О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 520
16.03.2020 г., гр. Пловдив,
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателно отделение, XXI наказателен състав в закрито
заседание на шестнадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
като разгледа докладваното от съдията ЧНД
№ 1775 по описа за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.
Образувано е по жалба от И.З.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Л.Л.
против Постановление за прекратяване
на наказателно производство от 26.02.2020 г. по досъдебно производство № 41/2019
г. по описа на РУ Труд при ОД на МВР – Пловдив, образувано и водено за
престъпление по чл. 293а от НК.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за необоснованост на
прекратителното постановление на прокурора. Жалбоподателят твърди да не е
проведено обективно, всестранно и пълно разследване, поради което прокурорът да
се е произнесъл преждевременно и при неизяснена фактическа обстановка. Поддържа
посоченото в постановлението основание за прекратяване на производството да е
неправилно. Взема становище изводите на прокурора за приложението на
материалния закон да са необосновани и направени при превратно тълкуване на
събраните доказателствени материали. Моли постановлението за прекратяване на
наказателното производство да бъде отменено, а делото да бъде върнато на
прокурора с указания за продължаване на действията по разследването.
Районен съд – Пловдив, XXI наказателен състав, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок за упражняване
правото на обжалване. Въпреки това настоящият съдебен състав намира, че жалбата
не изхожда от легитимирано лице, поради което тя е недопустима. Кръгът на лицата, разполагащи с признато от закона
право да обжалват постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство, е очертан в разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК – обвиняемият,
пострадалият или неговите наследници и ощетеното юридическо лице. В процесния
случай жалбоподателят И.З.Д. не е участник в производството в нито едно от
посочените процесуални качества. Тъй като същият е физическо лице, той би могъл
да участва в процеса като обвиняем, пострадал или наследник на пострадалия. В
конкретния случай обаче фигурата на обвиняемия не е възникнала, като няма лице,
привлечено в това процесуално качество. На следващо място в съдебната практика
е трайно изяснено, че при престъпни деяния с процесната правна квалификация не
възниква фигурата на пострадал, респ. на ощетено юридическо лице. Връчването на
препис от постановлението за прекратяване на производството само по себе си не
придава на жалбоподателя качеството на участник в процеса, щом това не следва
от процесуалния закон.
Престъплението по чл. 293а от НК е криминализирано в глава осма, раздел трети
от Особената част на Наказателния кодекс – „престъпления против правосъдието“. Обект
на това престъпление са обществените отношения, осигуряващи нормалното осъществяване
на правосъдната дейност и по-конкретно тези, свързани с изпълнението на
влезлите в сила съдебни решения. Деянието по чл. 293а от НК не съдържа от
обективната си страна конкретни вредни последици, относими към определено лице,
поради което жалбоподателят Д. няма качеството на пострадал и не разполага със
самостоятелни права на участник в процеса. Обстоятелството, че досъдебното
производство е образувано въз основа на съобщение за извършено престъпление,
изходящо от жалбоподателя И.З.Д., не го легитимира и като пострадал по смисъла
на закона. Поначало кредиторът на задължението, коментирано в състава на чл.
293а от НК, няма правната възможност да предяви претенция за обезщетение от
настъпили имуществени вреди като пряка и непосредствена последица от деянието,
съответно не може да бъде третиран като пострадал от този вид престъпление, нито
разполага с правна възможност да се конституира в качеството на частен
обвинител или граждански ищец в хода на евентуално съдебно производство. В този
смисъл е и трайната съдебна практика – така Определение
№ 502 от 08.05.2019 г. по ВЧНД № 827/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив; Определение № 298 от 02.03.2018 г. по ВЧНД №
235/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив; Определение
№ 47 от 12.01.2017 г. по ВЧНД № 47/2017 г. на Окръжен съд – Пловдив; Определение № 915 от 12.07.2017 г. по ВЧНД №
1305/2017 г. на Окръжен съд – Пловдив; Определение
№ 650 от 18.07.2011 г. по ВЧНД № 1284/2011 г. на Окръжен съд – Пловдив.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че жалбата, с която е
сезиран, не изхожда от страна, легитимирана да обжалва прекратителното
постановление на прокурора, поради което тя следва да бъде оставена без
разглеждане като процесуално недопустима, а образуваното по нея производство трябва
да бъде прекратено.
Настоящото произнасяне не се явява пречка пред това да бъде предизвикан
инстанционен контрол на постановлението за прекратяване на наказателното
производство пред прокурор от по-горестоящата прокуратура, тъй като липсва съдебно
произнасяне по същество, а съдът единствено е констатирал недопустимостта на
така образуваното съдебно производство, поради което и то следва да бъде
прекратено.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от
06.03.2020 г. от И.З.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Л.Л. против
Постановление за прекратяване на наказателното производство на прокурор при
Районна прокуратура – Пловдив от 26.02.2020 г. по досъдебно производство № 41/2019
г. по описа на РУ Труд при ОД на МВР – Пловдив, образувано и водено за
престъпление по чл. 293а от НК.
ПРЕКРАТЯВА производството
по частно наказателно дело № 1775 по описа за 2020 г. на Районен съд – Пловдив,
XXI
наказателен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд – Пловдив в 7-дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: И.П.