Решение по дело №35852/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 209
Дата: 5 януари 2023 г.
Съдия: Десислава Георгиева Иванова Тошева
Дело: 20221110135852
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 209
гр. С., 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско
дело № 20221110135852 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на П. С. А. срещу Г.ф., с която са
предявени осъдителни искове за следните суми: 2 000 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди, настъпили в резултат на ПТП на 20.12.2019 г. в гр. С., причинено от моторно
превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е установено, ведно със
законната лихва от 04.07.2022 г. до окончателното плащане; 56.11 лв. – лихва за забава за
периода от 25.03.2022 г. до 03.07.2022 г. Претендират се разноските по делото.
Ищцата твърди, че на 20.12.2019 г. сутринта се качила на таксиметров автомобил и
била откарана до посочения от нея адрес, но когато отворила вратата и стъпила с десния си
крак на пътното платно, таксиметровият шофьор потеглил преди тя да успее да слезе от
автомобила, поради което левият й крак останал вътре и при потеглянето тя паднала на
пътното платно. Въпреки че водачът видял какво се случило, продължил движението си.
При ПТП ищцата получила следните телесни увреждания: множествени травми; изкълчване
на дясна глезенна става; кръвонасядане и травма на лява колянна става; кръвонасядане и
травма на гръден кош; кръвонасядане и травма на горните крайници. Поради болките била
прегледана в [лечебно заведение], където били извършени образни изследвания, установени
били травматичните увреждания и била назначена терапия. Вследствие на получените
увреждания тя изпитвала продължително време силни болки в травмираните области,
ежедневни затруднения в бита и отрицателни изживявания – тревожност, потиснатост,
слабост, сънуване на кошмари, страх да пътува с автомобил, безпокойство и притеснение,
лесна раздразнителност, срив на самочувствието, психически шок. С молба от 25.03.2022 г.
поканила ответника да заплати обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди,
но такова не било изплатено.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва предявените искове. Оспорва твърдения механизъм на ПТП, като изтъква, че
представените от ищцата документи нямат материална доказателствена сила и не могат да
установят дали въобще е настъпило ПТП и дали посоченият водач има вина за него.
Оспорва причинната връзка на уврежданията и процесното ПТП. Счита, че при определяне
на застрахователното обезщетение трябва да се отчетат и посочените в чл. 492 КЗ лимити на
отговорността. Релевира възражение за съпричиняване на вредите от ищцата, като твърди,
1
че при слизането от автомобила тя не се е убедила, че той е напълно спрял и че е напълно
безопасно да слезе. Оспорва акцесорния иск при твърдения, че се е произнесъл по
претенцията, като е отказал изплащане на обезщетение, поради което забавата тече от датата
на завеждане на исковата молба. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Съобразно изложените в исковата молба фактически твърдения правната
квалификация на предявения главен иск е по чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, доколкото се претендира
вземане за причинени на ищцата неимуществени вреди вследствие на телесни увреждания,
причинени от неидентифицирано моторно превозно средство.
Съгласно 557, ал. 1, т. 1 КЗ Г.ф. изплаща на увредените лица от Фонда за
незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на
смърт или телесни увреждания, причинени на територията на Република България от
моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено
/неидентифицирано моторно превозно средство/. Следователно основателността на главния
иск предполага установяване от ищцата при условията на пълно и главно доказване на
следните обстоятелства: предпоставките по чл. 45, ал. 1 ЗЗД – че има вземане за
непозволено увреждане срещу водач на моторно превозно средство, фактическият състав на
който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка с което да са
произлезли твърдените неимуществени вреди, както и какъв е техният размер;
обстоятелството, че неимуществените вреди са причинени на територията на Република
България от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е
било установено /неидентифицирано моторно превозно средство/.
В случая от показанията на свид. И. – очевидец на инцидента, които съдът кредитира
като логични, последователни и добросъвестно дадени, се установява, че една сутрин през
месец декември 2019 г., докато слизала по стълбите на блока, видяла през стълбищния
прозорец ищцата, която слизала от едно такси. Свид. И. видяла, че кракът на П. бил вътре и
тя паднала, а шофьорът потеглил и тя останала на земята, като таксито тръгнало, след като
тя била навън и била паднала. Свид. И. не е видяла в нито един момент кракът или друга
част от тялото на ищцата да е вътре в таксито и междувременно таксито да е потеглило.
Отишла и вдигнала ищцата, която й казала, че си закачила крака на някакво отлепено
уплътнение в таксито, както и че много я боли единият крак и нагоре към кръста.
Показанията на свид. Б.Д. – майка на ищцата, не установяват различен механизъм на
падането, доколкото тя изрично заявява, че не е видяла самото падане, а е срещнала дъщеря
си на входа, когато тя вече била пострадала. Поради това Б.Д. възпроизвежда единствено
разказа на дъщеря си – че шофьорът на таксито я е повлякъл, дал е назад и после е избягал,
но самата свидетелка заявява, че не е разбрала точно думите й. Освен това нейните
показания в обсъжданата част се опровергават от показанията на незаинтересования
свидетел – очевидец, който при неколкократно задавани въпроси относно обстоятелствата
около инцидента категорично заявява, че таксиметровият автомобил е потеглил, едва след
като ищцата вече е била извън него и е била паднала. По тези съображения съдът не
кредитира заявеното от майката на ищцата в посочената част.
Ето защо съдът приема, че ищцата действително е пострадала при слизане от
таксиметров автомобил през месец декември 2019 г., при което е получила телесни
увреждания, в който смисъл са представените медицински документи и заключението на
съдебно-медицинската експертиза, потвърждаващо падането като възможен механизъм на
получаване на уврежданията. Недоказано е обаче конкретно поведение на водача на
таксиметровия автомобил, което да може да се окачестви като противоправно и което да се
2
намира в причинно-следствена връзка с настъпилите за А. вреди.
Представеното Сведение от П. С. А. от 19.08.2020 г. не променя горния извод,
защото по естеството си то представлява извънсъдебни обяснения на ищцата, дадени във
връзка с извършена проверка по случая по пр. пр. № 27738/2020 г. по описа на СРП и
съдържащи изгодни за нея факти. Обясненията на страна обаче могат да имат
доказателствена стойност само за неизгодните за нея факти, а за изгодните представляват
твърдения, които подлежат на доказване на общо основание, но такова доказване в случая
не е проведено. По същите съображения не допринасят за изясняване на обстоятелствата
около процесното събитие и Молба от 26.06.2020 г., Докладна записка и Постановление за
отказ да се образува досъдебно производство, които имат производен характер, защото в тях
се възпроизвеждат обясненията на ищцата.
Сведението от И. П. И. от 19.08.2020 г., дадено в рамките на извършената проверка,
също не може да се цени като годен източник на правно релевантни факти, тъй като на
практика обективира показания на лицето, но в писмена форма, което е в разрез с правилата
на ГПК за събиране на гласни доказателства.
Поради липса на елементи от фактическия състав на претендираното спорно
материално право главният иск е неоснователен, респ. неоснователен е и акцесорният иск за
лихва за забава.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски за производството на основание чл. 78, ал.
3 вр. ал. 8 ГПК възниква за ответника. Сторените от него разноски са в общ размер на 300
лв., както следва: 200 лв. – депозит за експертиза, 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. С. А., ЕГН **********, с адрес: [адрес], срещу Г.ф.,
със седалище и адрес на управление: [адрес], осъдителни искове, както следва: иск с правно
основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ за сумата от 2 000 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди, настъпили в резултат на ПТП на 20.12.2019 г. в гр. С., причинено от моторно
превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е установено, ведно със
законната лихва от 04.07.2022 г. до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 56.11 лв. – лихва за забава за периода от 25.03.2022 г. до 03.07.2022 г.
ОСЪЖДА П. С. А., ЕГН **********, с адрес: [адрес], да заплати на Г.ф., със
седалище и адрес на управление: [адрес], на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК сумата от
300 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3