№ 22292
гр. София, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20251110133000 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „Топлофикация
София“ ЕАД срещу Т. Р. А..
Ищецът извежда съдебно претендираните си права при твърденията, че
ответницата е собственик на апартамент №48, находящ се адрес ****, като за
посочения имот имал сключен договор за доставка на топлинна енергия с ответника за
абонатен №*****. Твърди, че за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. е доставил
топлинна енергия на ответницата, но последната не била заплатила дължимата за това
цена, поради което подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата в
общ размер от 318,52 лева, от които 182,17 лева – главница, представляваща стойност
на незаплатената топлинна енергия, 91,99 лева – лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2023 г. – 25.10.2024 г., както и сумата от 35,07 лева-
главница, представляваща незаплатената стойност на услугата „дялово разпределение“
за периода м.09.2021 г. – м.04.2023 г., както и 9,29 лева – лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода 15.11.2021 г. – 25.10.2024 г.
Ищецът сочи, че през процесния период действали Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „фирма” АД на потребители в гр.София,
одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР и публикувани във в-к „Монитор“ в сила от
10.07.2016 г., според които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Според общите условия, обезщетение за забава се начислявало само след издаване на
изравнителните сметки в края на отоплителния сезон и незаплащането им в 45-дневен
срок. Ответницата използвала доставената й топлинна енергия през процесния период.
До момента обаче ответницата не била погасила задълженията си за лихви за забава
върху дължими суми за топлинна енергия. Сочи, че ответницата дължала и лихва за
забава върху платената главница за топлинна енергия за периода м.05.2022 г. –
м.04.2023 г., която главница е в размер на 295,21 лева с период на забава 15.09.2023 г. –
30.09.2024 г. и размер на лихвата от 42,95 лева.
Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се
1
намирал имотът на ответника, били сключили договор за извършване на услугата за
дялово разпределение с „Техем Сървисис“ ЕООД. Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за
топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след
края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – „Техем
Сървисис“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването. За имота на ответницата били издавани такива изравнителни
сметки.
Ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесните
суми, във връзка с което било образувано ч.гр.д. № *****/2024 г., по описа на СРС, 35
състав, по което била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. Поради
подадено от длъжника възражение по чл. 414 ГПК относно дължимостта на
претендираните суми за лихви за забава, на заявителя било указано, че може да
предяви иск за установяване на вземането си. Ето защо ищецът моли съда да
постанови решение, с което да приеме за установено, че ответницата му дължи сумите,
както следва: сумата в размер на 101,28 лв., от които 91,99 лв. – мораторна лихва върху
главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 25.10.2024г., която
представлява сбор от мораторната лихва, начислена върху платена главница за ТЕ,
която е с период 15.09.2023г. до 30.09.2024г. и е в размер на 42,59 лв., а мораторната
лихва, начислена върху неплатената главница за ТЕ, е за периода от 15.09.2022г. до
25.10.2024г. и е в размер на 49,40 лв., 9,29 лв. – мораторна лихва върху главница за
дялово разпределение за периода от 15.11.2021г. до 25.10.2024г., както и направените
по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, с
който се оспорват предявените искове. Излага съображения за неприложимост на 45-
дневния срок за плащане, предвиден в чл. 33, ал. 4 от общите условия, по отношение
на задълженията по общата фактура. Сочи, че в общите условия също така нямало
предвидена уговорка за начисляване на лихви върху суми, дължими за услугата дялово
разпределение. След като нямало уговорен падеж, лихвите се начислявали единствено
след покана от кредитора към длъжника, каквато в случая нямало. Прави възражение
за изтекла погасителна давност по отношение на процесните вземания за лихви.
Възразява срещу назначаването на поисканите от ищеца експертизи, доколкото
посочените въпроси не били спорни между страните. По изложените съображения
моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че
е сезиран с обективно кумулативно съединени претенции с правна квалификация чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл.86, ал.1, изр.1 ЗЗД. С оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване следните правопораждащи факти, а именно: че главното парично
задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на
законната лихва възлиза именно на спорната сума.
Като доказателство по делото е представен договор за продажба на недвижим
имот №20, рег. №***, дело №13 от 26.01.2005 г. на нотариус Д.Т, рег. №***, с който
К.Б.П продава на А. Д.А и Т. Р. А. следния свой собствен недвижим имот: апартамент
№48, находящ се адрес ****.
2
Представено е удостоверение за наследници с изх. №УГ01-2586, издадено от СО-
район Надежда, от което се установява, че лицето А. Д.А е починал на 02.03.2016 г. и е
оставил за наследници Т. Р. А. – съпруга и Д.Д.А – син и Я.А.А – дъщеря.
Като доказателство по делото е прието и заявление-декларация от 08.07.2016 г.,
подадено от Т. Р. А. до ищцовото дружество, с което последната е поискала партидата
за имот на адрес: гр. София, адрес *** да бъде променена на нейно име.
С оглед на така представените доказателства по делото се установява, че е налице
облигационно правоотношение между ищеца и ответницата във връзка с доставката на
топлинна енергия за процесния имот за процесния период.
С оглед на гореизложеното, ответницата се явява обвързана от общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” АД на
потребители в гр.София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР и публикувани във
в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г., според които клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
В срока по чл. 414 ГПК лицето Т. Р. А. е признала съществуването на вземане за
ищеца за претендираните в производството по ч.гр.д. *****/2024 г. по описа на СРС,
35 състав суми за топлинна енергия и дялово разпределение в размер на 182,17 лева –
за топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2022 г., както и за дялово
разпределение сумата в размер на 35,07 лева за периода м.09.2021 г. – м.04.2023 г.
В настоящото производство се претендира установяване и дължимостта на лихва
за забава в размер на 42,95 лева за периода 15.09.2023 г. – 30.09.2024 г. върху платена
главница в размер на 295,21 лева, дължима за периода м.05.2022 г. – м.04.2023 г.
Ответницата не оспорва наличието на такова задължение, както и забавата в
плащането му. Възникването на задължение в посочения размер се установява и от
приложеното към исковата молба съобщение към фактура №********** за отчетен
период 01.05.2022 г. - 30.04.2023 г.
Според чл. 32, ал. 3 от общите условия от 2016 г. на "Топлофикация София" ЕАД
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителни
сметки се издават кредитни известия за реално потребената топлинна енергия.
Съгласно чл. 33, ал. 4 и ал. 5 от общите условия потребителите на топлинна енергия за
битови нужди не дължат лихва за забава върху прогнозните
сметки. Лихва за забава може да се начислява едва след издаването на общата фактура
за съответния отоплителен период. За да се начисли обаче мораторна лихва,
потребителят следва да не е заплатил задължението по общата фактура в срока по чл.
33, ал. 2 от общите условия от 2016 г., а именно – 45 дена, считано от издаването на
общата фактура за съответния отоплителен сезон. По общите условия от 2016 г. не се
изиска общата фактура да бъде публикувана на интернет сайта на
"Топлофикация София" ЕАД. Следователно за изпадането в забава за непогасените
задължения за отоплителни сезони м.05.2021 г. – м.04.2023 г. не е необходимо да се
отправя покана за изпълнение по чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Потребителите изпадат в забава с
изтичането на предвидения в общите условия срок за изпълнение. Общата фактура
обективира месечните задължения за целия отчетен период, след отчитане на уредите
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, т. е. при съобразяване
на резултата от изравнителните сметки и добавяне на сумите за доплащане от клиента,
респ. изваждане на сумите за връщане на клиента. Въз основа на общата фактура,
отчитаща резултата от изравнителната сметка, би могло да възникне ново вземане за
ищеца само в случай, че изравнителният резултат е сума за доплащане, какъвто не е
налице в случая /в този смисъл Решение № 6345 от 23.10.2025 г. на СГС по в. гр. д. №
12777/2024 г. и др/.
3
Предвид гореизложеното, доколкото ищецът се легитимира като кредитор на
главно вземане в размер на сумата от 182,17 лева за периода м.05.2021 г. – м.04.2022 г.,
то акцесорната претенция се явява установена в своето основание за периода от
15.09.2022 г. до 25.10.2024 г. възлиза в общ размер на 48,92 лева, изчислен на
основание чл. 162 ГПК, а претенцията за периода 15.09.2023 г. до 30.09.2024 г. върху
главница в размер на 295,21 лева, дължима за периода м.05.2022 г. – м.04.2023 г.,
възлиза в общ размер на 42,48 лева, изчислени от съда на основание чл. 162 ГПК.
С оглед на горното, предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата в
размер на 91,99 лв. – мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода
от 15.09.2022г. до 25.10.2024г., която представлява сбор от мораторната лихва,
начислена върху платена главница за ТЕ, която е с период 15.09.2023г. до 30.09.2024г.
и е в размер на 42,59 лв., а мораторната лихва, начислена върху неплатената главница
за ТЕ, е за периода от 15.09.2022г. до 25.10.2024г. и е в размер на 49,40 лв., се явява
основателен само до размера от 91,40 лева, която представлява сбор от мораторната
лихва, начислена върху платена главница за ТЕ, която е с период на забавата
15.09.2023г. до 30.09.2024г. и е в размер на 42,48 лв. и мораторната лихва, начислена
върху неплатената главница за ТЕ, за периода на забавата от 15.09.2022 г. до
25.10.2024 г. и е в размер на 48,92 лева. Предвид изложеното, искът следва да бъде
уважен до размера от 91,40 лева, а за разликата над 91,40 лева до пълния предявен
размер от 91,99 лева - искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на задължението за заплащане на услугата дялово разпределение
следва да бъде посочено, че страните по правоотношението не са определили срок за
изпълнение на това задължение, поради което следва да се приеме, че длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В
разглеждания случай по делото не са ангажирани доказателства от страна на ищеца, че
ответницата е била поставена в забава по отношение на задълженията за заплащане на
цена на услуга дялово разпределение, поради което и при приложение на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената
тежест СРС приема, че релевираната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху сумата за
дялово разпределение в размер на 9,29 лева се явява неоснователна и подлежи на
отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни по делото.
Ищецът претендира присъждането на разноски, както следва: 100 лева за
държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. В настоящото
производство ищецът е заплатил държавна такса в размер на сумата от 25 лева,
поради което общият размер на разноските се определя от съда на сумата в размер на
125 лева. Съобразно уважената част от исковете на ищеца се дължат разноски в общ
размер от 112,80 лева исковото производство.
Съобразно уважената част от исковете в настоящото производство и като взема
предвид признатата част от вземанията по ч.гр.д. № *****/2024 г. по описа на СРС, за
заповедното производство на ищеца се дължат разноски в общ размер от 24,22 лева за
държавна такса и 48,45 лева за юрисконсултско възнаграждение или сумата в общ
размер от 72,67 лева. Съобразно признатата част от вземанията по заповедното
производство съдът е издал изпълнителен лист за сумата в размер на 17,05 лева за
държавна такса и 34,10 лева за юрисконсутлско възнаграждение.
В исковата молба ищецът е посочил, че на 29.04.2025 г. извършила плащане към
ищеца за сумата в размер на 306,55 лева, с което били погасени претендираните в
заповедното производство главници, лихва за забава в размер на 17, 42 лева,
4
държавната такса за заповедното производство, както и част от юрисконсултското
възнаграждение в заповедното производство в размер на 46,91 лева, като оставала
дължима сумата в размер на 3,09 лева за юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство.
Съобразно възприетото от съда за дължимостта на разноски по заповедното в
общ размер от 72,67 лева и направеното от ищеца признание за плащане на суми за
разноски по заповедното производство в общ размер от 71,91 лева, съдът намира, че на
ищеца следва да бъде присъдена сумата в размер на 0,76 лева – разноски за
юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство.
Адв. С – процесуален представител на ответницата претендира присъждане в
своя полза на адвокатско възнаграждение за осъществена в полза на ответницата
безплатна правна помощ за настоящото производство. Представен е договор за правна
защита и съдействие, в който е уговорено, че представителството е безплатно на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 Задв. Съдът намира, че с оглед обема на осъществената в
полза на ответника правна защита и съдействие в настоящото производство, както и
неголямата правна и фактическа сложност на делото, на адв. С следва да бъде
определено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, като съобразно
отхвърлената част от исковете на адв. С следва да бъде присъдено възнаграждение в
размер на 19,51 лева.
В подаденото възражение в заповедното производство по ч.гр.д. № *****/2024 г.
по описа на Софийски районен съд, 35 състав, процесуалният представител на
длъжника – адв. С, е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение за
осъществената в полза на длъжника безплатна правна защита в заповедното
производство в размер на сумата от общо 450 лева.
При преценка дължимостта на адвокатско възнаграждение за осъществена правна
защита в заповедното производство, следва да се има предвид, че същото се
претендира по повод подадено възражение срещу издадената в полза на
„Топлофикация София“ ЕАД заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Настоящият съдебен състав на първо място намира, че Наредба № 1/2004 г.
МРАВ не предвижда ред за определяне размера на адвокатското възнаграждение на
длъжник в заповедно производство за подаване на възражение по чл. 414 ГПК, за
разлика от възнаграждението, дължимо на заявителя по чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2 от
НМРАВ. Поради това съдът приема, че размерът на възнаграждението следва да се
определи като се съобразяват и общите критерии, посочени в чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗА
размерът му да бъде справедлив и обоснован. Справедливият и обоснован размер на
възнаграждението се определя от една страна от защитавания интерес, а от друга - от
фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа. Според
разрешението по т. 1 от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело
С-438/22, чл. 101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че
ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна
уредба, противоречи на чл. 101, пар. 1, националният съд е длъжен да откаже да
5
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да
заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът намира, че фактическата и правна сложност на процесуалните действия,
извършени от представителя на заявителя и тези на представителя на длъжника не е
еднаква. За подаване на възражението по чл. 414 от ГПК е предвидена бланка, чието
попълване не изисква никакво конкретно мотивиране, т. е. за настъпване на правните
последици на възражението не се налага да се излагат никакви съображения или да се
прави обосновка от длъжника. Достатъчно е възражението да се подаде в срок и на
попълнен образец.
В обобщение, като се съобразят извършените от адвоката на длъжника действия в
заповедното производство, съдът намира, че справедливият размер на
възнаграждението за оказано съдействие на длъжника за попълване на възражение по
чл. 414 ГПК, е 50 лв., който е обоснован по смисъла на чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗАдв. за
положения от адвоката на длъжника труд. С оглед отхвърлената част от исковете, на
адв. С следва да бъде присъдена сумата в размер на 4,88 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК: ******** срещу Т. Р. А., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца сумата в размер на 91,40
лева, която представлява сбор от мораторната лихва в размер на 42,48 лева за периода
15.09.2023г. до 30.09.2024г., начислена върху платена главница за ТЕ за периода
м.05.2022 г. – м.04.2023 г. в размер на 295,21 лева и мораторната лихва в размер на
48,92 лева за периода от 15.09.2022г. до 25.10.2024г., начислена върху неплатената
главница за ТЕ за периода м.05.2021 г. – м.04.2022 г. в размер на 187,17 лева, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД за разликата над 91,40 лева до пълния предявен размер от 91,99 лева, както и за
сумата в размер на 9,29 лева – мораторна лихва за периода 15.11.2021 г. – 25.10.2024 г.
върху главницата за дялово разпределение за периода м.09.2021 г. – м.04.2023 г.
ОСЪЖДА Т. Р. А., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ******** сумата в размер на 112,80 лева –
разноски в настоящото производство, както и сумата в размер на 0,76 лева – разноски
за юрисконсултско възнаграждение в производството по ч.гр.д. № *****/2024 г. по
описа на СРС, 35 състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ******** да заплати на адв.
Стефан С сумата в размер на 19,51 лева – адвокатско възнаграждение за осъществена в
полза на ответницата безплатна правна помощ в исковото производство, както и
сумата в размер на 4,88 лева – адвокатско възнаграждение за осъществена в полза на
ответницата безплатна правна помощ в производството по ч.гр.д. №*****/2024 г. по
6
описа на СРС.
Решението е постановено при участие на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7