Разпореждане по дело №112/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Делото е образувано въз основа на депозирани пред съда иск от [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място] 1000, пл."С. № 7, вписано в TP на АВ с ЕИК[ЕИК], представлявано от законните представители Л. К. Х., и А. К., действащо чрез Д. К. П., представител на [фирма], съгласно пълномощно № 4734/2012 г. и № 4735/2012 г. на П. Т. - Нотариус № 056, с р.д. – СРС, на съдебен адрес: [населено място], ул."И." №1 срещу [фирма] (правоприемник на [фирма]), ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], бул. „Ц." № 15, представлявано от Ф. А. –управител; [фирма] ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], бул.„Ц. № 15, представлявано от К. И. П. - управител; В. Л. П., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], вх. А; 4 и К. И. П., ЕГН [ЕГН], на адрес: [населено място], [улица], вх. А.

Предявен е специален установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, чл. 79 ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл. 86 от ЗЗД, във връзка с чл. 430 от ТЗ, с който банката ищец иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците- [фирма] (правоприемник на [фирма]), ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], бул. „Ц." № 15, представлявано от Ф. А. -управител, [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], бул. „Ц. № 15, представлявако от К. И. П. - управител -солидарен длъжник, В. Л. П., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], вх. А - солидарен длъжник и К. И. П., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], вх. А - солидарен длажник, че дължат солидарно на [фирма] сумата от 200 000,00 евро - част от главница, представляваща неизпълнено задължение по Договор за банков револвиращ кредит № 4/12.06.2008г. и Анекси № 1/07.11.2008г., № 2/31.03.2009г., № 3/14.08.2009г., № 4/18.02.2011г., № 5/27.10.2011г.,№ 6/05.12.2011г., № 7/13.09.2012г., № 8/17.01.2013г. и№ 9/20.05.2013г. към него, ведно със законови лихви върху главница, считано от датата на подаване на заявлението - 15.10.2013г., както и съдебни разноски в размер на 7 823.32 лева, присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение 16.10.2013г. въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 956/2013г. по описа на PC П. и изпълнителен лист от 16.10.2013г., издаден от същия съд след констатиране, че същата заповед за изпълнение подлежи на изпълнение.

Иска се от съда да присъди в полза на банката ищец и сторените разноски в рамките на настоящото съдебно производство.

Исковата претенция е основава на твърдението, изложено в исковата молба по делото, за сключен между страните по делото Договор за банков револвиращ кредит № 4/12.06.2008г. и Анекси № 1/07.11.2008г., № 2/31.03.2009г., № 3/14.08.2009г., № 4/18.02.2011г., № 5/27.10.2011г., № 6/05.12.2011г., № 7/13.09.2012г., № 8/17.01.2013г. и № 9/20.05.2013г. към него, по силата на който [фирма] в качеството на кредитор, е предоставила на [фирма] (бивше [фирма]), ЕИК[ЕИК] като кредитополучател, банков кредит в размер на 4 000 000,00евро с краен срок за погасяване 30.06.2013г./окончателно определен с Анекс №8/17.01.2013г./, поради което кредитът е изцяло изискуем, ведно с главницата, лихвите и разноските. Твърди се с исковата молба, че кредит е усвоен изцяло. Длъжникът не е погасил на падежа ползвания от него кредит ведно с дължимите договорни лихви, за периода от 21.05.2013г. до 14.10.2013г., като задължението му към 15.10.2013г. възлиза общо в размер на 3 955 176.39 евро /в това число главница, договорни лихви и такси/.

Исковата претенция е основана на твърдението, изведено с исковата молба от представителят на банката ищец, че към 15.10.2013г. посоченото задължение не е погасено нито от кредитополучателя нито от солидарните длъжници, а извлечението от счетоводните книги на банката към този момент съставляват годно основание за издаване на изпълнителен лист съобразно разпоредбата на чл. 60 ал.2 от ЗКИ, като банката има непогасено вземане срещу всички ответници- кредотари и солидалните длъжници. Претендираното парично вземане на [фирма] е изискуемо и дължимо за пълния му размер и подлежи на принудително изпълнение.

За да се удовлетвори за вземането си от длъжника и за реализира правата си по съдебен ред, представител на [фирма] е депозирал на 15.10.2013г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК пред РС П. Депозираното заявление е било уважено от съда, като е издадена Заповед за парично изпълнение от 15.10.2013г., за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, по образуваното въз основа на заявлението частно гражданско дело № 956/2013г. по описа на РС П. Изпълнителен лист от 16.10.2013г., с който [фирма] (правоприемник на [фирма]), ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], бул. „Ц." № 15, представлявано от Ф. А. -управител, [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], бул. „Ц. III" № 15, представлявако от К. И. П. - управител -солидарен длъжник, В. Л. П., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], вх. А - солидарен длъжник и К. И. П., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], вх. А - солидарен длажник, са осъдени да заплатят солидарно на [фирма], следните суми: сумата от 200 000.00 евро- главница, представляваща част от неизпълнено задължение по Договор за банков револвиращ кредит № 4/12.06.2008г. и Анекси № 1/07.11.2008г., № 2/31.03.2009г., № 3/14.08.2009г.,№ 4/18.02.2011г., № 5/27.10.2011г., № 6/05.12.2011г., № 7/13.09.2012г., № 8/17.01.2013г. и № 9/20.05.2013г. към него, ведно със законови лихви върху главница, считано от датата на подаване на заявлението- 15.10.2013г., както и съдебни разноски в заповедното производство в размер на 7 823.32 лева. В Заповед за изпълнение на парично задължение от 15.10.2013г. издадена въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена от PC П., по ч.гр.д.№ 956/2013г. по описа на същия съд, изрично е посочено, че вземането произтича от непогасяване на задължение на длъжника и солидарните длъжници по сключения договор за револвиращ кредит и анексите към него.

След връчване на заповедта в срока по чл. 414 от ГПК са постъпили възражения от длъжниците К. И. П. и В. Л. П. срещу издадената Заповед от 15.10.2013г. по ч.гр.д. № 956/2013г. За банката кредитор- [фирма] е останала правната възможност от предявяване на настоящият иск по чл. 415 ал. 1 във връзка с чл. 422 ал. 1 от ГПК за установяване на вземанията и срещу длъжника и солидарните длъжници по договора за кредит.

С исковата молба са представени писмени доказателства. Направено е искане за допускане на съдебно икономическа експертиза, с която да се установи и докаже размера на претендираните с исковата молба суми по размер, в случай на възражение от ответниците. Ищецът моли съда да изиска и приложи по делото ч.гр.д. № 956/2013г. по описа на РС Петрич.

Настоящият състав на съда в ОС Благоевград, след като прие исковата молба за редовна и счете че е налице изначална допустимост на предявения пред съда иск с правно основание чл. 422 от ГПК, извърши проверка за приложимия процесуален закон и за процесуалния ред по който следва да се проведе производството по делото, като счита че производството по делото следва да се развие и проведе по реда на Глава ХХХІІ от ГПК, приложимия процесуален закон уреждащ търговските спорове.

С писмен отговор в срока и по реда на чл. 367 ал.1 от ГПК, ответниците В. Л. П. и К. И. П., не оспорват допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК, но изразяват становище, че същият е неоснователен, като го оспорват както по основание, така и по размер. Навадени са възражения от солидарните длъжници с писмените отговори по делото, че още през месец февруари 2011г. фирмата кредитополучател е изпитвала затруднения от финансов характер и е станало ясно, че същата няма да може да обслужва сключения договор за кредит. Поради тежката икономическа криза и свиването на пазарите, [фирма] (бивше [фирма]), не е може да обслужва погасяването на получения кредит, което е наложило и сключването на многобройните анекси към първоначалния договор, което обаче само е довело до нарастване на задълженията на длъжниците и до натрупване на дълга по договора за кредит. С писмените отговори се оспорва Анекс № 9, тъй като същият не е подписан от страните и не е влязъл в сила, като не са изпълнени задълженията посочени в него. С писмените отговори се оспорва претенцията на банката ищец, за сумата 7 823.32лв., представляващи разноските в заповедното производство, като се възразява че тази сума не е част от претенцията по чл. 422 от ГПК е следва да се изплаща след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Иска се от съда да прекрати производството в тази му част като недопустимо.

С писмените отговори, ответниците В. Л. П. и К. И. П., не възразяват срещу представените с исковата молба писмени доказателства от банката ищец.

След като е приел писмените отговори на ответниците солидарни длъжници, депозирани в установения от закона срок и подадени от оправомощените от закона лица, съдът е разпоредил да бъде изпратен препис от тях на другата страна, като на ищеца бъде дадена възможност в двуседмичен срок от получаването на отговора, да депозира по делото допълнителна писмена молба по реда на чл. 372 от ГПК, с която да поясни или допълни първоначалната искова молба в рамките на вече предявеното фактическо основание, както и да наведе всичките си фактически твърдения и изчерпи доказателствените си искания по делото.

Допълнителна искова молба по реда на чл. 372 от ГПК не е постъпила, поради което и съдът не е представил възможностите на ответниците за допълнителни отговори по реда на чл. 373 от ГПК.

В съдебно заседание, представители или процесуални представители на страните, редовно призовани, не се явяват за да вземат становище по предявените исокве и направените възражения срещу тях.

За допустимостта на иска по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземане е необходимо кумулативното осъществяване на следните предпоставки: /1/ издадена за него заповед за изпълнение, която по-късно да не е обезсилена с влязъл в сила съдебен акт; /2/ възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение в законоустановения преклузивен срок по чл. 414 ал. 2 ГПК и /3/ искът да е предявен в преклузивния едномесечен срок по чл. 415 ал. 1 ГПК. Посочените предпоставки са еднакви независимо от вида на издадената заповед за изпълнение - по чл. 410 ГПК или по чл. 417 ГПК.

При предявен специален установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, съдът е длъжен служебно да следи за активната и пасивната процесуална легитимация във връзка с иска, тъй като това е една от абсолютните предпоставки за упражняването му, обусловено винаги и от наличието на правен интерес. Видно е от материалите по частно гражданско дело № 956/2013г. по описа на РС П. приобщено надлежно към настоящото дело, че срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 1007 от 15.10.2013г., е депозирано редовно писмено възражение само от солидарните длъжници– К. И. П. и В. Л. П., в качеството им на физически лица. Техните възражения съдът по настоящото дело намира за редовни, като подадени в законно установения срок по чл. 414 ал. 2 от ГПК и дори при излагане на основанията за направените възражения от солидарните длъжници. /съобразно т. 10а от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК/. Срещу издадената заповед за незабавно изпълнение обаче, възражения в срока по чл. 414 ал.2 от ГПК са постъпили само от К. И. П. и В. Л. П., но не и от кредитополучателя- [фирма] (правоприемник на [фирма]), ЕИК[ЕИК] и от К. И. П. в качеството и на Управител на [фирма]. В дадените на съдилищата задължителни указания в т. 5в от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК, е прието че главният длъжник и поръчителите имат самостоятелно материално правно положение и поради това същите не са необходими другари в производството по предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК. Поддържа се становище, установено и преди това от съдебната практика, че правен интерес да кредитора от предявяавнето на специален установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК е налице само по отношение на длъжник или съдлъжник, оспорил вземането чрез възражение по реда на чл. 414 ал.2 от ГПК. По отношение на останалите длъжници, които са подали възражения, издадената заповед за изпълнение на общо оснавание влиза в сила и продължава да се изпълнява/чл. 416, предл. 1 от ГПК/. Видно е от материалите по приложеното по настоящото дело и приобщено към доказателствения материал ч.гр.д. № 956/2013г. по описа на РС Петрич, че срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 1007 от 15.10.2013г., редовно възражение в срока и по реда на чл. 414 ал. 2 от ГПК, е депозирано само от К. И. П. и В. Л. П., в качеството им на физически лица. В този смисъл не са постъпили възражения срещу издадената заповед от главния длъжник- [фирма] и от дружеството солидарен длъжник- [фирма], поради което те са ненадлежни ответници по предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК и по отношение на тях производството по делото следва да бъде прекратено. По отношение на тези ответници, заповедта за незабавно изпълнение е влязла в законна сила и същата може да се изпълнява.

Предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК е процесуално недопустим в частта му, в която се претендират направените в заповедното производство разноски, като част от вземането на кредитора [фирма] от солидалните длъжници- К. И. П. и В. Л. П. по правоотношението възникнало от сключения между [фирма] и [фирма] договор за банков кредит. Установена е в тази насока съдебна практика, която се потвърждава и с ТР № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК, според което разноските в заповедното производство, не съставляват част от претендираното вземане, а са последица от уважаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В исковия процес, разпределението на отговорността за разноските, няма характер на самостоятелно съдебно притезание и не се включва във формирането на размера на цената на иска. Следователно разноските на кредитора както в заповедното, така и в исковото производство, не могат да бъдат част от претендираното вземане, а по въпроса за тяхното разпределение и присъждане между страните, съдът в исковото производство следва да се занимае и произнесе с оглед на изхода от делото. В тази част производството по делото също е процесуално недопустимо и същото следва да се прекрати от съда.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело № 25/2014г. по описа на ОС Благоевград, срещу ответниците- главен длъжник [фирма] (правоприемник на [фирма]), ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], бул. „Ц. III" № 15, представлявано от Ф. А. –управител и солидарен длъжник- [фирма] ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], бул.„Ц." № 15, представлявано от К. И. П. – управител, поради процесуална недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК в тази му част.

ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело № 25/2014г. по описа на ОС Благоевград, в частта на предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК, в която се иска да се приеме за установено по отношение на ответниците- К. И. П., ЕГН [ЕГН], на адрес: [населено място], [улица], вх. А и В. Л. П., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], Община П., област Б., ул.”Д.” № 32, вх.А, като солидарни длъжници, вземането на [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място] 1000, пл."С." № 7, вписано в TP на АВ с ЕИК[ЕИК], представлявано от законните представители Л. К. Х., и А. К., действащо чрез Д. К. П., представител на [фирма], съгласно пълномощно № 4734/2012 г. и № 4735/2012 г. на П. Т. - Нотариус № 056, с р.д. – СРС, на съдебен адрес: [населено място], ул."И." №1, за сумата 7 823.32лв., присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 1007 от 15.10.2013г., по частно гражданско дело № 956/2013г. по описа на РС Петрич, като разноски в заповедното производство, поради процесуална недопустимост на иска в тази му част.

Определението на съда за прекратяването на производството, подлежи на обжалване, с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщението за него, пред АС София.

СЪДИЯ В ОС :