Р Е Ш Е Н И Е
№ I - 3 15.02.2021
г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, I-ви въззивен
граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: Пламена
Върбанова
мл.с. Детелина
Димова
при секретаря Ани Цветанова като
разгледа докладваното от младши съдия Детелина Димова въззивно гражданско дело
№ 2688 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас, за
да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по повод въззивната жалба
на Р.Б.К., ЕГН **********, М.К.К., ЕГН **********
и К.К.К., ЕГН **********, чрез пълномощника им адв. Теодор
Трайков, със съдебен адрес: гр. Карнобат, ул. С.Кофарджиев № 2 против Решение № 260013/02.10.2020 г. постановено по
гр.д. № 1059/2019 г. по описа на Районен съд Карнобат, с което съдът е осъдил въззивниците
да заплатят при условията на солидарност претендираните
от ищеца К.Б.Б., ЕГН ********** суми, както следва: главница в размер на 20755,80
лева, дължима на основание т.12.2 от сключен между страните предварителен договор от 12.04.2018 г за продажба на
дружествени дялове от капитала на „Агро Сигмен“ ЕООД, която сума се равнява на
разликата между посоченото в договора задължение на „Агро Сигмен“ ЕООД към БАКБ
АД и действителния размер на това задължение към датата на подписване на
предварителния договор, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяването на иска пред съда
до окончателното й изплащане, както и сумата от 2814,75 лева, представляваща дължима
мораторна лихва за периода от 04.05.2018 г. до 12. 09. 2019 г., както и сумата от 2522, 83 лева– съдебни
разноски по делото.
С въззивната жалба решението на първоинстанционния съд се оспорва като
неправилно и незаконосъобразно. Въззивниците заявяват, че от значение за
правилното разрешаване на спора е точното тълкуване на волята на страните,
изразена в подписания между тях предварителен договор, по силата на който
ответницата Р.К. е поела задължение да продаде на ищеца К.Б. притежаваните от
нея дружествени дялове от капитала на „Агро- Сигмен“ ЕООД, и по – конкретно
тълкуване на договорните клаузи по т. 12.1 и 12.2 от договора. Според
въззивниците, отговорността им можела да бъде ангажирана само при установяване
на такива задължения на „Агро-Сигмен“ ЕООД към трети лица, които изобщо не били
сред изброените в Приложение №1 към предварителния договор от 12.04.2018г.
Докато в случая задължението, което дружеството имало към БАКБ АД и което е
станало повод за завеждане на исковата молба, било изрично упоменато в
приложението. Не се оспорва, че размера
на задължението, посочен в приложението към договора е 95 000 лева, но се
настоява, че независимо от обстоятелството, че действителния размер се е оказал
по – висок, то това задължение продължава да е ясно и известно на купувача –
ищец, и разликата в размера не обосновава ангажирането на отговорността на
ответниците на основание чл. 12.2. от договора.
Цитираната клауза следвало да намери приложение само в случай, че се
установят такива вземания срещу „Агро-Сигмен“ ЕООД, които изобщо не били
упоменати в Приложение 1 към договора, т.е. скрити или неизвестни за
страните. Сочи се, че в хода на
преговорите по сключване на договора, ищецът К.Б. бил консултиран от
специалисти – икономисти, които имали пълен достъп до счетоводните книги, както
и до банковите досиета на дружеството, като именно в резултат на извършения от
тях всеобхватен правен, финансов и търговски анализ, същият се е съгласил да
придобие дяловете от капитала на дружеството, при напълно изяснено икономическо
състояние. Неправилно съдът приемал, че установяването на точния размер на
задълженията на дружеството, било ангажимент на продавача по договора.
Възразява се и срещу тълкуването на клаузата на т.12.2 от договора, с която
страните договорили, че продажната цена на дружествените дялове ще бъде
намалена с размера на новоузнатите задължения, установени след сключването на
окончателния договор, но възникнали при управлението на дружеството от
продавача Р.К. Въззивниците считат, че не са налице нито едно от двете условия,
предвидени в цитираната клауза, като се сочи, че нито „БАКБ“ АД е предявила
претенция към „Агро –сигмен“ ЕООД, нито пък такова вземане било потвърдено с
необжалваем съдебен акт. Възразява се и срещу твърдението на ищеца, че
плащането на това допълнително задължение било извършено от едно трето на
отношението лице, като вътрешните отношения между К.Б. и платеца „Неси агро“
ЕООД не обвързват по никакъв начин ответниците по иска. Въззивниците считат, че
събраните по делото свидетелски показания са вътрешно противоречиви и не
изясняват отношението на св. Г. към изготвянето на справките, въз основа на
които е съставено Приложение № 1 към договора, съдържащ списък на всички
задължения на дружеството към трети лица. Поддържа се направеното пред първата
инстанция, но оставено без уважение, доказателствено искане за изискване и
прилагане като доказателство по делото на гр.д. №1152/2018 г. по описа на КРС,
по което св. Г. също била разпитана като свидетел и дадените по това дело
показания, били от значение за настоящия спор. Прави се искане за отмяна на
съдебното решение и се претендират разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемия
К.Б.Б. чрез адв. Иван
Чавдаров, с който решението на РС Карнобат се намира
за правилно и обосновано. Излагат се аргументи, че по делото като безспорен
факт се е установило, че реалното задължение на „Агро-Сигмен“ ЕООД към „БАКБ“
АД към датата на сключване на
предварителния договор не било в размер на 95 000 лева, както било
посочено в Приложение № 1 към договора, а възлизало на сумата от
115 755,80 лева. Този факт се установявал от представената по делото
банкова референция, както и от заключенията по основната и допълнителната
съдебно – счетоводни експертизи. Граматическото тълкуване на клаузата на т.
12.1 от предварителния договор водило до извод, че задължение извън списъка,
съдържащ се в Приложение № 1 е и това, което представлява разлика между сумата,
посочена в приложението и действителния
размер на задължението, т.е. не само неупоменатите задължения, но и тези, които
макар и упоменати са посочени в намален размер. Волята на страните била именно
тази, че ако се появят такива неочаквания вземания, продавачите ще дължат
плащане на техния пълен размер, ако вече са получили пълната продажна цена на
дружествените дялове, каквато е настоящата хипотеза. Сочи се, че
след като задължението към „БАКБ“ АД е погасено в пълен размер, което се
установявало и от заключението на ССчЕ, то банката нямало как да предяви
тепърва това вече несъществуващо спрямо нея вземане, и още по – малко то да
бъде потвърдено със съдебен акт. Извършеното от дружеството погашение било с
цел избягване на неблагоприятните последици от просрочването на кредита, но
нямало за резултат погасяване на правото на ищеца да търси правата си по
предварителния договор. По делото били представени доказателства, от които се
установявало, че ищецът е заплатил пълния размер на продажната цена на
дружествените дялове, поради което за същия вече не съществувало правото да
иска намаление на цената, а можел да претендира връщане на сумата,
представляваща размера на новоустановеното задължение към БАКБ АД от
20 755.80 лева. В случая, за да бъде ангажирана отговорността на
ответниците било достатъчно да се установи обективно несъответствие между декларирания
и реалния размер на задължението, и не е необходимо да се установява знание у която и да е от
страните относно тази разлика. Моли за потвърждаване на съдебното решение и
също претендира разноски.
В изпълнение на дадените с Определение № 260945/02.12.2020 г. по
в.гр.д. № 2688/2020 г. по описа на БОС указания, ищецът уточнява, че
задължението на „Агро сигмен“ ЕООД към БАКБ АД е погасено от самото дружество
посредством девет плащания, извършени след сключване на предварителния договор,
за което представя и справка от движенията по банковата сметка на дружеството
за релевантния период. По отношение на
предявения иск за мораторна лихва, с уточняващата молба от 09.12.2020 г. ищецът
посочва, че изискуемостта на вземането за главница е настъпила на 04.05.2018 г.,
на която дата ищецът бил вписан като управител на дружеството „Агро сигмен“
ЕООД в Търговския регистър, и на която дата за първи път той е могъл да се
осведоми за разликата от 20 755, 80 лева в размера на задължението към
БАКБ АД. На следващо място посочва като възможна начална дата, от която
претендира мораторната лихва датата 30.04.2019 г., когато кредитът към БАКБ АД бил
напълно погасен. Ответниците по иска не са изразили становище по направените уточнения.
В съдебно заседание, въззивниците се представляват от упълномощения от
тях представител адв. Трайков, който поддържа въззивната жалба и изтъква, че след подаване на
въззивната жалба /на 12.11.2020 г./ в търговския регистър по партида на
дружеството са вписани промени, изразяващи се в освобождаването на ищеца К.Б.
като управител и едноличен собственик на дружеството „Агро сигмен“ ЕООД.
Процесуалният представител на въззиваемата страна в откритото съдебно
заседание оспорва подадената въззивна жалба и заявява, че претенцията се
основава на сключения между страните договор и предвидените в него изрични
клаузи, уреждащи пораждането на задължението за плащане на процесната сума. Намира,
че освобождаването на Б. като управител и едноличен собственик на капитала на
„Агро сигмен“ ЕООД не се отразява на правото му на иск, упражнено в настоящото
производство.
Въззивната жалба е подадена против
подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен
представител на легитимирани лица, които имат правен интерес от обжалване,
поради което съдът я намира за допустима.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността и допустимостта на решението, като в
случая въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа
реквизитите на чл.236 ГПК и е
действително. Произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск
е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими. По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд
е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилност на решението.
При извършена въззивна проверка на решението в така очертаните предели,
настоящия съдебен състав намира следното:
С искова молба, подадена от К.Б.Б.
против Р.Б.К., М.К.К. и К.К.К. са предявени два обективно съединени иска, с първия
от които се претендира солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца
сума в размер на 20755.80 лева, представляваща дължима сума на основание чл.
12.2 от сключения между страните предварителен договор за продажба на
дружествени дялове от капитала на дружеството „Агро сигмен“ ЕООД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й заплащане. Наред с главния иск, е предявен и акцесорен иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с който се претендира солидарното
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сума в размер на 2814.75 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 20755.80 лева за периода от
04.05.2018 г. до предявяването на иска.
Обстоятелствата, на които се основава
главния иск почиват на твърдения за сключен на 12.04.2018 г. предварителен
договор, по силата на който първата ответница в качеството си на продавач се
задължила да продаде на ищеца, в качеството му на купувач притежаваните от нея
100 % дружествени дялове от капитала на „Агро сигмен“ ЕООД. Окончателният
договор бил подписан на 18.04.2018 г., а на 04.05.2018 г. били вписани
съответните промени по партидата на дружеството в търговския регистър. С
подписването на предварителния договор, продавачът – ответник Р.К. декларирала
/чл.12.1/, че спрямо дружеството няма публичноправни или частноправни вземания,
които да са различни от упоменатите в приложение № 1 към договора. С договора
страните изрично се договорили /чл. 12.2./, че ако такива вземания бъдат
впоследствие предявени към дружеството и тяхното съществуване бъде потвърдено с
необжалваем съдебен акт, общата покупна цена /определена в размер на
700 000 лева/ ще бъде намалена с техния размер или ако същата вече е
платена, продавачът ще дължи на купувача пълния размер на тези нови вземания.
Ищецът заявява, че след като е придобил дяловете и се е вписал като управител
на дружеството, е установил, че едно от посочените в Приложение № 1 към
договора задължение, а именно това към кредитора БАКБ АД не е посочено
коректно, като вместо 95 000 лева, действителния размер на задължението
бил в размер на 115755,80 лева. Съществуващата разлика в размера на това
задължение възлизаща в размер на 20 755,80 лева обусловила правния интерес
на ищеца от предявяване на иска за нейното заплащане от страна на ответниците.
Излагат се също така твърдения за: 1/ пълно изплащане на продажната цена на
дружествените дялове в размер на 700 000 лева и 2/ пълно погасяване на
задълженията по кредита, отпуснат от БАКБ АД на Агро сигмен ЕООД към датата на
предявяване на исковата молба, с което били осъществени предпоставките по чл.
12.2 от предварителния договор за реализиране отговорността на ответницата К.
за заплащане на претендираната сума. Солидарната отговорност на ответниците М.К.
и К.К., които с подписването на договора са се съгласили да встъпят по смисъла
на чл. 101 от ЗЗД във всички задължения на продавача, била изрично уговорена в чл.
16.3 от предварителния договор от 12.04.2018 г. В подкрепа на изложените в исковата молба
твърдения, ищцовата страна е представила писмени доказателства и е ангажирала
съдебно – счетоводна експертиза относно действителния размер на задължението на
„Агро сигмен“ ЕООД към БАКБ АД към 12.04.2018 г. -датата на сключване на
предварителния договор. Събрани са и гласни доказателства чрез разпита на св. В.
Г.
Ответниците, с подадените от тях
отговори на исковата молба, оспорват като неоснователни предявените искове,
като считат, че ищецът неправилно тълкува клаузите на чл. 12.1 и чл. 12.2 от
предварителния договор и излагат какъв бил действителния смисъл на текстовете и
вложената в тях действителна воля на страните. Отговорността на ответниците по
смисъла на чл. 12.2. от договора можела да бъде ангажирана само в случай, че се
установят такива задължения на дружеството, които изобщо не били описани в
Приложение 1, т.е. изцяло неизвестни и скрити от купувача. Поради което
клаузата по чл. 12.2. е неприложима спрямо задължението към БАКБ АД, тъй като
същото било описано в позиция 4 от Приложение № 1. Купувачът бил запознат с
финансовото състояние на дружеството, тъй като в рамките на няколко месеца
преди сключване на договора, с помощта на специалисти, извършил необходимите
справки и анализ, като взел решението за инвестиране в дружеството при яснота
относно неговата задлъжнялост. На следващо място не били налице предвидените в чл.
12.2 от договора предпоставки, само при осъществяването на които можело да бъде
ангажирана отговорността на ответниците, а именно –претендираното вземане да
бъде предявено към дружеството и съществуването му да е потвърдено с
необжалваем съдебен акт , като в случая нито едно от тези две условия не било
налице.
Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявените
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като е
приел, че са налице предпоставките, уговорени в чл. 12.2 от сключения между
страните предварителен договор от 12.04.2018 г., при осъществяването на които
отговорността на ответниците следва да бъде ангажирана. Съдът е приел, че
волята на страните е била отговорността по чл. 12.2 да възникне не само при
наличие на абсолютно скрити задължения, но и на такива с различен от посочения
в Приложение 1 размер. Въз основа на извършения анализ на доказателствения
материал по делото, съдът е приел, че претендираното
с исковата молба вземане представлява задължение, което дружеството „Агро
сигмен“ ЕООД е имало към датата на сключване на предварителния договор към
трето лице /БАКБ АД/, същото е възникнало по време на управлението на купувача
и е било в по – висок действителен размер спрямо декларирания от продавача в
Приложение 1 по – нисък такъв. Пълното погасяване на това задължение преди
предявяването на исковата молба прави неосъществимо предвиденото в чл. 12.2.
условие - вземането да бъде потвърдено с влязъл в сила съдебен акт, тъй като кредиторът
БАКБ АД би предявил иск само ако плащанията бяха преустановени. По отношение на
иска за присъждане на мораторна лихва, съдът не е изложил мотиви, от които да е
видно въз основа на какви данни и доказателства е приел, че длъжниците са
изпаднали в забава на посочената от ищеца дата 04.05.2018 г., а е възпроизвел
изложената от ищеца теза, че на тази дата ищецът бил вписан за управител на
дружеството и следователно считано от този момент длъжниците дължали
заплащането на претендираната сума.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и след като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и тълкуване на сключения
между страните договор, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Безспорни между страните по делото са
следните обстоятелства:
1/ на 12.04.2018 г. между ищецът К.Б.
като купувач и ответниците –Р.К. като продавач, а М.К. и К.К. като съдлъжници е
сключен предварителен договор за покупко- продажба на дружествени дялове от
капитала на „Агро сигмен“ ЕООД, неразделна част от който е Приложение № 1,
съдържащ списък с кредиторите на дружеството и справка за задълженията към тях
към датата на сключване на договора, както и че в това приложение задължението
на „Агро сигмен“ ЕООД към „БАКБ“ АД е декларирано в размер на 95 000 лева;
2/ на 18.04.2018 г. Р.К. е продала на К.Б.
с окончателен договор притежаваните от нея 100 % от дружествените дялове от
капитала на „Агро сигмен“ ЕООД за продажна цена в размер на 700 000 лева,
както и обстоятелството, че посочената цена е изплатена напълно;
3/ на 04.05.2018 г. ищецът К.Б. е вписан
в Търговския регистър като управител и едноличен собственик на капитала на
„Агро сигмен“ ЕООД.
От приетото по делото основно и
допълнително заключение по допуснатата съдебно –счетоводна експертиза се
установява, че действителния размер на задължението на „ Агро сигмен“ ЕООД към
БАКБ АД по договор за кредит № 055055.01/02.08.2017 г. към дата 12.04.2018 г. е
в размер на 115 755.80 лева, както и че пълното погасяване на кредита е
извършено на 04.07.2019 г., т.е. преди датата на предявяване на исковата молба.
Вещото лице дава заключение, че разликата между действителния размер на
задължението и този деклариран в Приложение № 1 към предварителния договор
възлиза на сума в размер на 20755.80 лева. В съдебно заседание, на въпрос на
процесуалния представител на ответниците дали е възможно това задължение да е
било в друг размер към 12.04.2018 г., в.л. Атанасов заявява, че подобно
разминаване не би могло да съществува. Заключението не е оспорено, като въпреки
поисканата в отговора възможност за поставяне на допълнителни въпроси към
експертиза, такива не са били отправени от адв. Трайков.
По делото е разпитан, посочения от
ищцовата страна свидетел, като ответната страна се е отказала от поисканите от
нея гласни доказателства. От показанията на св. В. Г., счетоводител на „Арго
сигмен“ ЕООД до 30.04.2020 г., се установява, че ищецът разбрал за разликата в
задължението, което дружеството има към БАКБ АД след като вече е бил вписан
като управител в търговския регистър. Свидетелката посочва, че малко след като Б.
е закупил дяловете, по сметката в БАКБ АД е постъпило плащане от Фонд
„Земеделие“ в приблизителен размер около 40 000 лева, и по този повод
ищецът поискал от свидетелката да извърши справка относно дължимия остатък по
кредита и така установил, че задължението към тази банка било с около
20 000 лева повече отколкото било посочено в предварителния договор между
страните. Съдът намира, че показанията на тази свидетелка са обективни,
последователни и логични, и няма основание същите да не бъдат ценени съвкупно с
останалия доказателствен материал.
В проведеното пред районен съд съдебно
заседание, ответната страна е представила като доказателство неподписана
счетоводна справка- хронология на сметка 151 за периода 01.01.2018 г. –
30.04.2018 г., в която се съдържа непълна информация относно отразените
плащания по отпуснатия от БАКБ АД овърдрафт. В същата след думите „съставител С.
Й.“ е посочена дата 26.08.2020 г. , като не става ясно дали това е дата на
съставяне или на разпечатване на посочената справка. Съдът намира, че
представената справка, с оглед нейното съдържание, както и липсата на подпис,
не следва да бъде ценена като доказателство, както и че същата не е годна да
опровергае останалите доказателства по делото /писмени и експертни заключения/,
които по убедителен начин удостоверяват действителния размер на задължението,
което „Агро сигмен“ ЕООД е имало към БАКБ АД към датата 12.04.2018 г.
Спорен между страните е въпроса е как
следва да се тълкува клаузата по чл. 12.1 от сключения между тях предварителен
договор от 12.04.2018 г. и в тази връзка каква е била действителната им воля
относно предпоставките за ангажиране отговорността на продавача при установяване
на задължения, които са извън описаните в Приложение 1 към договора.
По този въпрос въззивникът намира, че
следва да се извърши стриктно тълкуване на посочената клауза и въз основа това
съдът да приеме, че страните, договаряйки я, са имали предвид само и единствено
нови задължения, т.е. такива които са били скрити и напълно неизвестни за
купувача – ищец. В контекста на това тълкуване, процесното задължение към БАКБ
АД не попадало под приложението на тази клауза, тъй като макар и в по – нисък
размер същото било известно на ищеца, същият бил удостоверил това полагайки
подпис под списъка с кредиторите и задълженията към тях и не можел да се
позовава на „скритост“ на същото.
Различно е тълкуването, което прави
ищецът. Според същия клаузата е приложима не само когато се установяват напълно
нови задължения, но и когато се окаже, че действителния размер на тези, които
са известни и са посочени в приложение № 1 е в по – висок размер от
декларирания от продавача.
По така очертания спорен въпрос, съдът
намира следното. От заявените от страните позиции по делото, може да бъде
направен извод, че преди сключването на предварителния договор, между същите са
били установени преддоговорни отношения, в рамките на които са били извършвани
различни действия по установяване финансовото и имуществено състояние на
дружеството „Агро сигмен“ ЕООД, въз основа на което е била определена цената на
продаваните дружествени дялове от капитала на същото. Тези намерения и отношения се признават и от двете страни,
като ищецът в исковата молба заявява, че купувачът е решил да инвестира в
дружеството при изяснена картина за неговата задълженост към трети лица и въз
основа на това е преценил да плати определената с договора цена за 100 % от
капитала на дружеството „Агро сигмен“ ЕООД в размер на 700 000 лева. На
свой ред ответниците, в подадените от тях отговори на исковата молба, също
признават, че процеса на закупуване на дружествените дялове е продължил няколко
месеца и през този период от време на ищеца бил предоставен достъп до
счетоводните книжа на дружеството, извършено било посещение на банките за
проучване на всички кредитни досиета и всичко необходимо за да бъде изготвен
всеобхватен финансов анализ на дружеството. В израз на това в договора са предвидени
редици декларации и гаранции, обективирани в клаузите от чл. 9.1 до чл. 12.2,
както и страните са се съгласили изрично,
че клаузите по предварителния договор ще съществуват и ще се изпълняват и след
сключване на окончателния договор /чл. 17/. Именно като израз на тази формирана
обща воля, страните са договорили и процесните клаузи на чл. 12.1 и чл. 12.2 от
предварителния договор, като са се съгласили, че при установяване на такива
задължения, които са възникнали по време на управлението на продавача, но са
извън задълженията, описани в Приложение 1 към договора, общата покупна цена на
дяловете се намалява с размера на тези задължения. Страните са предвидили, че в
хипотеза, при която покупната цена вече е заплатена на продавача напълно, то за
последния възниква договорно задължение да заплати на купувача пълния размер на
тези нови вземания. Неизпълнението именно на това задължение е фактическото
основание, на което почива предявения иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
С оглед
изложеното, съдът намира, че след като волята на страните относно определянето
на цената на продаваните дялове е била същата да отразява действителния размер
на всички задължения, които дружеството има към трети лица към датата на
сключване на договора, то следва да се приеме, че при уговарянето на клаузата
на чл. 12.1 същите са имали предвид не само такива задължения, които са напълно
нови, т.е. както ответниците считат задължения, изобщо неизвестни за купувача и
скрити от него, но също така и при установяване на по – висок размер на известните
и обявени в Приложение 1 към договора задължения. Наличието на по – висок
размер на задължението на „Агро сигмен“ ЕООД към кредитора БАКБ АД, който в
случая не е бил обявен в приложение 1 към договора, несъмнено би се отразил
върху крайната продажна цена на дяловете, с оглед изяснената по – горе воля на
страните относно начина за нейното определяне в зависимост от финансовото
състояние на дружеството. Ето защо, наличието на допълнително дължима сума в
размер на претендираната главница от 20755,80 лева, следва да се счете, че
попада в хипотезата, предвидена в чл. 12.1 от предварителния договор и нейната
дължимост, е основание за приложение на клаузата, предвидена в чл. 12.2. В
същата страните отнапред са уговорили задължението, което възниква за продавача,
в случай, ч е продажната цена на дяловете
е напълно изплатена.
В
допълнение, следва да се посочи, че породеното от договора правоотношение е
между равнопоставени субекти и същото се явява подчинено на принципа за
добросъвестност при упражняване на правата и изпълнение на задълженията на
договарящите страни. Добросъвестността, в случая, предполага полагането на
необходимата грижа за установяване на точния размер на всички пасиви на
дружеството и посочването на техния действителен, реален размер. Доколкото Р.К.
като продавач по договора е била към датата на сключване на предварителния
договор не само притежател на капитала на дружеството „Агро сигмен“ ЕООД, но и
негов управител /видно от справка в ТР/, то именно същата, в качеството си на
законен представител, се явява легитимираното от закона лице да получава и
борави с всякаква информация, касаеща имущественото и финансовото състояние на
дружеството. В подкрепа на твърденията на ответната страна, че ищецът също е
разполагал с такъв достъп, доказателства не са ангажирани. Няма данни в полза
на ищецът да е издавано пълномощно за извършване на конкретни справки и
събиране на данни касаещи „Агро сигмен“ ЕООД, в това число и информация относно
действителния точен размер на задълженията по договора за кредит, отпуснат от
БАКБ АД. Освен това, страните изрично са предвидили в сключения между тях
предварителен договор, че декларациите относно имущественото състояние на
дружеството се правят от продавача – така в чл. 11.1 е посочено, че продавачът
декларира липсата на ограничения и тежести върху активите, както и в чл. 12.1
продавачът е този, който декларира липсата на задължения, извън описаните в
приложение 1. Ето защо съдът намира, че с оглед принципа на добросъвестността,
продавачът е този, който е следвало да положи необходимата грижа не само по
изготвяне на пълен списък с всички кредитори на дружеството, но така също и по
установяването на действителния размер на отразените пак там задължения, който,
както бе посочено, е имал значение за определяне на продажната цена на дяловете,
представляваща един от съществените елементи на договора.
По
отношение на предпоставките за ангажиране отговорността на двамата солидарни
длъжници М.К. и К.К., посочените въззиваеми не са изложили оплаквания /като
възражения по този въпрос липсват и в отговорите на исковата молба/ и доколкото
пределите на въззивната проверка са ограничени от посоченото във въззивната
жалба, съдът намира, че не следва да излага мотиви относно правилността на
проверявания съдебен акт по този въпрос.
С оглед
изложените съображения, съдът намира, че изводите на районния съд за
основателност на главния иск следва да бъдат споделени, а решението, в частта,
в който този иск е уважен следва да бъде потвърдено.
Относно иска с правно основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, съдът намира следното:
Предпоставките за уважаване на
акцесорния иск за присъждане на мораторна лихва са наличие на изискуемо главно
задължение и изпадане в забава на задължените лица. Пред въззивната инстанция
на ищеца бяха дадени указания за излагане на обстоятелства относно втората
предпоставка, а именно момента на изпадане в забава на ответниците за
изпълнение на паричното им задължение. С писмена молба, по която въззиваемите
въпреки предоставената възможност не заявиха становище, въззивника конкретизира
две възможни дати, а именно: 04.05.2018 г. – датата, на която ищецът Б. бил
вписан в Търговския регистър като управител и едноличен собственик на капитала
на дружеството или 30.04.2019 г. – датата на пълното погасяване на кредита,
отпуснат на Агро сигмен ЕООД от БАКБ АД.
Съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД, когато
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. В ал. 2 е предвидено, че когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада след като бъде поканен от кредитора.
В чл. 12.2. от предварителния договор,
страните не са уговорили конкретен срок, в който при осъществяване на
предвидените пак там предпоставките, продавачът и неговите съдлъжници са длъжни
да изплатят дължимата сума. Предвидено е единствено, че ако задължения по т.
12.1. бъдат установени и продажната цена на дяловете вече е била платена, то
продавачът дължи на купувача заплащане на пълния размер на тези нови вземания,
но без да е уговорен срок, в който това следва да се случи. При тези данни,
приложение следва да намери разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, т.е. за да
изпаднат в забава длъжниците, кредиторът следва да им е отправил покана. Такава
не се твърди да е била отправяна от ищеца до ответниците преди предявяване на
иска, поради което същите се считат за поканени с исковата молба. Съдът намира
за неоснователни твърденията на ищеца относно датата, на която според същия
главното задължение е станало изискуемо, като това се отнася както до посочената
първа възможна дата – 04.05.2018 г., така и до втората – 30.04.2019 г., тъй
като страните не са обвързали падежа на задължението с настъпването на
осъществилите се на тези дати факти /вписването на ищеца като управител в
търговския регистър и пълното погасяване на кредита към БАКБ АД/.
Ето защо, настоящият съд намира, че
втората обективно съединена искова претенция за присъждане на мораторна лихва в
размер на 2814,75 лева за периода от 04.05.2018 г. до датата на завеждане на
иска, не е доказана и следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
По разноските, съдът намира, че с оглед изхода по делото пред
въззивната инстанция /потвърждаване на решението по отношение на главния иск и
отхвърляне на иска за мораторна лихва/ и при липса на уговорени отделни възнаграждения
за процесуално представителство по съединените искови претенции, както и като
съобрази, че и двете страни претендират еднакви по размер адвокатски
възнаграждения /общо по 1300 лева/, намира, че разноските за адвокат следва да
останат в тежест на страните така както са ги направили. От внесената държавна
такса за въззивното производство, в тежест на въззиваемия следва да се възложи таксата,
платена по жалбата касаеща отхвърления иск за мораторна лихва и която възлиза
на сума в размер на 56,30 лева. С оглед
отхвърлянето на иска по чл. 86, ал.1 от ЗЗД, внесената от ищеца държавна такса
по тези иск в първоинстанционното производство, в размер на 112.59 лева не
следва да се възлага в тежест на ответниците, поради което решението на
районния съд следва частично да се отмени и в частта за разноските, като
присъдените в полза на ищеца разноски пред КРС в пълен размер от 2522,83 лева,
следва да бъдат намалени със сумата от 112.59 лева, или искането за разноски се
явява основателно до сумата от 2410.24 лв.
На основание чл. 280, ал. 3,
т. 1 ГПК решението подлежи
на касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Така мотивиран, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260013/02.10.2020 г. постановено по гр.д. № 1059/2019 г. по описа
на Районен съд Карнобат, в частта, в
която съдът е осъдил Р.Б.К., ЕГН **********, М.К.К., ЕГН ********** и К.К.К., ЕГН **********, чрез пълномощника
им адв. Теодор Трайков, със съдебен адрес: гр. Карнобат, ул.
С.Кофарджиев № 2 да заплатят, при условията на солидарност, на ищеца К.Б.Б.,
ЕГН ********** сумата в размер на 2814,75
лева, представляваща дължима мораторна лихва за периода от 04.05.2018 г. до
12. 09. 2019 г., както и в частта, в
която ответниците по иска са осъдени да заплатят на ищеца, при условията на
солидарност съдебно –деловодни разноски за сумата над 2410.24 лева до пълния
претендиран размер от 2522.83 лева, като
вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Б.Б.
с ЕГН **********от гр. ***, със съдебен адрес: гр. Бургас ул. Гурко №
9, ет.1, иск с правно основание чл. 86,
ал.1 от ЗЗД за осъждането на Р.Б.К. с
ЕГН ********** от гр. ***, М.К.К. с ЕГН
********** от гр. *** и К.К.К. с
ЕГН **********от гр. *** , тримата със съдебен адрес: гр.
Карнобат, ул. Сашо Кофарджиев № 2, да заплатят на ищеца,
при условията на солидарност сумата от 2814,75
лева /две хиляди осемстотин и четиринадесет лева и седемдесет и пет
стотинки/- мораторна лихва за периода от 04.05.2018 г. /датата на ситуиране на
ищецът като собственик на капитала на дружеството и управител/ до 12. 09. 2019 г. /датата на
предявяването на иска пред Районен съд Карнобат/.
ОСТАВЯ
без уважение искането
на К.Б.Б. с ЕГН ********** за осъждането
на Р.Б.К. с ЕГН **********, М.К.К. с
ЕГН ********** и К.К.К. с ЕГН ********** да заплатят
на ищеца, при условията на солидарност, сторените от него пред първата
инстанция съдебно – деловодни разноски за сумата над 2410.24 лева /две
хиляди четиристотин и десет лева и двадесет и четири стотинки/ до пълния претендиран размер от 2522.83
лева /две хиляди петстотин двадесет и два лева и осемдесет и три стотинки/.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата част.
ОСЪЖДА К.Б.Б. с ЕГН
********** от гр. *** да заплати на Р.Б.К. с ЕГН **********, М.К.К. с ЕГН ********** и К.К.К. с ЕГН **********,
и тримата с адрес: гр. ***, сумата от 56,30 лева /петдесет и шест лева и тридесет стотинки/– съдебни
разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.