Решение по дело №575/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на С. Х. А., [държава], с посочен адрес: [населено място], община Свиленград, ТЦ – Пъстрогор, срещу Решение №6595/31.05.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Административният орган неправилно и в противоречие с материалния закон приел, че Турция била трета сигурна държава за оспорващия. Съгласно § 1, т. 9, б. “г“ от ДР на ЗУБ, за да се приеме, че спрямо чужденеца Турция е трета сигурна държава, следвало да съществува възможност същият да поиска там предоставяне на статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила. В жалбата се коментира законодателството на Турция спрямо търсещите убежище лица и се сочи, че сирийците, влезли масово в Турция, първоначално получили статут на „посетители“ и впоследствие статут на временна закрила, без обаче да имат правото да подадат молба за статут на бежанец. Целта била да се гарантира, че ще останат в Турция, само докато трае военният конфликт в Сирия и ще се върнат там, когато ситуацията се подобри. Сочи се, че турското законодателство в областта на убежището предвижда различни стандарти на закрила и процедурни правила за сирийците и гражданите на други трети страни, с което създава неравенства по отношение на достъпа, а и на съдържанието, на закрилата относно сирийските граждани. Твърди се, че съществуват сериозни пречки, пропуски и проблеми по отношение достъпа до заетост, до основни услуги като здравеопазване, социално подпомагане и образование, както и до процедурите за интегриране в обществото като цяло. Освен това, що се отнася до определянето на Турция за „сигурна трета страна“, възниквали въпроси и по отношение на спазването на принципа на забрана за връщане, залегнал в чл. 33, параграф 1 от Женевската конвенция, чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и чл. 3, параграф 2 от Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне. Навеждат се доводи, че няма гаранции за това, че принципът на забрана за връщане се спазва ефективно. Турция принудително изселвала от собствената си територия сирийски граждани, най-вече араби, за да ги засели в районите на Сирия, където преди това живеели сирийски кюрди. Твърди се, че спрямо сирийските граждани и в частност - жалбоподателя , не съществува защита от принудително връщане на територията на Сирия. В тази насока решаващият орган се ограничил да вземе предвид само информацията, съдържаща се в справката от 10.04.2024г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ и да определи Турция за трета сигурна страна в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон.

По изложените съображения, жалбоподателят моли съда да отмени оспореното решение със законните последици от това.

В съдебно заседание жалбата се поддържа и от процесуален представител. Навеждат се доводи, че решението е издадено без да са изяснени всички обстоятелства от значение за случая, а именно такива във връзка с членството на жалбоподателя в ПКК и по-конкретно - дали последният се чувства застрашен от репресии от страна на турската държава поради това членство. Счита се, че бежанската му история е разгледана формално, тъй като не е събрана нужната информация за правилната преценка на случая. Като допълнително основание за отмяна на решението се изтъква неправилното изписване на имената на жалбоподателя, който съгласно представените документи се казвал С. А. Х..

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в представен чрез процесуален представител писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна и пледира за отхвърлянето й.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Молба вх. №105450-992/12.03.2024г. по описа на Дирекция „Миграция“, СДВНЧ – Любимец при МВР, жалбоподателят (фигуриращ в молбата с имената С. А. Х. от Сирия) е поискал закрила в Република България. Желанието за закрила е потвърдено и с Молба вх. № 244/19.03.2024г. на ТЦ – [населено място]. Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП-16023/19.03.2024г., в който е вписан с имената С. (собствено) Х. (фамилно) А. (бащино), от мъжки пол, роден на [дата]. в Сирия, [държава], етническа принадлежност - ***, религия – ***, с начално образование, семейно положение – [семейно положение], с представени документи за самоличност - карта за самоличност, издадена от Сирия на 24.05.2011г., валидна до 24.05.3000г.; документ за пребиваване в Ирак; документ на турски език. В приложение към регистрационния лист са обективирани данни относно родителите, братята и сестрите на чужденеца, като е посочено, че всички са починали. Посочени са също данни за съпругата , както и за децата на последния, за три от които е отразено, че се намират в Германия и имат пребиваване.

С Писмо рег. № УП-16023/20.03.2024г. Директорът на ТЦ – [населено място] е изискал от Специализирана дирекция „М“ - ДАНС писмено становище по постъпилата молба за закрила. В писмо с рег. № М-7739/09.05.2024г. (рег. № УП-16023/10.05.2024г. в ДАБ при МС) на Директор на Специализирана дирекция „М“ към Държавна агенция „Национална сигурност“ е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С жалбоподателя е проведено интервю на 22.03.2024 г., обективирано в Протокол рег.№ УП-16023/22.03.2024г.

С Решение № 6595/07.05.2024г., Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на С. Х. А., на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Решението е връчено на 07.06.2024г. на чужденеца срещу подпис и при налично удостоверяване, че е запознат с текста на същото на език, който разбира, потвърдено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 18.06.2024 г.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 от АПК и чл. 84, ал. 3 от ЗУБ, в указания 14-дневен срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - Председателят на ДАБ при МС, предвид чл. 48, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 2, ал. 3 от ЗУБ , в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност, съответно отмяна, по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.

Производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на С. Х. А. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила (чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 от ЗУБ). Изискано е становище от Държавна агенция „Национална сигурност“ съгласно чл. 58, ал. 10 от ЗУБ, във връзка с чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗДАНС и в отговор е постъпило такова, като изрично е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България в случай, че лицето отговаря на условията на ЗУБ. Следователно, при произнасяне по постъпилата молба административният орган изследва именно наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, обективирано в оспорения акт. Проведено е интервю, в хода на което са изяснени всички факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, а на молителя е предоставена възможност да даде подробни обяснения. Не се установява необходимостта от провеждане на допълнителни интервюта на основание чл. 63а, ал. 5 от ЗУБ. Спазено е и изискването по чл. 74, ал. 1 от ЗУБ за изготвяне на становище от интервюиращия орган преди вземане на решение по молбата за закрила. Същата е разгледана от Председателя на ДАБ индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут (чл. 73 от ЗУБ). Взето е решение, с което на молителя се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут (чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ). Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето и да представляват предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146, т. 3 от АПК.

Неоснователно е оплакването, наведено в съдебно заседание, че решението е издадено без да са изяснени обстоятелства относно членството на жалбоподателя в ПКК и по-конкретно - дали последният се чувства застрашен от репресии от страна на турската държава поради това членство. Видно е от протокола от проведеното интервю, че на жалбоподателя са задавани въпроси във връзка с политическата му принадлежност. Действително, конкретен такъв относно опасенията му от репресии в Турция заради тази принадлежност не е задаван, но независимо от това, не е имало никаква пречка за последния да ги изложи, в случай, че е имал такива.

Решението е съответно и на материалния закон.

Съгласно чл. 75, ал. 2, изр. първо от ЗУБ, „при произнасяне по молбата за международна закрила се преценяват всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да придобие, включително и дали молителят е упражнявал дейности, чиято единствена цел е да получи международна закрила“. От страна на компетентния орган е извършена преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да бъде предоставен статут на бежанец.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, „статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея“. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването (чл. 8, ал. 2, изр. първо от ЗУБ). В конкретния случай жалбоподателят не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване с някоя от причините по чл. 8, ал. 1, във връзка с ал. 4 от ЗУБ. Не се констатира да са нарушени основни негови права или да е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят не заявява да е преследван поради етническата или религиозната си принадлежност, както в страната по произход - Сирия, така и в страната, в която е пребивавал след това – Турция. Същият сочи, че е бил политически ангажиран, но липсват данни, обуславящи извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 от ЗУБ.

Елементите от личната бежанска история на жалбоподателя не установяват условията по чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. С оглед данните по делото, в това число и свободно изложената от жалбоподателя история при провеждане на интервюто, следва да се приеме, че не се установява същият да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Сирийският гражданин не е споменал нито една основателна причина, поради която не би могъл да се завърне в Турция. Цялостният анализ на обясненията му доказва недвусмислено, че лицето е напуснало Турция изцяло по икономически подбуди и е типичен пример за икономически мигрант. Поради това, правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила (статут на бежанец) следва да бъде отхвърлено като неоснователно (чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗУБ).

От компетентния орган е извършена и преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, относно въпроса следва ли да му бъде предоставен хуманитарен статут.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, „хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт“. Не се доказва в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, като изброените в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, включително и като осъществени от някоя конкретна групировка. Изрично е заявено от молителя, че същият не е бил арестуван или осъждан в страната си по произход, нито в Турция (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ). Не се установява, че той е бил подложен на посегателство (физическо или психическо) по смисъла на чл. 3 „Забрана за изтезания“ от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ). По отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ правилно бежанската история е изследвана с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз /СЕС/ по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката за силата на степента на безогледно насилие. Посочено е изрично, че към момента е налице вътрешен въоръжен конфликт в страната по произход. Този извод се формира и въз основа на справката от 11.03.2024 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ на МС относно Сирийската арабска република. Поради това са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ – „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт“. Констатира се и реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, следствие на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход (чл. 9, ал. 3 ЗУБ). Съгласно правилото на т. 39 от Решението на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07, само в изключителни случаи е възможно общата ситуация на насилие в мястото, където трябва да бъде върнато лицето, да е с такъв интензитет, че връщането там да е нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ, без да е необходимо да се доказва, че то се намира в специфичен риск. С т. 39 от цитираното решение на СЕС „се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му“ (Решение № 15458 от 14.12.2020 г. по адм. д. № 6477/2020 г., ІV отд. на ВАС). Липсват данни по делото, че закрилата срещу тежки посегателства може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, включително международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия съгласно чл. 9, ал. 4 ЗУБ. Отделно от това, не се установява част от държавата по произход, в която чужденецът да може сигурно и законно да пътува и да получи достъп, както и да се установи там по смисъла на чл. 9, ал. 5 ЗУБ.

В конкретния случай е изследвана възможността жалбоподателят да се ползва със закрила от друга държава, в която той е пребивавал - Турция. Последната попада в обхвата на понятието „трета сигурна държава“ по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ. Съгласно дадената легална дефиниция това е „държава, различна от държавата по произход, в която чужденецът, подал молба за международна закрила, е пребивавал и: а) няма основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение; б) е защитен от връщане до територията на държава, в която съществуват условия за преследване и застрашаване на правата му; в) не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; г) съществува възможност да поиска статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец; д) са налице достатъчно основания да се смята, че ще бъде допуснат до територията на тази държава“.

От изявленията на молителя в проведеното интервю се констатира, че същият, пребивавайки в Турция, не се е опасявал за живота или свободата си, не е бил изложен на опасност от преследване или тежко посегателство. Отделно, административният орган се позовава на справка от 10.04.2024 г. за положението на сирийските бежанци в Турция, като се сочи, че всички сирийски бежанци в Турция са защитени срещу принудително връщане в Сирия. В тази справка е изрично вписано, че Турция поддържа географско ограничение на Конвенцията за бежанците от 1951 г. и я прилага само за бежанци, произхождащи от европейски страни, но и също, че през месец април 2013 г. се приема Закон за чужденците и международната закрила, който създава специална правна рамка за убежище в Турция и потвърждава нейното задължение към всички лица, нуждаещи се от международна закрила независимо от държавата им на произход. В справката изрично е посочено, че властите предлагат защита срещу връщане на всички търсещи убежище лица с произход извън Европа, които отговарят на определението за бежанец съгласно Конвенцията на ООН за статута на бежанците от 1951 г. Властите продължават да прилагат правната рамка и процедурните гаранции за лицата, които търсят или се нуждаят от международна закрила. Всички сирийски бежанци в Турция са защитени срещу връщане, което означава, че никой сириец няма да бъде върнат в Сирия против волята му.

Видно от представената справка от 10.04.2024 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ на МС за положението на сирийските бежанци в Турция, сирийските бежанци се регистрират от турските власти, предоставя им се временна закрила, като същите разполагат с достъп до основни права и услуги. Законът за чужденците и международната закрила и Регламентът за временна закрила, предоставят правна рамка за легален престой и достъп до права и услуги за лица, нуждаещи се от международна закрила, включително достъп до образование, здравни грижи и социални услуги, след регистрация пред съответните органи. В този смисъл възражението на жалбоподателя, че Република Турция не следва да се приема като "трета сигурна държава", е неоснователно. Ето защо правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила (хуманитарен статут) следва да бъде отхвърлено като неоснователно - чл. 75, ал. 1, т. 4 от ЗУБ.

Липсват и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, а именно – член от неговото семейство да има предоставена международна закрила. Не се установява и наличието на предпоставки за предоставяне на международна закрила по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Доколкото се доказа, че в територията на държавата по произход са застрашени животът или свободата на чужденеца и същият би бил изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, но същият може да се завърне в Турция, за него не е приложим принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 от ЗУБ.

С оглед гореизложеното, следва да се приеме, че обжалваното решение е законосъобразно издаден административен акт, поради което и подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Х. А., ЛНЧ **********, [държава], с посочен адрес: [населено място], община Свиленград, ТЦ – Пъстрогор, срещу Решение №6595/31.05.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.