РЕШЕНИЕ
№ 301
гр. Бургас, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20242120100840 по описа за 2024 година
Предявен е иск от П. Д. Л., ЕГН ********** от *** против Община Бургас, с адрес
*** и Агенция ”Пътна инфраструктура”, с адрес *** за осъждане на първия ответник да
заплати на ищеца сумата от 1166.40 лева обезщетение за имуществени вреди от ПТП на
05.11.2023г., ведно със законната лихва от завеждане на делото до изплащането. При
условията на евентуалност се моли да се осъди втория ответник да заплати същата сума.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на л.а. “Ауди А6“, рег. № ***.
На 05.11.2023г. се случило ПТП с автомобила на пътя от Каблешково до Бургас, като МПС-
то попаднало в необезопасена и немаркирана дупка на пътя, която ищецът не можал да
избегне чрез заобикаляне. От попадането в дупката се сцепили предната и задната дясна
гума. По-късно, при преглед в сервиз, се установило, че има и други щети, а именно
повредена кормилна рейка и повредена хидравлична помпа. Ремонтът на рейката струвал
200 лева. Смяната на помпата, зареждането с масло и трудът за смяната стрували 624 лева.
По-късно ищецът закупил две гуми, които му стрували 302 лева. Платил и 40 лева за
регулиране на автомобила на стенд. Вредите са в пряка връзка с процесното ПТП.
Собственикът на пътя не е изпълнил задължението си да поддържа същия в изправно
състояние и да сигнализира за неизправности. Ако процесният участък, където е станало
ПТП-то, е част от урбанизираната територия на гр. Бургас, то на основание чл.31 ЗП,
поддържането на пътния участък би следвало да е задължение на Община Бургас. Ако
участъкът не се намира в границите на урбанизираната територия, то на основание чл.8, ал.2
вр. чл.30, ал.1 ЗП, АПИ е била длъжна да поддържа, ремонтира и осигурява възможността за
ползване на пътя. В първия случай според ищеца отговорност за заплащане на
обезщетението ще носи общината, а във втория – АПИ, на основание чл.49 ЗЗД, тъй като
техни служители не са изпълнили задълженията си да поддържат пътя в изправност. Моли
се за уважаване на главния иск, респ. да се уважи евентуалния иск. Исковете са по чл.49 ЗЗД.
Ответникът АПИ е подал отговор в срока по чл.131 ГПК, в който оспорва иска.
1
Заявява, че пътният участък преминава през урбанизираната територия на града. Според
споразумителен протокол между ОПУ и Община Бургас организирането, възлагането и
контрола на дейностите по поддържането на републиканските пътища в границите на града
се извършват от общината и тя трябва да отговора. Ответникът заявява, че няма връзка
между състоянието на пътното платно и инцидента. ПТП-то е причинено от действията на
водача. Той не е възприел дупката и не е реагирал адекватно, за да извърши маневра за
нейното заобикаляне. Налице е и съпричиняване на вредите от страна на водача. Моли се за
отхвърляне на иска.
Ответникът Община Бургас също е подал отговор, в който оспорва иска. Не се
доказва, че вредите са причинени от ПТП. Не се доказва и механизмът на ПТП. Не се
установява състоянието и натовареността на пътното платно, скоростта на движение на
колата и възможността на водача да предотврати настъпилото автопроизшествие. Не е
доказан и размерът на вредите. Вината за инцидента е изцяло на водача, който е шофирал с
несъобразена скорост и не се е съобразил с елементите на фактическата обстановка. Моли се
за отхвърляне на иска.
Общината е поискала да се конституира като помагач на нейна страна третото лице
Автомагистрали-Черно море АД. Твърди, че с договор е възложила на това дружество да
поддържа пътното платно в процесния участък. Щетите от ПТП са в резултат от
неизпълнение на поетите от дружеството задължения по договора да поддържа пътя в
изправност. Ето защо общината е предявила обратен иск против Автомагистрали-Черно
море АД за ангажиране на регресната му отговорност, като в случай че главният иск бъде
уважен, това дружество да бъде осъдено да заплати на общината процесната сума. С
определение от 25.03.2024г. съдът е конституирал Автомагистрали-Черно море АД като
помагач на страната на ответника и е приел за съвместно разглеждане обратния иск.
Ответникът по обратния иск е подал отговор за неоснователност на иска. Твърди, че
с извършеното възлагане от страна на община Бургас на дейностите по поддръжката на
пътя, общината не се е освободила от прекия ангажимент да извършва поддръжка.
Общината трябва да изпрати до изпълнителя по договора възлагателно писмо с видове
работи, количества и срок за изпълнение. В случая това не е сторено и общината не е
възложила конкретни видове СМР. Ищецът сам решава дали за съответната година да
сключи конкретен договор за определени дейности, като срокът за изпълнение тече от
възлагателното писмо. Няма данни ищецът да е изпратил възлагателно писмо и че срокът за
изпълнение на СМР е изтекъл, и след това да е настъпило процесното ПТП. Моли да се
отхвърли иска.
Като съобрази събраните доказателства, както и законовите разпоредби, относими
към спора, съдът намира следното:
Исковете са основателни.
Доказва се твърдяното ПТП, случило се на 05.11.2023г. Видно от протокол за ПТП
от същата дата, по време на движение по пътя от Каблешково към Бургас, водачът на л.а.
Ауди А6, рег. № *** П. Д. Л. е навлязъл в необезопасена и немаркирана на пътното платно
дупка с размери: дължина 120 см., ширина 70 см и дълбочина 17 см., при което са се спукали
предна и задна десни гуми. За инцидента са събрани гласни доказателства, както и е
извършена съдебно-автотехническа експертиза. Според св. К., пътен полицай, колата била
влязла в дупка и се е спукала гумата й. Свидетелят ясно помни дупката, правил е и снимки.
Измерил е с ролетка размерите на дупката. Наоколо нямало предупредителни табели за
ремонт. На автомобила била спукана гумата, но свидетелят не помни точно коя гума, както
и не се сеща дали спуканите гуми са били една или две. Св. К., живуща на семейни начала с
ищеца, е пътувала в колата на процесния ден. Заявява, че на връщане към Бургас са
попаднали в дълбока дупка. Чуло се много силен трясък и шум. Тогава П. спрял колата,
отбил в страни и слязъл да разгледа щетите. Установил, че има две спукани гуми. После
2
дошли полицаите. Дошъл и бащата на П. и сменил гумите още на място, но се установило,
че колата не е стабилна на пътя и това наложило на другия ден тя да бъде закарана в сервиз.
Оказало се, че има проблеми с ходовата част и П. платил за ремонта около 1200 лева. Според
свидетелката, колата се е движела с около 50 км/ч, слънцето печало насреща им, имало
интензивен трафик и не са могли да видят дупката. Автотехническата експертиза е
установила, че автомобилът е попаднал в необозначена дупка, като така са се спукали
предна и задна десни гуми. Водачът не е могъл да възприеме дупката поради интензивното
движение в двете посоки, нито да я заобиколи или да спре. Дупката по никакъв начин не е
била сигнализирана. При интензивно движение заобикалянето на дупка с навлизане в
насрещната лента, както и внезапно спиране, не е безопасно. Описаните щети могат да
настъпят при движение на автомобила в зоната на разрешената скорост. Десните гуми са се
срязали от острите ръбове на дупката. Повредили се също кормилната рейка и
хидравличната помпа. След подмяната на гумите и ремонта на кормилната рейка е
извършено регулиране на преден и заден мост. Според вещото лице, описаните щети по
автомобила биха могли да възникнат следствие на ПТП-то. Подмяната на спуканите гуми,
ремонтът на кормилната рейка, подмяната на хидравличната помпа и регулирането на
преден и заден мост са в пряка причинна връзка с настъпилия пътен инцидент. Вещото лице
е установило, че за извършения ремонт на автомобила са представени фактури. Сложени са
нови гуми, кормилната рейка е ремонтираната, сложена е хидравлична помпа втора
употреба. Стойността на всички щети възлиза на 1166.40 лева.
При тези данни – протокол за ПТП, свидетелски показания и експертиза, доказва се
по несъмнен начин твърдяното ПТП, станало на процесната дата. Тогава при движението си
колата на ищеца е попаднала в дупка, в следствие на което са се спукали двете десни гуми –
предна и задна. Механизмът на ПТП е изцяло установен. Неоснователно е възражението на
ответника, че вината за инцидента е на водача, който е шофирал с несъобразена скорост и не
се е съобразил с елементите на фактическата обстановка. Няма данни ищецът да е карал с
превишена скорост. Освен това вещото лице е на мнение, че той въобще не е можел да се
съобрази с дупката, да я заобиколи или да спре, тъй като трафикът е бил интензивен.
Дупката не е била сигнализирана или обезопасена по никакъв начин и предвид трафика,
било е много трудно автомобилът да не попадне в нея. Вещото лице също така е посочило,
че при движение с разрешена скорост могат да се причинят процесните щети. Така че не
само вината не е у ищеца, а и той не е съпричинил ПТП-то. Причинените щети са в пряка
връзка с инцидента. Те се доказват от експертизата. Ищецът е заплатил за тяхното
отстраняване, като са приложени фактури и фискални бонове, доказващи плащанията. Те са
на обща стойност 1166.40 лева. Вещото лице също е оценило щетите на такава стойност, а в
съдебно заседание е заявило, че оценката им е правдоподобна и съответства на средната
пазарна стойност на частите.
Така че щетите са установени, като лицето, станало причина за неизправността на
пътя и необезопасянето на дупката, трябва да отговаря за репарирането им.
Главният иск е насочен против Общината и съдът счита, че именно тя трябва да
заплати вредите от ПТП. В отговора си АПИ твърди, че пътният участък, на който е станало
ПТП-то, преминава през урбанизираната територия на Бургас. Видно от координатите на
мястото, записани в протокола за ПТП и след проверка в интернет страницата
https://www.google.com/maps съдът установява, че инцидентът се е случил действително след
завода на “Керамика Бургас“ АД, в посока Бургас. Това място попада в урбанизираната
територия на града. Съгласно чл.30, ал.1 ЗП агенцията осъществява дейностите по
изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Според ал.3 агенцията
и общините осъществяват съвместно по взаимна договореност дейностите по изграждането,
поддържането и ремонта на републиканските пътища в границите на урбанизираните
територии при условията и по реда, определени с правилника за прилагането на закона.
Съгласно ал.5 агенцията осъществява дейностите по текущ ремонт и зимно поддържане на
3
републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за населените места с
население до 100 000 души. Според чл.48, т.2, б.“в“ ППЗП организирането на дейностите по
поддържане на пътищата са задължение на съответните общини за републиканските пътища
в границите на урбанизираните територии за населените места с население над 100 000
души, като Агенция “Пътна инфраструктура“ участва във финансирането със средства в
размер на средногодишните разходи за поддържане на 1 км от съответния клас път,
предвидени в бюджета на агенцията за текущата година.
При анализа на тези норми се налага извод, че доколкото произшествието е
станало в границите на урбанизираната територия на Бургас, който е град с население над
100 000 души, то АПИ и Община Бургас следва да осъществяват съвместно дейностите по
изграждането, поддържането и ремонта на републиканските пътища. Общината е отговорна
и по силата на чл.48, т.2, б.“в“ ППЗП. Освен това, видно от споразумителен протокол от
03.10.2022г., сключен между АПИ и Община Бургас, организирането, възлагането и
контрола на дейностите по поддържането, в т.ч. зимно поддържане на републиканските
пътища в границите на града се извършва от общината /чл.4/. Според Приложение № 1
републикански път № 906 също попада в споразумението /видно от проверката в интернет,
това е пътят, на който е станало ПТП/. Следователно, по силата на закона и на сключения
споразумителен протокол, Община Бургас е материално легитимирана да отговаря за
причинените вреди, защото тя трябва да поддържа пътя.
Отговорността на общината е по чл.49 ЗЗД, доколкото нейни служители не са
изпълнили задълженията си да поддържат пътното платно в добро състояние, без наличие на
неравности и дупки. В случая дупка е имало и то немалка, била е и необезопасена, поради
което двете десни гуми на автомобила са попаднали в нея и са се спукали. Това е станало
заради състоянието на пътя и неполагането на грижи за пътя от страна на служители на
ответника. Така че общината носи гаранционно-обезпечителна отговорност за действията на
своите служители и трябва да отговаря по иска.
Както стана ясно, искът е изцяло доказан по основание и размер. Следва решение,
с което Община Бургас се осъди да заплати на Л. обезщетение за вреди от общо 1166.40 лева,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.
При това положение няма причина да бъде разгледан евентуалният иск против
АПИ за същата сума.
След като обаче искът против общината е уважен, трябва да се пристъпи към
разглеждане на обратния й иск против третото лице помагач.
Този иск е основателен. Сключено е било рамково споразумение от 22.03.2022г.
между Община Бургас и “Автомагистрали Черно море“ АД за извършване на дейности по
строителство, основен ремонт, рехабилитация и текущо поддържане на улиците, в т.ч.
участъците от РПМ, попадащи в регулацията на населените места, общинските пътища и
техните съоръжения на територията на Община Бургас. Според чл.2, условията и редът за
извършване на дейности по строителство, основен ремонт, рехабилитация и текущо
поддържане на улиците, в т.ч. участъците от РПМ, попадащи в регулацията на населените
места, общинските пътища и техните съоръжения на територията на Община Бургас са
уредени в договора за възлагане на конкретните дейности за съответния подрайон. Според
чл.2, ал.2 когато възникне необходимост от извършване на конкретен вид строителство и/или
строително-ремонтни работи, предмет на рамковото споразумение, въз основа на сключения
договор възложителят изпраща възлагателно писмо до потенциалния изпълнител, като
прилага условията на този договор. Представен е и договор от 08.06.2023г. към рамковото
споразумение, с който възложителят е възложил, а изпълнителят се е задължил да извърши
дейности по строителство, основен ремонт, рехабилитация и текущо поддържане на
улиците, в т.ч. участъците от РПМ, попадащи в регулацията на населените места,
общинските пътища и техните съоръжения в териториален обхват, попадащ в обособена
4
позиция № 1 – ОП8 Сарафово, а именно дейности по текущ ремонт и поддържане на
републиканските пътища в чертите на гр. Бургас, който договор е действал до 31.12.2023г.
Според чл.3, ал.1 срокът за изпълнение на конкретен вид строителство и/или строително-
ремонтни работи се определя от възложителя с възлагателно писмо по чл.17, т.1 от договора.
Според чл.17, т.1 възложителят се задължава да възлага писмено на изпълнителя дейностите
и СМР-тата, които да бъдат извършени по настоящия договор чрез възлагателно писмо. То се
изпраща по ел.поща на ел. адрес на изпълнителя. Според чл.17, т.2 при необходимост от
незабавно възлагане на неотложни и аварийни дейности и СМР-та, тяхното извършване се
възлага на изпълнителя по електронна поща и в тези случаи не е необходимо изпращане на
възлагателно писмо. Под неотложни и аварийни дейности се разбират действия по
отстраняването на всички източници, създаващи повишен риск за всички участници в
движението и всяко препятствие по пътя по смисъла на §6, т.37 от ДР на ЗДвП, което е от
характер и/или е в състояние да предизвика вреди. Според чл.31 изпълнителят е длъжен да
извършва регулярни обходи на територията, посочена в чл.1 като до всеки първи понеделник
на месеца /или следващ работен ден/ да представя доклад за установените необходими
аварийни и неотложни ремонтни дейности по смисъла на чл.17, т.2. Видовете дейности по
местоположение в доклада да бъдат предварително съгласувани и степенувани по важност
от съответния директор ЦАУ или кмет на населеното място.
Съдът приема, че участъкът, където е станало процесното ПТП, попада в
териториалния обсег на договора, понеже се касае до ОП Сарафово, в който район се е
случило местопроизшествието. Впрочем няма оспорване на това обстоятелство.
Както беше казано, според договора общината е длъжна да отправи възлагателно
писмо до изпълнителя, за да извърши той даден ремонт, а при нужда от неотложни и
аварийни дейности такова писмо не се изисква да се праща, а тези дейности се възлагат по
електронна поща. В случая, няма данни общината да е пращала на изпълнителя нито
възлагателно писмо, нито да е правила възлагане по електронна поща. Ето защо
изпълнителят не е предприел действия по ремонт на пътния участък, за да бъде премахната
неравността на пътя. Обаче според чл.31 изпълнителят е бил длъжен да извършва регулярни
обходи на територията като до всеки първи понеделник на месеца /или следващ работен ден/
да представя доклад за установените необходими аварийни и неотложни ремонтни дейности
по смисъла на чл.17, т.2 от договора. БРС съобразява, че задължението на изпълнителя да
представя такива доклади следва да е първо във времето, след което, когато общината се
запознае с доклада, тя трябва да изпрати възлагателно писмо, с което да възложи
извършването на аварийните дейности. Смисълът на договора е изпълнителят да има
цялостен и непрекъснат поглед върху състоянието на пътната мрежа, а това се постига
именно чрез регулярни обходи на всички улици. При тези обходи изпълнителят следва да
забележи пътната неравност и съответно да уведоми общината, която да издаде възлагателно
писмо. Няма логика, при действащ договор за поддръжката на пътя, общината чрез свои
служители да извършва такива обходи. Ето защо следва да се приеме, че изпълнителят е
трябвало да докладва на възложителя за процесната дупка и след това да чака възлагателно
писмо за отстраняването й. Няма данни такова докладване да е направено. Налага се извод,
че изпълнителят, нарушавайки договора, е допуснал дупката на пътното платно да остане
неотстранена и необезопасена, което е довело до процесното ПТП. Ето защо изпълнителят
трябва да отговаря на основание чл.45 от договора пред възложителя за претърпените от
последния щети, в случая изразяващи се в заплащане на обезщетения на ищеца.
Следва решение, с което ответникът по обратния иск трябва да се осъди да заплати
на общината сумата, за която тя е осъдена да заплати на пострадалото лице, а именно
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до изплащането, както и разноските, които общината ще плати по главния
иск. Осъждането е под условие, в случай, че общината заплати сумите на първоначалния
ищец.
5
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът община Бургас
следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски в размер на 800
лева за държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за експертиза. Депозитът за
свидетел не е бил оползотворен, поради което може да бъде върнат на ищеца, при
поискване.
Ответникът по обратния иск следва да бъде осъден да заплати на община Бургас
съдебно – деловодни разноски в размер на 150 лева за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Бургас, с адрес ***, представлявана от кмета Д. Н. Н. да заплати
на П. Д. Л., ЕГН ********** от *** сумата от 1166.40 лева /хиляда сто шестдесет и шест
лева и четиридесет стотинки/ главница, представляваща обезщетение за претърпени щети по
л.а. “Ауди А6“, рег. № ***, причинени при ПТП, от попадане в необезопасена и
несигнализирана дупка на 05.11.2023г., ведно със законната лихва от завеждане на делото –
09.02.2024г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Община Бургас, с адрес ***, представлявана от кмета Д. Н. Н. да заплати
на П. Д. Л., ЕГН ********** от *** сумата от 800 лева /осемстотин лева/ съдебно –
деловодни разноски.
ОСЪЖДА ”Автомагистрали – Черно море” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Д.Х.Д. да заплати на Община Бургас, с адрес ***,
представлявана от кмета Д. Н. Н., след като същата изпълни постановеното срещу нея
осъдително решение по първоначалния иск, сумата от 1166.40 лева /хиляда сто
шестдесет и шест лева и четиридесет стотинки/ главница, представляваща изплатено
обезщетение за претърпени щети по л.а. “Ауди А6“, рег. № ***, причинени при ПТП, от
попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на 05.11.2023г., ведно със законната
лихва от завеждане на делото – 09.02.2024г. до окончателното изплащане на главницата в
полза на първоначалния ищец П. Д. Л., ЕГН **********, както и сумата от 800 лева
/осемстотин лева/ изплатени разноски в полза на първоначалния ищец.
ОСЪЖДА ”Автомагистрали – Черно море” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Д.Х.Д. да заплати на Община Бургас, с адрес ***,
представлявана от кмета Д. Н. Н. сумата от 150 лева /сто и петдесет лева/ съдебно –
деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на ”Автомагистрали – Черно море” АД,
ЕИК *** като трето лице – помагач на страната на Община Бургас.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: _________(П)_________
6