Определение по дело №3153/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 2888
Дата: 14 декември 2022 г. (в сила от 14 декември 2022 г.)
Съдия: Светлана Ангелова Станева
Дело: 20225300503153
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 7 декември 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2888
гр. Пловдив, 14.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300503153 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. вр. чл.95, ал.5 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. №32443/07.12.2022 г. на
регистратурата на Окръжен съд Пловдив, подадена от М. В. Г., ЕГН
**********, от град П., ул. М. №27, вх. А, ет.2, ап.3, срещу определение
№12104/08.11.2022 г., постановено по гр.д. №10988/2022 г. по описа на
Районен съд Пловдив, ХIХ гр.с., с което е оставено без уважение искането на
жалбоподателя за предоставяне на безплатна правна помощ, изразяваща се в
назначаване на адвокат за осъществяване на процесуално представителство
по делото.
Жалбоподателят твърди, че атакуваното определение е неправилно
и незаконосъобразно – налице е липса на средства, с които да ангажира
адвокат, който да го представлява по делото, не може да защити сам правата
си, като се иска определението да се отмени и да му се предостави правна
помощ.
Препис от частната жалба не е връчена на насрещната страна –
касае се за производство, охраняващо интересите на една от страните.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по
делото доказателства, намери следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в
законоустановения срок от страна, имаща правен интерес от обжалване на
съдебния акт. Разгледана по същество е неоснователна.
С молба от 23.09.2022 г. по гр.д. №10988/2022 г.по описа на РС
Пловдив жалбоподателят е поискал да му бъде предоставена безплатна правна
1
помощ чрез назначаване на адвокат за процесуално представителство.
Приложил е декларация за семейно и имотно състояние и доходи.
На Г. е указано, че следва да представи надлежна декларация,
която да съдържа информация за съпруга и доходите му, като е представена
такава в определения от съда срок.
С обжалваното определение съдът е приел, че лицето разполага
със средства за ангажиране на процесуален представител по делото за защита
на интересите му, тъй като и молителят, и съпругата му работят по трудови
правоотношения, притежава собствен имот, не дължи издръжка, има
задължения към други лица, които са предмет на принудително изпълнение.
Прието е, че чл.38 ЗА предоставя възможност за организиране на защитата
при облекчени условия за лица в затруднено материално положение.
Правната помощ е предвидена в ГПК гаранция за равен достъп на
лицата до правосъдие чрез осигуряване на финансирана от държавата
адвокатска защита. Искането за предоставяне на правна помощ може да бъде
направено по всяко време в процеса.
Предвиденото в ГПК право на страните за предоставяне на правна
помощ, състояща се в осигуряване на безплатна адвокатска защита /чл. 94
ГПК/, представлява гаранция за осъществяване защитата на правата им в
съдебното производство. Затова и в ГПК са предвидени случаи, в които съдът
уведомява страните за правото им да ползват правна помощ /чл. 129, ал.2,
чл.131, ал.1, при обжалване е предвидено прекъсване на срока с подаване на
молба за правна помощ и същият не тече, докато същата се разглежда – чл.
259, ал. 2 и ал. 3, чл. 275, ал. 2, чл. 283 ГПК/. В контекста на основните
принципи на гражданския процес е и предвиденото в процесуалния закон
задължение на съда да следи за допустимостта и надлежното извършване на
процесуалните действия от страните и да им съдейства за изясняване на
делото от фактическа и правна страна /чл. 7 ГПК/. Съдебната практика
приема, че съдът, пред който е предявено искане за предоставяне на правна
помощ, не следва да извършва никакви процесуални действия по събиране на
доказателства и решаване на спора, докато е висящо това искане.
Чл.23, ал.3 от Закона за правната помощ приема, че правна помощ
по граждански дела се предоставя в случаите, когато въз основа на
представени доказателства съдът прецени, че страната няма средства за
заплащане на адвокатско възнаграждение. Посочено е, че съдът формира
преценката си, като взема предвид доходите на лицето или на неговото
семейство, имуществено състояние, семейно положение, здравословно
състояние, трудова заетост, възраст и други обстоятелства. Същите са и
критериите за освобождаване на физически лица от заплащане на такси и
разноски, предвидени в чл.83, ал.2 ГПК.
В последователната практика на ВКС по приложението на чл. 83,
ал. 2 ГПК е възприето разрешението, че посочената разпоредба предвижда
възможност да бъдат освободени от заплащане на държавна такса и разноски
2
не само лица, които са без доходи, но и такива, които получават доходи в
недостатъчен размер. Преценката дали са налице предпоставки за
освобождаване на едно лице от задължението за заплащане на държавна такса
и разноски в производството, т.е. дали доходите на страната са достатъчни, за
да бъде заплатена дължимата по делото държавна такса и разноски, следва да
бъде извършена при съобразяване на всички предвидени в закона критерии и
обстоятелства, които са изброени в чл. 83, ал. 2 ГПК – доходите на лицето и
неговото семейство, имуществено състояние, удостоверено с декларация,
семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст, както
и други обстоятелства, констатирани по делото. Нормата на чл. 83, ал. 2
ГПК има подчертано социален характер и затова се явява своеобразна
гаранция за реален достъп до правосъдие. За да бъде гарантиран този
действителен достъп до правосъдие, е необходимо на лицето да бъде
осигурена реална възможност за попълване на делото с всички необходими за
изясняването на спора доказателства, които съдът приеме за относими и
допустими (определение №60267/14.06.2021 г. по т.д. №1164/21 г. на ВКС, II
т.о.). Този подход според настоящия състав следва да намери приложение и в
настоящия казус.
Съобразявайки с трайната съдебна практика, настоящият състав
намира изводите на първостепенния съд за правилни и законосъобразни.
Доходите на жалбоподателя и съпругата му са значително над минималната
за страната работна заплата (по данни на НСИ). Според представената
декларация, основното възнаграждение е в размер на 852 лв. за
жалбоподателя и в размер на 1444 лв. за съпругата му. Няма данни обаче за
допълнителните плащания към основното възнаграждение. Жалбоподателят
обитава собствено жилище, като твърди, че заплаща суми по изпълнително
дело, без да са ангажирани доказателства за размера на удръжките. Не е
декларирал друго имущество. Не се твърди влошено здравословно състояние.
Трудово ангажиран е, в трудоспособна възраст. Доходите на жалбоподателя и
семейството му не го лишават от възможността сам да ангажира адвокат.
Споделя се и довода на първоинстанционния съд, че страната може да се
възползва и от друг вариант за безплатна правна помощ, макар и договорна -
предвидената в нормата на чл.38 ЗА. Искането за предоставяне на безплатна
правна помощ е неоснователно, като се остави без уважение, а определението
на районния съд като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V
граждански състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №12104/08.11.2022 г., постановено
по гражданско дело №10988/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХIХ
граждански състав, с което е оставено без уважение искането на М. В. Г., ЕГН
**********, от град П., ул. М. №27, вх. А, ет.2, ап.3, за предоставяне на
3
безплатна правна помощ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно на основание чл.95, ал.6 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4