№ 6217
гр. София, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110128165 по описа за 2022 година
Предмет на настоящото производство са предявени от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ..
срещу В. П. Р., ЕГН ********** и К. П. И., ЕГН ********** осъдителни
искове по чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане
поравно на сумите 1 614,06 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна
енергия през периода 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г., 22,48 лв. -такса за дялово
разпределение през периода 01.04.2019 г. – 30.04.2020 г., 344,66 лв. -
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2019 г. - 19.04.2022 г. и 5,04 лв. – обезщетение за забава върху таксата за
дялово разпределение за периода 31.05.2019 г. – 19.04.2022 г., които суми
касаят апартамент 13 в гр. С.., аб. № .. Претендират се и законната лихва за
забава върху главниците от датата на предявяване на исковете (30.05.2022 г.)
до окончателното плащане, както и разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
наследодателя на ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
наследодателя на ответниците топлинна енергия за апартамент 13 в гр. С..,,
като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена,
1
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията,
след което е налице забава.
Ответниците не са подали отговор в срока по чл. 131 ГПК. В открито
съдебно заседание ответникът К. П. И. заявява, че със сестра й В. П. Р. са
собственици на имота по наследство. Не оспорва претенциите. Желае да
заплати извънсъдебно цялата сума на топлофикационното дружество.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.
Предявеният иск е за задължение за заплащане на дължимата цена по
договор за продажба на топлинна енергия. Следва да се установи
възникването на облигационно отношение между страните по договор за
продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
С договор по реда на чл. 117 ЗТСУ от 06.08.1982 г. С. К. М. е закупила
апартамент 13 в гр. С... Същата е починала на 14.08.1986 г., като ответниците
са нейни наследници по закон – дъщери. Тези обстоятелства не са спорни по
делото. Следователно към исковия период ответниците са били
съсобственици на процесния имот при равни квоти по силата на чл. 5, ал. 1
ЗН и съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
/приложима редакция след 17.07.2012 г./ са били потребители, респ. битови
клиенти на топлинна енергия през същия период. Между В. П. Р., К. П. И. и
„Т.С. ” ЕАД е съществувало облигационно правоотношение по договор за
продажба и доставка на топлинна енергия за апартамент 13 в гр. С.., аб. № ..
По делото не се спори, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост, в която се намира същият, е била
присъединена към топлопреносната мрежа. Дяловото разпределение в
етажната собственост се е извършвало от „Т.с. ” ЕООД, което е представило
изравнителните сметки за топлоснабдения имот през исковия период.
2
Съгласно изравнителните сметки, които са отчели реално доставеното
количество топлинна енергия до имота през исковия период, размерът на
дължимата цена за доставена топлинна енергия за отопление на имота и
сградна инсталация възлиза общо на 1 343,39 лв. Претенцията за заплащане
на дължимата годишна такса за извършваната услуга за дялово разпределение
е в размер на 22,48 лв. /съобразно представеното извлечение от сметката за
абонатния номер и предвид, че тя не е включена в стойността на потребената
топлинна енергия/ и се дължи, като съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10
от Общите условия на договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите
на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Ответниците не твърдят да са погасили посочените суми, нито ангажират
доказателства за това. Ето защо искът за главница за цена на доставена
топлинна енергия следва да се уважи до размера 1 343,39 лв. и да се
отхвърли до пълния предявен размер 1 614,06 лв., а искът за главница за
дялово разпределение следва да се уважи изцяло.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. По делото се установи наличието на главен
дълг.
Към исковия период приложение намират Общите условия на ищеца от
12.07.2016 г., публикувани във в-к М.. В чл. 32, ал. 3 от същите е посочено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни
известия на стойността на месечните фактури и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребено количество
топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от ОУ е предвидено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
3
само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Следователно, въпреки че изискуемостта на месечно дължимите суми
настъпва в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят /съгласно чл. 33,
ал. 1/, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си
за заплащане цената на ТЕ за потребеното количество топлинна енергия за
целия отчетен период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася, т. е. ответникът не дължи мораторна лихва върху задълженията по
месечните /прогнозни/ фактури, а само за задължението по общите
/изравнителни/ фактури. Тези фактури обаче се издават в края на юли месец
/31.07/, а 45 - дневният срок след края на отчетния период /последният изтича
на последното число на месец април на съответната година/ изтича на 14.06.,
т.е. средата на юни месец на съответната година. Или с други думи
задължението за заплащане на стойността на реално потребената топлинна
енергия в ОУ от 2016 г. е регламентирано като срочно, но срокът, който кани,
изтича преди изравнителното вземане на топлофикационното дружество по
общата фактура да е възникнало, както по основание, така и по размер. Няма
как длъжникът по едно задължение да изпадне в забава преди за него да е
ясно, какво дължи и това да влече неблагоприятните последици от забавата за
него. Ето защо посочените разпоредби на общите условия от 2016 г. следва да
се тълкуват в смисъл, че длъжникът изпада в забава с изтичане на 45 -
дневният срок от издаването на фактурата за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, или от 15.09. на съответната година.
По изложените съображения и на основание чл. 162 ГПК съдът счита, че
размерът на лихвата за забава върху дължимата топлинна енергия в размер на
1 343,39 лв. за периода 15.09.2019 г. – 19.04.2022 г. възлиза на 286,86 лв., до
която сума акцесорна претенция е основателна и следва да се уважи, като се
отхвърли до пълния предявен размер 344,66 лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща предявяване на
исковете, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и следва да се отхвърли изцяло.
4
На ищеца следва да се присъди законна лихва върху главниците от
датата на исковата молба до окончателното плащане.
По разноските.
Изходът на делото предпоставя право на разноски за двете страни. На
ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 66,11 лв. за платена
държавна такса и 83,21 лв. за юрисконсултско възнаграждение съобразно
уважената част от исковете.
Ответниците не са сторили разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. П. Р., ЕГН ********** и К. П. И., ЕГН ********** да
заплатят поравно на „Т.С.” ЕАД, ЕИК .. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ сумите 1 343,39 лв., представляваща цена за доставена
топлинна енергия за имот – апартамент 13 в гр. С.., аб. № ., за периода
01.10.2018 г. – 30.04.2020 г., 22,48 лв. -такса за дялово разпределение през
периода 01.04.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
30.05.2022 г. до плащането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 286,86 лв. -
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2019 г. - 19.04.2022 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
149,32 лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена за доставена
топлинна енергия над присъдената сума 1 343,39 лв. до пълния предявен
размер 1 614,06 лв., иска за мораторна лихва върху цената на топлинна
енергия за разликата над присъдената сума 286,86 лв. до пълния предявен
размер 344,66 лв., както и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата 5,04 лв. – обезщетение за забава върху таксата за дялово
разпределение за периода 31.05.2019 г. – 19.04.2022 г.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Т.С.” ЕАД – „Т.с.” ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6