№ 3175
гр. С, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20211110137408 по
описа за 2021 година
Предявени са активно субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. чл. 233, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД).
Ищците – В. К. Г. и В. Н. Б., твърдят, че на 28.04.2006 г. са сключили с
ответника Е Х П. и Г Х П. договор за наем, по силата на който са предоставили за
временно възмездно ползване на наемателите ап.х, намиращ се в гр. С, ул. „Б“ № Х.
Твърдят, че вещта, предмет на договора за наем, е предадена на наемателя, като по
силата на чл. 236 ЗЗД договорът за наем е станал безсрочен. Считат, че договорът е
прекратен на основание чл. 238 ЗЗД, като наемателят Е Х П. не е върнала владението в
полза на наемодателите. Ето защо, претендират осъждането на ответника да предаде на
ищците вещта, предмет на договора за наем. Претендират разноските по
производството.
Ответникът – Е Х П., не оспорва факта, че между страните е сключен договор за
наем с посоченото в исковата молба съдържание, но твърди, че е възстановила
владението в полза на ищците. Ето защо, моли исковете да бъдат отхвърлени, като
претендира разноските по производството.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
1
За основателност на исковете в тежест на ищците е да докажат възникването на
облигационно отношение между ищците и ответника, породено от сключен договор за
наем, предаването от наемодателите на наемателя на вещта, предмет на договора, в
състояние, годно за ползване, прекратяване на договора за наем.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже, че е
върнал вещта след прекратяване на договора за наем.
С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени следните обстоятелства: че между страните е сключен договор
за наем, по силата на който ищците са предоставили за временно възмездно ползване
на ответника ап.х, намиращ се в гр. С, ул. „Б“ № Х.
Съгласно представения по делото договор за наем, последният е сключен за пет
години, считано от 28.04.2006 г., при месечна наемна цена в размер на 100 щатски
долара. Няма данни договорът да е прекратен с изтичане на срока, за който е бил
сключен, както и наемодателят да се е противопоставил на ползването на вещта,
предмет на договора. Не са събрани доказателства, от които да се установява, че
ползването на имота е продължимо от ответника на друго основание, различно от
сключения договор за наем, за което да е налице съгласие от страна на наемодателя или
собствениците на имота. Ето защо и на основание чл. 236, ал. 1 ЗЗД следва да се
приеме, че след изтичане на срока на процесния договор същият е продължен по
силата на закона за неопределено време, предвид продължилото ползване на вещта от
страна на наемателя без противопоставянето на наемодателя.
На основание чл. 238 ЗЗД, ако договорът за наем е без определен срок, всяка от
страните може да се откаже от него, като предизвести другата един месец по-рано.
Съгласно нотариална покана от В. К. Г. и В. Н. Б., адресирана до Е Х П., получана от
адресата на 01.06.2021 г., ищците са поканили ответника да възстанови владението по
отношение на имота, предмет на договора за наем, до 07.06.2021 г. Посочената
нотариална покана по същество следва да се тълкува като изявление за прекратяване на
договора, като по силата на чл. 238 ЗЗД същият се счита прекратен с изтичане на един
месец от връчването на нотариалната покана на наемателя, т.е. считано от 02.07.2021 г.
Съгласно събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
ВЛ. Н. Г., ответницата е освободила имота, предмет на договора за наем, на 22.07.2021
г., т.е. в хода на процеса, който е образуван на 28.06.2021 г. На основание чл. 235, ал. 3
ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от
значение за спорното право. Следователно, установява се, че ответницата е изпълнила
задължението си да върне вещта, предмет на договора за наем, поради което исковете
следва да бъдат отхвърлени, поради изпълнение в хода на процеса.
2
По разноските:
Предвид факта, че ответницата е била в забава по отношение задължението за
връщане на вещта, предмет на договора за наем, и с оглед обстоятелството, че същата е
изпълнила задължението си да върне имота, предмет на договора за наем, след
подаване на исковата молба, съдът счита, че ответницата дължи на ищеца разноските
по делото.
Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищците е основателно. Делото не представлява
фактическа и правна сложност, поради което разноските за адвокатско възнаграждение,
направени от ищците, следва да бъдат намалени до сумата в размер на 372,01 лв –
минимално адвокатско възнаграждене, съгласно НМРАВ.
В полза на ищците следва да бъдат присъдени разноски за държавна такса в
размер на 81,15 лв. (4 % върху цената на иска в размер на 2028,72 лв., определена като
сбор от установения по делото дължим наем за ползване на имота в размер на 100
щатски долара за период от една година – чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК), както и за адвокатско
възнаграждение в размер на 372,01 лв., т.е. сумата в общ размер на 453,16 лв.
Платената държавна такса от ищците над сумата в размер на 81,15 лв. до 672 лв.
подлежи на възстановяване на последните, тъй като същата не е дължима, предвид
установения по делото размер на наема за ползване на процесния имот, въз основа на
който е определен окончателният размер на дължимата държавна такса.
При този изход на спора ответникът няма право на разноски.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. чл. 233, ал.
1, предявени от В. К. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С, ул. „КБ I“ № Х, и
В. Н. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С, ул. „КБ I“ № Х, срещу Е Х П., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. К, ул. „Т“ №Х, за предаване на фактическата власт
по отношение ап.х, намиращ се в гр. С, ул. „Б“ № Х, ползван от ответницата по
договор за наем, който е прекратен.
ОСЪЖДА Е Х П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. К, ул. „Т“ №Х, да
3
заплати на В. К. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С, ул. „КБ I“ № Х, и В. Н.
Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С, ул. „КБ I“ № Х, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата в общ размер на 453,16 лв., представляваща разноски по производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок, който на основание чл. 315, ал. 2 ГПК започва да тече от 20.10.2021 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4