Решение по дело №5466/2019 на Районен съд - Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

            №  4215                                  06.11.2019 година                            град Пловдив

 

В      И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР  ТОЧЕВСКИ

                                                                  

при участието на секретаря Ангелина Димитрова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5466 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 86, вр. чл. 45 от ЗЗД.

Ищцата Б.Р.Н., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. Л.К., е предявила против Българска агенция по безопасност на храните, БУЛСТАТ: *********, с адрес: град София, бул. „Пенчо Славейков” № 15а, представлявана от *** *** д-р Д. И., иск за осъждане на ответника да й заплати сумата от 5, 56 лева- мораторна лихва върху сумата от 1 000 лева за периода 20.03.2019 г.- 08.04.2019 г., представляваща дължимо обезщетение за неизпълнение на парично задължение по изпълнителен лист, издаден по адм. дело № 1768/ 2017 г. на Административен съд- Пловдив.

В исковата молба е посочено, че с решение по адм. дело № 1768/ 2017 г. на Административен съд- Пловдив, ответникът бил осъден да заплати на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева. По решението бил издаден изпълнителен лист, надлежно предявен за плащане на 15.03.2019 г., като се дал 3- дневен срок за доброволно изпълнение и се посочила банкова сметка ***. До момента обаче липсвало плащане, като това вземане за разноски имало извъндоговорен характер и произтичало от възникнало и приключило процесуално правоотношение. Ответникът бил надлежно поканен да изпълни, но бездействал, като след изтичане на срока на поканата, той вече дължал лихва за забава. В този смисъл се претендира присъждане на сумата от 5, 56 лева- мораторна лихва върху сумата от 1 000 лева за периода 20.03.2019 г.- 08.04.2019 г. Моли и за разноските по делото. В съдебно заседание чрез пълномощника си моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал писмен отговор. В съдебно заседание чрез пълномощника си моли за отхвърляне на иска, като твърди, че в случая нямало забава в изплащане на сумата, с оглед нормата на чл. 519 ал. 2 от ГПК, уреждаща реда и начина за изплащане на суми от бюджета на държавни учреждения. Представя се и писмена защита.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

С изпълнителен лист от 13.03.2019 г., издаден по адм. дело № 1768/ 2017 г. на Административен съд- Пловдив, ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 1 000 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатски хонорар.

С молба вх. № 870/ 15.03.2019 г. ищцата е поискала от ответника в тридневен срок от подаване на молбата да й се изплати сумата по изпълнителния лист, като е посочила и банкова сметка, ***. Изрично е посочено, че при липса на плащане в дадения срок допълнително ще бъде претендирана лихва за забава.

Видно от представена справка извлечение от счетоводни записвания на ответника, на 18.03.2019 г. е заявено плащане по бюджета на сумата по листа, която е преведена по банковата сметка на пълномощника на ищцата на 08.05.2019 г.

Представена е още и справка от електронен калкулатор, видно от която мораторната лихва върху главница от 1 000 лева за периода 20.03.2019 г.- 08.04.2019 г. възлиза на сумата от 5, 56 лева.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Няма спор между страните по това, че ответникът е бил осъден с влязло в сила съдебно решение да заплати на ищцата определена парична сума, за което е издаден и изпълнителен лист. Същият е бил предявен за плащане при ответника и сумата действително е преведена по банков път, както е поискано, но самият банков превод е станал след дадения от ищцата срок за изпълнение на паричното задължение. В този смисъл спорът между страните е чисто правен, а не по фактите- дали в случая държавното учреждение ще дължи обезщетение за забавата, при положение, че то действително е платило след срока, но пък същевременно от негова страна са били предприети съответните действия за своевременното заявяване на сумата пред първостепенния разпоредител за плащане по бюджета, а след одобряването на финансовата операция парите са били преведени по сметката на адвоката на ищеца.

Според общото правило на чл. 86 от ЗЗД- при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а според чл. 84 ал. 2 от ЗЗД длъжникът изпада в забава след като бъде поканен. В настоящия случай ответникът е длъжник на ищеца за парична сума, като е бил изрично писмено поканен да я заплати в определен му с молба срок. Този срок не е спазен, като плащането е станало по- късно и в този смисъл няма законово основание да не се присъжда обезщетение за забавено плащане, след като такова е налице и лихвата в случая е предвидена като санкция за длъжника, изпълнил със забава своето парично задължение.

Аргументите на ответника, основаващи се на нормата на чл. 519 ал. 2 от ГПК, не представляват основание за отхвърляне на иска, нито пък могат да освободят страната от отговорност да плати търсената мораторна лихва. Цитираният текст предвижда само ред и начин за изпълнение срещу държавни учреждения, като законодателят е предоставил възможност на органи на бюджетна издръжка да платят и по- късно от останалите длъжници- в рамките на следващата бюджетна година, след като си предвидят средства за съответното задължение. Това обаче не означава, че в случая при забава в изпълнението няма да се дължи лихва, напротив- общото правило на чл. 86 от ЗЗД си важи тук, като създадената привилегия за по- късно изпълнение е с цел недопустимост на изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения и урежда единствено процедурата, по която следва да се изпълнява срещу такива ведомства. При всички положения обаче длъжникът, независимо дали е на бюджетна издръжка или пък е друго физическо/ юридическо лице, при забава в плащането винаги ще дължи обезщетение, защото по този начин се защитава интересът на кредитора. Ако законодателят е искал да изключи от категорията длъжници, които не дължат мораторна лихва, държавата или нейни органи, то е следвало това да стане с изрична правна норма, която да го регламентира. Такава обаче няма и на общо основание обезщетение за забава в хипотези като настоящата ще се дължи. Без значение е обстоятелството, че в случая действително своевременно ответникът е предприел действия по осигуряване на средствата по бюджета му, като ги е заявил пред първостепенния разпоредител, за да му бъдат отпуснати и разрешени, след което да се преведат на ищцата. Както вече се посочи по- горе, редът за изпълнението на парични задължения срещу държавата/ нейни органи и забавеното плащане, са две различни неща и независимо от разписаните правила, уреждани начина на плащане от бюджета, при закъснение или неспазване на дадените срокове, винаги ще се дължи лихва като форма на обезщетение за кредитора, който трябва да бъде удовлетворен точно, а при просрочено задължение- и със съответната лихва за забавата.

Размерът на търсената лихва в случая за претендирания период от поканата до дори предхождаща дата на плащането е изчислен посредством електронен калкулатор, като справката е приложена към исковата молба и в срок за отговор тя не е оспорена. Няма пречка съгласно нормата на чл. 162 от ГПК съдът да приеме тази справка като надлежно писмено доказателство за размера на иска и в този смисъл да се приеме за установено, че мораторната лихва върху главница от 1 000 лева за периода 20.03.2019 г.- 08.04.2019 г. възлиза на сумата от 5, 56 лева, колкото се претендират и с исковата молба.

Предвид горното, искът се явява напълно доказан по основание и размер и като такъв следва да бъде уважен изцяло, ведно със законните последици от това.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълен размер. Същите се претендират и макар за тях да не е представен списък по чл. 80 от ГПК, са налице доказателства за реалното им извършване- внесена държавна такса в размер на 50 лева (лист 10). Не се представят доказателства обаче за плащане на адвокатски хонорар на пълномощника на ищеца, поради което разноски за такова възнаграждение не могат да бъдат присъдени, макар и да се претендират в размер на 300 лева.

 

По изложените съображения, съдът

                           

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на храните, БУЛСТАТ: *********, с адрес: град София, бул. „Пенчо Славейков” № 15а, представлявана от *** *** д-р Д. И., да заплати на Б.Р.Н., ЕГН: **********,***, сумата от 5, 56 (пет лева и петдесет и шест стотинки) лева- мораторна лихва за периода 20.03.2019 г.- 08.04.2019 г. върху сумата от 1 000 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, присъдени по изпълнителен лист от 13.03.2019 г., издаден по административно дело № 1768/ 2017 г. на Административен съд- Пловдив, както и да й заплати разноските по настоящото дело в размер на сумата от 50 (петдесет) лева- внесена държавна такса.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.           

 

СЪДИЯ : /п/

 

Вярно с оригинала.

АД