РЕШЕНИЕ
№ 1471
гр. Пловдив, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20235300502090 по описа за 2023 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на Е. О. К. от
гр.Пловдив, представляван от особения представител адв.И. Й. М. , АК-
Пловдив против Решение № 2706/ 13.06.2023г. постановено по гр.д.№ 10607/
2022г.по описа на ПРС- ХІХ гр.с., с което е признато за установено, че Е. О.
К. с адрес: гр. П., ул. К** дължи на „ЕВН България Електроснабдяване",
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. **. Д. *, сумата от 172,05 лева-
стойност на електрическа енергия и мрежови услуги, доставени за периода
23.01.2021г.- 22.03.2021 по партидата на длъжника за обект на потребление с
ИТН: ***, обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
законната лихва за периода 11.03.2021 - 06.03.2022 г. в размер на 16,59 лева ,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда – 7.03.2022 г. до окончателното погасяване, за които е
издадена заповед за изпълнение № № 2008/23.02.2021 г. по ч. гр. дело
3239/2022 г. на ПРС. Обжалването се основава на оплакванията и доводите,
че исковата претенция е уважена от районния съд при не съобразяване с
1
наведеното от проц.представител на ответника възражение за изтекла
погасителна давност, липса на идентичност на заявлението с исковата молба,
както и в размер, който не отговаря на реалното потребление на
изразходваната електро енергия, което противоречи на принципа на реалното
потребление съобразно Директива 2006/32/ ЕО; в първоинстанционното
производство са били оспорени дължимите суми от ответника поради липса
на идентитет с издадената ЗИ по ч.гр.д.№ 3239/ 2022г. по описа на РС-
Пловдив, в каквато насока се правят доводи от вписан по различен начин
адрес на ответника в заповедното и исковото производство, независимо дали
се касае за техническа грешка, поради което е било образувано недопустимо
първоинстанционното производство; сочи се липса на доказателства за
извършен надлежно и законосъобразно отчет на реално потребление на
ел.енергия. въз основа на тези доводи се иска отмяна на обжалваното решение
и отхвърляне на претенциите на ищеца на основание чл.422, ал.1, ГПК, във
вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД , като се присъдят на въззивната страна направените по
делото деловодни разноски.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна „ЕВН България
Електроснабдяване“ЕАД, чрез юриск.Р. С. - Ч. , в който отговор се оспорва
основателността на въззивната жалба, вкл. надлежността на образуваното
въззивно производство от назначения на ответника особен представител.
Моли да се потвърди обжалваното решение и се присъди
юриск.възнаграждение в размер на 150 лева.
Жалбата изхожда от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение, от надлежно назначен особен представител
при условията на чл.47, ал.6 ГПК, подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК,
насочена е против годен и допустим съдебен акт, поради което следва
насрочване за разглеждането й в открито съдебно заседание.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото
доказателства във връзка с доводите на страните, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение, от надлежно назначен особен представител
при условията на чл.47, ал.6 ГПК, подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК,
насочена е против годен и допустим съдебен акт, поради което следва като
проц.допустима следва разглеждането й по същество.
2
Съдът е сезиран с искове по бл.422, ал.1 във връзка с чл.79 и чл.86 ЗЗД от
„ЕВН България Електроснабдяване", седалище и адрес на управление: гр. П.,
ул. ** Д. против Е. О. К. с адрес: гр. П., ул. К*** за признаване дължимост на
вземания за сумата от 172,05 лева - стойност на електрическа енергия и
мрежови услуги, доставени за периода 23.01.2021г.- 22.03.2021 по партидата
на длъжника за обект на потребление с ИТН: ***, обезщетение за забавено
плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 11.03.2021 -
06.03.2022 г. в размер на 16,59 лева , ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
7.03.2022 г. до окончателното погасяване, за които е издадена заповед за
изпълнение № 2008/23.02.2021 г. по ч. гр. дело 3239/2022 г. на ПРС.
Представени са по делото писмени доказателства за качеството на ответника
на клиент на електроснабдителното дружество, видно от представеното по
делото Заявлението за услуга – смяна на клиент на обект на регулирания
пазар с искане за започване продажба на ел.енергия, ведно с декларация за
достъп до електроразпределителната мрежа, с оглед придобитото качество на
ответника на наемател на процесния обект въз основа на заповед за временно
настаняване, издадена от кмета на Община Пловдив № 130А2187/
26.08.2013г. въз основа на Договор за наем на общинско жилище от
28.08.2013г. , въз основа на което е подадено и посоченото Заявление до
ищеца от 02.10.2013г.
За доставените от ищцовото дружество за процесните отчетни периоди-
23.01.2021г – 22.02.2021г. и 23.02.2021г. – 22.03.2022г. са представени
Фактури ФЕ ********** и ФЕ ***, в които са удостоверени данните по
отчетни показатели за изразходваното количество ел.енергия от електромера
на обекта на потребление, съответно по дневна и нощна тарифа за стойността
на ел.енергията, остойностена по единични цени за съответните отчетни
периоди по цените на ел.енергията, задължения към обществото и мрежовите
услуги по определени с Решение № Ц-29/ 01.07.2020г на КЕВР.
Ответникът , представляван от особения си представител адв.И. Й. М., е навел
правопогасяващо възражение за приложение на кратката погасителна давност
за периодични платежи по чл.111, ал.1, б.“в“ ЗЗД, липса на идентичност на
заявлението по чл.410 ГПК и Исковата молба по отношение на изписването
на адреса на потребление и данни за реалност на потребената енергия.
3
Районният съд е уважил исковете въз основа на представените по делото
писмени доказателства / представените фактури и препис извлечение от
сметка по заповедното производство/ относно отразената в тях начислена
ел.енергия 803 квтч в имота за процесния период , както и лихвата за периода
11.03.2021г – 06.03.2022г., както и качеството на клиент на ответника с оглед
представените от Община Пловдив доказателства в тази насока, а по
отношение на размера въз основа на отчетените данни по отчетните
документи на ищцовото дружество.
Жалбата е неоснователна.
На първо място доводите за недопустимост на исковото производство с оглед
липса на идентичност в изписването на адм.адрес на обекта на потребление
като начин на изписване иброя на въведените в описанието данни за адреса, е
неоснователен. Изписаният в ЗИ адм.адрес : ул.“К*** не се различава от
вписания в ИМ адрес : ул.“**“, №*** поради това, че във втория са вписани
допълнителните данни относно номерацията на блока и входа на същия адрес,
към който първоначално е бил добавен ап.*в обекта на временно настаняване.
Видно от търсенията на ответника на процесния адрес / както в заповедното,
така и в исковото производство – л.160 гръб, л.33/ са отразени данни за
напускане на адреса от този ответник към момента на неговото търсене от
длъжностните лице по връчване на съдебните книжа.
На второ място действително с ТР №3 от 18.05.2012г. по тълк.дело №3/ 2011г.
на ОСГТК по приложението на чл.111, б.“в“ ЗЗД , се прие, че вземанията на
топлофикационните, електроснабдителните и водоснабдителните
дружества , че съдържат признаците на периодичните платежи относно това
понятие, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. “в“
ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. Задълженията на потребителите
на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт –
договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер. С оглед на това по
приложението на цитираното тълкувателно решение на ВКС следва да се
приеме, че процесните претендирани вземания биха били погасени по давност
, ако бе изтекла предвидения в разпоредбата на чл.111, б. “в“ ЗЗД
4
тригодишен период, който обаче в конкретните процесни отчетни периоди не
се явява изтекъл. Вземанията за процесните отчетни периоди са станали
изискуеми през м.февруари им.март 2021г., а подаденото заявление по чл.410
ГПК е с дата 07.03.2022г., последвало от подадената след това ИМ на
21.07.2022г. Следователно правопогасяващото възражение на
проц.представител на ответника се установи като неоснователно.
Възражението в насока реалността на обстоятелствата за реално потребление
с оглед данните в тази насока, е намерено също за неоснователно, предвид
гореизложените конкретизирани отчетни данни относно количеството и
периодите на потребяваната услуга на ищцовото дружество в обекта на
потребление от ответника, в качеството му на ползвател на този обект.
По гореизложеното жалбата се явява неоснователна, а обжалваното решение
ще се потвърди като правилно.
На въззиваемото дружество следва да се присъдят на основание чл.78, ал.1
ГПК направените разноски за въззивната инстанция за заплатено
възнаграждение за особен представител – в размер на 300 лева, както и
юриск.възнаграждение в размер на 150 лева на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 2706/ 13.06.2023г. постановено по гр.д.
№ 10607/ 2022г.по описа на ПРС- ХІХ гр.с., с което е признато за установено,
че Е. О. К. с адрес: гр. П., ул. К***дължи на „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД , седалище и адрес на управление: гр. П., ул. ***,
сумата от 172,05 лева- стойност на електрическа енергия и мрежови услуги,
доставени за периода 23.01.2021г. - 22.03.2021 по партидата на длъжника за
обект на потребление с ИТН: ***, обезщетение за забавено плащане на
главницата в размер на законната лихва за периода 11.03.2021 - 06.03.2022 г. в
размер на 16,59 лева , ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда – 7.03.2022 г. до окончателното
погасяване, за които е издадена заповед за изпълнение № № 2008/23.02.2021
г. по ч. гр. дело 3239/2022 г. на ПРС.
5
Осъжда Е. О. К. , ЕГН:********** да заплати на „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК: *** сумата общо 450 лева / четиристотин
лева/ направени разноски за заплатено възнаграждение за особен
представител и юриск.възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6