МОТИВИ към присъда № 1
по НОХД № 382/2015 год.
Подсъдимият А.Д. ***, е
предаден на съд за това, че през периода 01.12.2015 г. – 22.12.2015 г. в с.
Дичево, обл. Силистра, от недвижим имот, разположен на ул. „Единадесета” № 10,
в условията на повторност и продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи
- пари в размер на 4 824 лв. както
следва: на 01.12.2015 г. отнел сумата от 1 000 лв.; на 09.12.2015 г. отнел
сумата от 2 824 лв.; на 14.12.2015 г. отнел сумата от 1 000 лв. от
владението на Х.Н.Х. от с.с., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои и на
22.12.2015 г. направил опит да отнеме чужди движими вещи – пари, от владението
на Х.Н.Х. от с.с., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като опитът останал недовършен поради независещи от дееца причини и
случаят е немаловажен – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 във връзка с чл.
194, ал. 1, чл. 28, чл. 18 и чл. 26 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият и
неговият защитник правят искане за разглеждане на делото по правилата на глава XXVII от НПК.
Представителя на Районна прокуратура
гр. Тутракан изразява съгласие за разглеждане на делото по този ред.
Съдът се
произнесе с определение наказателното производство по делото да продължи по
реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
Представителят на Районна
прокуратура поддържа предявеното обвинение. Пледира подсъдимият да бъде признат
за виновен по повдигнатото му обвинение за
извършеното от него престъпление, като му бъде наложено наказание по вид
„лишаване от свобода", ориентирано малко над минимума, което да изтърпи
ефективно. Предвид разпоредбата на чл. 58а от НК определеното наказание да бъде
намалено с една трета. Предвид обстоятелството, че е извършил престъплението в
изпитателния срок на наложеното му наказание „лишаване от свобода” по НОХД №
204/2015 г. по описа на РС Тутракан, съдът да приведе в изпълнение това
наказание, което е в размер на 3 месеца.
Подсъдимият
се признава за виновен по предявеното му обвинение. Не желае да се възползва от
правото си да даде обяснение. Заявява, че признава фактите и обстоятелствата, изнесени в обвинителния
акт и не желае да
бъдат събирани доказателства за тях. Той и неговата защита не правят искане за събиране на
други доказателства. Защитата на подсъдимия Д. пледира съдът да му наложи предвиденото от закона наказание „лишаване
от свобода” в минимален размер.
С
определение в съдебно заседание, след направеното от подсъдимия признание на фактите и
обстоятелствата, изнесени в обвинителния
акт, съдът обяви, че при произнасяне на присъдата си ще се позове на същите,
без да събира доказателства за тях.
Като анализира събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди становището на
страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият А.Д.Д. е роден на *** г. в гр. Габрово. Той е
български гражданин. Завършил е основно образование. Не е женен. Безработен е.
Постоянният му адрес е в с. Сокол, обл. Силистра, ул. „Димитър Дончев“ № 19. Осъждан
е.
Свидетелят и пострадал Х.Н.Х., живее със съпругата си - св.
Г.Х.,***. Семейството притежава хранителен магазин, намиращ се в централната
част на с. Дичево, обл. Силистра. Отделно от това свидетелят Х. бил регистриран
и като земеделски производител. В края на стопанската 2014 г. – 2015 год. му
предстояло да изплаща дължими ренти. Поради тази причина съхранявал значителни
суми пари в дома си и в лекия си автомобил марка „Мерцедес Вито" с рег. № СС 05 69 СК. Вечер този автомобил бил
паркиран в стопанския двор на жилищния имот, обитаван от свидетеля и
семейството му. В началото на м. декември 2015год., пострадалият установил, че
липсват пари в размер на 1000 лв. Тази сума била поставена от свидетеля в
чантичката му за документи. Последната собственикът обикновено носел със себе
си, но се случвало, прибирайки се след работа, да я забрави в автомобила си.
След известен период от време - през първата половина на м.
декември, свидетелят Х. установил липсата на друга сума пари,този път в размер
на 2 824 лв. Тези пари били съхранявани в дома на св. Х.Х.. Тъй като
непосредствени преди да установи липсата, в дома му гостували роднини,
пострадалият се усъмнил в тях, но не желаел да ги уличава съобщавайки в
полицията за извършеното престъпление.
От дома на св.Х. била извършена и трета кражба на пари в
размер на 1 000 лв. Преди да установи тази липса, той заловил в автомобила си подсъдимия
А.Д.. Това се случило сутринта на 22.12.2015 г. Качвайки се в автомобила си,
пострадалият заварил там подсъдимия Д. да спи. Подсъдимият не оказал съпротива
и признал, че е извършил три кражби от дома на пострадалия.
В хода на разследването се установило, че подсъдимият
откраднал първата сума от 1 000 лв. от автомобила на 01.12.2015г. Това станало
около 18.00 ч. – 18.30 ч. вечерта. Подсъдимият незабелязан влязъл в двора на
къщата, обитавана от пострадалия Х.. Приближил се до лекия автомобил и
установил, че предната дясна врата не била заключена. През нея той проникнал в
автомобила. Седнал на седалката и забелязал, че до ръчната спирачка имало черна
мъжка чантичка. Подсъдимият проверил съдържанието й и установил, че вътре има
документи и пари. Взел парите, които били на обща стойност от 1000 лв.
Чантичката върнал на място и отново незабелязан, напуснал автомобила и двора на
свидетеля Х..
На 09.12.2015 г. подсъдимият Д. отново влязъл в двора на
св. Х. през незаключената вратичка за двора. Насочил се към жилищната
постройка. Открил, че страничната входната врата, на която имало поставена
мрежа против комари, била отключена. Той проникнал в стая, в която имало
поставени саксии с цветя и секционен шкаф. Подсъдимият се насочил към секцията
и отворил едно отделение с врата.Тя се отваряла надолу. В шкафа, под една
книга, открил сума с пари в банкноти по 20 лв. Имало и една банкнота от 50 лв.,
както и две банкноти по два лева. Подсъдимият Д. взел сумата, която възлизала
на обща стойност от 2 824 лв. Незабелязан напуснал имота на свидетеля.
На 14.12.2015 г. Д. проникнал за трети път в двора на същия
дом. Отново се промъкнал в незаключения автомобил. Между предните седалки,
върху ръчната спирачка намерил черната кожена чантичка на св. Х.. В нея той
видял и взел сумата от 1 000 лв. След това необезпокояван напуснал имота.
Общата сума на противозаконно отнетите от подсъдимия А.Д.
пари възлизала на 4 824 лв. Всички откраднати пари той изхарчил за свои нужди.
От св. Б.Х. той дори закупил лек автомобил, който в последствие продал.
През нощта на 21 срещу 22.12.2015 г. подсъдимият А.Д. за
пореден път проникнал в автомобила на пострадалия. Видял, че черната мъжка
чантичка отново била поставена между двете предни седалки. Ивал намерението
отново да открадне пари, но този път чантичката била празна. Решил да пренощува
в колата и изпълнил намерението си, а на сутринта бил заловен от собственика на
автомобила - свидетелят Х.. Последното престъпно деяние на подсъдимия А.Д.
останало недовършено, поради независеща от дееца причина,а именно липсата на
пари в чантата на свидетеля.
В хода на разследването с участие на подсъдимия Д. бил
проведен следствен експеримент, при който той възпроизвел действията си при
осъществяване на кражбите. При експеримента се установил конкретният механизмът
на протичане на самите събития, на отделните моменти от осъществяване на
изпълнителното деяние.
При така установената фактическа обстановка от правна
страна се налагат следните изводи:
С деянията си подсъдимия Д. е осъществил всички
елементи на фактическия състав на чл.194 ал. 1 от НК-кражба.При три от деянията
е налице отнемане,а при четвъртото опит да бъде извършено отнемане,изразяващо
се в прекъсване на фактическата власт на собственика и установяване на трайно
владение от страна на подсъдимия.И в четирите случая вещите-пари,са били
собственост на св.Х. т.е. те са били чужди за подсъдимия.И в четирите случая
липсва съгласие на собственика на вещите за тяхното отнемане.Намерението на
подсъдимия да свои отнетите вещи се материализира с факта,че подсъдимия е
похарчил всички отнети пари за лични
нужди.
Налице е квалифициращо обстоятелство на основния текст на
кражбата,а именно визираното в чл. 195 ал. 1 т. 7 от НК.Със споразумение №
141/30.09.2015г. по НОХД 204/2015 г. по описа на Районен съд гр. Тутракан,
влязло в сила на 30.09.2015 г., на подсъдимия е било наложено наказание „лишаване
от свобода” за срок от 3 месеца, което на основание чл. 66 /а защо не е чл.69/ от НК е било отложено за изпитателен срок от 1 година за извършено от него
престъпление по чл. 197, т. 1, във връзка с чл. 194, ал. 1, чл. 26, ал.1 и чл.
63, ал. 1, т. 3 от НК. Настоящото престъпление подсъдимият Д. е извършил в
изпитателният срок, определен му по НОХД 204/2015 г. по описа на Районен съд
гр. Тутракан. Отнетата парична сума е на висока стойност и предвид миналите му осъждания
и обстоятелството, че престъплението е извършено в условията на чл. 26 от НК,
случаят не е маловажен.
При извършване на противоправните деяния, подсъдимият е
действал в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 от НК,
тъй като той е извършил три престъпни деяния и се опитал да извърши четвърто,
като всички те поотделно осъществяват състава на едно и също престъпление -
кражба. Деянията били извършени през непродължителен период от време, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото деяние се
явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.
Така установената и възприета фактическа обстановка сочи на
умишлено извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 194,
ал. 1, чл. 28, чл.18 и чл. 26 от НК от страна на подсъдимия А.Д., тъй като през
периода 01.12.2015 год. - 22.12.2015 год. в с. Дичево, обл. Силистра, от
недвижим имот, разположен на ул. „Единадесета“ №10, в условията на повторност и
продължавано престъпление е отнел чужди движими вещи - пари в размер на 4 824
лв., както следва: на 01.12.2015 год. отнел сумата от 1000 лв., на 09.12.2015
год. отнел сумата от 2 824 лв., на 14.12.2015 год. отнел сумата от 1000 лв. от
владението на Х.Н.Х. от с.с. без негово съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои и на 22.12.2015год. направил опит да отнеме чужди движими вещи -
пари, от владението на Х.Н.Х. от с.с, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като при последното деяние опитът останал
недовършен поради независещи от дееца причини и случаят е немаловажен.
От субективна страна деянията са извършени при пряк
умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на постъпката си,
предвиждал общественоопасните последици и желаел настъпването им. Това е видно
както от поведението му по време и след извършване на деянието, така и неговите
обяснения.Преди да извърши деянията,предмет на настоящото наказателно
производство,Подсъдимия Д. е бил осъждан пет пъти за такива деяния и няма как
същия да не знае,че те са наказуеми от закона.
Воден от горното, съдът призна подсъдимия А.Д.Д. за
виновен в извършване на престъпление по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 7 във
връзка с чл. 194, ал. 1, чл. 28, чл. 18 и чл. 26 от НК.
Определяйки вида и размера на
наказанието, като смекчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид критичното отношение на подсъдимия към извършеното
от него, оказаното от
него съдействие за установяване на обективната истина, улеснявайки по този начин разследващите по досъдебното производство и съда. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете
обремененото му съдебно минало-подсъдимия е осъждан пет пъти за извършени от
него престъпления,както и проявената изключителна дързост и последователност
при извършване на деянията.
Причина за извършване на деянието се явява
незачитането от страна на подсъдимия на установения в страната правов ред.
Поради наличие на посочените по-горе отегчаващи вината
обстоятелства съдът намира, че разпоредбата на чл. 55 от НК е неприложима в
конкретния случай и предвиденото в закона наказание следва да се определи по
правилата на чл. 54 от НК.
Воден от горното, съдът наложи на подсъдимия А.Д.Д. по
правилата на чл. 54 от НК, наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години,
което да изтърпи при „строг” първоначален режим в затворническо общежитие от
закрит тип.
Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът,
на основание чл. 58а от НК, намали размера на наложеното наказание с една
трета, като определи окончателен такъв в размер на 2 години, което да изтърпи в
затворническо общежитие от закрит тип при „строг” първоначален режим.
От така определеното наказание,на основание чл.59 ал.
1 от НК, съдът приспадна от така определеното наказание,времето през което на
подсъдимия е била взета и приведена в изпълнение мярка за неотклонение
„задържане под стража”,а именно от 23.12.2015г. до привеждане в изпълнение на
наложеното по това наказателно производство наказание.
Преди да извърши деянията,предмет
на настоящото наказателно производство,подсъдимия Д. е бил осъждан пет пъти с
влезли в сила присъди /споразумения/.Със същите са ми бели наложени общо пет
наказания „лишаване от
свобода”изтърпяването на които е било отложено на основание чл.69 от НК за
различни срокове и едно наказание „обществено порицание. Всички деяния по тези
НОХД са били извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е
от тях. Ето защо на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК
съдът групира наложените по НОХД № 83/2015 г. по описа на ТРС наказание
„лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, изтърпяването на което на основание
чл. 69 от НК е било отложено за изпитателен срок от 3 години; по НОХД №
144/2015 г. по описа на ТРС наказание „лишаване от свобода” за срок от 3
месеца, изтърпяването на което на основание чл. 69 от НК е било отложено за
изпитателен срок от 1 година и 6 месеца; по НОХД № 123/2015 г. по описа на ТРС
наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, изтърпяването на което на
основание чл. 69 от НК е било отложено за изпитателен срок от 3 години; по НОХД
№ 204/2015 г. по описа на ТРС наказание „лишаване от свобода” за срок от 3
месеца, изтърпяването на което на основание чл. 69 от НК е било отложено за
изпитателен срок от 1 година и по НОХД № 283/2015 г. по описа на СОС, наказание
„лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, изтърпяването на което на основание
чл. 69 от НК е било отложено за изпитателен срок от 3 години, като определи едно
общо наказание в размер на най-тежкото,а именно лишаване от свобода за срок от
три месеца. Съдът като взе предвид,че групира пет на бой наказания лишаване от
свобода,последователността и дързостта на подсъдимия при извършване на същите, независимо
от непълнолетната му възраст, основание чл. 25, ал. 4 от НК постанови
определеното общо наказание, да бъде изтърпяно ефективно при строг първоначален
режим в затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл. 25, ал. 1 във
връзка с чл. 23, ал. 2 от НК съдът присъедини към определеното общо наказание
наложеното по НОХД № 283/2015 г. по описа на СОС наказание обществено порицание,
което следва да бъде изтърпяно, като на публично място в кметство с. Сокол бъде
публикуван препис от присъдата за срок от 1 месец.
Съдът намира, че така наложеното по вид и размер
наказание съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и с
изтърпяването му ще бъдат постигнати целите на генералната и индивидуална
превенция.
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: