ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 135
гр. Пловдив, 11.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело №
20225001000183 по описа за 2022 година
., съдът намери следното:
Производство по чл. 25,ал.4,изр.второ от ЗТР.
Образувано е по повод подадена жалба от А.В. против постановеното
решение №6 от 26.01.2022 г. по търг.дело №194/2021 г. на Окръжен съд П..
С обжалваното решение е отменен отказ №**************-* от
22.12.2021 г., постановен по заявление с вх.№ ************** от 08.04.2019
г. за обявяване на ГФО за 2018 г. по партидата на З.ИК. ООД, ЕИК
*********, указано е на А.В. да извърши исканото обявяване на ГФО за 2018
г. и е осъдена А.В. да заплати на З.ИК. ООД разноски за производството в
размер на 225 лв., от които 200 лв. адвокатски хонорар и 25 лв. платена ДТ.
Жалбоподателят счита, че така постановеното решение е постановено
при неправилно прилагане на материалния закон. Описва фактическата
обстановка по повод внасяне на ДТ за производството, образувано пред него,
което е за обявяване на ГФО за 2018 г. Счита, че към момента на разглеждане
на заявлението не е внесена необходимата ДТ – не са довнесени 5 лв. в срока
по чл.19,ал.2 от ЗТРЮЛНЦ , поради което правилно е постановен отказ.
Моли да бъде отменено решението и се потвърди обжалвания отказ.
Претендира направените разноски за настоящото производство –
1
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
В условие на евентуалност, моли да се измени решението в частта му
за разноските, които А.В. е осъдена да заплати на З.ИК. ООД в размер на 225
лв. с оглед едностранният характер на охранителното производство, което се
развива изцяло в интерес на молителя.
Ответникът З.ИК. ООД, чрез процесуалния си представител адвокат
К.С. е представил отговор, в който счита жалбата за недопустима, а в условие
на евентуалност – неоснователна, тъй като е довнесена сумата от 5 лв. ДТ на
23.12.2021 г. и излага аргументи за срока на нейното внасяне. Моли да се
прекрати производството, евентуално – да се потвърди обжалваното
решение. Претендира разноски за настоящото производство – 200 лв.
адвокатски хонорар. Прави възражение за прекомерност на исканото
юрисконсултско възнаграждение от страна на жалбоподателя в размер на 300
лв.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Видно от данните по делото, подадено е заявление с вх.
№************** от 08.04.2019 г. за обявяване на ГФО за 2018 г. по
партидата на З.ИК. ООД, ведно с документи. Дадени са указания за
отстраняване на нередовности, свързани с внасяне на ДТ, като е постановен
отказ, тъй като указанията не са изпълнени в срока по чл.19,ал.2 от ЗТР.
Отказът е обжалван, като е отменен с обжалваното съдебно решение, предмет
на настоящото производство.
С настоящата въззивна частна жалба се обжалва решението на
окръжния съд, като първият въпрос, на който следва да се отговори е
подлежи ли същото на обжалване при положение, че с постановено съдебно
решение се отменя отказ на А.В. и надлежно легитимирано лице да обжалва
съдебното решение ли е агенцията.
Относима разпоредба при отговора на поставения въпрос е чл.25 от
ЗТРЮЛНЦ, в който е уредена процедура по обжалване на отказ за вписване
или обявяване, постановен от длъжностното лице по регистрацията. Жалбата
се подава чрез агенцията и същата може да подаде отговор срещу нея.
Разглежда се от окръжния съд по седалището на търговеца или юридическото
2
лице с нестопанска цел по реда на гл. двадесет и първа. Решението подлежи
на обжалване в 7 – дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя и на
агенцията пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно. В
производствата се присъждат разноски на страните по реда на ГПК.
Няма спор, че регистърното производство по своя характер е
охранително едностранно производство по смисъла на чл.530 от ГПК, чиято
цел е да даде съдействие на заинтересовано лице да осъществи негови
законни права чрез вписване на обстоятелства или обявяване на актове,
съответно заличаването им, без с това да се засяга чужда правна сфера.
Поради което на обжалване подлежи само отказът на длъжностното лице по
регистрация да удовлетвори подаденото заявление. При засягане на чужди
права спорът не може да се разреши от длъжностното лице по регистрацията,
а само от съд с участието на двете страни по спорното право. В чл.19,ал.5 от
закона е предвидена възможност при възникване на спор, който е условие за
издаване на искания акт, регистърното производство да се спре въз основа на
акт на съда на основание чл.536 от ГПК, уреждащ спиране на охранителното
производство.
При постановен отказ от длъжностното лице по регистрацията
заявителят може да подаде ново заявление за вписване, обявяване или
заличаване за същите обстоятелства съгласно чл.26 от закона. Т.е. крайният
акт, с който завършва охранителното производство, не се ползва със сила на
пресъдено нещо.
Длъжностното лице по регистрацията в охранителното производство
няма качеството на страна по смисъла на ГПК, а е решаващ орган, който
проверява дали са налице условията за издаване на искания охранителен
акт.
Всичко това води до извод, че А.В. не е страна в съдебното
производство по обжалване отказа на длъжностното лице по регистрацията, а
оттук и че няма право на жалба срещу позитивни съдебни решения по чл.25
от закона, с които се отменя отказ на длъжностното лице по регистрацията.
С оглед гореизложеното, жалбата срещу позитивното съдебно
решение, с което е отменен отказ на длъжностното лице, с която е сезиран
съда, следва да се остави без разглеждане, а настоящото производство,
образувано в резултат на подаването и, следва да се прекрати, като
3
недопустимо.
Ответникът е претендирал разноските за настоящото производство.
Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни
производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е
разрешен правният спор. Производството по чл. 25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно и
в него А. в. не участва като страна, за да има право на разноски или да дължи
разноски, а всички процесуални възможности, предвидени по отношение на
нея /подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства,
информиране за решението на съда/, са обусловени от възложената и със
ЗТРРЮЛНЦ компетентност в рамките на регистърното производство.
Следователно, отговорността за разноски, следва да се прилага съобразно
общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, а
именно, че разноските са за сметка на единствената страна в производството
– молителят – в този смисъл определение № 31/01.02.2022 г. по ч. т. д. №
2436/2021 г. и определение по ч. т. д. № 2250/2021 г. на ВКС.
По отношение на евентуалното искане - да се измени решението в
частта му за разноските, които А.В. е осъдена да заплати на З.ИК. ООД в
размер на 225 лв.- същото подлежи на разглеждане от окръжния съд. Затова,
след стабилизиране на настоящото определение, следва да се върне на
окръжния съд за разглеждане молбата за изменение на постановеното
решение по реда на чл.248 от ГПК.
Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената жалба от А.В. против
постановеното решение №6 от 26.01.2022 г. по търг.дело №194/2021 г. на
Окръжен съд П. и ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото търг.дело
№183/2022 по описа на Апелативен съд Пловдив, като недопустимо.
След стабилизиране на настоящото определение делото следва да се
върне на окръжния съд за разглеждане молбата за изменение на
постановеното решение по реда на чл.248 от ГПК.
Определението е неокончателно и може да се обжалва с частна
касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на
4
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5