РЕШЕНИЕ
№ 4025
гр. Пловдив, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20225330106163 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК.
Ищецът УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, бул. „Пещерско шосе” № 66, представлявано от ************
************ **** ****** К.Д., чрез пълномощник адв. Р. В., е предявил против Н. Х. Н.,
ЕГН: **********, от ************************, иск за признаване на установено, че
ответникът му дължи присъдената със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 11010/ 29.12.2021 г., по частно гр. дело № 20343/ 2021 г. на ПРС, II гр. с-в,
сума в размер на 1 164, 90 лева, представляваща стойност на предоставена медицинска
помощ по клинична пътека за болничен престой за периода 24.10.2018 г.- 31.10.2018 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението- 22.12.2021 г.
до окончателното й погасяване.
В исковата молба е посочено, че на 24.10.2018 г. ответникът посетил УМБАЛ „Св.
Георги” ЕАД- гр. Пловдив по спешност, с оплаквания от отпадналост, задух и болка в
дясната гръдна половина. Тъй като състоянието й не могло да бъде преодоляно в спешен
кабинет, пациентката била насочена към стационарно болнично лечение с диагноза
„**********“ и постъпила във Втора клиника по хирургия, където била хоспитализирана
същия ден в 11.33 часа. За предстоящото лечение била съставена история на заболяването №
********** г., в което били описани извършените консултации, изследвания, назначените
лекарства и броя дни в клиниката. При постъпването си пациентът подписал „декларация за
1
информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и
лечебни процедури“, с която декларирал, че е запознат с условията, при които НЗОК
заплаща на лечебното заведение извършената дейност, както и, че НЗОК няма да я заплати,
ако не е завършен алгоритъмът на клиничната пътека, като в този случай цената на услугите
се заплащала от пациента по ценоразпис на болницата. След извършени консултации и
изследвания, както и изписани медикаменти, на 31.10.2018 г. лицето напуснало по свое
желание болницата и се отказало от оперативно лечение, като декларирала това свое
желание в ИЗ. С напускането не могли да бъдат извършени всички процедури, включени в
алгориръма на клиничната пътека, поради което тя останала незавършена и пациентът сам
следвало да заплати лечението си по ценоразписа на болницата. Поради неизвършване на
оперативната процедура, стойността на клиничната пътека не била заплатена от НЗОК, като
стойността й възлизала на сумата от общо 1 164, 90 лева и включвала: консултативни
прегледи с лекари- специалисти, клинико- лаборатори и образни изследвания, както и седем
дни болничен престой. До лицето били изпратени на два пъти покани за доброволно
изпълнение, като пратката била върната с отбелязване „непотърсена“. За събиране на
вземането се подало заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което се образувало
частно гр. дело № 20343/ 2021 г. на ПРС, II гр. с-в и се издала заповед за изпълнение,
връчена на длъжника по чл. 47 ал. 5 от ГПК и затова се предявявал настоящия
установителен иск. Претендират се и разноските по делото. В съдебно заседание чрез
пълномощника си поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез назначеният му в производството особен
представител е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска като неоснователен.
Твърди, че в представената декларация липсвали данни за това, че пациентът е информиран
за диагнозата и характера на заболяването, както и, че е съгласен да му бъдат направени
съответните процедури в болницата, като наред с това ответницата не била уведомена за
рисковете и опасностите от лечението. Без посочване на всички тези обстоятелства,
декларацията не можела да служи като основание за заплащане на лечението. Освен това, в
декларацията имало и неподписано поле от пациента, като нямало данни тя да била отказала
оперативно лечение, както се твърдяло. Не ставало ясно и кой лекар бил попълнил сметката
за лечението, нито пък там имало подпис за съгласие на пациента, а отделно- самата сметка
била съставена две години след постъпване на ответницата в болницата. Нямало и
доказателства за спазени права на пациента за избор на лечение, както и за отказа от
извършването на такова и оттук- той не следвало да търпи за себе си неблагоприятни
последици от това. Нямало и доказателства, че тя била по време на болничния престой с
прекъснати здравноосигурителни права. Моли за отхвърляне на иска. В съдебно заседание
чрез особения си представител поддържа отговора, като допълнително представя и писмена
защита.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът установява следното:
Със заповед № 11010/ 29.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
2
от ГПК, издадена по частно гр. дело № 20343/ 2021 г. на ПРС, II гр. с-в, ответникът е бил
осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 1 164, 90 лева, представляваща стойност на
предоставена медицинска помощ по клинична пътека за болничен престой за периода
24.10.2018 г.- 31.10.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
заявлението- 22.12.2021 г. до окончателното й погасяване, както и разноските в заповедното
производство в размер на 25 лева- за държавна такса.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като в законния
едномесечен срок е предявен настоящият иск, който е допустим и следва да се разгледа по
същество.
Представена е медицинска документация за лечението на ответника- декларация за
информирано съгласие, епикриза, история на заболяването (ИЗ), направление за
хоспитализация, кардиограма, както и резултати от направени изследвания (имуно-
хематологично, образно- диагностично и клинична лаборатория).
Като писмени доказателства са приети още сметка на пациент с посочена цена на
всяка от предоставените на ответника медицински услуги, ведно с ценоразпис на платените
услуги, предоставяни от ищеца, с отбелязване на извършените спрямо ищеца дейности и
изследвания.
До ответника са изпратени две покани за доброволно плащане на сумата за лечение,
но пратките са върнати като „непотърсени“.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна
намира следното:
От приетите писмени доказателства се установява, че ответникът е постъпил като
пациент в спешно отделение на ищцовото лечебно заведение, но след преглед е насочен към
хоспитализация, защото е било преценено, че състоянието му не може да бъде успешно
овладяно в спешен кабинет. Пациентът е подписал декларация за информирано съгласие, с
което се е запознал с условията, при които НЗОК плаща извършените медицински дейности
по оказаната здравна помощ, а наред с това е информиран и за ценоразписа на
предоставяните услуги от болницата.
По случая е съставена необходимата медицинска документация, като същата е
издадена от компетентни длъжностни лица в кръга на техните служебни задължения, поради
което това представляват официални свидетелстващи документи, които се ползват с
материална доказателствена сила за отразените в тях факти и обстоятелства. От епикризата
се установява състоянието на пациента по време на болничния престой, както и проведеното
му лечение, а от историята на заболяването е видно какво е било състоянието на пациента
при приемането му и в хода на проведеното лечение. Същото е продължило за период от
седем дни- за времето от 24.10.2018 г. до 31.10.2018 г., като съгласно лечебно-
диагностичния план лицето е насочено към операция, която обаче е отказана от него и
ответницата е бил изписана. В този случай, доколкото не е била извършена оперативната
процедура, която е била назначена, не са изпълнени всички процедури, включени в
3
алгоритъма на клиничната пътека, която не може да бъде завършена и отчетена към НЗОК.
Тя следва да бъде заплатена от пациента по цени на лечебното заведение, посочени в
ценоразписа на болницата, за което пациентът е информиран още при постъпване с
подписване на декларацията за информирано съгласие. Именно по отношение на въпросната
декларация са основните възражения в отговора, но те са неоснователни и се опровергават
от останалите събраните по делото писмени доказателства.
На първо място, не се оспорва, че именно ответникът е подписал за пациент
декларацията, в която изрично в точки III- V е посочено, че лицето е запознато с реда и
условията, при които НЗОК заплаща и съответно- не заплаща клиничната пътека, както и с
ценоразписа на болницата, а отделно в точка VII са уредени последствията за пациента, ако
той по свое желание откаже лечение и напусне болницата преди да завърши алгоритъма на
клиничната пътека. При това положение лицето е било надлежно информирано, като
въпросната декларация по никакъв начин не нарушава правото на избор на лечение на
пациента, нито пък го задължава да се съгласява с предложеното му лечение. С
подписването на декларацията обаче пациентът приема условията на лечебното заведение за
провеждането и заплащане на лечението, които са ясно и точно описани в документа, като
той се съгласява да ги спазва. При нарушаването им обаче следва да търпи санкция,
изразяваща се в заплащане на проведеното лечение, ако то е останало недовършено, защото
то няма да бъде възстановено като стойност на болницата от НЗОК и остава за сметка на
пациента, доброволно отказал се от него. Тук е без значение обстоятелството, че лицето е
било здравно осигурено, дори точно обратното- именно заради направлението си за
хоспитализация при евентуалното завършване на клиничната пътека, същата щеше да бъде
поета от бюджета на здравната каса, без въобще пациентът да плаща за това. Незавършеният
алгоритъм на пътеката обаче води до тази неблагоприятна последица за него, свързана с
възстановяване на разходите за лечението. Неправилна е тезата на ответника, че така се
търпят негативи от правомерно поведение при упражняване на законно право за отказ от
оперативно лечение. Не е ограничено правото на избор на пациента, нито пък несъгласието
му води до санкция за него, просто условията на лечебното заведение, в което той е приел да
постъпи по свое желание и които е подписал, като по този начин се е съгласил с тях,
изискват заплащане на цената на предоставените му услуги.
На второ място, без значение по делото е дали в декларацията имало непопълнени
полета. Няма как още при първоначалния прием на пациента да са ясни точната диагноза и
характера на заболяването му (точка I), а точно тогава- при постъпване в болницата се
попълва въпросната декларация. По- нататък в съставените история на заболяването и
епикриза се съдържа необходимата информация за здравословното състояние на лицето.
Същото се отнася и до точка XI- рискове и опасности, които също не могат да се посочат
изначално, а стават ясни едва в хода на лечението, но при всички положения пациентът е
информиран за тях, защото в последствие получава епикризата си, което обстоятелство е
изрично отбелязано в ИЗ. Последното празно поле в декларацията касае последиците от
отказа, но то се попълва само при отказ, който също няма как изначално да се предвиди дали
4
въобще ще настъпи, и ако- да, кога, като в тази връзка в ИЗ има изрично вписан текст, че
пациентът е отказал оперативно лечение, въпреки изяснените рискове, като се е и подписал
под това свое изявление. Т.е. отказът му е бил надлежно писмено оформен, като при
приключване на ИЗ това обстоятелство отново е било отразено с отбелязване на съответния
лекар, като същото е посочено и в епикризата. Така оспорванията относно непълноти в
декларацията, които поставяли в неизвестност пациента, не могат да бъдат споделени,
защото от една страна тези „непълноти“ са преодолени в последствие чрез съставяне на
медицинска документация и от втората страна- в конкретния случай лицето е било напълно
наясно с последствията от отказа си от подлагане на предложената му операция, свързани
със заплащане на цената на медицинските грижи и престой в болницата.
Ценоразписът на болницата е общодостъпен (публикуван е в интернет страницата на
лечебното заведение, а има и данни, че е бил залепен на видно място в отделенията) и приет
като писмено доказателство по делото, като с подписване на декларацията за информирано
съгласие пациентът е запознат със стойността на медицинските услуги там. Видно от
представената сметка на пациент, за ответника са били извършени медицински услуги на
обща стойност от 1 164, 90 лева, включваща заплащането на болничния престой от 7 дни и
извършените манипулации, като за всяко едно от изследванията са представени писмени
доказателства и сумата за отделните изследвания (имуно- хематологично, образно-
диагностично и клинична лаборатория) съвпада със стойностите им по ценоразписа на
болницата. И тук са неоснователни възраженията на ответника, защото в сметката за
пациент в обобщен вид са описани извършените процедури, които се установяват с
представените отделно фишове, листове, резултати, а относно прегледите от специалист-
същите се доказват с вписванията на медицинския екип в ИЗ за визитациите при всеки
отделен ден на престоя в графата „наблюдение на болния“. Тя е изготвена от конкретно
длъжностно лице, посочено с имена и подпис и се отнася точно до ответника,
индивидуализиран с неговото ЕГН и съответен номер. При съпоставяне на съпътстващите
документи, удостоверяващи указаната медицинска помощ, с отделните дейности в
ценоразписа, маркирани изрично за конкретния случай, се доказва съответствието на
разходите с цената на иска. Така предявената претенция се явява доказана както по
основание, така и по размер, поради което тя следва да се уважи изцяло.
В заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното
парично вземане, по отношение на което вземане вече е била издадена заповед за
изпълнение. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част
на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва
да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат
направените по делото разноски в пълен размер. Същите се претендират и макар за тях да не
е представен списък по чл. 80 от ГПК, са налице доказателства за реалното им извършване-
държавна такса в размер на 25 лева, депозит за особен представител на ответника в размер
на 310, 28 лева и адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца в размер на 240
5
лева с ДДС, за които суми следва да се осъди ответникът. На особения представител на
ответника се дължат разноски, независимо от изхода на делото, като при поискване ще му
бъде издаден РКО за внесения за това от ищеца депозит.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №
11010/ 29.12.2021 г., издадена по частно гр. дело № 20343/ 2021 г. на ПРС, II гр. с-в, Н. Х.
Н., ЕГН: **********, от ************************, ДЪЛЖИ на УМБАЛ „Св. Георги”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Пещерско
шосе” № 66, представлявано от ************ ************ **** ****** К.Д., сумата в
размер на 1 164, 90 (хиляда сто шестдесет и четири лева и деветдесет стотинки) лева,
представляваща стойност на предоставена медицинска помощ по клинична пътека за
болничен престой за периода 24.10.2018 г.- 31.10.2018 г., ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на заявлението- 22.12.2021 г. до окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА Н. Х. Н., ЕГН: **********, от ************************, да заплати на
УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, бул. „Пещерско шосе” № 66, представлявано от ************ ************ ****
****** К.Д., разноските в заповедното производство в размер на 25 (двадесет и пет) лева-
държавна такса, както и разноските по настоящото дело, както следва: сумата в размер на 25
(двадесет и пет) лева- държавна такса, сумата в размер на 310, 28 (триста и десет лева и
двадесет и осем стотинки) лева- депозит за особен представител на ответника и сумата от
240 (двеста и четиридесет) лева- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
6