Решение по дело №811/2024 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 893
Дата: 3 юли 2024 г. (в сила от 3 юли 2024 г.)
Съдия: Цвета Боянова Борисова
Дело: 20245300500811
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 март 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 893
гр. Пловдив, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело
№ 20245300500811 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано e по въззивна жалба от Д. П. К., ЕГН ********** против
Решение № 4948/05.12.2023г., постановено по гр.д. № 1440/2023г. по описа на
Районен съд Пловдив. С оплакване за неправилност на първоинстанционното
решение, жалбоподателят иска от въззивния съд да отмени същото.
Ответникът по жалбата „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК
***** заявява становище за неоснователност на жалбата и иска
потвърждаване на обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, окръжният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е частично основателна по следните съображения:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
1
Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в
рамките на заявените във въззивната жалба доводи.
При въззивната проверка за нарушение на императивни
материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата
правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд
намира следното:
Производството е образувано по искове с правна квалификация чл.
422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл. 150 от закона за
енергетиката и чл. 86 ал.1 ЗЗД, предявени от „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД против Д. П. К. за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
1 226,68 лева главница, представляваща стойността на разпределената
топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г., ведно с обезщетение
за забавено плащане на главницата за периода 02.07.2021 г. - 20.10.2022 г. в
размер на 101,12 лева, ведно със законната лихва, върху главницата, считано
от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
21.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с №
7426/24.10.2022г. по ч.гр.д. № 15145/2022г. по описа на ПРС, XIX – ти гр.
състав.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете, като
счита същите за неоснователни и иска тяхното отхвърляне.
С постановеното по спора Решение № 4948/05.12.2023г. по гр.д. №
1440/2023г., първостепенният съд е приел исковете за основателни.
Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените
от РС обстоятелства, както следва:
За сумите, предмет на настоящото дело, е издадена Заповед от
24.10.2022г. Заповедта е връчена редовно на длъжника, като на 22.12.2022г. е
постъпило от същия възражение по чл. 414 ГПК, поради което с
разпореждане на съда от 17.01.2023г. е указано на заявителя да предяви иск за
установяване на вземанията си по чл. 422, ал.1 ГПК. В законоустановения
едномесечен срок е предявен настоящият иск, който се явява допустим.
2
Не се спори, че ответникът е клиент на топлинна енергия и че между
страните е възникнало процесното облигационно правоотношение.
В хода на първоинстанционното производство е прието заключение на
съдебно-техническата експертиза, изготвена от в.л. В. Ш.. Установява се, че
през процесния период 01.05.2021 - 30.04.2022г. АС, обслужваща жилищния
блок в гр. *****, е работила, като е подавала ТЕ за отопление и БГВ.
Подадена е общо 287,244667 MWh ТЕ за разпределение, от които са
отчислени технологични разходи в размер на 28,026036 MWh за сметка на
„ЕВН България Топлофикация” ЕАД. Вещото лице сочи, че през процесния
период 01.05.2021 - 30.04.2022г. в ап. 30 всички 3 бр. отоплителни тела са
били присъединени към топлопреносната мрежа в блока и са били снабдени с
ИРУ за визуален отчет. През имота на ответника не преминава щранг лира. В
имота на ответника всички 3 бр. отоплителни тела са присъединени към
топлопреносната мрежа в блока и се е начислявала потребена топлоенергия
по ежемесечен визуален отчет на ИРУ, монтирани на същите. През процесния
период в имота има монтирани 3 броя ИРУ за визуален отчет. Същите са
технически изправни. Има монтиран и един брой водомер за топла вода.
През месец май 2019 г. е установено, че същият е с изтичаща метрологична
годност, след което е изготвено предписание за неговата подмяна на
27.07.2019г. Според вещото лице, през целия процесен период водомерът не е
подменен с метрологично годен и начисляванията за изразходваното
количество ТЕ за БГВ са ставали на база 1 бр. лица по 140л/денонощие. За
имота на ответника са прилагани изискванията на т. 6.7. във връзка с т. 6.5. от
„Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост”
приложение към чл. 61, ал. 1 от НАРЕДБА № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. - за 1
бр. водемерно устройство за отчитане на ТЕ за БГВ, поради изтекла
метрологична годност (на 1 бр. лица по 140л/денонощие). Експертът излага,
че количеството ТЕ разпределено в имота на ответника за периода 01.05.2021
- 30.04.2022г. по месеци, показано в приложената таблица е общо 10,1231
MWh, в това число 1,0048 MWh за отдадената от сградната инсталация,
0,05386 MWh за отопление и 9,06444 MWh за БГВ. Няма разлика между
разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от
„ЕВН България Топлофикация” ЕАД, което е установено, чрез сравнение на
справките за начислената топлоенергия от „Нелбо” ЕАД и „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД за абоната. Начинът на разпределение и начисляване на
3
потребената от ответника ТЕ съответства на специалната методика от
нормативните актове, посочени в раздел II, уреждащи разпределението и
начисляването на разходите на ТЕ.
Районният съд е приел и заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
изготвено от в.л. С. К.. От заключението се установява, че размерът на
задължението на ответника за процесния период възлиза на 1226, 68 лева
главница, от които: 120,02 лева топлоенергия сградна инсталация; 6,44 лева
топлоенергия за отопление; 1064,38 лева топлоенергия гореща вода; 35,84
лева услуга дялово разпределение и обезщетение за забава в размер на 101, 12
лева.
Като взе предвид така установената фактическа обстановка и събрания
доказателствен материал, съдът намира следното:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
По аргумент от чл. 140 а ЗЕ, общото консумирано количество топлинна
енергия в сграда – етажна собственост, присъединена към една абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя на
топлинна енергия за горещо водоснабдяване и топлинна енергия за
отопление. Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ, топлинната енергия (ТЕ) за отопление,
от своя страна, включва ТЕ за отопление на имот, ТЕ, отдадена от сградна
инсталация, и ТЕ от отоплителните тела в общите части на сградата. Според
чл. 143, ал. 5 ЗЕ, ТЕ, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между
всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по
проект. Легална дефиниция за „отопляем обем на имот” е дадена в § 1, т. 38
ЗЕ, и същият включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната
помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата,
предвидени за отопление по проект.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи, при условията на
пълно и главно доказване, начисляване на претендираните суми за ТЕ според
нормативните изисквания, в който смисъл са и твърденията в исковата молба
за начисляване на ТЕ при спазване на изискванията на ЗЕ и на Наредба № Е-
РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването.
По делото се установява от заключението на СТЕ, че през процесния
период 01.05.2021 - 30.04.2022г. АС, обслужваща жилищния блок в гр. *****,
4
е работила, като е подавала ТЕ за отопление и БГВ. В апартамента всички 3
бр. отоплителни тела са били присъединени към топлопреносната мрежа в
блока и са били снабдени с ИРУ за визуален отчет, които са технически
изправни. Има монтиран и един брой водомер за топла вода. Според вещото
лице, през целия процесен период водомерът не е подменен с метрологично
годен и начисляванията за изразходваното количество ТЕ за БГВ са ставали
на база 1 бр. лица по 140л/денонощие. ТЕ за БГВ е начислявана въз основа на
т. 6.7., вр. т. 6.5. от „Методиката за дялово разпределение на ТЕ е сгради
етажна собственост“ приложение към чл.61, ал.1 от Наредба № Е-РД-04-
1/12.03.2020г. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от Наредбата
изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при
норма за разход на потребление на гореща вода от 140л на обитател за едно
денонощие - когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода,
индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат нарушена пломба
или не е осигурен достъп за отчитане. В настоящия случай според вещото
лице през месец май 2019 г. е установено, че водомерът е с изтичаща
метрологична годност, след което е изготвено предписание за неговата
подмяна на 27.07.2019г. Следва обаче да се има предвид, че изтичането на
срока за съответствие не означава автоматично, че намира приложение
разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. и т. 6.7.,
вр. т. 6.5. от Методиката за дялово разпределение към Наредбата. Изтичането
на срока за съответствие е основание за начисляване на количества по
предвидения с тази разпоредба норматив съгласно чл. 52, ал. 8 от Наредбата,
което обаче, за да се приложи, е необходимо, според чл. 52, ал. 7 от
Наредбата, топлопреносното предприятие или доставчикът да констатират
изтичането на срока и писмено да уведомят потребителя за това, като му
определят срок за привеждане в съответствие. Едва след безрезултатното
изтичане на определения на потребителя срок, настъпва основанието за
начисляване на предвидените от чл. 69, ал. 2 количества.
В конкретния случай не са налице данни за връчване на
предписанието за подмяна на водомера на ответника и предоставянето на
срок, в който да бъде извършена подмяната на устройството . При тези
обстоятелства следва да се приеме, че за процесния период количеството
топлинна енергия за битова гореща вода е следвало да се начисли на база
показанията на водомера, а не на база 1 бр. лица по 140л/денонощие на
5
потребление. В аспекта на изложеното се налага извод, че при възложената на
ищеца доказателствена тежест, същият не е провел пълно и главно доказване
на основанието на претенцията си за ТЕ за БГВ за процесния период.
За останалата част от претендираното вземане - за топлинна енергия
за отопление и отдадена от сградната инсталация, както и за услугата дялово
разпределение, искът е основателен до размера на 162,30 лева. Ето защо
претецията следва да се отхвърли за разликата над 162,30 лева до пълния
размер от 1226,68 лева, тоест за сумата от 1064,38 лева.
Мораторна лихва за забава се дължи единствено до размера, за
който е основателна главната претенция – 162,30 лева. Следователно
дължимата акцесорна претенция по чл. 86 ЗЗД е в размер на 21, 46 лева, като
за остатъка от 79,66 лева същата следва да се отхвърли.
Изходът на спора налага присъждане на разноски по съразмерност. В
полза на жалбоподателя – ответник не се дължат разноски, сторени в двете
производства, тъй като същият не е претендирал такива. На „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД следва да се присъдят разноски в общ размер от 125
лева, платими от Д. К., както следва: за първоинстанционното производство –
105 лева и за въззивното производство – 20 лева.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 4948/05.12.2023г., постановено по гр.д. №
1440/2023г. по описа на Районен съд Пловдив, в частта, с която е признато за
установено в отношенията между страните, че Д. П. К., с ЕГН: **********
дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *****, на основание чл.
422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата над 162,30 лева до пълния претендиран
размер от 1 226,68 лева- главница, представляваща стойността на
разпределената топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г.,
ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
6
02.07.2021 г. - 20.10.2022 г. в размер над 21,46 лева до претендирания размер
от 101,12 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 21.10.2022
г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с №
7426/24.10.2022г. по ч.гр.д. № 15145/2022г. по описа на ПРС, XIX – ти гр.
състав. и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ иска на ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *****
против Д. П. К., с ЕГН: ********** за признаване за установено в
отношенията между страните, че Д. П. К., с ЕГН: ********** дължи на „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *****, на основание чл. 422, ал.1 ГПК,
във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата над 162,30 лева до пълния претендиран размер от 1
226,68 лева- главница, представляваща стойността на разпределената
топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г., ведно с обезщетение
за забавено плащане на главницата за периода 02.07.2021 г. - 20.10.2022 г. в
размер над 21,46 лева до претендирания размер от 101,12 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 21.10.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК с № 7426/24.10.2022г. по ч.гр.д. №
15145/2022г. по описа на ПРС, XIX – ти гр. състав

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4948/05.12.2023г., постановено по гр.д.
№ 1440/2023г. по описа на Районен съд Пловдив в останалата му част.

ОСЪЖДА Д. П. К., с ЕГН: ********** да заплати на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК: ***** разноски по делото в общ размер 125 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8