РЕШЕНИЕ
№ 203
гр. Тутракан, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на първи октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20253430100298 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№
2064/05.05.2025 г. на „Б. Д.“ АД с ЕИК *** против А. Х. И. с ЕГН **********
за осъждането му да плати парична сума по договор за потребителски кредит.
За вземането, предмет на осъдителната претенция по реда на чл. 415, ал.
3 вр. ал. 1, т. 3 ГПК, първоначално се е развило производство по чл. 417 ГПК,
завършило с Разпореждане № 170/06.02.2025 г. по ч.гр.д.№ 49/2025 г. на
Районен съд – Тутракан за частичен отказ да се издаде заповед за изпълнение,
потвърдено частично с Определение № 236/03.04.2025 г. по в.ч.гр.д.№
106/2025 г. на Окръжен съд – Силистра.
Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя от
цената на иска, която е 1284,66 лева, и от настоящия адрес на потребителя,
който е в ***, станал известен от служебна справка на съда в НБД
„Население“ – чл. 113 ГПК.
Доплатена е държавната такса от 25,70 лева върху цената на иска.
Исковата молба е подадена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, който
тече от влизането в сила на Разпореждане № 170/06.02.2025 г. по ч.гр.д.№
49/2025 г. на 03.04.2025 г.
С исковата молба се претендират на основание договор за кредит за
текущо потребление от 26.04.2024 г.: главница 281,07 лева, явяваща се
разликата над уважените 17838,46 лева и заявените 18119,53 лева; договорна
1
лихва 769,01 лева за периода 20.05.2024-05.01.2025 г.; лихвена надбавка за
забава 22,43 лева за периода 20.06.2024-05.01.2025 г.; законна лихва за забава
52,15 лева за периода 06.01.2025-13.01.2025 г.; разходи при изискуем кредит
160 лева; и законна лихва за забава върху отказаната част от главницата от
14.01.2025 г. до изплащане на задължението.
Ищецът „Б. Д.“ АД твърди, че е титуляр на вземането, възникнало от
процесния договор. Излага доводи в тази насока. Настоява, че ГПР по кредита
е изчислен правилно и че размерът му съответства на този, посочен в
договора. Ищецът моли за уважаване на осъдителния иск. Претендира
разноски.
Ответникът А. И. е получил лично Разпореждане № 745/29.05.2025 г.
ведно с исковата молба и представените с нея доказателства на 05.06.2025 г.,
видно от приложената разписка, удостоверяваща връчването. Същият не е
подал отговор на исковата молба в 1-месечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК.
В съдебното заседание ищецът не се явява, представя писмено
становище вх.№ 4844/30.09.2025. Ответникът се явява лично, оспорва иска.
Съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Искът е с правна квалификация по чл. 430, ал. 2 ТЗ във вр. чл. 240, ал. 1
и 2 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите във връзка със Закона за
потребителския кредит.
От представения Договор за потребителски кредит за текущо
потребление от 26.02.2024 г. става ясно, че страните са уговорили заем в
размер на 17979 лева, за срок 120 месеца, при ГЛП 6,7% и ГПР 6,91%.
Договорен е 3-месечен „гратисен“ период отначало, през който
кредитополучателят ще плаща само 50% от начислената възнаградителна
лихва, а главницата ще се изплаща в следващите 117 месечни погасителни
вноски. В договора липсва клауза за т.нар. капитализация на другите 50% от
начислената през първите три месеца от договора възнаградителна лихва,
макар че ищецът не отрича, а и от погасителния план личи, че
капитализацията е приложена. Така в началото на оставащите 117 месеца от
срока на договора главницата вече е 18119,53 лева.
От приетото по делото заключение по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът намира за компетентно и обосновано изготвено, се
доказва, че сумата от 17979 лева е рефинансирано (изплатено) друго
задължение на ответника към същата банка в размер на 17807,55 лева и лихви
по стари задължения 170,08 лева, а с остатъка от 1,37 лева е заверена сметката
на А. И.. Оттук следва изводът, че ответникът е усвоил изцяло сумата,
предмет на договора за кредит.
С покана уведомление за настъпила предсрочна изискуемост, връчена на
кредитополучателя А. И. лично на 06.01.2025 г., банката кредитор е обявила
предсрочната изискуемост на заема.
Според точка 16.2 от Общите условия на банката за този вид договори,
2
за да има право кредиторът да обяви предсрочна изискуемост на заема, са
необходими 90 дни в забава. Съгласно заключението на вещото лице, кредитът
не е обслужван според условията на договора, като към 06.01.2025 г. забавата
е 196 дни. Следователно кредитодателят е упражнил надлежно правото си да
обяви непогасената главница по заема за предсрочно изискуема.
Заключението по назначената експертиза сочи, че към 14.01.2025 (от
когато е извлечението по чл. 417 ГПК от счетоводните книги на банката)
непогасената главница във варианта с капитализация на 1/2 от лихвата за
първите три месеца на гратисния период е в размер на 18119,53 лева. Точно
това е размерът на претенцията в заявлението по чл. 417 от ГПК, като съдът е
уважил същото до размера от 17838,46 лева, за който е издал заповед за
изпълнение. Разликата от 281,07 лева, за която не е издадена заповед за
изпълнение, е предмет на настоящия осъдителен иск.
Пак според заключението на вещото лице, договорната лихва за периода
20.05.2024-05.01.2025 е 753,51 лева, при варианта с капитализация, за който
стана дума, докато осъдителната претенция е за 769,01 лева. „Лихвената
надбавка“ за забава за периода 20.06.2024-05.01.2025 г., изчислена като е взета
предвид само законната лихва за забава, при варианта, който ищцовата банка е
приложила (с капитализация на 50% от договорната лихва за първите 3
месеца) е 31,10 лева, докато осъдителната претенция е за 22,43 лева. Законна
лихва за забава за периода 06.01.2025-13.01.2025 г. върху просрочената и
предсрочно изискуемата главница (при варианта с капитализацията) е 52,14
лева, докато исковата претенция е за 52,15 лева.
В случай че договорът за кредит беше действителен, съдът щеше да
съобрази така даденото заключение на вещото лице по т. 2–6 на заключението.
Той обаче е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК.
Така наречената „капитализация“ на 50% от начислената
възнаградителна лихва през първите три месеца от срока на договора
представлява „анатоцизъм“ – лихва върху лихва, който в гражданските
отношения е допустим, ако е предвиден в наредбите на БНБ, по аргумент от
чл. 10, ал. 3 от ЗЗД. Понастоящем обаче липсва такава наредба и възможност.
Анатоцизмът е допустим само в отношенията между търговци – арг. чл. 294,
ал. 1 от ЗЗД. В случая порокът на договора не е само в погасителния план,
където е приложена „капитализацията“ на изтеклата лихва (анатоцизма),
защото, ако беше включена такава кауза в самия договор, и ГПР я отчиташе,
съдът щеше да съобрази нищожността само на въпросната клауза, при което
договорът щеше да е частично нищожен. Порокът на договора е, че в него
липсва клаузата за анатоцизъм, наричана от ищеца „капитализация“ на
изтеклата лихва. Нещо повече, ГПР не отчита като увеличен разход по заема
анатоцираните 140,53 лева.
За да даде точен отговор за размера на ГПР, при варианта с въпросната
капитализация на лихвата, съдът не стъпва на заключението на вещото лице, а
на огледа извършен в съдебното заседание на интернет сайта на Европейската
3
комисия, в който е предоставен калкулатор за ГПР, разработен според
клаузите на директивата за потребителския кредит, която пък е транспонирана
в Закона за потребителския кредит. Както споделя вещото лице, тя прави
проверка на своите изчисления с въпросния калкулатор, а на съда е служебно
известно, че и други вещи лица по други дела са представяли заключения с
разпечатки от същия калкулатор. Нещо повече, за проверка на неговата
точност и релевантност, съдът направи изчисления, които потвърждават
изчисленията на ищеца с други интернет калкулатори за ГПР, представени и
приети по делото за сравнение.
Така например, при главница 17979 лева, 120 месечен срок и ГЛП 6,7%,
резултатът с калкулатора на ищеца (л. 88 от делото) за ГПР е 6,91%
(закръглено до втория знак след десетичната запетая), за средната месечна
вноска е 205,98 лева, за общите разходи 6739,01 лева, за обща сума за
изплащане – 24718,01 лева; а според калкулатора на Европейската комисия (л.
98), ГПР е 6,91%, за средната месечна вноска е 205,98 лева, за общите разходи
6738,60 лева (- 0,41 лв), за обща сума за изплащане – 24717,60 лева (- 0,41 лв).
Следователно, формулите и алгоритмите за изчисление, които са въведени в
калкулаторите, са еднакви. Разликите в последващите изчисления не са заради
инструментариума, а заради изходните данни, които се въвеждат в
калкулаторите за да направят изчисленията.
Съдът приема, че условието за анюитетни вноски при погасяване на
процесния кредит, започва да се изпълнява реално от четвъртия месец и
включва общо 117 месечни погасителни вноски, тъй като през първите три
месеца главницата не се погасява. Усвоената главница е 17979 лева, като
начислената възнаградителна лихва за първите три месеца от т.нар. „гратисен“
период се дължи 50% текущо и веднага, в момента на начислението (140,54
лева), а погасяването на останалите 50% (140,53 лева) се разсрочва в
следващите 117 месеца до края на договора. Капитализирането,
анатоцирането, или още казано – олихвяването наново на тези 140,53 лева
вече начислени възнаградителни лихви, се случва при същия ГЛП, като по
договора – 6,7%. И двете суми се явяват разход, който следва да се отнесе като
такъв в началото на 117 месечния срок до края на договора, но първият разход
от 140,54 лева следва да се въведе в калкулатора за ГПР като нефинансиран,
т.к. върху него не се начисляват допълнителни лихви, а вторите 140,53 лева
следва да се въведат като финансиран разход. Точно по този начин, за който
ищецът не е представил изчисление, съдът направи такова под № 4 (л. 101) и
получи резултат за месечната погасителна вноска за 117-те месеца от 4-тия до
120-тия месец на договора – 211,34 лева. Точно колкото е по погасителния
план, при лихва 6,7%, което още веднъж доказва точността на
калкулатора за ГПР на ЕК. Реалният ГПР възлиза на 7,29%, а не както е по
договор 6,91%.
Разликата между реалния и договорения ГПР е (7,29 – 6,91) = 0,38%.
Същата, макар и незначителна на фона на договорения ГПР, е в резултат на
незаконосъобразно приложения „анатоцизъм“ (капитализацията на лихвата)
4
от страна на професионалиста търговец в отношенията му с потребителя,
което уврежда последния. Според практиката на ОС-Силистра, която напълно
се споделя и от настоящия съдебен състав, неточно посоченият ГПР в този
случай следва да се приравни на липсващ в договора ГПР.
Оттук и на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съдът
приема, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен.
На основание чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
заема, но не дължи лихва или други разходи по него.
От усвоените от кредитополучателя17979 лева съдът изважда
направените погасителни плащания в общ размер, според заключението на
вещото лице, 140,54 лева. Разликата (17979 – 140,54) е 17838,46 лева. Това е
размерът на дължимата главница по заема, на осн. чл. 23 от ЗПК.
Съдът вече е издал Заповед № 24 за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК на 26.02.2025 г. по ч.гр.д.№ 49/2025 на
ТнРС за същата сума – 17838,46 лева. Ето защо, претендираната в настоящото
исково производство главница в размер на 281,07 лева се явява недължима, а
искът за нея – неоснователен.
Що се отнася до останалите компоненти на претендирания дълг, те също
са недължими на осн. чл. 23 от ЗПК. Тоест, исковата молба е изцяло
неоснователна и следва да се отхвърли.
Разноски по делото не се дължат никому от никого.
Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ осъдителния иск на „Б. Д.“ АД с ЕИК *** против А. Х. И. с
ЕГН ********** да плати:
главница 281,07 лева, явяваща се разликата над уважените 17838,46 лева
и заявените 18119,53 лева;
договорна лихва 769,01 лева за периода 20.05.2024-05.01.2025 г.;
лихвена надбавка за забава 22,43 лева за периода 20.06.2024-05.01.2025 г.;
законна лихва за забава 52,15 лева за периода 06.01.2025-13.01.2025 г.;
разходи при изискуем кредит 160 лева; и
законна лихва за забава върху отказаната част от главницата от 14.01.2025
г. до изплащане на задължението,
претендирани като дължими по потребителски Договор за кредит за текущо
потребление от 26.02.2024 г., за които суми е постановено Разпореждане №
170/06.02.2025 г. по ч.гр.д.№ 49/2025 г. на Районен съд – Тутракан за частичен
отказ да се издаде заповед за изпълнение, потвърдено в тази му част с
Определение № 236/03.04.2025 г. по в.ч.гр.д.№ 106/2025 г. на Окръжен съд –
5
Силистра.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд
Силистра.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
6