Решение по дело №5673/2019 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………

 

гр.Плевен, 11.12.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА ТОДОРОВА

 

          при секретаря Марина Цветанова, като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №5673 по описа за 2019 г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл.220, ал.1 КТ с цена на иска 830,00 лева.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Н.К.Я., ЕГН**********,*** против И.п.ф.к. ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.К.–***. В исковата молба се твърди, че от 2006 г. ищцата работила като „***" в ответното дружество. Твърди, че на 17.05.2019 г. ѝ било връчено 30-дневно предизвестие, с което е уведомена,че от 17.06.2019 г. трудовият ѝ договор ще бъде прекратен на осн.чл.328 ал.1 т.10 от КТ/придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст./ Твърди, че на 11.07.2019 г. ѝ била връчена заповед №9 на ответника, с която, считано от 18.06.19 г. трудовият ѝ договор е прекратен на посоченото основание. Твърди, че към датата на връчване на предизвестието-17.05.19 г.,тя все още нямала придобито право на пенсия. Такова право тя придобила на 9.06.19 г. Заявлението за отпускане на пенсия е подала пред НОИ на 17.07.2019 г., като към настоящият момент пенсията ѝ все още не е отпусната. При тези факти счита, че работодателят е имал правото да ѝ връчи писменото предизвестие за прекратяване на трудовия договор след периода, в който вече е придобила правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а не преди това. Твърди, че практиката е категорична, че предизвестието, което работодателят следва да отправи по чл.326 ал.2 от КТ, не може да бъде дадено законосъобразно преди лицето да е навършило посочената възраст,както и преди да е набрало изискуемия се трудов стаж. Ето защо счита, че отправеното ѝ предизвестие е незаконосъобразно и поради липсата на такова, работодателят ѝ дължи обезщетение за неспазено предизвестие в размер на брутно трудово възнаграждение за срока на предизвестието. Моли ответника да бъде осъден да плати  на ищцата сумата от 830 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на ИМ до окончателн ото й изплащане. Претендира направените деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, в който взема становище за допустимост и основателност на предявения иск. Твърди, че ищцата е заемала длъжността *** - гр. Плевен. Със Заповед № 9/18.06.2019 г. е прекратено трудовото ѝ правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ - поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Твърди, че на 17.05.2019 г. на Н.Я. е било връчено едномесечно писмено предизвестие преди същата да е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст - 09.06.2019 г. Предвид на това прави признание на иска с правно основание чл. 220, ал.1 от КТ за сумата от 830 лв., предявен от Н.Я.. С оглед направеното признание на иска и обстоятелството, че ответникът ИФК - гр. Плевен с поведението си не е дал повод за завеждане на делото , на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК моли, съдебните разноски да бъдат възложени в тежест на ищеца. Излага съображения, че се касае за изпълнение на парично задължение, което длъжникът - ответник следва да плати на кредитора след покана. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Счита, че в конкретният случай, ищцата следвало да отправи покана до ИФК - гр. Плевен за изплащане на претендираната сума, така както е направила искане за заплащане на дължимото ѝ се обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ и КТД от 19.03.2019 г. в размер на 7 брутни работни заплати. Твърди, че това обезщетение вече ѝ е заплатено от ИФК след отправена покана от нейна страна. Твърди, че до датата на завеждане на исковата молба ищцата не е поканила ответникът ИФК - гр. Плевен да ѝ заплати процесната сума. Счита, че с предявяване на искането за изплащане на обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ по съдебен ред се генерират допълнителни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, които обременяват ответника с допълнителни разноски. Предвид на това счита, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото и при признанието на иска, моли съдебните разноски да бъдат възложени в тежест на ищеца.

 Съдът,  като  прецени  събраните  по  делото  писмени  доказателства  и  съобрази  доводите  на  страните,  намира  за  установено  следното:

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.Съдът намира, че в конкректия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1.ГПК, тъй като ответника с отговора на исковата молба е направил изявление, че признава иска, а ищеца е направил искане за постановяване на решение при признание на иска. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3,т.1 и т.2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, както и е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявения иск за основателен и доказан и следва да бъде уважен в предявения си размер.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на  300 лв. Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК, ответника да е признал иска и с поведението си да не дал повод  за завеждане на делото. Съгл. чл. 220, ал. 1 КТ правото на това обезщетение възниква с факта на прекратяване на ТПО, като за разлика от трудовото възнаграждение, за което работодателят има право да фиксира с ВПРЗ разумен срок за изплащане, но не по късно от последно число на месеца, следващ полагане на труда, правомощия относно отлагане момента на изплащане на нормативно установени задължения, възникващи с факта на прекр. на ТПО, който е правопораждащ за процесното обезщетение, работодателят няма. Правото на ищцата да получи това обезщетение е възникнало с факта на прекратяване на трудовото правоотношение- на 18.06.2019г., същото е безусловно, не зависи от изтичане на допълнително определен срок, нито от настъпване на определено обстоятелство, каквото би било например оставането без работа.  В случая, с нормата на чл. 228, ал. 3 от КТ законодателят е предвидил краен срок, в който тези обезщетения следва да бъдат изплатени - не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението, заедно със законната лихва. Тази норма е в сила от 22.12.2017г., и има действие занапред, като се прилага за всички трудови правоотношения, по отношение на които срокът за заплащане на обезщетението не е изтекъл. В случая, ТПО е прекратено през м. 06.2019г., поради което обезщетението е следвало да бъде изплатено най-късно на 31.07.2019г. Исковата молба е заведена на 28.08.2019г. В случая обезщетението е станало изискуемо от датата на прекратяване  на ТПО, а законът е фиксирал един разумен срок, в който следва да бъде заплатено – последният ден на месеца, следващ месеца на прекратяването на ТПО, откогато насетне се начислява лихва за забава. В случая исковата молба е заведена почти месец след изтичане на определения в закона срок за плащане, като работодателят вече е бил забава. Самата искова молба представлява покана за заплащане на обезщетението. Вземането за обезщетение по ТПО е носимо, а не търсимо задължение и в тежест на работодателя е да установи, че е търсил кредитора, а последният е бил в забава. При това положение съдът намира, че ответната страна не може да се ползва с привилегията на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като с поведението си, неплащайки в законовия срок и изпадайки в забава е станал повод за завеждане на настоящия иск.

На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху цената на уважените искове в размер на 50,00 лева.

Воден  от  горното и на основание чл.237 и сл. от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА, на основание чл.220, ал.1 КТ, И.п.ф.к. ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.К.–***, да заплати на Н.К.Я., ЕГН**********,*** сумата 830,00 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от дата на завеждане на исковата молба 28.08.2019г, до окончателното ѝ изплащане, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, И.п.ф.к. ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.К.–***, да заплати на Н.К.Я., ЕГН**********,***, сумата от 300,00 лева направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, И.п.ф.к. ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.К.–*** да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху цената на уважените искове в размер на 50,00 лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Плевен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: