Решение по дело №399/2019 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.9б, вр. с чл.4,ал.1 от ЗМДТ във вр. с чл.156 и сл. във вр. с чл.107 и чл.144,ал.2 от ДОПК.

Образувано е по жалба на М.П.О. *** против Акт за установяване на задължение № АУЗ5504000583-1/31.10.2019г. на Главен специалист „Публичен изпълнител” в отдел „МДТ” при Община Видин, в частта относно определените ТБО, след разделянето на производството с определение от 16.12.2019г. на АС-Видин.

В жалбата се развиват съображения, че издаденият акт е незаконосъобразен. Твърди се в жалбата , че издаденият акт е идентичен по същество с предходните издадени такива и не изпълнява указанията на съда. Твърди се , че имотът не се ползва, както и че общината се позовава на собствената си наредба , но тя противоречи на принципа на ЕС , че следва да се плаща от замърсителя.  Подържа се в съдебно заседание , че незаконосъобразно е определен размерът на дължимите местни такси върху данъчната оценка на имотите , тъй като противоречи на ЗМДТ и приетата методика съгласно §.13а от ПЗР на ЗМДТ. Претендират се разноските за производството.

Иска се от съда да отмени обжалвания АУЗД, потвърден с решението на началника на отдел „МДТ” при Община Видин.

Ответникът по жалбата-Началникът на отдел „Местни данъци и такси” при Община Видин, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да не я уважава. Твърди, че при издаването на обжалваният акт са спазени всички изисквания на закона, както на процесуалния, така и на материалния .

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С процесния Акт за установяване на задължение по чл.107,ал.3 от ДОПК /АУЗД/ № АУЗ5504000583-1/31.10.2019г., издаден от длъжностно лице на длъжност Главен специалист „Публичен изпълнител” при Община Видин на основание чл.107,ал.3 от ДОПК вр. с чл.4,ал.1 от ЗМДТ и въз основа на подадени декларации по чл.14 от ЗМДТ за имот – производствен обект, представляващ сграда, находящ се в гр.Видин , Южна промишлена зона, партиден № 4409301753001,  са определени задължения за заплащане на данък върху декларирания недвижим имот  и ТБО по години за периода  2013-2019г. вкл, от които ТБО възлиза общо на 587,10 лв и 183,56 лв лихва за просрочие на ТБО. С жалба вх.№ АО-02-06-885/13.11.2019г. жалбоподателката е обжалвала горепосочения АУЗД в частта относно определената ТБО и лихви върху тях. С решение № АО-02-06-885/03.12.2019г. Началник отдел „МДТ“ при Община Видин е отхвърлил жалбата и е потвърдил обжалвания акт. Изложил е съображения , че недвижимият имот на жалбоподателката , находящ се в гр.Видин , ЮПЗ , се обхваща от обслужвания от Община Видин район за услугите събиране , извозване , обезвреждане на битови отпадъци в депа, подържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Установил е, че жалбоподателката за посочения в АУЗД период е подавала декларации за всяка от годините, че имотът не се ползва, поради което определената такса за битови отпадъци е намалена с 50% поради изключване на компонента сметосъбиране и сметоизвозване. Приел е, че разходите за обработка на отпадъците в депа и поддържане на чистотата на общите територии задължително се начислява и заплаща от всички физически и юридически лица, които притежават имоти на територията на Община Видин.

За всяка от годините е приложена справка за данъчната оценка на имота, представляваща основата, върху която е определена таксата за битови отпадъци в размер общо на 4,55 промила. 

По делото са представени заповеди на Кмета на Община Видин – Заповед № РД-02-11-986/23.10.2012г., Заповед № РД-02-11-1351/11.10.2013г., Заповед № РД-02-11-827/23.10.2014г., Заповед № РД-02-11-927/14.10.2015г., Заповед № РД-02-11-1632/25.10.2016г.,  Заповед № РД-02-11-1170/12.09.2017г. , Заповед № РД-02-11-1069/17.10.2018г.,  на Кмета на Община Видин , издадена на основание чл.63,ал.2 от ЗМДТ,с които е наредено съответно за 2013г., 2014г.,2015г.,2016г.,2017г., 2018г. и 2019г. на територията в строителните граници на гр.Видин /вкл. в промишлените зони/  да се организират и извършват следните услуги , свързани с битови отпадъци-сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа, подържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Определена е и честотата на извозване на съдовете за битови отпадъци, разположени на територията на Община Видин, по видове.

Видно от представения по делото договор за възлагане на обществена поръчка от 18.06.2009г., Община Видин е възложила на „Титан АС“ЕООД да предоставя услугите сметосъбиране и сметоизвозване, лятно и зимно почистване на улици и територии за обществено обслужване  на територията на гр.Видин, поддържане на сметището на Община Видин . Договорът е сключен за срок от 15 години.  Отделно от така сключения договор с Решение № 39/02.04.2015г. на Общински съвет Видин е създадено бюджетно звено „Чистота“ с предмет на дейност събиране , транспортиране на отпадъци , услуги по денонощно зимно поддържане на територията на Община Видин , почистване и миене не улични платна , площади , алеи , паркови и др. територии , предназначени за обществено ползване , поливане на зелени площи, почистване на отпадъци и др. дейности за поддържане на чистота на обществените места. Представени са скици на имот-ЧОС , от 2009г. и 2011г. , от които е видно , че Община Видин е обособила имот от 292 дка , чийто начин на трайно ползване е сметище. От 2015г. се ползва и изграденото депо за битови отпадъци в регион Видин , видно от Разрешение за ползване № СТ-05-711/25.05.2015г.

За 2013г. и 2014г. са представени ежемесечни фактури и месечни актове за установяване на изпълнението на задълженията на „Титан АС“ЕООД за всяка от трите вида услуги- сметосъбиране и сметоизвозване, лятно и зимно почистване на улици и територии за обществено ползване , поддържане на сметището на Община Видин, а за 2015г., 2016-2018г. -одобрени план сметки за необходимите разходи за извършване на дейностите с отпадъци в общината и приетите бюджети, вкл. и относно звено „Чистота“.    

По делото е разпитана като свидетел Надя Христова Николова, но показанията на същата не могат да бъда ценени като свидетелски показания , а единствено като обяснения на издателя на обжалвания акт  във връзка с неговото издаване.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :

 Жалбата е допустима като подадена в законовия срок, от надлежна страна и след изчерпване на административния ред за обжалване съгласно чл.107,ал.4 от ДОПК във вр. с чл. 4,ал.1 и ал.5 от ЗМДТ.

Разгледана по същество, същата е преимуществено неоснователна.

АУЗД , в обжалваната част - относно установените задължения за ТБО и лихви върху тях относно имота на жалбоподателката , е законосъобразен, с изключение на определените задължения за ТБО  и лихви върху тях за 2013г. 

Задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса битови отпадъци представляват публични общински вземания, което е изрично регламентирано в чл.162,ал.2,т.1 и т.3 от ДОПК. Според чл.166,ал.1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху недвижимите имоти този ред е предвиден в чл.4,ал.1 от ЗМДТ, според който установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според ал.3, в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а според ал. 4, тези служители се определят със заповед на Кмета на общината. Последният, съгласно ал.5, упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152,ал.2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите.

Съгласно чл.9б ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършва също по горния ред.

 В случая обжалваният АУЗД е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.4,ал.3 от ЗМДТ с оглед представената по делото Заповед №РД-02-11-458/05.05.2016г. на Кмета на Община Видин, с която на Надя Христова Николова-Гл.специалист „Публичен изпълнител”, е възложено осъществяване на функциите на орган по приходите по ЗМДТ. Решението, с което е потвърден АУЗД, също е постановено от компетентен орган-началника на отдел „Местни данъци и такси” при Община Видин, който съгласно чл.4,ал.5 ЗМДТ осъществява функциите на териториален директор на НАП по ЗМДТ.

Съгласно чл.107,ал.3 от ДОПК по искане на задълженото лице или служебно в определените хипотези, вкл. когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия, органът по приходите може да издаде акт за установяване на задължението, когато размерът му се установява по данни от декларация. От жалбоподателя не са ангажирани доказателства за извършено плащане на задълженията за процесния период, поради което е налице предвиденото в закона основание за служебно издаване на АУЗД.

Според разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 от закона за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет.

За да е дължима таксата за битови отпадъци е необходимо услугите по чл. 62 ЗМДТ да са престирани от общината и ползвани от съответния правен субект.

Съгласно чл.71,т.1 от ЗМДТ не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота. Следователно, за да е дължима ТБО за услугата сметосъбиране и сметоизвозване следва услугата да е предоставена от общината.

Видно от АУЗД в съответствие с чл.71,ал.1 от ЗМСМА и чл. 18,ал.4 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Видин /Наредбата/ за имота жалбоподателката е подал декларация за всяка от годините , че същият няма да бъде ползван, поради което не е определена ТБО за услугата „сметосъбиране и сметоизвозване”. Така подадените декларации са съобразени от административния орган и ТБО е определена без начисляване на такса за услугата сметосъбиране и сметоизвозване.

С оспорения АУЗД са установени единствено задължения на жалбоподателката за такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци, както и такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, което обстоятелство не се оспорва от жалбоподателката , а и същото е видно от размера на таксата по годин , която е определена на жалбоподателката- 4,55 промила върху данъчната основа на имота през всяка от годините.

Съгласно чл.71,т.2 от ЗМДТ не се събира такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината. Видно от тази разпоредба, за да е налице задължение за заплащане на такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо общината да е престирала услугата-да е включена услугата в заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, определяща услугите, които се извършват от общината , недвижимите имоти да са в границите на района, определен от кмета на общината, да е извършвана дейността реално.

В случая услугата „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване” е включена в заповедите на кмета на общината за всяка от годините , определено е и извършването и в строителните граници на гр.Видин, вкл. и в промишлените зони. Установено е по делото, че имотът на жалбоподателката, за които е определена ТБО, се намира в строителните граници на гр. Видин-ЮПЗ. Видно от предоставените по делото доказателства-фактури и месечни актове за изплатени суми спрямо изпълнителя по договора от 2009г. , както и създаденото от 2015г. звено „Чистота“ при Община Видин именно с такъв предмет на дейност,  е , че услугата е фактически извършвана от общината. По аргумент на чл.66,ал.1,т.4 от ЗМДТ услугата подържане на чистотата на обществените места включва дейности като почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване, поради което и не е обвързана от фактическото ползване на конкретния имот, а обезпечава подържането на чистотата на териториите за обществено ползване. С оглед на това след като общината извършва посочената услуга на територията на гр.Видин таксата за същата се дължи независимо от конкретното ползване на имота на жалбоподателката.

Аналогично е задължението и за таксата за обезвреждане на битови отпадъци. По аргумент от чл. 71, т. 3 ЗМДТ таксата за обезвреждане на битови отпадъци в депа се дължи от лицата по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ, когато общината използва съоръжения за обезвреждане. В заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ изрично е посочено, че Община Видин предоставя услугата обезвреждане на битовите отпадъци. По аргумент на чл.66,ал.1,т.3 от ЗМДТ услугата се изразява в проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци. От доказателствата по делото е безспорно, че Община Видин фактически ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци, изградила е и ново регионално депо, въведено в експлоатация през 2015г., поради което извършва услугата обезвреждане на битови отпадъци в депа по смисъла на чл.66,ал.1,т.3 от ЗМДТ. Предвид на това по аргумент на чл.71,т.3 от ЗМДТ таксата за обезвреждане на битови отпадъци е дължима от жалбоподателя.

Предвид характера на услугите „обезвреждане на битовите отпадъци в депа” и „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване” фактическото ползване на имота от жалбоподателя е ирелевантно. С оглед на това и в Наредбата е предвидена възможност за освобождаване единствено от таксата за извършване на услугата „сметосъбиране и сметоизвозване”, като горното е в съответствие и със законовите разпоредби . В този смисъл подадените от жалбоподателката декларации за имота, че няма да се ползва , освобождават жалбоподателката от заплащане на такси за услугите „сметосъбиране и сметоизвозване”, не и от заплащане на такси от останалите две услуги „обезвреждане на битовите отпадъци в депа за битови отпадъци” и „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване” .

Предвид гореизложеното административният орган в съответствие с разпоредбите на ЗМДТ и Наредбата е определил, че жалбоподателката се явява задължен субект за декларирания от нея нежилищен недвижим имоти за ТБО за услугите „обезвреждане на битовите отпадъци в депа” и „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване”.

Размерът на дължимите такси е определен в съответствие с чл.67 от ЗМДТ в приложимите за процесния период редакции. Съобразно чл.67 от ЗМДТ за нежилищни имоти размерът на таксата се определя в зависимост от броя и вида на съдовете за изхвърляне на отпадъци , а когато не може да се установи по посочения начин-върху основа , определена от Общинския съвет. Съобразно приложимата редакция на чл.67, ал.4 от ЗМДТ за процесния период , таксата за подържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в лв на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.

Общински съвет Видин е определил основата за определяне на таксата за БО в чл.14,ал.2 от Наредбата/нова съгласно Решение №14, взето с протокол №2/31.01.2011г.на ОбС-Видин/–за недвижимите имоти на гражданите основата за определяне на таксата за битови отпадъци е данъчната оценка . Конкретният размер на таксата е определен в чл.16а от Наредбата, като за нежилищните е 0,80 промила за обезвреждане на битовите отпадъци в депа и 3,75 промила за подържане на чистотата на териториите за обществено ползване /общо за двата компонента 4,55 промила, при 4,45 промила за сметосъбиране и сметоизвозване/.

Именно върху така определената основа-данъчната оценка на имота на жалбоподателката ,  и посочените в наредбата стойности са определени и задълженията за такси битови отпадъци на жалбоподателката- за подържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на битови отпадъци в депа.  

Предвид горните съображения съдът намира наведените доводи за незаконосъобразност на АУЗД с оглед основата за определяне на дължимите такси за неоснователни. За процесния период таксите за битови отпадъци за имота са определени в съответствие с приложимите редакции на разпоредбите и в съответствие с разпоредбите на Наредбата на ОбС–Видин. Изключването на данъчната оценка, балансовата стойност и пазарната цена на недвижимите имоти като основи, върху които пропорционално да се определя таксата , което е основното възражение на жалбоподателката , е направено с допълнението на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ с §.6 /ДВ бр. 101 от 22 ноември 2013г./, която норма съгласно § 13 от ЗР на ЗИДЗМДТ е следвало да влезе в сила от 01.01.2015г., по последователно е отложено неколкократно влизането и в сила , като последната редакция на §.13 предвижда влизането в сила на §. 6 от 31 декември 2021г.

Възражението на жалбоподателката, че е изтекла погасителна давност за вземането за ТБО за 2013г, обаче е основателно. Съгласно чл.171,ал.1 от ДОПК, публичните вземания, вкл. процесните задължения за ТБО и лихви върху тях като публични задължения по смисъла на чл.162, ал.2,т.3 и т.8 от ДОПК, се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок, а съгласно ал.2 с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността , освен при посочените в разпоредбата хипотези.  Съгласно чл.172, ал.1, т.4 давността спира, когато актът, с който е определено задължението, се обжалва, а съгласно ал.2 от ДОПК, давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, но не се счита прекъсната при отмяна на акта.  Съгласно чл.17,ал.1 от Наредба на Общински съвет Видин за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Видин , таксата за битови отпадъци се заплаща на две равни вноски в следните срокове : до 30.06. и до 30.10 на годината , за която се дължи.Следователно за дължимото задължение за ТБО и лихва върху същото за  2013г. давността започва да тече от 01.01.2014г. и задължението би било погасено с изтичането на петгодишният давностен срок съгласно чл.171 от ДОПК на 01.01.2019г. Видно от данните по делото е обаче , че за дължимите ТБО за имота и лихви върху тях е издаден АУЗД през 2018г. – АУЗД № **********-1/28.06.2018г. , срещу който е подадена жалба до горестоящия орган на 13.08.2018г. , с което е спряно течението на давността , същият е отменен с Решение № 128/07.11.2018г. , постановено по АД № 240/2018г. по пописа на Административен съд Видин , което като необжалвано е влязло в сила , считано от 23.11.2018г. , поради което от тази дата отново е започнала да тече погасителна давност. За дължимите ТБО за имота и лихви върху тях отново е издаден АУЗД – АУЗД № **********-1/28.11.2018г., срещу който също е подадена жалба до горестоящия орган на 10.12.2018г. , с което отново е спряно течението на давността , същият е отменен с Решение № 81/28.06.2019г. , постановено по АД № 22/2019г. по пописа на Административен съд Видин , което като необжалвано е влязло в сила , считано от 16.07.2019г., поради което от тази дата отново е започнала да тече погасителна давност. Видно от гореизложеното , с оглед периодите през които давността е спряла да тече на основание чл.172,ал.1,т.4 от ДОПК- времето , през което актовете са били  обжалвани, петгодишната давност съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК е изтекла на 17.10.2019г. Предвид отмяната на предходните два акта давността не следва да се счита прекъсната с оглед разпоредбата на чл. 172,ал.2 от ДОПК. Настоящият акт е издаден на 31.10.2019г., поради което включените в него задължения за ТБО и лихви върху тях за 2013г. са били погасени по давност към момента на неговото издаване . Възражението за изтекла погасителна давност погасява задължението, т. е. то вече не е дължимо. Възражението може да бъде упражнено във всеки момент от данъчното производство, включително в производството по обжалването на ревизионния акт по съдебен ред и като основателно по отношение на публичните задължения за 2013г. същото следва да бъде уважено.

По отношение на другите, визирани в акта задължения , същите са дължими, като по отношение на тях не е изтекла предвидената в чл.171,ал.1 от ДОПК давност, считано от 01.01. на съответните следващи години. По отношение на тях на основание чл.171, ал.2 от ДОПК давността следва да се счита и прекъсната.

Законосъобразно е и включването на задълженията за ТБО и лихви върху тях за 2019г. , тъй като към датата на издаване на процесния АУЗД  падежът и на двете дължими вноски за ТБО е бил настъпил и длъжникът  е бил в забава към момента на издаване на акта.

От жалбоподателя не са ангажирани доказателства за заплащане на задълженията в срока по чл. 17, ал. 1 от Наредбата, т.е. към 30 юни и 30 октомври на съответната година, поради което същите са дължими, считано от 01.07. и 31.10., от когато длъжникът е в забава и дължи същите със следващата се законна лихва върху тях съгласно чл.175 от ДОПК. Доколкото не се оспорва задължението по размер съдът приема за правилно определен размерът на ТБО и размерът на дължимата лихва. Освен това от представените извлечения се установява данъчната основа на имота за всяка от годините, върху която са определени ТБО, и е установим и конкретният размер на таксите чрез обикновени изчисления , направени и от съда, вкл. е установим и размера на лихвите чрез лихвен калкулатор, изчислени считано от падежа на всяка от дължимите вноски до издаване на акта.

По отношение на направеното възражение за идентичност на настоящия акт с издадените предходни такива и неспазване на указанията на съда, съдът намира същото за неоснователно. Видно от постановените по делото решения , приложени в настоящето производство , спорът между страните не е решен по същество , и двата обжалвани акта са отмени с оглед наслагване на няколко издадени АУАНа за процесния имот с различно съдържание , което е довело де неяснота на волята на приходната общинска администрация . Видно е и че същите нямат идентично съдържание като за 2011 и 2012г. административинят орган е приел погасяването им по давност и тези вземания не са намерили отражения в настоящия акт, в каквато насока и са давани указания от съда за извършване на преценка. Освен това с процесното решение на горестоящия орган изрично са изяснени обстоятелствата , че за имота не се събира ТБО-компонент „сметосъбиране и сметоизвозване“-за всяка една от годините , тъй като за всяка една от годините собственикът е подал декларация , с която органът се е съобразил. Така произнесените мотиви на горестоящия орган по същество допълват тези на издадения акт.

Предвид гореизложеното оплакването за преповтаряне на актовете не се възприема от съда. В настоящето административно производство са изяснени фактическите обстоятелства и същите са изложени от органа по приходите и решаващия орган в съответствие с указанията на съда , като са представени в административната преписка и надлежни доказателства относно фактическите им установявания.

С оглед гореизложеното съдът намира АУЗД в частта относно установените задължения за ТБО върху имота и лихви върху тях за  2014г.,2015г.,2016г.,2017г.,2018г. и 2019г. за законосъобразен като издаден от компетентен орган , в предписаната от закона форма, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което по отношение на акта в тази част жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна..

В частта  относно дължимите задължения за 2013г. възражението като основателно следва да бъде уважено, като в тази част АУЗД следва да бъде отменен като незаконосъобразен с оглед погасяване на задължението за ТБО и лихви върху тях за 2013г. по давност към момента на издаването на настоящия акт. 

От ответника по делото не са поискани разноски за производството до приключване на делото в открито съдебно заседание , поради което поисканите такива с писмената защита , депозирана след приключване на делото , не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното, Административният съд

 

                                     РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължение № АУЗ5504000583-1/31.10.2019г. на Главен специалист „Публичен изпълнител” в отдел „МДТ” при Община Видин, потвърден с Решение рег.№ АО-02-06-885/03.12.2019г. на Началника на отдел „Местни данъци и такси” при Община Видин, в частта по т.3 от АУЗД относно установените задължения за ТБО и лихви за просрочие върху тях за 2013г., както следва: ТБО- главница 81,90  лв,  лихва 51,28 лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.П.О. *** против Акт за установяване на задължение № АУЗ5504000583-1/31.10.2019г. на Главен специалист „Публичен изпълнител” в отдел „МДТ” при Община Видин, потвърден с Решение рег.№ АО-02-06-885/03.12.2019г. на Началника на отдел „Местни данъци и такси” при Община Видин, в останалата част, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението е окончателно на основание чл.160,ал.6 от ДОПК.

 

 

                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :