депозираната жалба срещу заповедта, ведно с административната преписка по издаване на акта, депозираната чрез органа жалба рег.№ АГУП21001601ВН_017ВН /л.70 от адм. преписка/ срещу Решение № 10-6 по Протокол № 10/07.12.2022г. на Общинска Комисия по чл.190-192 от ЗУТ била отделена за разглеждане в отделно производство по адм. дело № 499/2023г. по описа на Адм. съд - Варна. С Определение № 1033 от 12.04.2023г. по адм. дело № 499/2023г. на Адм. съд – Варна съдът е прекратил производството на осн. чл.159, т.1 и т.4 от АПК, тъй като решението на Комисията не е индивидуален административен акт, а административнопроизводствено действие с несамостоятелен, подготвителен характер.

По преписката е приложено писмо рег.№ АГУП21001601ВН_016ВН/30.11.2022г. от Директора на Дирекция ИИБ при Община Варна, изпратено в отговор на депозирано искане от живущите в горепосочените комплекси за изграждане на улица от осева точка 273 до 276 по ПУП – ПРЗ на к.к.“Св. св. К.и Е.“, одобрен със Заповед № РД-02-15-90/12.10.2017г. на зам. – министъра на МРРБ. Съгласно писмото, в бюджета на Община Варна за 2022г. е включен обект „Основен ремонт на улица от осева точка 271 до 276 по плана на к.к.“Св. св. К.и Е.“, в това число проектиране“.

По преписката е приложено писмо рег.№ АГУП21001601ВН_001ВН/24.11.2021г. от Директора на Дирекция УСКОР при Община Варна във връзка с постъпила жалба от живущите в комплекс „Амадеус“, находящ се в гр.Варна, бул.“***. Съгласно писмото, на 01.11.2021г. е заверен протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строеж „Жилищна сграда с подземен паркинг“, находящ се в УПИ 10135.2568.140 по плана на к.к.“Св. св. К.и Е.“. При огледа на комисията при заверяване на протокола е установено, че съгласно трасировъчния протокол на лицензиран геодезист, при ограждане на имота ще се ограничи напълно достъпа до имотите, разположени на север. Ограничаването на достъпа е в следствие на факта, че в района не е реализирана регулацията и до момента живущите са преминавали през частния имот с идентификатор 10135.2568.140.

По искане на жалбоподателите и с оглед изясняване на фактите по делото, съдът е допуснал по делото да се изготви съдебно-техническа експертиза, която се кредитира от съда като дадена компетентно и безпристрастно. От заключението на експертизата, поддържана от вещото лице и в съдебно заседание, се установява, че за района на к.к.„Св.Св.К.и Е.“, има влязъл в сила подробен устройствен план (ПУП) и Специфични правила и нормативи към него, одобрен със Заповед № РД-02-15-90/12.10.2017 г. на заместник - министъра на регионалното развитие и благоустройството. Планът е влязъл в сила на 29.12.2017 г. Съобразно този план достъпът до имотите на жалбоподателите - ПИ № 139, 129, 62 и 137, се осъществява посредством улица с широчина 8.0 м., като от двете й страни се предвижда тротоар с широчина 1.5 м. Улицата започва от осова точка 270 - магистралата Варна - Златни пясъци, преминава през осови точки №№ 272, 273,274, 275 до осова точка 276. Експертът потвърждава, че при извършения оглед се установило, че на място не съществува улица, по която може да се осъществява достъпът до имотите на жалбоподателите - ПИ № 139,129,62 и 137. Преминаването в момента се извършва през имот - ПИ 140 с временен път. При изследването на двата варианта за достъп до процесните имоти, посочени от органа в оспорваната заповед, вещото лице намира, че общото трасе представлява трасе от осова точка 284 до осова точка 274, която е с широчина 4 м., както и частта от улицата от осова точка 274 до осова точка 276. Уличната регулация от осова точка 284 до осова точка 274 е частично приложена пред имоти - ПИ №№: 80, 92 включително пред имот 132. В останалата си част същата представлява пътека с широчина от 1,50 до 2,50 м, като в неприложената част наклонът на пътеката е по-голям от допустимия такъв (около 60%) и същата не може да се ползва за преминаване с автомобили, включително и такива със специален режим на движение. При северното трасе подходът от пътя Варна-Златни пясъци към път ПИ 10135.2568.116 не съществува на място - същият представлява пешеходен подлез /път с ПИ 10135.2568.116 няма автомобилна връзка с пътя Варна-Златни пясъци/. Експертизата дава заключение, че участъкът след входа за ПИ 10135.2568.120, и по - конкретно от осова точка 273 до осова точка 274, е непроходим без да се предвиди временен път, който да осигури преминаването на автомобили и такива със специален режим. Ако се приложи предвидената регулация за ПИ 140, то проходимата част от пътя без да се предвиди временен път би останала с широчина от 0.83 м. до 2.25 м. Във връзка със всичко изложено по - горе, вещото лице предлага вариант за временен път със следното трасе: от югозападната граница на имот № 10135.2568.131 с широчина от 3,50м.,като преминава през имота в посока североизток, до имот 10135.2568.271. Площта на временния път в имот №10135.2568.131 е 31 кв.м. Същият продължава с широчина 3,50 м. през имот № 10135.2568.271 до северната му граница и попада в имота с площ от 34 кв.м. Така определеният временен път е съобразен с двата стоманобетонови ел. стълба, разположени в уличната регулация от о.т. 273 до о.т. 274.

В съдебно заседание вещото лице подробно обосновава абсолютната недостъпност на предложеното от органа северно трасе и изрично обръща внимание на посочената в експертизата денивелация и стесняване на общата част от трасето, правещи го недостъпно за лек автомобил, още по – малко – за специализиран такъв. Изводите си вещото лице е илюстрирало с цветни скици, неразделна част от експертизата.

От ответната страна експертизата е била оспорена в частта на определения от вещото лице наклон от 60%, с оглед предвидените по регулация 11%. Тъй като изложените от процесуалния представител на органа доводи не почиват на фактическите установявания на място от вещото лице, и в частност не отчитат заравненото и бетонирано начало на улицата от собствениците на изградени нови постройки /частично приложената улична регулация от осова точка 284 до осова точка 274 пред имоти - ПИ №№: 80, 92 включително пред имот 132/, искането й за допускане на допълнителна експертиза е оставено без уважение.

Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка и тези, приобщени в хода на съдебното дирене, които са взаимно обвързани и безпротиворечиви, и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Жалбоподателите, чрез процесуалния им представител, са уведомени за издаване на оспорваната Заповед № 4283/21.12.2022г. на зам. - кмета на Община Варна на 10.01.2023г., видно от приложеното с административната преписка известие за доставяне. Жалбата, във връзка с която е образувано настоящото съдебно производство, е депозирана пред ответника на 23.01.2023г., т.е., спазен е установеният в чл. 215, ал. 4, изречение І-во от ЗУТ 14-дневен срок за оспорване. Предвид това, и като депозирана пред надлежния съд, от лица с правен интерес – носители на вещни права върху имоти, до които е отказано прокарване на временен път, същата се явява допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбите на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ и чл. 145, ал. 1 от АПК, от компетентността на съда е да се произнесе единствено по законосъобразността на оспорения административен акт, като провери дали е издаден от компетентен орган, спазена ли е установената форма, спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и съответства ли на целта на закона.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съгласно представената и приета Заповед №5515/31.12.2019г. на кмета на Община Варна, с която органът е предоставил свои функции по ЗУТ на заместник - кмета – инж. П.П., и в частност - да издава заповеди по чл. 190, ал. 6 от ЗУТ. Актът е издаден в изискуемата за валидността му писмена форма, и съдържа минимално изискуемите реквизити по чл.59 от АПК, вкл. фактически установености и правни основания за издаването й.

Отказът, обаче, е постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, чието избягване би резултирало в различно произнасяне на административния орган по същество. Настоящият състав намира, че в хода на производството не са изяснени фактите и обстоятелствата, релевантни за случая, което е довело до неправилни и незаконосъобразни правни изводи за съществуването на два варианта за достъп до процесните имоти. Възможността за транспортен достъп по посочените в заповедта алтернативи е категорично опровергана от приетата по делото експертиза, и извършения от вещото лице оглед на терена. По делото липсват каквито и да било доказателства, преди издаването на оспорения акт, органът да е изследвал на място реалното фактическо състояние на посочените алтернативи, при все, че потенциалната опасност от ограничаване на достъпа до имотите на жалбоподателите е била поставена още в писмо рег.№ АГУП21001601ВН_001ВН/24.11.2021г. от Директора на Дирекция УСКОР при Община Варна. Нарушен е чл. 35 от АПК, който задължава административният орган да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, да обсъди възраженията и обясненията на заинтересуваните лица, преди да се произнесе по заявлението и да издаде акта. Като не е направил това, и без да прецени и проведе реално обследване на място на възможността за достъп до процесните имоти по предложените от него алтернативи от юг и от север, административният орган е допуснал нарушение, което е съществено, защото е довело до неизясняване на релевантните за случая факти.

На следващо място, настоящият състав намира, че заповедта е издадена и при неправилно приложение на материалния закон.

Временният път, за разлика от правото на преминаване през чужд имот, регламентирано в чл.192 и следващите от ЗУТ, се характеризира с по-широк обем и съдържание, тъй като за разлика от него, осигурява транспортен достъп до имота, за който се осигурява достъпа и възможността да преминават по него неограничен брой лица. Затова и като предпоставка за прокарването на временен път законодателят включва изискването обслужвания от временния път имот, да има лице по проектирани, но неоткрити улици по влязъл в сила подробен устройствен план - чл. 190, ал. 1 от ЗУТ. Според посочената разпоредба, когато съгласно подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити, общината може да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти. Сервитутът за временен път е за достъп до определен имот или имоти с транспортни средства, от неограничен брой лица. Съгласно ал.3 на чл.190 от ЗУТ, временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания, като се прокарват по такъв начин, че да не засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета. Временните пътища се прокарват въз основа на писмен договор между заинтересуваните собственици на поземлени имоти с нотариална заверка на подписите, а при липса на съгласие – въз основа на заповед на кмета на Общината – чл. 190, ал. 6 от ЗУТ.

През призмата на цитираните разпоредби, първата предпоставка за прокарването на временен път е обслужваният от него имот да има лице по проектирани, но неоткрити улици по влязъл в сила ПУП. Идеята на законодателя е прокарването на временните пътища да се изпълнява като един вид подготвителен етап до реализиране на предвижданията на влезлия в сила ПУП-ПУР, което има приоритет дори пред намирането на най-икономически изгодния вариант. Посочената хипотеза е налице. По делото с категоричност се установява, че за процесните поземлени имоти №№ 10135.2568.139, 10135.2568.129, 10135.2568.62 и 10135.2568.137 има влязъл в сила подробен устройствен план (ПУП) и Специфични правила и нормативи към него, одобрен със Заповед № РД-02-15-90/12.10.2017 г. на заместник - министъра на регионалното развитие и благоустройството. Предвижданията на плана са достъпът до имотите да се осъществява посредством улица с широчина 8.0 м. от осова точка 270 - магистралата Варна - Златни пясъци, преминаваща през осови точки №№ 272, 273,274, 275, до осова точка 276, като от двете й страни се предвижда тротоар с широчина 1.5 м. Установява се по категоричен начин, че въпросната улица не съществува на място, тъй като предвидената улична регулация по горецитирания ПУП не е реализирана. Това обстоятелство се потвърждава, както от изготвената експертиза, така и от приложеното писмо рег.№ АГУП21001601ВН_001ВН/24.11.2021г. от Директора на Дирекция УСКОР при Община Варна, в което е предвидена опасността от пълно ограничаване на достъпа до имотите на север от ПИ 140 /процесните имоти/.

На следващо място, именно със сервитута на временния път, законодателят преодолява недопустимата ситуация да няма отворен път или улица за транспортен достъп до урегулиран имот или имоти. Целта е чрез временен път да бъде осигурен транспортен достъп до имоти, които не разполагат с такъв, за ограничен период от време, а именно - до момента, в който достъпът се осигури по траен начин – чрез откриване на все още неоткрити нови улици, проектирани съгласно ПУП. Т.е., заповедта по чл.190, ал.6 от ЗУТ, задължително се издава при установена нужда от изграждане на временен път, поради липсата на друг път, осигуряващ достъп до имота или имотите, като този достъп следва да е и за транспортни средства. От изготвената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че освен временният път, предложен от жалбоподателите, следващ предвидената по ПУП улица /нереализирана/, няма друга техническа възможност за осигуряване на достъп до техните имоти. Вещото лице посочва, че на място не съществува улица, по която може да се осъществява достъпът до имотите на жалбоподателите - ПИ № 139,129,62 и 137, като разгръща подробна аргументация, отхвърляща възможността за транспортен достъп до процесните имоти по предложените от органа два варианта – север и южен. Предложен е вариант за временен път с широчина от 3,50м., и с трасе, което попада в трасето на предвидената с ПУП-ПУР улица. Не се установява засягане на заварени сгради и дълготрайна дървесна растителност, съобразен е с двата стоманобетонови ел. стълба, разположени в уличната регулация от о.т. 273 до о.т. 274. Тъй като ширината на временния път е много по – малка от ширината на предвидената по ПУП улица, е спазено изискването и за икономичност и рационалност.

Предвид изложеното, като е отказал прокарване на временен път по трасето на улична регулация с ОТ 273-274-275-276 по К.К. на гр.Варна, к.к."Св. св. К.и Е.", поради съществуващ достъп до имотите от северната и южната страна, респективно – липса на хипотезите на чл.190 от ЗУТ, административният орган е издал незаконосъобразен акт, противоречащ на приложимия материален закон. Същият следва да бъде отменен, а преписката следва да бъде върната на административният орган за процедиране и произнасяне по депозираното заявление, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона. В рамките на това производство органът следва да установи налице ли е или липсва съгласие между заинтересуваните и засегнатите от прокарване на такъв временен път собственици на имоти и да прецени всички факти и обстоятелства във връзка с възможността за прокарването на временен път като съобрази изводите по приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Поради липсата на специални срокове за произнасяне с краен акт по чл. 190 от ЗУТ, съдът не следва да дава указания на административният орган за срока в който да се произнесе по искането.

Съобразно изхода на спора, искането на жалбоподателите за присъждане на разноски се явява основателно с оглед разпоредбата на чл.143, ал. 1 АПК/, и следва да бъде уважено съобразно доказания им вид и размер. Съдът намира, че разноски на жалбоподателите следва да се присъдят в общ размер на 1260 лв., от което – 660 лева за заплатената държавна такса /налични платежни нареждания за 4 плащания, съответно в размер на 570 лв. – л.74, 10 лв. – л.193, 60 лв. – л.305 и 20 лв. – л.619/, и 600 лева – заплатено възнаграждение за вещо лице. Претенцията за останалите разноски - за адвокатско възнаграждение, от една страна, и за копирни услуги и административни такси, от друга, е неоснователна.

Претендираната сума за сторени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лева, съдът намира за недоказана с оглед липсата на приложен договор за правна защита и съдействие между жалбоподателите и адв. Д. /или между нея и съответните професионални домоуправители/. Липсата на доказателства за въпросната облигационна обвързаност по предоставяне на правна защита и съдействие между страната и процесуалния й представител не позволява възлагането на разноските по представените фактури като заплатено адвокатско възнаграждение на ответната страна. Наред с това следва да се отбележи, че към първоначално представените фактури № 103, 104, 105 и 108 от 25.02.2023г. липсват приложени доказателства за реално изплащане на сумите по тях по банков път или в брой /съгл. постановките на ТР № 6/06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ВКС/, като за такива не могат да бъдат приети приложените към тях таблици. Липсват данни същите да изхождат от банкова институция, респективно – същите не са заверени по надлежния ред и не установяват по категоричен начин наредени преводи. По представените впоследствие фактури №№ 145, 146, 147 и 148 от 16.10.2023г. са приложени единствено едностранно разписани от адв.Д. квитанции към ПКО, които също не отговарят на изискванията за установяване на реално заплащане на твърдяното адвокатско възнаграждение, съобразно горецитираното тълкувателно решение.

Що се касае до претендираните суми за копирни услуги и административни такси, то същите нямат характер на разноски по смисъла на чл. 143, ал.1 от АПК и чл. 78, ал.1 от ГПК. На присъждане подлежат разноските, които страната е заплатила във връзка с извършването на определени правни действия в процеса - депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, държавни такси, адвокатски хонорар за представителство в процеса. Сторените от жалбоподателите разноски за копирни услуги и административни такси /напр. за преписи/, не представляват разноски за производството във връзка с извършени процесуални действия, поради което и същите не подлежат на репариране от ответника.

Воден от горното, и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, Адм. съд – Варна, IХ състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № 4283/21.12.2022г. на Зам. – кмета на Община Варна, с която е отказано прокарване на временен път до УПИ Х-794=139, кв.29, ПИ 10135.2568.139 по К.К. на гр.Варна, к.к."Св. св. К.и Е.", по трасето на улична регулация с ОТ 273-274-275-276.ПИ 299.

ВРЪЩА административната преписка на зам. – кмета на Община Варна за ново произнасяне по заявление рег. № АУ104505ВН от 20.10.2022 г. за прокарване на временен път до урегулирани поземлени имоти, които имат лице по проектирани нови улици от осева точка 273 до 276 по ПУП – ПРЗ на к.к.“Св. св. К.и Е.“, одобрен със Заповед № РД-02-15-90/12.10.2017г. на зам. – министъра на МРРБ, съгласно дадените задължителни указания в мотивите на настоящото решение по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на С.Р.М., EГН **********, Ю.Н.С., ЕГН **********, Т.Й.Й., ЕГН **********, Й.И.Й., ЕГН **********, В.И.С., ЕГН **********, И.В.Я., ЕГН **********, Ж.В.В., ЕГН **********, "Уест Коаст" ЕООД, ЕИК *********, В.М.М., ЕГН **********, "В.пропъртис" ЕООД, ЕИК *********, П.П.М., ЕГН **********, С.Е.К., ЕГН **********, М.Р.Д., ЕГН **********, А.Я.П., ЕГН **********, К.И.М., ЕГН **********, “Амадеус 11" ЕООД, ЕИК *********, С.Ж.Т., ЕГН **********, "Топ Инвест" ЕООД, ЕИК *********, Д.В.П., ЕГН **********, И.М.К., ЛНЧ **********, С.П.Т., ЕГН **********, Е.Г.Н., ЕГН **********, "Блек Сий Пропърти Къмпани" ЕООД, ЕИК *********, С.И.И., ЕГН **********, И.И.И., ЕГН **********, Е.В.С., ЕГН **********, Н.С.Ш., ЕГН **********, Д.И.М., ЕГН **********, Ж.Г.Г., ЕГН **********, Д.П.А., ЕГН **********, Б.Х.К., ЕГН **********, С.Г.Ж., ЕГН **********, „Амерссон консултинг" ООД, ЕИК *********, С.Р.С., ЕГН **********, Е.С.Р., ЕГН **********, С.Б.Ш., род. на ***г., Г.М.Н., ЕГН **********, С.М.М., ЕГН **********, И.З.В. – К., ЕГН **********, С.К.Д., ЕГН **********, В.Й.П. – М., ЕГН **********, Х.М.М., ЕГН **********, сумата от 1260 (хиляда двеста и шестдесет) лева, представляващи съдебни разноски за настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на РБ.

	Съдия: