Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 03.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, V граждански състав,
в открито заседание на 03.07.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова
като разгледа докладваното от съдия Видолова
гр.д.№ 946 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба на осн. чл. 4 от ЗЗДН от А.Б.К.
***, в която се твърди, че с ответника А.С.А. ***, са имали приятелски
отношения от 2012 г., като след това заживели на семейни начала във фактическо
съпружеско съжителство в края на месец юли 2014г., когато тя забременяла, като
през месец януари 2015 г. се родил сина им ***.
Сочи, че с покана за доброволно изпълнение по изп.дело № 87/2020 била
уведомена от ЧСИ ***, че съгласно изп.лист по гр.д.№ 7998 от 2019 г. по описа
на РС-Плевен, е осъдена да изпълни определени привременни мерки, а именно: да
предостави отглеждането на детето *** *** на бащата А.С.А. на адрес: *** до
приключването на гр.д.№ 7998/2019 г., като в поканата е посочено, на 19.02.2020
г. в 10.30 ч. молителката следва да се яви на адрес ***, заедно с детето *** ***
и да го предаде на ответника, негов баща. Молителката твърди, че в рамките на
дадения ѝ срок, съгласно чл.528, ал.2 от ГПК е
уведомило ЧСИ, че не е готова да предаде детето в определеното и място и време,
тъй като била налице Присъда от 03.07.2019 г., издадена от Първоинстанционен и
следствен съд № 1 в ***, ***, като отделна част от лично положение заповед за
защита, постановена за леко престъпление, травми, семейно насилие и упражнено
от страна на ответника А.С. домашно насилие и семейно малтретиране по отношение
на молителката, като същата продължава да е в законна сила. Твърди, че по
силата на тази присъда е постановена ЗАБРАНА на ответника А.С.А. да се
приближава до молителката в радиус до 300 м., както до дома ѝ, така и до
всяко друго място, където се намира, както и да не влиза в комуникация с нея. В
присъдата на испанския съд, грижите и закрилата на непълнолетното им дете *** ***,
са предоставени на молителката, като негова майка, определена е издръжка в
размер на 300 евро на месец, която бащата е следвало да заплаща за детето,
както и е определен режим на свиждане на бащата с детето. Твърди, че при
произнасянето на българския съд по гр.д.№ 7998/2019 г. по описа на РС-Плевен,
тази присъда не е била известна, и че тя е разбрала за постановените за
привременни мерки по чл.127 от СК с връчването на поканата за доброволно
изпълнение по изпълнителното дело. Твърди, че на 18.02.2020 г. около 19.20 ч.
била в гр.Плевен с неин познат – Д.А.И.. Паркирала лекия си автомобил и
тръгнала към заведение в ***, като в същия момент, докато се отдалечавала,
видяла ответника, който я снимал с телефона си. Твърди, че той се приближил към
нея и ѝ казал, че утре като вземел детето, трябва да му направи
пълномощно за извеждане на детето в чужбина. Твърди, че тя категорично му
отказала, при което той започнал да я бие, като я удрял с юмруци по тялото,
блъскал я, при което тя си ударила главата в лек автомобил и се свлякла на
земята. Твърди, че ответника я пребъркал, взел и ключовете на колата и
побягнал. Тя спряла минаваща полицейска кола и разказала за случилото се на полицай, била откарана до полицейско управление, където дала
обяснение, след което с линейка на Спешна помощ я откарали до лечебно
заведение, където била прегледана. Твърди, че от побоя изпитвала силни болки в
областта на дясна ребрена дъга и кръста. Моли съда, да наложи забрана на
ответника да я да приближава, както и жилището ѝ в ***, и Детска градина ***
с адрес в ***, в която е записано детето *** *** с ЕГН **********, при условия
и срок, определени от съда.
Ответникът оспорва молбата,
заявява, че е бил в *** по посоченото от молителката време и гледал филми с
приятел. В с.з. на 03.07.2020г. той посочва, че действително, в по-късен час –
около 22.00часа се видял случайно с молителката на посоченото място, скарали
се, когато ѝ казал, че на следващия ден ще вземе детето, но не я е удрял
и не е вземал ключовете от колата ѝ. Посочи, че тя в този момент е била с
други две момчета, един от които разпитан по делото свидетел. Посочи, че и по-рано
вечерта имали друг разговор.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, намира за установено следното: Не се спори, по делото, че страните имат
родено от съжителството си малолетно дете - *** ***, за родителските
права на което понастоящем е висящо гр. д. 7998/2019г. на ПлРС. От изисканата
справка за съдимост на ответника, се установява, че ответника е неосъждан, но
от представения препис от решение на испански съд се установява, че по
отношение на ответника са предприемани през 2019г. мерки за защита от домашно
насилие, упражнено спрямо молителката. Съдът кредитира представената от
молителката Присъда на Първоинстанционен и следствен съд №1 в ***, с превод на
български език, като доказателство, че мерки са наложени на 03.07.2019г., този
съдебен акт не представлява акт, за който се иска изпълнение на територията на
РБ, а следва да се цени като доказателство за налагани вече мерки за защита в
отношенията между страните. По отношение на твърдяния акт на домашно насилие,
извършен от ответника върху молителката на 18.02.2020г., около 19.20ч., по
делото се събраха както писмени, така и гласни доказателства, представена е
декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, описваща извършеното домашно насилие по
начина, сочен и в молбата. Установява се от приложените Лист за преглед на
пациент от 18.02.2020г., 23.00ч., и съдебномедицинско удостоверение от
19.02.2020г., че молителката е била прегледана от Спешна помощ, впоследствие от
съдебен медик, че не са установени счупвания, наранявания и травматични
увреждания по тялото, като в удостоверението е отбелязано, че липсата им не
изключва възможността молителката да е удряна както е съобщила, но ударите са
били с относително малка сила. Установява се от писмо на Второ РУП /л. 64 от
делото/, че на 18.02.2019г. в 20.15ч., служители на Сектор ПП Плевен са
изпратили сигнал до Второ РУП за бито лице в ***, за което е бил изпратен
дежурен екип. От разпита на екипа на Сектор ПП – св. Р. и Д. се установява, че
при обход в *** ги спряло момиче, била притеснена и уплашена, казала им, че
мъжът ѝ я е ошамарил, взел ключа на колата и телефона ѝ, и т.к. не
било в тяхната компететност, извикали екип на Второ РУП. Било в тъмната част на
денонощието, но било добре осветено, св. Д. посочи, че е било в ранните часове
на нощната му смяна, около 8 часа, но не помни точно. Друг разпитан екип от
Сектор ПП - свидетелите П.
и И., не установиха релевантни факти по делото, установи се, че те не са
присъствали на инцидента. Св. Ц. и св. М. – служители на Второ РУП, посочиха,
че са били извикани от колегите на място, но не са били свидетели на насилие,
молителката им се оплакала за побой и взети вещи, а когато пътували към
управлението, казала, че ѝ е лошо и извикали Спешна помощ, която я отвела
в болницата. Свидетел на насилието е бил водения от молителката св. Д.И., който
имал уговорка с нея по това време да пият кафе. Твърди, че отишъл до колата на
молителката да угаси фаровете и тогава видял при нея да отива бившия ѝ
приятел А., скарали се, той взел ключовете на колата и телефона ѝ и я
ударил шамари и един път по тялото. Посочи, че това станало през февруари, към
19-20ч., било тъмно. След това ответникът си тръгнал, но тогава минал патрул и
молителката го спряла. Знае, че след това тя ходила в болницата, но той не се
намесил, минала кола на негов приятели той си тръгнал с него. Посочи, че при
ударите, молителката не е паднала и не се е е удряла допълнително, но ѝ
било „гадно“ и тя „ревяла“. По делото беше разпитан св. ***, воден от
ответника, който заяви, че същия ден между 20.00 и 20.30ч. били в дома на
ответника в ***, и гледали филми. Въпреки твърденията, че това е станало същия
ден на твърдяно насилие, свидетелят не можа да посочи точната дата или ден от
седмицата, когато са били заедно с ответника, и са гледали филми в друг град.
При така установеното, съдът
прави следните изводи: От представените по делото доказателства, безспорно се
установява, че молбата, подадена на 20.02.2020г., е в едномесечен срок след
твърдяния акт на домашно насилие – на 18.02.2020г., т.е. същата е допустима,
съгласно чл.10 ал.1 от ЗЗДН. Молителката е лице, което отговаря на изискванията
на чл.3, т.2 и т.3 от ЗЗДН. Представената декларация от молителката /л. 71 от
делото/, сочи конкретен акт на домашно насилие и сама по себе си представлява
достатъчно доказателство за налагане на мерки за защита. Тя същевременно се
подкрепя изцяло от информацията от Второ РУП – за извикан екип по сигнал на бита
жена, от показанията на разпитаните полицаи и от Второ РУП и от Сектор ПП,
които независимо, че не са свидетели на инцидента, са видели състоянието на
молителката – уплашена и с болки. На акта на домашно насилие има и пряк
очевидец - Д.И., чиито показания за извършено насилие, шамари и вземане на
вещи, не бяха разколебани от показанията на св. ***, който не можа да уточни
коя вечер са гледали филми с ответника в ***. Сам ответникът, давайки обяснения
в последното съдебно заседание не оспори, че на същия ден се е видял и карал с
молителката, въпреки че твърди, че това е станало в 22.00ч., но и признава, че
и по-рано вечерта са имали и друг разговор. Тези обяснения не се кредитират от
съда, с оглед писмените доказателства – информацията от Второ РУП, че сигнал до
тях е бил подаден в 20.15ч., както и часът на изписване в листа на пациент от
Спешна помощ – 23.00ч., което сочи, че твърденията на ответника не отговарят на
физическата възможност молителката да е била в *** в 22.00ч. Въпреки липсата на
установени контузии при прегледа на молителката на следващия ден, съдът намира,
че този факт не опровергава наличието на домашно насилие, още повече, че в
удостоверението от 19.02.2020г. изрично се сочи, че удари може и да са
нанесени, но с малка сила.
Поради изложеното, съдът приема,
че молбата за защита от домашно насилие се явява основателна и доказана,
доколкото по делото се установи акт на домашно насилие, извършен от ответника
спрямо ищцата на 18.02.2020г. Поради горното, на ответника следва да бъде
наложена предвидената в закона мярка за защита по чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗЗДН – да
се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката. Следва
да се наложи и другата поискана в молбата мярка – забрана на ответника да приближава
молителката, но тя следва да бъде – забрана за приближаване на по-малко от 10
метра от самата нея, без посочване на конкретни места, които ответникът да не
приближава. Забраната следва да се наложи не само поради естеството на
извършения акт – шамари и вземане на вещи, а и с оглед обстоятелството, че на
ответника вече е налагана такава мярка в друга държава, но тя не е оказала
своето предупредително действие. Горното налага срокът на мярката да бъде
по-дълъг от преди това наложения, а именно – 6 месеца.
На ответника, съгл. чл. 5 ал. 4
от ЗЗДН, следва да бъде наложена глоба в размер на 400.00 лв., съобразно
повторната намеса на съда в отношенията между страните чрез определяне на мерки
за защита от домашно насилие.
Следва да бъде издадена заповед
за защита по така посочените мерки, като в нея да се укаже на ответника, че при
неизпълнението ѝ, полицейските органи, констатирали нарушението, следва
да го задържат и да уведомят прокуратурата за това.
При този изход на делото, и на
основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна
такса в размер на 25.00лв. по сметка на ПлРС, както и 5.00лв. – такса в случай
на издаване на изпълнителен лист., както и на молителката – разноски в размер
на 400лв. – заплатен адвокатски хонорар.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОСТАНОВЯВА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА на осн. чл. 5, ал.1 от Закона за защита срещу домашното
насилие както следва:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, А.С.А. с ЕГН **********,***, да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо А.Б.К. с ЕГН ********** ***.
ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, на А.С.А. с ЕГН **********,***, да приближава на по-малко от 10 метра А.Б.К.
с ЕГН ********** ***, за срок от шест месеца, считано от днес – 03.07.2020г.
Да се издаде заповед за постановените
мерки за закрила на основание чл. 15 ал. 2 от ЗЗДН.
Заповедта и решението, на основание
чл. 16 ал. 3 от ЗЗДН да се връчи на страните и да се връчи и изпълнява от
полицейските органи по местоживеене на пострадалите лица и на ответника.
В случай на неизпълнение на
заповедта, А.С.А. с ЕГН **********,***, ДА БЪДЕ ЗАДЪРЖАН НЕЗАБАВНО, на
основание чл. 21 ал. 2 от ЗЗДН, за което да бъде уведомена прокуратурата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 5 ал. 4
и чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН, А.С.А. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
ПлРС глоба в размер на 400.00 лв., държавна такса за производството в размер на
25.00 лв., както и 5.00лв. – такса, в случай на издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 1
от ГПК, А.С.А. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на А.Б.К. с ЕГН ********** ***,
разноски по делото в размер на 400лв.
Решението може да се обжалва пред
ПлОС в 7-дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: