№ 50
гр. Бургас, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно търговско дело №
20242001000066 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
С Решение № 260044 от 25.07.2023 г. по търговско дело № 157/2019
г. на Окръжен съд – Бургас е отхвърлен искът на Е. М. П., ЕГН **********,
действаща лично и в качеството на наследник на Д. К. П., ЕГН
**********, починал в хода на процеса на ******2020 г., със съдебен адрес
гр. София, ул. „Д. Кр.“ № 19, ап. 7 за признаване по реда на чл. 422 от ГПК на
вземане против ответника „Сл. Гр.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище
и адрес на управление гр. София 1700, район „Ст.“, ул. „Проф. П. Дж.“, бл. 23,
ет. 2, ап. 6 за сумата от 1000000 евро, представляваща неизплатена част от
цената по договор за покупко-продажба на недвижим имот от 28.11.2012
година, сключен с Нотариален акт № 73 от 28.11.2012 г., том VIII, рег. №
8863, дело №1443/2012 година на нотариус рег. № 600 с район на действие РС
– Несебър, ведно със законната лихва, считано от 22.11.2017 година до
окончателното изплащане.
За вземането е била издадена Заповед № 587 от 12.12.2017 г. по чл.
417 от ГПК по частно гражданско дело № 1104/2017 година на РС – Несебър.
За да отхвърли иска, окръжният съд е приел, че процесната
продажбена сделка е нищожна поради невъзможен предмет. Тя касаела имот
1
извън гражданския оборот, понеже на територията му били разположени
пясъчни дюни - публична държавна собственост съгл. чл. 6, ал. 4, т. 4 от
Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Съдът се е
позовал на Решение № 1857 от 07.11.2014 г. по административно дело №
392/2013 г. на Бургаския административен съд (потвърдено от ВАС), с което е
прогласена нищожността на Решение № БC-253-ОС на РИОСВ – Бургас за
съгласуване по реда на ЗБР на инвестиционно предложение на наследодателя
на ищцата за жилищно застрояване на имота.
Ищцата Е. П. е подала въззивна жалба против решението, с която
моли за неговата отмяна и за уважаване на исковата претенция.
В жалбата са развити доводи за неправилност на съдебния акт
поради противоречието му със закона, допуснати съществени процесуални
нарушения и необоснованост.
Не било изследвано задълбочено и в хронологичен ред правното
състояние на процесния поземлен имот с кадастрален идентификатор
51500.204.152. Към датата на договора за продажба между страните имотът
представлявал реално съществуващ обект, включен в гражданския оборот.
Продавачите не носели риска от последващи промени в нормативната уредба,
водещи до невъзможност за прехвърляне на собствеността.
Съдът не съобразил разясненията по Тълкувателно решение №
3/2014 на ОСГК на ВКС и не изложил мотиви относно действителността на
придобивната сделка на продавачите от 22.11.2022 г. за закупуване на
поземления имот от Министерството на земеделието и храните. Наложително
било в произнасяне относно валидността на двете сделки. На страните не
било указано да конкретизират претенциите си в този смисъл, с което било
допуснато съществено процесуално нарушение.
Ответникът „Сл. Гр.“ ЕООД не е представил писмен отговор на
жалбата. В съдебно заседание е изразил становище за нейната
неоснователност.
Бургаският апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на
жалбата с определение от 22.04.2024 г. По същество съдът съобразява
следното:
Първоинстанционното производство е образувано по иска на
съпрузите Д. К. П. и Е. М. П. от гр. София за установяване, че ответникът
„Сл. Гр.“ ЕООД със седалище гр. София им дължи сумата от 1000000 евро,
представляваща неизплатена част от цената по сключен с Нотариален акт №
2
73 от 28.11.2012 г., том VIII, рег. № 8863, дело №1443/2012 година на
нотариус рег. № 600 с район на действие РС – Несебър договор за продажба
на поземлен имот с кадастрален идентификатор 51500.204.152 с площ 28921
кв. м. в землището на гр. Несебър, местността „К.“, ведно със законната лихва
от 22.11.2017 г. до окончателно изплащане.
За вземането е била издадена Заповед № 587 от 12.12.2017 г. по чл.
417 от ГПК по приложеното частно гражданско дело № 1104/2017 година на
РС – Несебър.
Претенцията е предявена по реда на чл. 422 от ГПК, след като
против заповедта е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК.
Предмет на иска е била и платената държавна такса пред заповедния
съд, но в тази част производството е било прекратено с влязло в сила
определение.
В хода на производството ищецът Д. К. П. е починал. На негово
място е конституирана съпругата му Е. М. П. съгл. чл. 9, ал. 3 от ЗН (след
отказ на останалите законни наследници от І до ІІІ ред по чл. 5 - 8 от ЗН).
Няма спор, че с Нотариален акт № 73 от 28.11.2012 г., том VIII, рег.
№ 8863, дело №1443/2012 година на нотариус рег. № 600 (л. 28 – 30 от делото
на ОС) ищците Д. и Е. П. са продали на ответника „Сл. Гр.“ ЕООД процесния
поземлен имот с кадастрален идентификатор 51500.204.152 за цената от
2050000 евро, платима на вноски. Предмет на претенцията е последната
вноска от 1000000 евро с първоначален падеж 30.07.2013 г., променен на
30.06.2014 г. съгл. нотариална спогодба от 28.02.2014 г. (л. 37-39).
Продавачите са се легитимирали със следния титул: договор за
покупко-продажба от 22.11.2012 г., сключен между ищеца Д. П. и
Министерството на земеделието и храните по реда на § 5, ал. 3, т. 1 от ПЗР на
Закона за горите въз основа на Заповед № РД-481 от 09.11.2012 г. на МЗХ (л.
98-101; л. 217-219). Със Заповед № 2006 от 02.12.2008 г. на Председателя на
Държавна агенция по горите на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 вр. чл. 17, ал. 2 и
чл. 19, ал. 1 и 2 от Закона за горите (отм.) имотът е бил изключен от
държавния горски фонд (л. 215).
С Решение № 1857 от 07.11.2014 г. по адм. дело 392/2013 г. на
Бургаския административен съд, потвърдено с Решение № 14311 от
30.12.2015 г. по адм. дело № 1364/2015 г. на Върховния административен съд
(л. 272 - 342) е прогласена нищожността на Решение № БC-253-ОС от
19.12.2008 г. на РИОСВ – Бургас за съгласуване по реда на Закона за
3
биологичното разнообразие на инвестиционно предложение на ищеца Д. П. за
жилищно застрояване на поземления имот. Прието е, че теренът попада в
обхвата на защитена зона BG 0000574 „Ахелой-Равда-Несебър“ и че върху
него са разположени пясъчни дюни. Административното производство се е
развило с участието на ищеца като заинтересована страна.
Че цялата територия на процесния имот се заема от пясъчни дюни се
вижда и от общодостъпната кадастрално-административна информационна
система, оповестена на официалния сайт на АГКК на адрес:
https://kais.cadastre.bg, където наред с кадастралната карта са поместени данни
за специализираните карти (слой „Черноморско крайбрежие“).
Съгласно чл. 6, ал. 4, т. 4 от ЗУЧК пясъчните дюни са публична
държавна собственост, която не може да бъде обявена за частна.
При това положение правилни са изводите на първоинстанционния
съд, че процесната продажбена сделка е нищожна на основание чл. 26, ал. 2,
предл. І от ЗЗД, тъй като е с невъзможен предмет - имот извън гражданския
оборот. На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите
на обжалваното решение.
Въззивницата – ищца не оспорва, че поземленият имот се заема от
пясъчни дюни, но твърди, че промяната в статута му е станала след
процесната сделка. Тази теза е несъстоятелна. Цитираната по-горе разпоредба
на чл. 6, ал. 4, т. 4 от ЗУЧК е действала към момента на сключването на
договора за продажба между страните - 28.11.2012 г. Без значение е дали за
обекта на сделката е имало съставен акт за частна държавна собственост.
Имотът е изключен от оборота по силата на закона. Поради това държавата
изобщо не е следвало да се разпорежда с него в полза на ищеца.
Първоинстанционният съд не се е произнесъл по валидността на сключения в
тази връзка договор с Министерството на земеделието и храните от
22.11.2012 г., понеже не е бил надлежно сезиран. В случая няма допуснато
процесуално нарушение.
Атакуваното решение не е постановено в противоречие с указанията
по ТР № 3/2014 на ОСГК на ВКС, които визират друга хипотеза –
разпореждане с реална част от включен в оборота недвижим имот, която
може впоследствие да бъде обособена.
С оглед нищожността на договора за продажба, правилно е
отхвърлена претенцията по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на част от цената
по него в размер на 1000000 евро ведно с лихвите за забава.
4
Изложеното обосновава потвърждаването на обжалваното решение.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260044 от 25.07.2023 г. по търговско
дело № 157/2019 г. на Окръжен съд – Бургас.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5