№ 634
гр. Плевен, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Дария Ив. Митева Маринова
при участието на секретаря Поля Г. Видолова
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова
Административно наказателно дело № 20224430200383 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 35-0000020/13.01.2022
година на Директор на ...... , с което на **** ЕООД, представлявано от Т. К.
Д. ,извършено от нея нарушение по чл.7б,ал1 от Закона за автомобилните
превози на основание чл.96г, ал.1,пр.2 от ЗАвПр във вр. с чл. 53 от ЗАНН , е
наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на
3000,00 лв./три хиляди лева /.
Недоволно от горепосоченото наказателно постановление е останало
дружеството жалбоподател, поради което обжалва същото в
законоустановения срок.
Сочи, че НП било незаконосъобразно, неправилно и постановено в
нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения.
АУАН и НП не съдържали задължителните реквизити по ЗАНН, като
липсвало и точно описание на обстоятелствата, при които било извършено
нарушението.
Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание не
изпраща представител и не взема становище.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени
по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
На 23.12.21г около 14,20ч в гр.Плевен в РД „АА“ при извършена
комплексна проверка на фирма **** ЕООД, представлявано от Т. К.
1
Д.,притежаваща Лиценз на Общността №20947 за извършване на
международен превоз на товари се констатира,че :
Лицензирания превозвач е осъществил международен превоз на товари
от Р.България до Р.Гърция на 13.09.2021г.Видно от ЧМР-без номер от същата
дата с водач Е.Г.П. с ЕГН**********,КОЙТО НЕ ПРИТЕЖАВА ВАЛИДНА
КАРТА ЗА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ВОДАЧ към момента на извършване на
превоза и към момента на извършване на проверката след направена справка
в електронната система на ИА „АА“гр.София,водача е извършил превоза
видно от разпечатката от картата на водача и от дигиталния тахограф на
13.09.2021г.
Инспекторите счели, че от страна на фирмата е извършено нарушение на
разпоредбата на чл.7бал1 от Закона за автомобилните превози. За това на
основание чл.96Г, ал.1,пр.2 от ЗАвПр във вр. с чл. 53 от ЗАНН , е наложено
административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 3000,00
лв./три хиляди лева.
Затова е бил съставен АУАН № 310876.
Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното
наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл. 96г,
ал.1 пр.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ му е наложено
административно наказание, ,имуществена санкция" в размер на 3000.00 лева
за нарушение по чл. 7б, ал. 1, от ЗАвП.
Съгласно така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е допустима – подадена е от легитимен правен субект, в
законовия преклузивен 7-дневен срок, като съдът притежава териториална и
материална компетентност за разглеждането й. Разгледана по същество,
същата е основателна по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган въз
основа на Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г., с която Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията е определил
Директора на Регионална дирекция, ,Автомобилна администрация" да издава
наказателни постановления за установени нарушения на Регламенти на
Европейския парламент и Съвета, Закона за автомобилните превози, Закона
за движението по пътищата и подзаконовите нормативни актове, издадени въз
основа на тях.
Въз основа на извършената служебна проверка, съдът констатира, че
при съставянето на АУАН и издаването на НП е допуснато съществено
нарушение, довело до нарушение на императивни разпоредби от ЗАНН и
ограничило правото на защита на наказаното лице.
Видно от доказателствата приложени към преписката на административно
наказващият орган , че липсват писмени доказателства - документи кога, къде
и как сочения водач Е.П. е извършвал превози/. Видно от представеният
2
АУАН е, че нарушението е извършено в Република Гърция но легален
превод на документ потвърждаващ този факт по делото липсва. Твърди се ,че
нарушението е констатирано чрез проверка на документите на фирмата ,но
документа доказващ че водача е извършил превоз не е превеждано на
български език и е неясно какво е неговото съдържание поради тази причина.
В издаденото въз основа на него НП за дата на извършване на нарушението е
посочена 13.09.2021 г.при очевидна липса на доказателства, кои, кога, къде,
как а и защо го е съставил. Най-вече по делото АНО не е представил писмени
доказателства относно това, че фирмата притежава подобен автомобил и че
същият е управляван от виновното лице.
Следва също да се има предвид, че в санкционните производства,
каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и
пълно, за да могат да породят правните си последици.
Наказателните постановления са актове на правораздаване и
следователно имат статута на присъда по НПК, докато с АУАН на конкретно
лице се вменява извършването на конкретно административно нарушение и
същите имат характера на постановление за привличане на обвиняем. Поради
това, тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително
мотивирани и др. нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да
извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити, в частност
датата на извършване на нарушението. В този смисъл, докато в АПК (чл. 62,
ал. 2) е предвидена възможност за поправка на очевидни фактически грешки,
допуснати в административния акт, то в НПК, който на основание чл. 84 от
ЗАНН е субсидиарно приложим в административнонаказателното
производство, такава възможност за поправка на очевидни фактически
грешки не е предвидена.
Разпоредбата на чл. 7б, ал. 1 от ЗАвП предвижда, че лицензираните
превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват
превози на пътници и товари с превозни средства, за управлението на които
се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от
категории и под категории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с
водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача. За
съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени
от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача,
сертификат на същият със срок на валидност пет години. В акта е посочено,
че превозът е осъществил международен превоз на товари от Р.България до
Р.Гърция на 13.09.2021г.Видно от ЧМР-без номер от същата дата с водач
Е.Г.П. с ЕГН**********,КОЙТО НЕ ПРИТЕЖАВА ВАЛИДНА КАРТА ЗА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ВОДАЧ към момента на извършване на превоза и към
момента на извършване на проверката.
Без да се посочва с какво го е осъществил/какъв е вида на превозното
средство/,как е сторил това и доказателствата потвърждаващи го/, като не е
3
посочена категорията и под категорията на моторното превозно средство, за
да се установи необходимостта от изискването за квалификация на водача,
удостоверена със съответният сертификат на водача. От АУАН и НП не става
ясно дали такъв изобщо е липсвал или само не е представян в хода на
проверката, пък се сочи лице със съответната самоличност.
Ето защо следва да се приеме, че актът за установяване на административно
нарушение в тази му част е издаден в нарушение на изискванията на чл. 42, т.
4 от ЗАНН, тъй като нарушението е описано непълно и неточно. В
наказателното постановление е преповторено описанието на нарушението,
така както е очертано в акта за установяване на административно нарушение
със съответните недостатъци, касаещи описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено, поради което следва да се
приеме, че са нарушени реквизитите посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
което винаги накърнява правото на защита на нарушителя.
Събраните във въззивната инстанция доказателства не обуславят по
категоричен начин правен извод за допуснато административно нарушение по
смисъла на чл. 7б, ал. 1, изр. 1 от ЗАвП. Според разпоредбата лицензираните
превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват
превози на пътници и товари с превозни средства за управлението, на които
се изисква свидетелство за управление на МПС от изброените категории и
под категории, като превозът се извършва само от водачи, отговарящи на
изискването за квалификация.
Предвидено е, че за съответствие с изискването министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията издава сертификат
на водача със срок на валидност.. Продължителността на валидност на
документа е в пряка зависимост от изискването на чл. 7а, ал. 1 от ЗАвП,
според което водачите, придобили необходимата квалификация, подлежат на
периодично обучение за усъвършенстване на познанията си на всеки пет
години. Съгласно ал. 3 на чл. 7б, изискването за квалификация по ал. 1 е
изпълнено, когато водачът притежава познания, придобити чрез посещения в
курсове за обучение, и е положил успешно изпит. Следователно, за
изпълнението на изискването на чл. 7б, ал. 1 от ЗАвП водачите да притежават
изискуемата квалификация, достатъчно е да са налице кумулативните
предпоставки по чл. 7б, ал. 3 от ЗАвП. Издадения сертификат за
квалификация по чл. 7б, ал. 1, изр. второ ЗАвП само улеснява доказването им.
Същевременно чл. 7б, ал. 2 ЗАвП изрично определя, че сертификат се издава
на водач, притежаващ удостоверение за професионална компетентност,
удостоверяващо начална квалификация или периодично обучение по смисъла
на ал. 3 и ал. 4.
При издаване на оспореното НП № 30-0000632/21.12.2018 г., вместо да
изследва наличието на предпоставките по чл. 7б, ал. 1, изр.1 от ЗАвП, АНО се
е задоволил единствено с формалната констатация, че превозът е осъществил
международен превоз на товари от Р.България до Р.Гърция на
4
13.09.2021г.Видно от ЧМР-без номер от същата дата с водач Е.Г.П. с
ЕГН**********,КОЙТО НЕ ПРИТЕЖАВА ВАЛИДНА КАРТА ЗА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ВОДАЧ към момента на извършване на превоза и към
момента на извършване на проверката., като лице по чл. 2, ал. 1 (превозвач) от
Наредба № 11 от 31.10.2002 г.за международен превоз на пътници и товари е
без сертификат за квалификация водач на МПС - неясно гражданин на коя
страна е, като не са събирани доказателства относно съществуването на
подобно лице/, който е извършил международен превоз на товари с влекач с
рег. №***/ без да се посочват данни, как е сторил това с какво превозна
средство,категория и доказателствата потвърждаващи го/.Сравнителният
анализ на чл. 7Б, ал. 1 от ЗАвП води обаче до извод, че за съставомерността
на нарушението по чл. 7б, ал.1 изр2 от ЗАвП е необходима не формалната
липса на сертификат на водача, а липсата на кумулативните предпоставки
по чл. 7б, ал. 3 ЗАвП.
Както се посочи по-горе в мотивите, според чл. 7б, ал. 2 ЗАвП такава
карта се издава именно на водач, притежаващ удостоверение за
професионална компетентност, удостоверяващо начална квалификация или
периодично обучение по смисъла на ал. 3 и ал. 4. По силата на чл. 52, ал. 4
ЗАНН, АНО е бил длъжен да извърши разследване на спорните
обстоятелства. Като не е сторил това, АНО е издал оспореното НП при
неизяснена фактическа обстановка и при отсъствието на безсъмнена
установеност на административно нарушение по от Наредба № 11
/30.10.2002 год. на МТИТС.
Поради изложените съображения оспореното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да
бъде отменено.
По разноските: Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.
63д от ЗАНН на 04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е
направил искане преди края на съдебното заседание за присъждане на
разноските по делото. Същите се изразяват в заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв. за процесуално представителство. В
случая възнаграждението е на минимума определен в Наредбата за размера на
адвокатските възнаграждения.
Ето защо съдът намира, че следва да осъди отдел Регионална дирекция
Автомобилна Администрация гр.Плевен към Изпълнителна Агенция
„Автомобилна администрация“гр.София, тъй като именно това е страната
участвала в производството да заплати на жалбоподателя **** ЕООД,
представлявано от Т. К. Д. – управител сторените от него разноски в размер
на 500 лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 35-0000020/13.01.2022 година
на Директор на РД„АА” гр.Плевен, с което на **** ЕООД, представлявано от
Т. К. Д. ,извършено от нея нарушение по чл 7б,ал1 от Закона за
5
автомобилните превози на основание чл.96г, ал.1,пр.2 от ЗАвПр във вр. с чл.
53 от ЗАНН , е наложено административно наказание "Имуществена санкция"
в размер на 3000,00 лв./три хиляди лева / като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА отдел Регионална дирекция Автомобилна Администрация
гр.Плевен към Изпълнителна Агенция „Автомобилна
администрация“гр.София, да заплати на жалбоподателя **** ЕООД,
представлявано от Т. К. Д. – управител сторените от него разноски в размер
на 500 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Кюстендилски административен съд, по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6