Р Е Ш Е Н И Е
№ 1353
11.08.2015 г.
град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд
ХХІ-ви граждански състав
на трети август две хиляди и петнадесета
година
в публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Моника Яханаджиян
при секретаря Зинаида Монева
като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян
гражданско дело №2599 по описа за 2015 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба на Г.Т.Й. ***, ЕГН **********, срещу ответницата С.З.Д. ***,
ЕГН **********, с която са предявени искове за определяне упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете З. Г. Й, ЕГН **********,
издръжката му и личните му отношения с него, като ищецът претендира определяне
на конкретно посочен в исковата молба режим на лични отношения, а именно:
родителските права по отношение на малолетното дете З. Г. Й, ЕГН ********** да
бъдат предоставени за упражняване на майката – С.З.Д., ЕГН **********, като
бащата Г.Т.Й. да има право на лични отношения с детето до навършване на една
година – всяка събота от месеца от 12,00 часа до 16,00 часа през деня; след
навършване на една година на детето до навършване на две години – всяка неделя
от месеца от 10,00 часа до 18,00 часа през деня; след навършване на две години
на детето – всяка неделя от месеца от 09,00 часа сутринта в събота до 18,00
часа в неделя с преспиване в дома на бащата; след навършване на три години на
детето – всяка неделя от месеца от 09,00 часа сутринта в събота до 18,00 часа в
неделя с преспиване в дома на бащата, както и един месец през лятото по време
на лятната ваканция; бащата Г.Т.Й., ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка
на малолетното дете З.Г. Й, ЕГН **********, чрез неговата майка С.З.Д., ЕГН **********,
в размер на 100 лева, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна
вноска до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката.
В исковата молба се твърди, че страните са живели на семейни
начала за кратък период от време, че детето Зорница е родено след фактическата
им раздяла, при която ответницата се върнала да живее в дома на родителите си в
гр.Созопол, Бургаска област. Ищецът твърди, че след раждането на детето,
ответницата възпрепятства възможността му да осъществява нормални лични
контакти с малолетната З.
Правното основание на исковете е
чл.127, ал.2 от СК.
В срока по чл.131 от ГПК, ответницата С.Д., чрез пълномощник, депозира писмен отговор, в който признава иска по
основание, но оспорва изложените в исковата молба твърдения, като излага
подробни аргументи за невъзможността на ищеца да полага адекватни грижи за
малолетната си дъщеря, поради което и оспорва част от претендирания от него
режим на лични отношения. В срока за отговор на исковата молба, ответницата е
предявила и насрещни искове с правно основание чл.127, ал.2 от СК, с предмет
предоставяне на майката упражняването на родителките права по отношение на
малолетното дете З, при следния режим на лични отношения на бащата с детето, а
именно: всяка първа и трета събота от месеца от 10,00 часа до 12,00 часа, който
да се осъществява в дома на майката в гр.С, ул.”.....” №, в присъствието на
майката, както и искове бащата да бъде осъден да заплаща на детето месечна
издръжка в размер на 200,00 лева, считано от 11.01.2015 г. и платима до 5-то
число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска до окончателното изплащане на сумите.
В срока по чл.131 от ГПК, ищецът
- ответник по насрещния иск е депозирал писмен отговор, в който е изразил
становище за неговата неоснователност.
В съдебно заседание ищецът се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа
иска и отговора по насрещната искова молба на ответницата З., ангажира
доказателства и претендира съдебно – деловодни разноски.
Ответницата в съдебно заседание
се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който
поддържа отговора на исковата молба и насрещния иск, ангажира доказателства и
претендира съдебно – деловодни разноски.
Дирекция “Социално подпомагане” гр.Б, и гр.С,
представят социални доклади, които не изразяват конкретно
становище и не се оспорват от страните, не изпращат представител за участие в производството.
Съдът, като
взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства
и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От представеното по делото удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт за раждане №..... г. на Община Б, е видно, че
малолетната З. Г. Й, е родена на *** г. в гр. Бургас, ЕГН *********, а нейни
родители са: майка – С.З.Д. и баща Г.Т.Й..
Безспорно се установи по делото, че двамата родители
не съжителстват съвместно още от преди раждането на детето З, тъй като майката
е напуснала съвместно обитаваното с ищеца Й., ответник по насрещния иск,
жилище, находящо се в гр.Б, и е отишла да живее в дома на родителите си,
находящ се гр.С, Б. о, като от раждането на детето З, и понастоящем, същото се
отглежда от неговата майка.
От проведените социални проучвания се установява, че
бащата е загрижен към малолетната си дъщеря и желае задълбочаване на контактите
си с нея, както и че майката отглежда детето в дома на родителите си, където
има необходимите условия и удобства за това и задоволява нуждите му с доходи от
обезщетение за отглеждане на дете до една година и подпомагане от страна на
близките си и на Дирекция „СП”-гр.Созопол по реда на чл.7, ал.1 от ЗСПД.
В хода на производството е разпитана като свидетел
сестрата на ищеца, ответник по насрещния иск – Г. М, която сочи, че брат й се
интересува от детето и нуждите му от момента на раждането на З, многократно е
закупувал вода, адаптирано мляко, памперси, прах за пране и други неща, от
които тя има нужда, най-редовно я посещава в дома на майка й и докато са били в
добри отношения с ответницата, ги е водил в гр.Б, където практикува личният
лекар на детето за детска консултация. Свидетелката сочи, че по време на
срещите с дъщеря му, на брат й се забранява да целува и играе с детето.
По делото е разпитана като свидетел и лелята на
ответницата – ищца по насрещния иск – И. Л, от показанията на която
действително се установява, че след раждането на детето, бащата редовно е
посещавал дома на майката в гр.С, Б.о, за да се вижда с дъщеря си, еднократно е
закупил два пакета с памперси, крем за мазане и вода, но след 11.04.2015 г. до
12.07.2015 г., въобще не се е интересувал от З, не се е обаждал, за да пита как
е, не е идвал в гр.С, Б. област, за да я види и не е носел нищо за нея. От
същите става ясно още, че ищецът има желание да гушне дъщеря си, но когато я
вземе целият се разтреперва, детето усеща това и се разкривява, така както се
разкривява, когато я снима многократно с телефона си или я гледа докато
спи.
По делото са представени удостоверение,
изх.№02/26.06.2015 г., издадено от „Александров Бизнес Груп” ЕООД и
удостоверение, изх.№002-00027393/30.07.2015 г., издадено от НОИ, ТП-Бургас и
Удостоверение, рег.№94-С-69/1//31.07.2015 г. на Община Бургас, от които става
ясно, че от 01.03.2013 г., ищецът Й. работи като продавач – консултант при
„Александров Бизнес Груп” ЕООД и полученото от него брутно трудово
възнаграждение за периода м.юни 2014 г. – м.05.2015 г. е в общ размер на
2460,70 лева, а за периода от 01.12.2014 г. до 30.07.2015 г., ответницата е
получила парично обезщетение за временна нетрудоспособност, бременност и
раждане на дете в общ размер на 2298,43 лева, както и брутен доход за периода
от м.октомври 2014 г. до м.декември 2014 г. в общ размер на 1535,31 лева.
Представени по делото като доказателства са рецептурна
бланка, медицинско направление, справка за амбулаторни прегледи, офталмоскопия,
фискален бон за извършени изследвания, медицинско направление, касаещи детето
Зорница.
Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.2 СК, когато
родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с него и издръжката му, този спор се разрешава от районния съд по
настоящия адрес на детето. Решението за предоставяне упражняването на
родителските права на единия от родителите следва да се основава най-вече на
интересите на детето, както и съобразно родителските качества, полагането на
грижи и уменията за възпитание от родителите, социалното им обкръжение и
битовите условия, възрастта на детето, привързаността им към родителите и помощ
от трети лица, както и всички други възможни фактори за отглеждане на детето в
подходяща семейна среда.
В случая, основен критерий за решението при
кого от двамата родители да живее детето и произтичащите от това фактически
последици, свързани с текущото осъществяване на родителските функции, са
неговата възраст и привързаност към определена семейна среда. В настоящия казус
не се спори, че родителите на малолетната Зорница
са фактически разделени от преди раждането й, като
детето живее с майка си, а това обосновава правния интерес от търсената от
същия родител съдебна санкция за съществуващото статукво. В настоящия казус не
се спори за битовата осигуреност, родителската пригодност на майката и добрата
и спокойна семейна среда, в която расте малолетната дъщеря на страните, които факти
са установени от социалния доклад на Дирекция
„СП”-Созопол и не се
оспорват от ищеца. Изложеното
мотивира съда да приеме, че родителският капацитет на майката, полаганите до
момента от нея грижи, желанието й да живее с детето си и установената за
малолетната З, добра семейна среда налагат определяне
местоживеенето на детето в гр.С, Б. о, в дома на
майката, а последица от изложеното е и предоставянето на същия родител
упражняването на родителските права.
Не следва обаче да бъде пренебрегната и безспорната
необходимост от общуване на детето с двамата родители, с цел недопускане на
синдрома на родителското отчуждение. Затова предвид предоставяне упражняването
на родителските права на майката, на бащата, на основание чл.127, ал.2,
вр.чл.59, ал.3 от СК, съдът следва да определи и режим на лични отношения с
малолетната му дъщеря. Мерките по отношение на режима на лични контакти следва
да водят до заздравяване на емоционалната връзка родител-дете и да способстват
за изграждане на по-голяма близост в отношенията помежду им. Съгласно
разпоредбата на чл.59, ал.8 от СК, при определянето на режима на личните
отношения между родителите и децата при необходимост може да бъде постановено
осъществяване на контактите да се извършва в присъствието на определено лице
или на определено място.
По делото се установи, че бащата поддържа, макар и с
кратко прекъсване, контакт с детето, но предвид ниската му възраст – на седем
месеца, съдът намира, че в интерес на малолетното дете е контактите да се
осъществяват първоначално в присъствието на другия родител или упълномощено от
него лице, с цел охраняване на интересите на З, по начин, по който тези
контакти единствено в присъствие на бащата, да не създават напрежение и стрес
за детето или чувство за несигурност. Също така ниската възраст на З,
предполага създаване на трайни хигиенни, битови и комуникационни навици, за
което е необходимо установяването на конкретен начин на живот и изграждане у
детето на чувството за принадлежност към определена среда. Затова съдът намира,
че с оглед отдалечеността на населеното място, в което живее майката и
необходимостта от възобновяване на отношенията родител-дете и близостта между
тях, следва да бъде определен първоначален адаптационен период от пет месеца, в
който режимът на лични контакти да бъде без преспиване на детето в дома на
бащата, а именно: всяка първа и трета седмица от месеца, в събота и неделя, от
10.00 часа до 13.00 часа, като срещите се осъществяват в присъствието на
майката или упълномощено от нея лице. По мнение на настоящия съдебен състав,
този период ще даде възможност за изграждане на емоционална връзка и за прогрес
в отношенията между родител и дете, изграждане на чувство за привързаност и
доверие помежду им. За периода след изтичане на адаптационния период от пет
месеца или за първите шест месеца след това, съдът намира за подходящ следния
режим на лични отношения: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00
часа до 17.00 часа, в присъствието на майката или упълномощено от нея лице, без
право на преспиване на детето в дома на бащата, а следващите шест месеца -
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа до 16.00 часа, без
присъствието на майката или упълномощено от нея лице и без право на преспиване
на детето в дома на бащата, като детето ще бъде взимано и връщано от адреса по
местоживеене. За периода след навършване на две години, съдът намира за
подходящ следния режим на лични отношения: всяка първа и трета събота и неделя
от месеца от 09,00 часа на съботния ден до 17,00 часа на неделния ден с право
на преспиване в дома на бащата, като детето ще бъде вземано и връщано от адреса
по местоживеене, както и един месец през лятото по време на лятната ваканция,
когато майката не е в платен годишен отпуск.
С оглед на гореизложеното следва да се има в предвид и
нормата на чл.59, ал.9 от СК, съгласно която ако обстоятелствата се изменят,
страните разполагат с възможността да поискат изменение на определения режим на
лични контакти, с оглед интереса на детето и възможностите на родителя и
създадените нови взаимоотношения между тях.
По иска за заплащане на издръжка, съдът намира
следното:
Съгласно нормата
на чл.143,
ал.2 от СК, всеки родител дължи
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Съдът намира за доказани
по основание и размер исковете за издръжка за минало време и за в бъдеще.
Нормата на чл.143, ал.1 от СК задължава родителя да осигурява необходимата на
детето си издръжка, при съобразяване с корективите на чл.142 от СК.
В тази връзка, по делото
се установява, че от раждането на детето и до настоящия момент, същото живее с
майката си, че бащата не участва в издръжката му и грижата за него, като
данните от събраните по делото гласни доказателствени средства, че е закупувал
неколкократно памперси, адаптирано мляко, прах за пране, крем за мазане и други
неща, не обосновават извод за активното му участие в издръжката на малолетната
З, която въпреки ниската й възраст, съобразно
с
икономическата обстановка в страната, не е незначителна.
Предвид на изложеното съдът
намира, че за
периода от раждането на детето до настоящия момент, е
налице бездействие за издръжка на детето от страна на неговия баща, поради
което и претенциите за заплащане на такава за минало време - от раждането
на детето на 11.01.2015 г. и за в бъдеще - до
настъпване на основания за изменение и прекратяване на издръжката, при
доказана нужда от осигуряване на издръжка от страна на бащата, са основателни.
По отношение размера на задължението, БРС съобрази
представените доказателства за размера на трудовото възнаграждение на ищеца,
възрастта и здравословното му състояние, които му позволяват полагането на
труд, възрастта на малолетната З, материалните й нужди и произтичащите от тях средства,
необходими за отглеждането й, които да съответстват на израстването, нуждата от
закупуване на облекло за всеки сезон, разнообразна храна и лекарства,
обстоятелството, че ищецът няма алиментни задължения към други лица и е
освободен от полагането на лична грижа за детето и поемане на ежедневните му
разходи, включително и тези по домакинството, в което живее и които се поемат
изцяло от майката, и като съобрази нормата на чл.142, ал.2 от СК, намира, че за отглеждането и
възпитанието на З, е необходима сума
от 200 лева, от която бащата следва да
бъде осъден да заплаща 120 лева за процесния минал период от време и за в
бъдеще, или считано от 11.01.2015 г., като следва да се плаща до 5-то число на
месеца, за който се дължи.
Ето защо предявеният иск се явява основателен и
доказан и следва да бъде уважен до посочения размер, като за горницата над 120
лева до претендирания от майката размер от 200 лева, искът е неоснователен.
Върху паричното задължение, бащата следва да заплаща и законна лихва при забава
съгласно чл.146, ал.1 от СК.
С оглед изхода от производството и направеното само от
ответната страна искане за присъждане на съдебно деловодни разноски, съдът
намира, че в тежест на ищеца следва да бъде възложено заплащането на сумата от 650
лв. в полза на ответницата, от която 50,00 лева – заплатена държавна такса и
600,00 лева – заплатен адвокатски хонорар. Също така ищецът следва да заплати по
сметка на РС-гр.Бургас сумата от общо 201,00 лева – държавна такса върху
определения размер на издръжката за минало време и занапред.
Мотивиран от горното, Бургаски районен съд
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете З. Г. Й, родена на *** г., ЕГН **********, на майката С.З.Д., ЕГН
**********, с адрес ***, като определя МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето да бъде в дома
на майката.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата Г.Т.Й., ЕГН **********,
с адрес ***, с малолетното дете З. Г. Й, родена на *** г., с ЕГН **********, както
следва:
За периода от пет месеца, считано от постановяване на настоящото
решение – всяка първа и трета седмица от месеца, в събота и неделя от 10.00
часа до 13.00 часа, като срещите се осъществяват в присъствието на майката или
упълномощено от нея лице.
За периода след изтичане на адаптационния период от
пет месеца или за първите шест месеца след това - всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 10.00 часа до 17.00 часа, в присъствието на майката или
упълномощено от нея лице, без право на преспиване на детето в дома на бащата.
За периода на следващите шест месеца - всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа до 16.00 часа, без присъствието
на майката или упълномощено от нея лице и без право на преспиване на детето в
дома на бащата, като детето ще бъде вземано и връщано от бащата от, съответно
на адреса му по местоживеене.
За периода след навършване на две години на
малолетното дете З. - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00
часа на съботния ден до 17,00 часа на неделния ден с право на преспиване в дома
на бащата, като детето ще бъде вземано и връщано от бащата от, съответно на
адреса му по местоживеене, както и един месец през лятото по време на лятната
ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА Г.Т.Й.
***, ЕГН **********, да заплаща на малолетната си дъщеря З. Г. Й, родена на ***
г., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител С.З.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, месечна издръжка в размер от 120,00 (сто и двадесет) лева, считано
от 11.01.2015 г. до настъпване на основания за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до
окончателното изплащане на сумите, като плащането на издръжката се извършва до
5-то число на месеца, за който се дължи.
ОСЪЖДА Г.Т.Й. ***, ЕГН **********, да заплати на С.З.Д., ЕГН
**********, с адрес ***, сумата от 650,00 лева (шестстотин и петдесет),
представляваща направените разноски по делото.
ОСЪЖДА Г.Т.Й.
***, ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Бургаски районен съд държавна такса в размер от 201,00 лв. (двеста и един
лева).
ПОСТАНОВЯВА
предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ не се чете
Вярно с оригинала: З.М.