Русенската окръжна прокуратура е обвинила подсъдимия С.В.Б. в това, че :
На 26.06.2011г. в
гр.Русе, при управление на МПС – л.а. „ Мерцедес Е 300 ТД „ с ДК № Р **** АМ,
собственост на E. В.Б. в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта
си 2,59 на хиляда, установено по надлежния
ред, нарушил правилата за движение по пътищата :
- чл.5 ал.3 т.1 пр.1
от ЗДвП : „ На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява ППС под въздействие на алкохол
„,
– чл. 20 ал.1 от ЗДвП : „ Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват”,
- чл. 21 ал.1 от ЗДвП : „ При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следната
стойност на скоростта в км/ч – за ППС от категория „ В” в населено място – 50 км/ч”, като се движил
със скорост от 96 км/ч,
и по непредпазливост
причинил на 27.06.2011г. смъртта на П. С.П., ЕГН **********,*** - престъпление по чл. 343 ал.3 пр.1 б. „б” пр.1 вр. ал.1 вр. чл. 342 ал.1 от НК на
Прокурорът поддържа
обвинението.
Подсъдимият прави
признания по реда на чл. 371 т.2 от НПК. Изразява съжаление за стореното и моли
за по – леко наказание.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият С.В.Б. е
роден на ***г***, живущ ***, български гражданин, със средно образование,
неженен, работи, осъждан, ЕГН **********
С присъда по НОХД 2485/2008г. на РРС, в сила от 29.11.2008г., за престъпление
по чл. 343 б ал.1 от НК на подсъдимия било наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от 6 месеца, чието изпълнение било отложено по реда на чл. 66
от НК за срок от 3 години.
Подс.Б. е правоспособен
водач на МПС от 2007г., санкциониран многократно / 14 пъти / за нарушения на
ЗДвП.
На 25.06.2011г.
вечерта подс. С.В.Б., св. И.Д.Д. и П. С. *** / били в заведение „ Ч. „ в гр. Русе,
където заедно с други свои познати играели карти. Подсъдимият и П. консумирали
алкохол. Около 6.00 часа вече на 26.06.2011г. тримата решили да посетят друго
заведение – в кв.” Здравец ” в гр. Русе, докъдето да стигнат с л.а. „ Мерцедес
Е 300 ТД „ с ДК № Р **** АМ, собственост на сестрата на подсъдимия - E. В.Б..
Автомобила управлявал подс. Б.. В
заведението тримата закусили, а П. и подс.В. употребили още алкохол, като
последният пил мастика. След което, около 8.00 часа, въпреки употребеното от
него значително количество алкохол / към него момент концентрацията на алкохол
в кръвта му била 2,59 промила /, подсъдимият седнал на шофьорското място на
автомобила и го привел в движение. До него отпред вдясно седнал П. П., а св.Д.
седнала отзад. Автомобилът се движел по ул.” П.” в гр.Русе, в посока Общински
пазар – Русе, като скоростта била много висока / 96 км/ч при разрешена – 50 км/ч /. Последното
наложило свидетелката и П. П. неколкократно да поискат от водача да намали
скоростта. Той обаче не намалил, а започнал разговор с пътниците в колата, при
което вниманието му още повече се разсеяло и изгубил контрол върху управлението
на автомобила. Подс.Б. движел рязко волана
наляво и надясно и първоначално лекият автомобил „ Мерцедес Е 300 ТД „ започнал
да криволичи по уличното платно наляво – надясно, след което напуснал пътното
платно вляво по посока на движението си, навлязъл на тротоара и с приплъзване се
ударил странично с лявата си част в бетонните блокчета на оградата на дом № 54.
Последвал удар на автомобила в метална гаражна врата, след което - удар на предната
дясна част на превозното средство с намиращо се на тротоара дърво. Вследствие
на което лекият автомобил се завъртял на
около 90 градуса и спрял движението си. При така настъпилото ПТП пътуващите
получили следните телесни увреждания:
- С.Б. - счупване на
дясната бедрена кост, затруднило движението на долния му крайник повече от 30
дни,
- И.Д. – кръвонасядания,
охлузвания, повърхностни наранявания по тялото и крайниците, охлузване на
долната устна в областта на лигавицата, причинили й болка и страдание,
- П. П. – съчетана
травма : глава – разкъсно-контузна рана на главата, околосъдови кръвоизливи в
мозъка, охлузване на носа, гърди – счупване 5-9 ребра вдясно, контузия на
белите дробове, корем : колекция на кръв в коремната кухина, масивен
кръвоизлив, пукнатини по капсулата на черния дроб, разкъсване и хематом на
черния дроб, крайници: охлузване и две порезни рани на дясното рамо,
кръвонасядане на лявата лакетна ямка и лява предмишница, счупване на дясната
лъчева кост, охлузвания и кръвонасядания по дясната лакетна става и дясната предмишница, многохрагментно
счупване на костите на дясна подбедрица,
открито счупване на костите на лява подбедрица, охлузвания на костите на дясна
глезенна става, оток и кръвонасядане на лява глезенна става.
Непосредствено след
спиране движението на лекия автомобил от него излязла св.Д., която заедно с
пристигналия св.Светозар С. – живеещ наблизо, помогнала на П. П. да излезе от
купето. Водачът останал затиснат, заради настъпилите деформации по ППС. На местопроизшествието пристигнали полицейски
служители и автомобил на ЦСМП. Подсъдимият бил изваден от автомобила, пострадалите били откарани в МБАЛ – Русе, за
оказване на медицинска помощ.
Видно от
заключението на съдебно – медицинската експертиза, концентрацията на алкохол в
кръвта на подсъдимия към момента на инкриминираното деяние била не по – малко
от 2,59 на хиляда – в границите на тежка степен на алкохолно опиване,
отличаваща се със значителни нарушения във функциите на централната нервна
система.
Съгласно
заключението на назначената и изготвена съдебна медицинска експертиза на труп,
причина за смъртта на П. С.П. е масивна мастна емболия в белите дробове, в
съчетание с остра следкръвозагубна анемия, при съчетана травма. Смъртта е в пряка причинно – следствена връзка с
установените травматични увреждания, които могат да бъдат получени при ПТП на
26.06.2011г.
Изложената
фактическа обстановка съдът намира за установена от самопризнанията на
подсъдимия по реда на чл. 371 т.2 от НПК, подкрепящи се от събраните в досъдебното производство по делото
доказателства : показанията на свидетелите, заключенията на експертите по : съдебно
- медицинските експертизи, съдебната автотехническа експертиза, съдебни
химически експертизи за употреба на алкохол и други упойващи вещества в кръвта,
както и писмените доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед,
автобиография свидетелство за съдимост, справка от КАТ, препис – извлечение от акт за смърт, копия от
болнични листи и епикризи, протоколи за доброволно предаване, удостоверение за
наследници, декларация за семейно и имотно състояние.
Всички доказателства,
разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, налагат следните фактически и
правни изводи :
Подс. С.В.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 343 ал.3 пр.1 б. „б” пр.1 вр. ал.1 вр. чл. 342 ал.1 от НК, тъй като на 26.06.2011г. в гр.Русе, при управление на МПС
– л.а. „ Мерцедес Е 300 ТД „ с ДК № Р **** АМ, собственост на E. В.Б., в пияно
състояние – с концентрация на алкохол в кръвта си 2,59 на хиляда, установено по
надлежния ред, нарушил правилата за
движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на П. С.П..
Подсъдимият С.Б. е наказателноотговорно лице - той е пълнолетен и вменяем.
Същият е правоспособен водач на МПС, категория „ В” и „ М „ от 09.05.2007г., и
следователно като наказателноотговорно лице, водач на МПС, е годен субект на
престъплението по чл. 343 ал.3 пр.1 б. „б” пр.1 вр. ал.1 вр. чл. 342 ал.1 от НК. Съдът намира, че
от събраните доказателства по несъмнен начин се установява обстоятелството, че
именно подсъдимият е управлявал процесното МПС. Този извод се основава не само
на самопризнанията на подсъдимия по реда на чл. 371 т.2 от НПК, а се подкрепя и от събраните в досъдебното
производство по делото доказателства, като съдът кредитира като обективни и
незаинтересовани показанията на свидетеля – очевидец И.Д., пътувала в
автомобила по време на ПТП.
Безспорно установено
от свидетелските показания по делото и заключението на съдебната автотехническа
експертиза е, че подсъдимият като водач на инкриминирания лек автомобил е
нарушил чл.5 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДвП, тъй като управлявал МПС под въздействие на
алкохол / с концентрацията на алкохол в
кръвта не по – малко от 2,59 на хиляда – в границите на тежка степен на
алкохолно опиване /. Подсъдимият Б. извършил нарушение и на чл. 20 ал.1 от ЗДвП,
защото като водач не контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което
управлявал, и причина за това било както състоянието му под въздействие на
алкохола, така и високата скорост - почти двойна в сравнение с разрешената за
населено място – 50 км/ч,
като се движел със скорост от 96
км/ч. Последното се явява самостоятелно нарушение на
правилата за движение по пътищата - чл. 21 ал.1 от ЗДвП. Вследствие на
умишленото нарушаване на нормите на ЗДвП, подсъдимият по непредпазливост
причинил смъртта на П. С.П., настъпила на 27.06.2011г.
Налице е причинно –
следствена връзка между умишленото нарушаване на правилата за движение по
пътищата и причинената по непредпазливост смърт на едно лице. Видно от
заключението на съдебно – медицинската експертиза на труп, смъртта е в пряка
причинно – следствена връзка с установените травматични увреждания, които могат
да бъдат получени при ПТП на 26.06.2011г., довели до масивна мастна емболия на
белите дробове в съчетание с остра следкръвозагубна анемия, при съчетана
травма.
Причиняването на
смъртта станало при условията на непредпазливост - подсъдимият не предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди.
По изложените
съображения съдът намира, че подс. Б. следва да бъде признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 343 ал.3 пр.1 б. „б” пр.1 вр. ал.1 вр. чл. 342 ал.1 от НК.
При индивидуализацията на наказанията, определени на
подсъдимия, съдът съобрази следното :
Като смекчаващи
вината обстоятелства
съдът отчете изразеното от подсъдимия съжаление за стореното и
обстоятелството, че полага общественополезен труд. Като отегчаващи такива съдът отчита : - предходното осъждане за престъпление по
транспорта- по чл. 343 б ал.1 от НК / по НОХД
2485/2008г. на РРС, в сила от 29.11.2008г. /, в изпитателния срок на
което е сторено деянието – предмет на настоящото производство,
- наличието на
административна санкция по реда на чл. 78 а от НК също за престъпление по транспорта
– ПТП / по НАХД 1203/2008г. РРС, в сила от 22.07.2008г. /, -
- множеството
наказания на подсъдимия като водач на МПС за нарушения по ЗДвП - 14 на брой,
- високата
концентрация на алкохол в кръвта – 2,59 на хиляда / при наличие съгласно трайната
съдебна практика на „ пияно състояние „
при минимално съдържание на алкохол в кръвта от 0,5 промила /.
Изброените
отегчаващи отговорността обстоятелства, по преценка на съда, обуславят и по –
висока степен на обществена опасност на подсъдимия като деец.
Съдът отбелязва и високата степен на обществена
опасност на деянието, с каквато се отличават престъпленията по транспорта, осъществени след
употреба на алкохол и със смъртен резултат.
Въз основа на тези
обстоятелства и по изложените по - горе съображения съдът определи за подс. Б. наказания, както следва :
- при превес на
отегчаващите вината обстоятелства, на
основание чл. 343 ал.3 пр.1 и 2 б. „б” пр.1 вр. ал.4 вр. чл. 342 ал.1 от НК и при императивното съгласно чл. 373
ал.2 от НПК приложение на чл. 58 а от НК – наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок
от 8 ГОДИНИ, като след редукцията с 1/3 така определеното наказание е в размер
на 5 ГОДИНИ и 4 МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА.
Изложените по – горе съображения относно определящите вината обстоятелства за
съда сочат на еднозначния извод за липсата на предпоставки за приложение на разпоредбата
на чл. 55 от НК.
- на основание чл. 343 г от НК съдът налага на
подсъдимия и наказание по чл. 37 ал.1т.7 от НК - ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА
МПС, за срок от 5 ГОДИНИ. При определянето на този размер на наказанието съдът съобразява
нормата на чл. 58 а ал.5 от НК, като намира, че той се явява справедлив и
адекватен на тежестта на извършеното престъпление, съобразен с множеството
административни санкции на подсъдимия за извършени нарушения на ЗДвП,
санкционирането му по реда на чл. 78 а от НК
и предходното му осъждане – и двете за престъпления по транспорта. Съдът
счита, че за срока на това наказание, което следва да изтърпи след изтърпяване
на наказанието Лишаване от свобода, подс. Б. обективно ще бъде препятстван да
извърши престъпления от същия вид.
Предвид наличието на
предходно осъждане на подс.Б. -по НОХД
2485/2008г. на РРС, в сила от 29.11.2008г., в изпитателния срок на което е извършено
деянието, предмет на настоящото производство, на основание чл.68 от НК следва
да се приведе в изпълнение наказанието по това осъждане – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за срок от 6 МЕСЕЦА.
Съгласно правилата
на ЗИНЗС, и двете наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА следва да се изтърпят в
затворническо заведение от закрит тип, при първоначален строг режим.
Именно с изтърпяването на
наказанието ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА подсъдимият ще има
възможност да преосмисли поведението си и да се подготви за социалноориентиран
и законосъобразен начин на живот, така ще се постигне най – добре не само личната
превенция, но и генералната - ще
се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
Съдът счита изтърпяването на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в определения размер за адекватна санкция
на противоправното поведение на подсъдимия, съответстваща в максимална степен на визираните в чл.36 от НК
цели.
По делото са
предявени два иска с правно
основание чл.45 от ЗЗД - от майката на П. С.П. – Й.Д.М. – Л., и от баща му – С.П.С..*** Й.Д.М. – Л.,чрез повереника си, твърди, че при ПТП, причинено от подс.С.В.Б.,***
настъпила смъртта на сина й П. С.П., на 33 години. Иска от съда да осъди подс. Б. да й заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер
на 150 000 лева, ведно със законната лихва от датата на деликта. Претендира разноските по делото.
Гр.ищец С.П.С. твърди, че при ПТП, причинено от подс.С.В.Б.,***
настъпила смъртта на сина му П. С.П.. Иска от съда да осъди подс. Б. да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер
на 50 000 лева, ведно със законната лихва от датата на деликта.
Подсъдимият – ответник по предявените гр.искове, ги признава по основание.
Непозволеното увреждане се основава на нарушението на правната норма,
изискваща да не се увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост
на другите физически лица. Регламентираното в чл.45 от ЗЗД задължение за
поправяне на вредите има обезщетителен характер, като на обезщетение подлежат всички вреди
- имуществени и неимуществени, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, като последните се определят
от съда по справедливост / чл.51 и чл.52 от ЗЗД /. Непозволеното увреждане,
регламентирано в чл.45 и сл. от ЗЗД, е сложен юридически факт, елементите на
който са : деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина.
Основният елемент на непозволеното увреждане е вредата. Тя се схваща като
промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека,
представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и
психическо състояние. Наличието на вреда – причиняването на смъртта на П. С.П., се установи от събраните
в наказателното производство доказателства. Доказано е и че извършеното деяние
е противоправно, както и причинната връзка между деянието на подс.Б. и настъпилата
смърт.
Съдът намира, че следва да бъде ангажирана обезщетителната отговорност на
подсъдимия за
неимуществени вреди, тъй като се установи наличието на всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане. Подсъдимият виновно и противоправно е причинил смъртта на П. С.П., като не се установява по
делото наличие на съпричиняване от страна на починалия.
Установи се също, че гр. ищец Й.М. - Л. е законен наследник - майка на починалия на 27.06.2011г. П. С.П., и в това си качество е от
кръга лица, имащи право на обезщетение за неимуществените вреди от
противоправното и виновно деяние на подсъдимия. От доказателствата по делото се
установява по категоричен начин, че гр. ищец и нейният син, макар да не са живеели в общо
домакинство, тъй като Л. живее в чужбина, са имали силна връзка, поддържали са
постоянен контакт по телефона, майката се е връщала в страната и е общувала със
сина си. Последният е единственото й дете. След смъртта му, видно от показанията на св.Робев, гр.ищец Л.
била нестабилна, неспокойна, плачела, изпаднала в особено емоционално нестабилно състояние / плачела , съблякла
си дрехите и изхвърлила вещи от таксиметровия автомобил на свидетеля /,
наложило оказване на медицинска помощ и специализирана психиатрична такава. Видно и от
представената епикриза, вследствие на
смъртта на детето си тя изпаднала в тежък стрес и разстройство в адаптацията,
наложили престоя и лечението й в Център за психично здраве –Русе ЕООД.
При тези данни съдът приема, че в резултат на виновното и противоправно
поведение на подсъдимия Б. *** Й.М. - Л. са били причинени вреди от
неимуществен характер, които следва да бъдат обезщетени. Съгласно чл.52 от ЗЗД
размерът на дължимото обезщетение за неимуществените вреди следва да се
определи от съда по справедливост. Последната е свързана с преценка на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да бъдат съобразени
при определяне на размера. Съдът, като съобразява начина на извършване на
увреждането, възрастта на починалия – млад мъж, на 33 години, в добро здравословно
състояние, като съобразява, че той е единствено дете на гр. ищец Л., като отчита интензитета на преживените от последната болки и страдание от
загубата на своето дете, приема, че справедливият размер на обезщетението е
100 000 лева и предявеният до този размер иск като основателен следва да бъде уважен.
Установи се, от приложеното по делото удостоверение за наследници, че гр.
ищец С.П.С. е
законен наследник – баща, на починалия на 27.06.2011г. П. С.П. и в това си качество е от кръга
лица, имащи право на обезщетение за неимуществените вреди от противоправното и
виновно деяние на подсъдимия. От доказателствата по делото се установява по категоричен
начин, че гр. ищец и неговият син са били близки, поддържали са много добри отношения, като са живеели
в съседни жилища и са имали постоянен контакт помежду си. Гр.ищец С. трудно понесъл неочакваната загуба на сина си – единственото му
дете и негова опора.
При тези данни съдът приема, че в резултат на
виновното и противоправно поведение на подсъдимия на гр. ищец С. са били причинени вреди
от неимуществен характер, които следва да бъдат обезщетени. Съдът, като съобразява възрастта на починалия, че същият нямал здравословни
проблеми, и като отчита интензитета на преживяните от гр. ищец С. болки и страдание от
загубата на своето дете, приема, че следва да уважи изцяло като основателен предявения
от него гр.иск в размер на 50 000 лева. В случая, с оглед диспозитивното
начало в гражданския процес, чиито правила се прилагат при разглеждането на
гражданския иск в наказателното производство, съдът е обвързан с размера на
петитума. Затова и присъденото на гр.ищец С. – баща на починалия, обезщетение
значително се надвишава от това, присъдено на гр.ищец Л. –майка на починалия.
Претенцията за законна лихва има
акцесорен характер и следва основателността на главния иск, поради което и по
отношение на двата граждански иска – на гр.ищец Л. *** С., следва да се присъди
върху уважения размер, считано от датата на деликта.
Ищецът Л. е претендирала направените по делото разноски в размер на 2 400 лева, които следва
да се присъдят в тежест на подсъдимия.
Подсъдимият следва
да заплати и направените в хода на наказателното производство разноски, както и
дължимата държавна такса върху уважените размери на гражданските искове.
Мотивиран така,
съдът постанови присъдата си.
Председател
: