№ 179
гр. Ловеч, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело
№ 20224300500281 по описа за 2022 година
и за да се произнесе съобрази:
Производство с правно основание чл.259 и сл. от ГПК
Постановено е съдебно решение № 205 от 23.05.2022 г. по гр.д.
1581/2021 г. на Районен съд-Ловеч,с което е отхвърлен като неоснователен и
недоказан, иска предявен по чл.45 от ЗЗД от С. С. К. против С. Й. С. за
заплащане на сумата 3000 лева-обезщетение за виновно причинени
неимуществени вреди и 3400 лева-обезщетение за имуществени вреди.
Подадена е въззивна жалба №4778/01.06.2022 г. от С. С. К., ЕГН
**********, с адрес: *** от АК-Ловеч против съдебно решение № 205 от
23.05.2022 г. по гр.д. 1581/2021 г. на Районен съд-Ловеч. Въззивникът
посочва,че обжалва постановеното съдебно решение като неправилно и
незаконосъобразно,с което е отхвърлен предявеният против С. Й. С., ЕГН
**********, с адрес: ***,иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД Подробно се
обосновава становището, че решението на съда е постановено в нарушение на
1
материалния и процесуалния закон и е необосновано. Акцентира се върху
основателност на предявените искове. Моли атакуваното съдебно решение
да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован не се явява
лично.
Въззиваемият,редовно призована, не се явява лично, а се представлява
от адв. Ц.. Посочва,че атакуваният съдебен акт е правилен и законосъобразен
и моли да бъде потвърден.
От представените доказателства, вложени в гр.д. № 416/2004 г. на
районен съд-Троян, ,от становището на страните в съдебно заседание,
преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът
приема за установени следните фактически обстоятелства:
Въззивната инстанция съобрази, че атакуваното съдебно решение №
205 от 23.05.2022 г. по гр.д. 1581/2021 г. на Районен съд-Ловеч е валидно и
допустимо, а при анализ на писмените и гласни доказателства по делото и
правилно.
С. С. К. и С. Й. С. се познавали,тъй като били съученици. С. К. работел
и живеел в гр. ***, Община ***, Република ***.С. С., заедно с дъщеря си
М.Н./ удостоверение за раждане от 14.09.2020 г./ заминала да работи в същия
град в Република *** и заживяла в като наемател в жилището обитавано от
Ст.К.. Ст.К. и семейството му живеели на втория етаж на къщата, а С. С. – на
първия етаж с дъщеря си.
С. Й. С. подала жалба жалба вх.№ 1621/18.08.2020 г. до РП-Ловеч ,в
която е посочила, че от месец септември 2019 г. живее в ***, а след
01.01.2020 г. Принея заживяла и непълнолетната си дъщеря М. С.ова Н., 15-
годишна. Твърди се в жалбата ,че М. Н. често посещавала двете дъщери на С.
К. на втория етаж на къщата. Посочва, че след като С. С. и дъщеря й се
прибрали в България, М. й споделила, че е имала недоброволни сексуални
контакти със С. К..
Издадено е постановление от 01.09.2020 г. на РП-Ловеч за образуване
на досъдебно производство – следствено дело № 29/2020 г. по описа на ОСлО
при ОП-Ловеч срещу неизвестен извършител, затова, че на неустановена дата
на месец април 2020 г. в град ***, Република ***, се съвъкупил с лице от
женски пол – ненавършилата 18 години М. С.ова Н., като използвал сила –
2
свали дрехите й против нейната воля- престъпление по чл. 152 ал. 2, т. 1
във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1 от НК.
С. К. е бил призован ,в качеството на свидетел по следственото дело на
адрес *** ,но не е намерен. Следователят по делото е издал постановление за
обявяване на лице за общодържавно издирване и връчване на призовка на
29.03.2021 г. .Поискано е, на основание чл. 9, ал.1 ,т. 3 от ЗМВР, да бъде
обявено за общодържавно издирване лицето С. К. и да му бъде връчена
призовка за явяване-писмо №29.03.2021 г. до Директора на ОД на МВР
Ловеч. В писмо №369/06.04.2021 г. на Зам.Директора на ОДМВР-Ловеч е
посочено, че при справка в АИС МВР „Граничен контрол“ е установено, че
К. е напуснал границите на Република България на 14.02.2020 г. – 8.39 часа и
не регистрирано последващо влизане в страната.
С постановление от 27.04.2021 г е възобновено спряното слд. 29/2020 г.
на ОСлС-Ловеч, тъй като С. К. се е явил в ОСлС при ОП-Ловеч за
извършване на процесуални действия. На 07.05.2021 г. Ст. К. е бил разпитан
като свидетел . С писмо №29/10.05.2021 г. Ст.К. е бил свален от
общодържавно издирване.
Досъдебното производство №29/2020 г. на ОСлС-Ловеч е приключило
с постановление от 11.06.2021 г. за прекратяване на прокурор при РП-
Ловеч/влязло в законна сила на 22.06.2021 г./ ,тъй като е посочено, че липсва
извършено престъпление по чл. 152 от НК.
С. С. К. е подал известие за доброволно напускане до работодателят си
П.К. с основна дейност –търговия на моторни горива в специализирани
обекти, като в представения документ по делото липсва вписана дата на
подаване на известието. За времето от 01.10.2020 г. до 31.10.2020 г. Ст.К. е
получил сумата 900 евро-заплата.
Ст. К. пристигнал пролетта на 2021 г. в Република България и
останал до юли 2021 година.
Съдът преценява гласните доказателства по делото- св. показания на
Т.С.а, св. И.М. и И.М.И., доколкото се подкрепят от останалите
доказателства.
Съдът е сезиран с два обективно съединени иска за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 3000 лева и за
имуществени вреди в размер на 3540 лева,с правната квалификация по чл. 45
3
от ЗЗД от непозволено увреждане.
Фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД включва четири кумулативни
предпоставки – извършено виновно и противоправно деяние, нанасящо вреди
другиму. Липсват доказателства за противоправно и виновно поведение на С.
С.. С.С. е действала в качеството на законен представител в защита
интересите на детето, чийто родителски права са и възложени за упражняване
по силата на съдебно решение от 09.10.2013 г. по гр.д. №1091/2013 г. на
ЛРС,като е сезирала надлежен държавен орган. В чл. 45 от Конституцията на
Република България е гарантирано право на всеки български гражданин да
подаде жалба до държавните органи, в защита на законните си интереси. При
твърденията на въззивника, че е набеден в престъпление доказателствената
тежест да се установи, че субективно С.С. е съзнавала ,че той не е извършил
такова и е подала невярна информация следва да бъде негова. В казуса не са
представени писмени или гласни доказателства, че С.С. съзнателно е
приписала на С.К. извършване на престъпление, което тя е знаела,че не е
извършил. В такъв смисъл няма каквито и да са данни и в св.показания на Т.
С.а, И.С.М. и И.М.И.. Изводът се потвърждава и от материалите в
досъдебното производство – сл.д.№29/20 г. на ОСлС-Ловеч – жалбата на С.С..
Правото на свобода на изразяване на мнение, вкл. чрез подаване на
жалба до надлежен държавен орган, е уредено в член 10 от Конвенцията за
защита правата на човека и основните свободи. Правото на жалба следва да
бъде възприемано като изпълнение на принципа за върховенство на закона,
който създава устоите на демократичното общество- реш. № 453 от 12.10.2010
г. по н. д. № 431/2010 г., ВКС, III н. о.; реш. № 326 от 11.11.2010 г. по н. д. №
258/2010 г., ВКС, II н. о.; реш. № 505 от 24.11.2010 г. по н. д. № 517/2010 г.,
ВКС, III н. о.; реш. № 212 от 20.04.2011 г. по н. д. № 1235/2011 г., ВКС, III н.
о.; реш. № 110 от 24.04.2015 г. по н. д. № 175/2015 г., ВКС, III н. о.; и реш. №
87 от 26.05.2015 г. по н. д. № 1902/2014 г., ВКС, III н. о.) . Това право се
третира като изпълнение на гражданския дълг на свидетел на неправомерна
дейност да информира съответните държавни институции и да търси
съдействие. Основополагащите принципи при реализиране на свободата на
изразяване на мнение, са установени с Решение на ЕСПЧ Morice v. France
([GC], № 29369/10, § 124, 23 април 2015 г.). В чл. 10,пар.2 от КЗПЧОС
свободата на изразяване е приложима не само за "информация" или "идеи",
които се възприемат благосклонно или са считани за безобидни или се гледат
4
с безразличие, но също така и за тези, които обиждат, шокират или смущават.
„Демократичното общество“ се обуславя от плурализма, толерантността и
широтата на възгледите. Ограниченията по чл. 10,пар.2 от КЗПЧОС следва да
се тълкуват от националните органи строго, а необходимостта от тях трябва
да се установи убедително, предвид принципа на пропорционалност. Не без
значение по делото е, че твърденията на въззиваемата не са направени
публично в жалбата и не формират репутационната щета за С.К..
Същевременно при преценка на текста на жалбата твърденията на
въззиваемата не са критични или унизителни- (вж. Skalka v. Poland, №
43425/98, § 34, 27 май 2003 г.; Uj v. Hungary, № 23954/10, § 20, 19 юли 2011
г.; и Palomo Sanchez and Others v. Spain [GC], № 28955/06, 28957/06, 28959/06
и 28964/06, § 67, ЕСПЧ 2011 г.).
Следователно не се доказва осъществяването на първия елемент на
непозволеното увреждане –противоправно поведение на С. С. чрез подаване
на жалба до РП-Ловеч за престъпление по чл. 152 от НК.
От друга страна съдът съобразява,че липсва причинно следствена
връзка между поведението на въззиваемата и настъпили вреди за въззивника.
Наказателното производство се е развивало, без да бъде привличан Ст.К. като
обвиняем. Спрямо него не са били вземани мерки на процесуална принуда-
мерки за неотклонение в това му качество. Въззивникът е бил призоваван
като свидетел и, доколкото не е бил установен на посочения от него
постоянен и настоящ адрес,не се е явил пред следствените органи, е бил
обявен за общодържавно издирване.
По отношение на имуществени вреди за С.К. съдът приема, че не се
доказва тяхното възникване.Процесуалните действия по д.п. №29/2020 г. на
ОСЛС – Ловеч не са препяствали упражняването на правото на труд, тъй като
е напуснал работата по своя молба, а не поради действия на работодателя.
Дори напротив от св. показания на Т.С.а се установява, че работодателят не е
желаел да му прекрати трудовия договор, а предвид процесуалното му
качество на свидетел това не се и налагало.
В сложния фактически състав по чл. 45 от ЗЗДи следва да бъде
установено съществуването на всички негови елементи, за да се определи
дължимост на обезщетението за непозволено увреждане. Предвид не
представянето на доказателства от въззивника досежно кумулативните
5
предпоставки на чл.45 от ЗЗД съдът счита,че обективно съединените искове
за присъждане сумите 3000 лева –обезщетение за неимуществени вреди и
3450 лева-обезщетение за имуществени вреди са неоснователни и недоказани
следва да бъдат оставени без уважение.
Ловешки окръжен съд намира, че исковете предявени от С. С. К.
против С. Й. С. с правно основание чл.45 от ЗЗД, за присъждане сумите 3000
лева –обезщетение за неимуществени вреди и 3450 лева-обезщетение за
имуществени вреди са неоснователни и недоказани и следва да бъдат
отхвърлени.
Предвид изложените съображения въззивната инстанция счита, че
атакуваното съдебно решение № 205 от 23.05.2022 г. по гр.д. 1581/2021 г. на
Районен съд-Ловеч следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
При такъв изход от настоящото производство и с оглед фактическата
и правна сложност на казуса, както и обема на извършени процесуални
действия от въззиваемата във втората инстанция съдът счита,че въззивника
следва да заплати на въззиваемата съдебно деловодни разноски в размер на
сумата 650 лева по двата иска.
Воден от тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА, като правилно и законосъобразно съдебно
решение № 205 от 23.05.2022 г. по гр.д. 1581/2021 г. на Районен съд-
Ловеч.
ОСЪЖДА С. С. К., ЕГН **********, с адрес: ***да заплати на С. Й.
С., ЕГН **********, с адрес: *** сумата 650 лева- съдебно-деловодни
разноски разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно по цена на исковете и на основание чл.. 280
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7