Номер 121027.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Костадинова
Секретар:Христина З. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина П. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20203100502448 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
„КНМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК202745272 със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. Търново, срещу бл.817, срещу решение №2573/23.06.2020г.,
постановено по гр.д. № 17319/2019 г. на ВРС, с което е отхвърлен
предявеният от въззивника срещу К. Д. Т. , ЕГН ********** от гр. Варна, ул.
Георги Живков №22-партер (вътрешен двор), иск с правно основание чл.284
във вр. с чл.280 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 1781,61
лева, представляваща получена от ответника в изпълнение на задълженията
му по договор за поръчка от 04.07.2014г. сума, предоставена му по договор за
цесия от 23.10.2014г., сключен между „КНМ Груп“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД,
която не е отчетена на ищеца в качеството му на доверител, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
В жалбата се поддържат доводи за неправилност на решението поради
противоречие с материалния и процесуалния закон. На първо място се
изразява несъгласие с извода на ВРС, че не може да се извлече съдържанието
на договора за поръчка. Въпреки едностранния характер на пълномощното, с
1
упражняване на представителната власт, пълномощникът конклудентно
изразява воля, която съвпада с изразената от упълномощителя. На следващо
място се поддържа, че получаването на цесионната цена от пълномощника се
установява чрез тълкуване на самия договор за цесия. Позовава се на
противоречие в мотивите на решението, доколкото от една страна е формиран
извод, че цената не е получена от ответника, а от друга – че е върната по
тристранното споразумение. Излага се, че ответникът е запазил в свое
държане цесионната цена и впоследствие се е разпоредил с нея, като по този
начин е упражнил превратно представителната си власт. Фактът, че
ответникът не се е отчел на упълномощителя е безспорно установен, а как е
постъпил с получените средства е ирелевантно за спора. Парите се считат за
родово определена вещ, а родът не погива, т.е. за ответника всякога е налице
задължение да предаде същото количество парични средства, дори да се е
разпоредил с конкретно получената по цесията цена и същата 1 да не е в
негово държане. По отношение на договора за цесия от 23.10.2014г. се
поддържа, че неправилно е прието, че е сключен без представителна власт,
тъй като именно с него „Интейк“ЕООД се е легитимирал в исковия процес по
гр.д.7905/2016г., поради което следва да се приложи чл.301 от ТЗ. Поддържат
се изложените в първоинстанционното производство фактически основания
на твърдяния порок на тристранното споразумение по смисъла на чл.40 от
ЗЗД, изразяващи се в липса на икономически интерес за ищеца трети лица да
го заместват безвъзмездно в търговските му отношения, съществена разлика в
размера на цедираното вземане и продажната цена и наличието на лична и
служебна обвързаност между ответника е представители на цесионера
„Интейк“ЕООД. Налице е препращане към изложените в исковата молба и
допълнителното становище твърдения и правни доводи.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна, в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Позовава се на недоказаност на фактическия
състав на чл.40 от ЗЗД. Поддържа се, че не е налице обективно увреждане
интересите на ищеца, тъй като с тристранното споразумение задължението му
към първоначалния цедент, както и всички разходи по делата, включително
ю.к. възнаграждения, са поети „Интейк“ЕООД по силата на заместването в
дълг. В този смисъл тристранното споразумение не може да се приеме за
2
безвъзмездно, още повече, че сключването на безвъзмездни сделки между
търговци не е забранено от закона по аргумент от чл.297 от ТЗ. Размерът на
цената на цесията не е променян, а само начинът на плащането й. Липсват
доказателства и за субективния елемент на чл.40 от ЗЗД – знание и намерение
на увреждане на страните по тристранното споразумение. Не е налице
зависимост или близост между ответника и управителя на „Интейк“ЕООД, а
роднинска му връзка с едноличния собственик на капитала на дружеството е
недоказана. Оспорва се ответникът да е получил цесионната цена, а в
условията на евентуалност се твърди, че я е отчел по аргумент от
тристранното споразумение чрез предаването й на „Интейк“ЕООД.
Наличието на спор относно действителността на споразумението не
опровергава удостоверения в него факт на предаване на сумата, в която част
споразумението има силата на разписка за извършено плащане. Поддържа се
и оспорването за липса на сключен договор за поръчка между страните.
Извършен е анализ по допустимостта и доказателствената стойност на
представени в първата инстанция писмени доказателства и се изразява
становище по обективираното в жалбата искане за прилагане на чл.161 от
ГПК. В условията на евентуалност се поддържа релевираното в отговора на
исковата молба възражение за прихващане.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.284 във вр. с чл.280 от ЗЗД
от „КНМ Груп“ ЕООД срещу К. Д. Т. за заплащане на сумата от 1781,61 лева,
представляваща получена от ответника в изпълнение на задълженията му по
договор за поръчка от 04.07.2014г. сума, предоставена му по договор за цесия
от 23.10.2014г., сключен между „КНМ Груп“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД, която
не е отчетена на ищеца в качеството му на доверител, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 04.07.2014г. между
страните по делото е сключен договор за поръчка, по силата на който
ответникът е упълномощен да сключва разпоредителни сделки от името на
ищеца. На 10.10.2014г. по силата на сключен договор за цесия между
ищцовото дружество в качеството му на цесионер и А.Ю.Ю. в качеството му
на цедент, действащ чрез пълномощник адв. К. Д. Т. , ищецът е придобил
вземане за сумата от 1881,61 лева, представляваща платена без основание
стойност на коригирана потребена електроенергия за периода от 10.07.2011г.
до 05.01.2012г.. за обект с аб. № ********** и кл. № **********, за което е
3
издадена фактура № **********/26.06.2012г. Впоследствие адв. К. Д. Т. ,
действащ като пълномощник на ищцовото дружество в изпълнение на
договора за поръчка от 04.07.2014г., сключил договор за цесия от
23.10.2014г., с който гореописаното вземане е прехвърлено на „Интейк“
ЕООД за цена от 1781,61 лева. Съгласно договора за цесия продажната цена е
заплатена изцяло и в брой от цесионера на ответника в качеството му на
пълномощник на ищеца. Ответникът не изпълнил задължението си на
пълномощник да предаде на ищеца сумата, получена като цена по договора за
цесия.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор
на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва се
твърдението, че ответникът е получил процесната сума от „Интейк“ ЕООД.
Сочи се, че в договора за цесия е записано, че сумата е платена от цесионера
на цедента, но не и че е платена чрез пълномощника на цедента. Твърди се, че
съгласно допълнително тристранно споразумение от 23.10.2014г. ответникът
е върнал обратно на цесионера процесната сума поради липсата на
представителна власт на Диана Т.а Аджемова. Съгласно същото
споразумение „КНМ Груп“ ЕООД е в невъзможност да заплати задължението
си по договора за цесия с първия цедент А.Ю.Ю. и приема „Интейк“ ЕООД
да го замени като длъжник по задължението да заплати уговорената с първата
цесия продажна цена на падежа 10.04.2015г., като в замяна ищцовото
дружество се задължава да прехвърли вземането си безвъзмездно на „Интейк“
ЕООД. А.Ю.Ю. е заявил съгласие за заместването на длъжника по договора
за цесия. Адв. К.Т. в качеството си на пълномощник върнал на „Интейк“
ЕООД процесната сума, като страните са се съгласили, че същата е заплатена
изцяло и в брой. Твърди се още, че адв. К.Т. е върнал сумата на
първоначалния цедент – А.Ю.Ю., за което има разписка. Счита, че с това е
отчел сумата в полза на „КНМ Груп“ ЕООД по твърдяната поръчка, като е
заплатил задължението на ищеца в полза на неговия кредитор – А.Ю.Ю..
Ответникът счита, че основанието на процесното вземане на ищеца не е
изяснено поради липса на индивидуализация на договора за поръчка и
недоказаност на същия. Ответникът оспорва съществуването на договор за
поръчка между страните. В условията на евентуалност прави възражение за
прихващане, тъй като на 18.08.2017г. е изпълнил чуждо задължение в размер
на 1781,61 лева, а именно задължението на ищеца към първоначалния цедент
А.Ю.Ю.. Отделно от това адв. Т. заплатил държавни такси и депозити за
експертизи по 198 броя съдебни дела на „КНМ Груп“ ЕООД от 2014г. в
размер над 35000 лева.
С молба становище по отговора ищецът прави възражение за
нищожност на представеното с отговора тристранно споразумение от
23.10.2014 г., поради заобикаляне на закона, както и възражение за
недействителност на същото споразумение по смисъла на чл. 40 от ЗЗД,
поради договаряне във вреда на представлявания. Навеждат се следните
4
твърдения: дружество „Интейк“ ЕООД е учредено по идея на ответника –
К.Т.; дружество „Интейк“ ЕООД е контролиращо непряко и се намира под
контрола на адв. К. Д. Т. от датата на учредяването си; дружество „Интейк“
ЕООД е учредено с цел да консолидира присъединени на „КНМ Груп“ ЕООД
суми по водени от последното съдебни производства срещу „Енерго Про
Продажби“ АД – процес, който е бил контролиран от ответника адв. К.Т.;
Към настоящия момент собственик и управител на „Интейк“ ЕООД е роднина
по пряка линия от първа степен на ответника.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа следното:
С пълномощно от дата 04.07.2014г. "КНМ ГРУП" ЕООД е
упълномощило К.Т. да представлява упълномощителя като завежда и води
дела, да получава пари или други ценности, да го представлява пред
търговски дружества, вкл. и пред „Енерго Про Продажби“ АД, да се
разпорежда с всички вземания на "КНМ ГРУП" ЕООД, при условия, каквито
пълномощникът намери за добре, да извършва всякакви правни и фактически
действия на управление и разпореждане с всички вземания на
упълномощителя "КНМ ГРУП" ЕООД, да получава плащания, да получава
всякакви суми по свободно избрана банкова сметка, да договаря сам със себе
си както и с други лица, които адвокатът също представлява, при каквито
условия прецени, без ограничение в срока.
Видно от договор за прехвърляне на вземания от 10.10.2014г. А.Ю.Ю.
чрез пълномощника си адв. К.Т. е прехвърлил на „КНМ ГРУП“ ЕООД
вземането си от длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД за сумата от 1881,61
лева, представляваща платена без основание стойност на коригирана
електроенергия за периода от 10.07.2011г. до 05.01.2012г. срещу цена от
1781,61 лева, която следва да бъде заплатена в срок от шест месеца, считано
от датата на подписване на договора.
На 23.10.2014 г. цесионерът на свой ред е прехвърлил повторно
вземането на „ИНТЕЙК“ ЕООД срещу идентична цена при съгласие в чл. 3
от договора, че същата е платена изцяло и в брой от цесионера на цедента при
подписването на договора и същият служи за разписка. При сключване на
този договор за цесия цедента „КНМ ГРУП“ ЕООД е бил представляван от
К.Т..
С тристранно споразумение от 23.10.2014г. сключено между А.Ю.Ю.,
"КНМ ГРУП" ЕООД, двамата чрез адв.Т., и „Интейк“ ЕООД, чрез управителя
Т.Д., страните са приели, че цената за прехвърляне на вземането, дължимо от
“Енерго-Про Продажби“ АД на стойност 1781,61 лева, предмет на договора
за цесия от 23.10.2014г., не е заплатена, като падежът настъпва на
10.04.2015г. Прието е, че към датата на споразумението “КНМ Груп“ ЕООД е
5
в невъзможност да заплати посочената цена в срок до 10.04.2015г., както и да
образува гражданско дело срещу длъжника „Енерго Про Продажби“ АД,
поради което са се съгласили “Интейк“ ЕООД да замени “КНМ Груп“ ЕООД,
като длъжник към физическото лице и да му заплати цената за първоначално
прехвърленото вземане. В замяна "КНМ ГРУП" ЕООД се задължава да
прехвърли в полза на “Интейк“ ЕООД вземането, получено по договора за
цесия с физическото лице бевъзмездно. В споразумението е уговорено още,
че „Интейк“ ЕООД ще финансира воденото съдебно дело за своя сметка, ще
назначи юрисконсултите на "КНМ ГРУП" ЕООД в дружеството на трудов
договор и ще им заплаща отделно възнаграждение. Със споразумението адв.
К.Т. в качеството си на пълномощник на "КНМ ГРУП" ЕООД връща
/предава/ на „Интейк“ ЕООД сумата от 1781,61 лева при подписване на
споразумението, като същото служи за разписка за извършеното плащане.
Представена е и декларация от 18.08.2017г. от А.Ю.Ю., с която същият
декларира, че потвърждава всички действия на адвокат К.Т., извършени от
негово име и за негова сметка, включително сключения договор за
прехвърляне на вземане от 10.10.2014г. с предмет вземане за сумата от
1881,61 лева, представляваща платена без основание стойност на коригирана
електроенергия, както и че е получил от адв. Карсимир Т. дължимата му по
договора сума, като подписаната декларация предствлява разписка за
получената сума.
Установява се от приобщеното гр.д.№ 7905/2016г. на ВРС, че новият
цесионер “Интейк“ ЕООД е предявил процесното вземане пред съд, като се е
легитимирал за кредитор с договора за цесия от 23.10.2014г. С определение
от 22.11.2016г. производството по гр.д.№ 7905/2016г. на ВРС е прекратено и е
постановено да се преведе на ищеца „Интейк“ ЕООД, внесена по сметка на
ВРС от първоначалния ответник „Енерго Про Продажби“ АД искова сума
1881.61 лева главница и 52.37 лева лихва.
При така установеното от фактическа страна съдът формира
следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
6
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в
хипотезите на нарушение на императивна правна норма.
Предвид наведените от ищецa твърдения в исковата молба, претенцията
му намира правно си основание в нормата на чл.284, ал.2 от ЗЗД вр. с чл.99 от
ЗЗД. Предявеният иск е за изпълнение на договорното задължение на
ответника да даде отчет по договор за поръчка на доверителя "КНМ ГРУП"
ЕООД. В случая, не е представен нарочен договор за поръчка, а пълномощно,
чийто едностранен характер не изключва възможният му каузален характер. В
процесното пълномощно е предвидено правомощие на упълномощения
/довереник/ да получава от и за сметка на упълномощителя /доверител/,
финансови средства на втория. Ето защо от съдържанието на въпросното
пълномощно, се установява наличието на мандатно правоотношение между
"КНМ ГРУП" ЕООД и ответника.
Установява се по делото и че изпълнителната сделка е сключена от
довереника, видно от представения договор за цесия. Липсват доказателства
довереникът да е извършил директен отчет, т.е. да е предал на доверителя
получените суми при изпълнението на възложеното. Независимо от това в
контекста на цялостните отношения между страните съдът приема, че на
практика ответникът не дължи извършване на отчет, при съобразяване на
последиците от сключеното тристранно споразумение от 23.10.2014 г.
Същото преурежда отношенията между страните по двата договора за цесия,
като новият цесионер “Интейк“ ЕООД е заместил в дълг „КНМ ГРУП“ ЕООД
по първия договор и в замяна е получил обратно платената от него цена по
процесния договор. По силата на споразумението „КНМ ГРУП“ ЕООД се е
освободил от задължението си за заплащане на цесионната цена към цедента
А.Ю.Ю. и едновременно с това е отпаднало вземането му към “Интейк“
ЕООД по процесния договор за цесия. След като на ищеца не му се следва да
получи цена по договора от 23.10.2014 г., претенцията му към довереника за
предаването й е лишена от основание.
Възраженията относно недействителност на споразумението поради
заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави и договаряне във вреда
на представлявания не се споделят от настоящия съдебен състав, тъй като
фактите не могат да се подведат под нито една от хипотезите на твърдяна
недействителност.
В конкретния случай не е налице нееквивалентна размяна и то в такъв
размер, че полученото от представлявания довереник да е незначително по
стойност в сравнение с даденото от него. Въззивният съд отчита
обстоятелството, че срещу задължението да прехвърли безвъзмездно
придобитото вземане в полза на “Интейк“ ЕООД, доверителят "КНМ ГРУП"
ЕООД е освободен от вече породеното задължение да плаща цена по
договора за цесия сключен с А.Ю.Ю. и да води и финансира съдебен процес
7
за установяване и събиране на прехвърленото вземане, които две задължения
като стойности, са изцяло съпоставими.
Развитите аргументи в подкрепа на становището за сключване на
споразумението в хипотеза на чл. 26 ал.1 предл.2 от ЗЗД, основани на
твърдения за преследване от ответника чрез дружеството „КНМ ГРУП“
ЕООД и „ИНТЕЙК“ ЕООД на цели, несъвместими с данъчните закони, не се
доказват, а в обратна хипотеза, отговорността следва да се реализира по
различен процесуален ред. В този смисъл не се установи и твърдението, че
тристранното споразумение е нищожно поради заобикаляне на закона.
Въззивният съд намира за необосновано и възражението за
недействителност на тристранното споразумение на основание чл.40 от ЗЗД.
Ищецът "КНМ ГРУП" ЕООД не установи наличието на фактическия състав
на посочения специален състав на недействителност. Недоказани останаха
твърденията му, че му е нанесена вреда, предвид извършеното заместване в
дълг срещу получаване на платената цесионна цена, с което положението на
ищеца не се е влошило, а се е запазило. При това положение се обезсмисля
произнасянето по останалите елементи от фактическия състав.
Гореизложеното обуславя извода за неоснователност на предявения иск,
поради което първоинстанционното решение, постановило същия краен
резултат, следва да бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на въззивната жалба и на основание чл.78,
ал.3 от ГПК вр. чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата вр. чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в полза на процесуалния представител на въззиваемата
страна следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 355
лева.
С оглед изложените съображения, настоящият състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2573/23.06.2020г., постановено по гр.д.
№ 17319/2019 г. на ВРС.
ОСЪЖДА "КНМ ГРУП" ЕООД, ЕИК *********, със седалище
гр.София да заплати на адвокат П.Ч.Г., ЕГН **********, от гр. Варна, сумата
от 355 лева, за осъществено процесуално представителство пред ВОС по реда
на чл. 38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от
чл.280, ал.3 от ГПК.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9