Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 586
гр. Перник, 10.01.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в открито съдебно заседание
на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа
административно дело № 586/2019 г. по описа на Административен съд – Перник, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във
вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба, подадена от ЕТ „И.С.“, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. ****, представлявано от И.С.Т.
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-С19-0396903/16.09.2019 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“
в главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Националната
агенция за приходите, с която на основание чл. 118, ал. 1, във вр. с чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. А от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена принудителна
административна мярка – запечатване на стопанисван от него търговски обект –
аптека, находяща се в гр. Перник, ул. ****и забрана за достъп до обекта за срок
от четиринадесет дни.
Навеждат се доводи за незаконосъобразност на
административния акт, предмет на съдебен контрол. Оспорва се отразената в него
фактическа обстановка, послужила като основание за издаването му. Сочи се, че
от нормата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС следва, че за да бъде законосъобразна ПАМ,
към момента на налагането и трябва да е издадено наказателно постановление,
каквото в случая не е налице и с това е нарушено правото на защита на
жалбоподателя. Релевирано е оплакване за липса на мотиви по отношение на срока,
за който е наложена ПАМ. Искането към съда е да отмени оспорената заповед и да
присъди направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител адвокат В., поддържа жалбата. Искането към съда е да отмени
заповедта за налагане на принудителна административна мярка и да присъди на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт К., оспорва жалбата. Счита административният акт за
законосъобразен. Искането към съда е да отхвърли оспорването като
неоснователно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Перник, в настоящия състав, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на
страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото
доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания
по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от
лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от административния
акт, срещу подлежаща на съдебно оспорване заповед, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, по следните
съображения:
На 07.09.2019 г. свидетелите В.С. и А.П., в качеството им
на инспектори по приходите при главна дирекция „Фискален контрол“, отдел
„Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП са извършили проверка на търговски обект –
аптека, находяща се в гр. Перник, ул. ****, стопанисвана от ЕТ „И.С.“, ЕИК ****.
Констатациите от нея са отразени в протокол № 0396903/07.09.2019 г. Той е
съставен от орган по приходите в изпълнение на правомощията му. Обективиран е в
писмена форма и е със съдържание и реквизити съгласно чл. 50, ал. 2 от ДОПК.
Подписан е от съставителя и представител на проверяваното търговско дружество
съгласно чл. 50, ал. 4 от ДОПК. Затова на основание чл. 50, ал. 1 от ДОПК има
доказателствена сила за отразените действия, изявления и обстоятелства. От
протокола за извършена проверка се установява, че органите по приходите са
извършили контролна покупка на една опаковка аспирин на стойност 2.00 лв.
Фармацевтът - продавач – свидетелката Н.И., не е издал фискален бон от
фискалното устройство в обекта модел DATECS DT – 150, ИН на ФУ DT831756 и ФП №
02831756 или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на
Наредба № Н-18/2006 г. След легитимация на проверяващите, от ФУ е отпечатан
КЛЕН от 07.09.2019 г., в който са отразени всички извършени продажби за нея и
дневен финансов отчет № 0002208/07.09.2019 г., с реализиран оборот 457 лв.,
като сумата от 2.00 лв. не е отразена. Установена е положителна касова разлика
между наличните и маркираните във ФУ парични средства в размер на 36.65 лв. Фармацевтът, извършил
продажбата е дал писмени обяснения, като е посочил, че в касата не са били
налични дребни пари, което е затруднило връщането на ресто на обслужвания
клиент и е наложило обработване на поръчката на следващия, който разполагал с
точна сума за покупката си. Това била процесната контролна покупка, за която,
поради горните обстоятелства фармацевтът не издал фискален бон.
Въз основа на констатациите в протокола за извършена
проверка и приложените към него КЛЕН от ФУ и дневен финансов отчет, административният орган – началник отдел
„Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е
издал Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-С19-0396903/16.09.2019 г. Същата е връчена на адресата и – ЕТ „И.С.“ на
19.09.2019 г. и е оспорена от него в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
В хода на съдебното производство, по искане на страните са
разпитани като свидетели инспекторите по приходите, извършили проверката - В.С.
и А.П. и фармацевтът извършил контролната продажбата – Н.И.. Съдът кредитира
показанията им като конкретни и логични, съответстващи едни на други и на
останалия доказателствен материал. Те подкрепят установената от
административния орган фактическа обстановка. Непротиворечиви са показанията на
тримата свидетели относно обстоятелствата на извършена контролна покупка, преди
легитимацията на проверяващите на стойност 2.00 лв., за която не е издаден
фискален бон. От показанията на свидетелката И. се изяснява причината за това,
а именно извършеното от нея едновременно обслужване на двама клиенти, поради
което заради недовършената поръчка, не е успяла на издаде фискален бон за
закупения от свидетеля С. аспирин на стойност 2.00 лв.
При горните фактически установявания, настоящият състав на
Административен съд – Перник, намира от правна страна, следното:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка се прилага
от орган по приходите или упълномощено от него длъжностно лице. Чл. 7, ал. 1 от ЗНАП очертава кръга на органите по приходите. В т. 3 от същата разпоредба, като
такива са посочени началниците на отдели. Оспореният административен акт е
издаден от началник отдел „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, в съответствие с предоставената му компетентност по чл.
186, ал. 3 от ЗДДС, във вр. с чл. 7, ал. 1 от ЗНАП.
Същият е издаден в изискуемата писмена форма и е с
предвиденото в чл. 59, ал. 2 от АПК съдържание. Отговаря на изискването по чл.
186, ал. 3 от ЗДДС за мотивираност. В обстоятелствената част ясно и точно са
изложени фактите, послужили като основание за прилагането на принудителната
административна мярка, както и тези, относими към преценката за
продължителността и. В тази връзка неоснователни се явяват оплакванията на
жалбоподателя за отсъствие на мотиви относно определеният период от време, в
който да се прилага мярката.
При провеждане на административното производство не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, които да засягат процесуалните
права на адресата на оспорения административен акт. Неоснователно е оплакването
на жалбоподателя, че правото му на защита е нарушено, тъй като не е издадено
наказателно постановление и той не може да се възползва от възможността по чл.
187, ал. 4 от ЗДДС. Плащането на имуществената санкция за извършеното нарушение
е предвидено като правопрекратяващ изпълнението на принудителна административна
мярка юридически факт. Той се осъществява след възникване на основанието за
налагане на ПАМ – извършеното нарушение. По тази причина и с оглед нормата на
чл. 142 от АПК, не влияе на законосъобразността на заповедта за нейното
прилагане. Освен това съгласно чл. 186, ал. 1 от ЗДДС ПАМ се налага независимо
от предвидените глоби и имуществени
санкции. Т. е. двете производства са самостоятелни, независимо от общото им
фактическо основание – реализираният състав на административно нарушение. Всяко
от тях се развива пред съответния компетентен орган и по предвидените за него
процесуални правила и срокове. Административно-наказателното - се реализира по
реда на ЗАНН/193, ал. 1 от ЗАНН/, а производството по налагане на ПАМ – по реда
на чл. 186 – чл. 188 от ЗДДС и АПК. Затова което и да било от тях не влия върху
законосъобразното развитие на другото. Разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС
представлява само една правна възможност за адресата на ПАМ, да бъде прекратено
изпълнението и, преди изтичане на определения срок. Уредбата на производството
чл. 186 – чл. 188 от ЗДДС не налага извода, че компетентният да наложи ПАМ
административен орган има задължение да осигури на адресата и тази възможност.
Затова оплакването на жалбоподателя в този смисъл е неоснователно.
Заповедта за налагане на ПАМ е издадена и при правилно
приложение на материалния закон и в съответствие с целта му. Като нейно
основание е посочена разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. А от ЗДДС, във вр. с
чл. 118, ал. 1 от ЗЗДС, според които принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не изпълни задължението си да
регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаване на фискални касови
бележки са регламентирани в Наредба Н-18/2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от
него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект, чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен изрично
посочени в закона случаи. В настоящия случай безспорно е установено, че
жалбоподателят не е издал фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД, за извършената в стопанисвания от него обект на 07.09.2019 г. Затова
съдът намира, че оспорената заповед е издадена при наличие на основанието по
чл. 118, ал. 1, във вр. с чл. 186, ал. 1, б. А от ЗДДС за прилагане на
принудителна административна мярка – запечатване на обекта, в който е извършена
продажбата и следващата от нея на основание чл. 187, ал. 1, изр. 1 от ЗДДС забрана
на достъпа до него. Правно-ирелевантена за преценка на това обстоятелство е
причината, поради която не е издаден фискалния бон – в случая това е желанието
на фармацевт-продавачът да обслужи по-бързо клиентите и да същевременно да
осигури наличие на дребни пари в касата за улеснявана не работата си. Това е
така, защото при осъществяване на предпоставките на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. А
от ЗДДС компетентният административен орган по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС действа
при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали да
приложи принудителна административна мярка. При наличие на предвидените в
закона предпоставки, той дължи издаването на заповед за прилагане на
принудителна административна мярка. Разполага с оперативна самостоятелност при
преценка продължителността на мярката, която не може да превишава 30 дни. При
извършването и, като относимо към нея обстоятелство, следва да вземе предвид и
причината, поради която не е издаден съответния документ за продажбата. В
случая, то е съобразено. Срокът на мярката е определен към средният предвиден в
закона размер. Настоящият състав счита, че административният орган
законосъобразно е приел, че с оглед вида и размера на настъпилата вреда, и
причините, и обстоятелствата при реализирането, тази продължителност не се
явява несъразмерна за постигане на целения резултат - промяна в начина на
извършване на дейността в конкретния обект съобразно нормативните изисквания.
Предвид всичко изложено, Административен съд –
Перник намира, че по отношение на оспорената заповед не са налице отменителни
основания по чл. 146 от АПК, затова подадената срещу нея жалба е неоснователна
и следва да се отхвърли.
Предвид изхода от спора и на основание чл.
143, ал. 4 от АПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от ЕТ „И.С.“, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. ****, представлявано от И.С.Т.
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-С19-0396903/16.09.2019 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“
в главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Националната
агенция за приходите, с която на основание чл. 118, ал. 1, във вр. с чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. А от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена принудителна
административна мярка – запечатване на стопанисван от него търговски обект –
аптека, находяща се в гр. Перник, ул. ****и забрана за достъп до търговския
обект за срок от четиринадесет дни.
ОСЪЖДА ЕТ „И.С.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. ****, представлявано от И.С.Т. за заплати на
Национална агенция за приходите сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/