РЕШЕНИЕ
№ 554
гр. Бургас, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря ДИАНА СТ. СИВОВА
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20232120102784 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Етажна собственост
с адрес: гр. *****, представлявана от „КОМПЛЕКСНА ПОДДРЪЖКА ТТ“
ЕООД с ЕИК ****, чрез управителя Ч. Т. Т., против Е. Ж. Ж. с ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, с която е предявен иск с правно основание чл.
38, ал. 1 от ЗУЕС, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от
138,21 лв. (сто тридесет и осем лева и двадесет и една стотинки ),
представляваща задължение на ответницата, възникнало въз основа на влязло
в сила решение на ОС на ЕС за извършването на ремонт на покрива на
сградата. Дължимите суми по това решение са както следва: за месец юни
2021г. - 46.07 лв., за месец юли 2021г. - 46.07 лв., за месец август 2021г. -
46.07 лв.
Ищецът сочи, че по отношение на етажната собственост на посочения по-
горе адрес е налице валидно сключен договор за предоставяне на услугата
„Професионален домоуправител“ между нея и дружеството „КОМЛЕКСНА
ПОДДРЪЖКА ТТ“ ООД. Договорът бил сключен след взето решение на
проведено общо събрание на 27.10.2022г. За това общо събрание ответницата
била надлежно поканена, като в поканата се съдържал и дневният ред на
събранието. Твърди се, че след проведено гласуване, общото събрание е взело
решение да се възложат всички правомощия на управителя на ЕС на
1
дружеството „КОМЛЕКСНА ПОДДРЪЖКА ТТ“ ЕООД. В изпълнение на така
взетото решение е бил сключен и договорът за предоставяне на услугата
„Професионален домоуправител“ от 28.10.2022 г., който договор е сключен за
2 (две) години.
Ищецът твърди, че ответницата е пълноправен собственик на
самостоятелен обект в сградата, представляващ апартамент № **, разположен
на ет. **, находящ се в гр. ****.
Излага, че на проведено общото събрание на 14.06.2021 г., на всички
присъстващи на ОС на ЕС е била предложена оферта от физическо лице В. В.,
за ремонт на покрива на ЕС. След проведено гласуване, общото събрание
единодушно е взело решение да се приеме офертата на В. В. и да се заложи
бюджет от 19 000 лева, който да се разпредели спрямо притежаваните
идеални части от собствениците на всички апартаменти, като тази сума да се
събира на три равни месечни вноски, начислени през месеците юни, юли,
август 2021 г., отделно от месечните режийни такси. Твърди се, че няколко
пъти били направени опити за доброволно уреждане на отношенията между
етажната собственост и ответницата, но последната отказала да заплати
дължимите от нея суми.
С тези доводи ищецът предявява настоящата искова молба като моли
искът му да бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата не е подала отговор на
исковата молба.
В съдебно заседание процесуалния представител на ищеца – адвокат С.
Й. поддържа исковата молба, като сочи, че ответницата е погасила
процесното вземане чрез плащане, извършено след предявяване на исковата
претенция. Предвид това излага, че искът следва да бъде отхвърлен, но не
като неоснователен, а само поради плащането от ответната страна. Моли
последната да бъде осъдена да заплати сторените в производството съдебни
разноски.
В същото съдебно заседание ищцата се явява лично. Е. Ж. сочи изрично,
че е заплатила задълженията си към етажната собственост след месец май
2023г., като признава, че е дължала тези суми. Моли да не бъде осъждана да
заплати сторените от ищеца разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
съобрази нормата на чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
За уважаване на предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от
ЗУЕС, ищецът следва да докаже, че ответникът е собственик на
самостоятелен обект в сградата, представляващ апартамент № **, разположен
2
на ет. **, находящ се в гр. ****, който се намира в режим на етажна
собственост. Следва да докаже, че с влязло в сила решение на общото
събрание в етажната собственост са определени вноски за ремонт на покрива
на сградата. В негова тежест е да докаже размера на претенцията си,
включително, че ответникът притежава сочения в исковата молба обект,
начина на разпределяне на разходите по чл. 49 от ЗУЕС, както и че е
настъпила изискуемостта на вземането.
Предвид липсата на отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК
и съобразно изложеното от ответницата в проведеното по делото съдебно
заседание, съдът намира за безспорни всички факти и обстоятелства, за които
доказателствена тежест носи ищцовата страна.
Не е спорно между страните и обстоятелството, че ответницата признава
дължимостта на задълженията и не оспорва същите по основание и размер,
като е заплатила процесните суми към етажната собственост, но след датата
на образуване на исковото производство. Плащането на сумите по делото се
установява и от представените по делото писмени доказателства – приходни
касови ордери и таблици за дължимите към етажната собственост суми за
месеците от 20.06.2023г. до 18.01.2024г. включително.
Налага се извод, че в настоящото производство предявеният иск е
доказан по основание и размер. Следва обаче да се посочи, че решението на
съда трябва да отразява правното положение между страните по делото,
каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене. Това задължава
съда да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, ако
те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го
погасяват - например ищецът придобива спорното право след предявяването
на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща
или прихваща след предявяването на иска. Преценката на съда за
основателността на иска следва да бъде направена с оглед
материалноправното положение в деня на приключване на съдебното дирене
в съответната инстанция (първа или въззивна), а не в деня на предявяване на
иска. Поради това съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Затова по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът съобрази факта, че
задължението на ответника е погасено в хода на процеса, тъй като с
извършените от 20.06.2023г. до 18.01.2024г. (включително) плащания е
погасена изцяло претендираната от ищеца сума, респективно извършеното в
хода на процеса доброволно плащане в полза на носителя на материалното
право се ползва с погасителен ефект, поради което следва да се приеме за
правопогасяващ факт по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК.
От горното следва извода, че към момента на приключване на съдебното
дирене претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като ответникът е
изплатил изцяло претендираната с иска сума. Предвид изложеното съдът
намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 235, ал. 3 ГПК и извършеното
плащане след подаване на исковата молба следва да бъде взето предвид като
установен по делото факт, а доколкото съдебно предявеното вземане е в
3
пълно погашение, това предпоставя отхвърляне изцяло на иска по чл. 38 от
ЗУЕС.
По разноските:
В настоящия случай ответницата е дала повод за образуване на
производство – по делото се установи, че в нейна тежест са възникнали
претендираните парични задължения, като погасяването им, довело да
отхвърляне на иска, е извършено в хода на процеса, след подаване на исковата
молба на 11.05.2023г. Предвид това и предвид срочния характер на
задълженията и обстоятелството, че същите са били изискуеми преди
предявяване на иска, а плащанията са извършени в периода от 20.06.2023г. до
18.01.2024г., ответницата следва да понесе отговорността за направените от
ищеца разноски.
Ищецът претендира разноски в общ размер на 250 лв., от които 200 лв. за
адвокатско възнаграждение и 50 лв. за държавна такса. По делото е
представен списък по реда на чл. 80 от ГПК, както и доказателства за
действителното извършване на разноските. Така предявените разноски следва
да бъдат присъдени в полза на ищеца в цялост.
За пълнота на изложеното следва да се държи сметка, че така
претендираният размер на разноски за адвокатско възнаграждение не е
прекомерен, а дори е по-нисък от нормативно установения минимум.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Етажна собственост с адрес: *****,
представлявана от „КОМПЛЕКСНА ПОДДРЪЖКА ТТ“ ЕООД с ЕИК ****,
чрез управителя Ч. Т. Т., против Е. Ж. Ж. с ЕГН **********, с адрес: гр.
****, иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС, за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата от 138,21 лв. (сто тридесет и осем
лева и двадесет и една стотинки), представляваща задължение на
ответницата, възникнало въз основа на влязло в сила решение на ОС на ЕС от
14.06.2021г. за извършване на ремонт на покрива, поради плащане в хода на
съдебното производство.
ОСЪЖДА Е. Ж. Ж. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, да заплати на
Етажна собственост с адрес: гр. ***, представлявана от „КОМПЛЕКСНА
ПОДДРЪЖКА ТТ“ ЕООД с ЕИК ****, чрез управителя Ч. Т. Т., сумата от
250 лв. (двеста и петдесет лева), представляваща сторените в процеса
разноски, от които 200 лв. за адвокатско възнаграждение и 50 лв. за държавна
такса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
4
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5