РЕШЕНИЕ
гр.
София, 21.06.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО,
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вергиния
Мичева-Русева
ЧЛЕНОВЕ: Георги Иванова
Десислава
Зисова
като разгледа
докладваното от съдия Мичева-Русева в.ч.гр.дело № 6430 по описа за 2019г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.
Постъпила е от И.Х.Я. – длъжник по
изпълнителното дело срещу Постановление от 16.04.2019г. на ЧСИ Н.М.с рег.№ 841
на Камарата на ЧСИ по изпълнително дело № 20168410401485, с което е отказал да
прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради
настъпила перемпция.
В жалбата се твърди, че жалбоподателят е
констутиран като длъжник по изпълнително дело № 20168410401485 по описа на ЧСИ Н.М.,
което е образувано на 12.02.2016г. по молба на взискателя „Д.З.“ АД с ЕИК: *****срещу
Х.И.Я. с ЕГН: **********, който е починал на 07.12.2013г. , т.е. преди
образуване на делото. Жалбоподателят посочва също, че с молба от взискателя с
вх.№ 060642/13.04.2016г. са конституирани с постановление от същата дата И.В.Я.и
В.Х.Д.като правоприемници на починалия.
Жалбоподателят твърди, че към момента на
образуване на изпълнително дело № 20168410401485 на ЧСИ М., а именно
12.02.2016г., Х.И.Я. не е притежавал материална и процесуална правоспособност,
за да бъде образувано дело срещу него, тъй като същия е починал на 07.12.2013г.
Излагат се аргументи в подкрепа на гореизложеното – цитира се съдебна практика,
както и се обосновават твърденията на жалбоподателя – сочи се, че е нарушена
нормата на чл.227 от ГПК за заместване на страна в процеса, защото заместване
може да се осъществи чрез конституиране на мястото на починалата страна на
нейните правоприемници, но само когато страната е починала след образуване на
производството. Жалбоподателят счита, че образуваното изпълнително дело № 20168410401485
е образувано чрез недопустима молба до ЧСИ от страна на взискателя, която не е
била годна да породи валидно процесуално правоотношение. Сочи се, че поради
тази причина и постановлението от 13.04.2016г. по изпълнително дело № 20168410401485
е недопустим и негоден акт за конституиране на правоприемниците на длъжника.
Жалбоподателят моли, ако не се приеме
гореизложеният аргумент за незаконосъобразно конституиране на правоприемниците
на починалия длъжник, изпълнителото дело следва да се прекрати на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради настъпила „перемпция“. В жалбата се твърди, че
молбата от взискателя „Д.З.“ АД с вх.№ 060642/13.04.2016г. не съдържа посочване
на изпълнителен способ, каквото е изискването на чл.426 от ГПК за редовност на
молбата да образуване на изпълнително дело. Жалбоподателят оспорва аргумента,
че първата молба на взискателя по изпълнителоното дело срещу Х.Я. (починал на 07.12.2013г.) съдържа упълномощаване на ЧСИ да
извърши проучване на имуществото на длъжника и да предприеме изпълнителни
действия. Счита, че молбата от взискателя с вх.№ 060642/13.04.2016г. е
нередовна и по отношение на нея ЧСИ е трябвало да даде указания на взискателя
за отстраняване на нередовностите, а не да предприема действия срещу ненадлежно
конституирани длъжници към 13.04.2016г.
Жалбоподателят твърди, че
срещу него, В.Д.и И.Я.за първи път е предприето изпълнително действие с
наложени запори през месец февруари 2019г. В жалбата се сочи, че на
13.04.2018г. са изминали две години от датата на молбата (13.04.2016г.) и същото е било прекратено ex
lege поради
настъпила перемпция.
Моли съда да отмени незаконосъобразните
действия на ЧСИ Н.М., да прекрати изпълнителното производство и да се установи,
че изпълнителото дело е образувано срещу несъществуващ правен субект и по
недопустима молба от „Д.З.“ АД, както и да задължи ЧСИ Н.М.да заличи всички
процесуални действия, предприети до момента.
Жалбоподателят моли, при
условията на евентуалност, ако съдът сметне, че изпълнителното дело е
законосъобразно образувано, да отмени отказа на ЧСИ Н.М.да издаде постановление
за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и
да се произнесе със съдебен акт, който да установи, че делото следва да се
прекрати по силата на закона, поради настъпила перемция.
Взискателят е подал отговор на
жалбата.
В отговора на жалбата се сочи, че
взискателя намира депозираната жалба за недопустима в частта й, в която се иска
да се отмени отказа на ЧСИ Н.М.да издаде постановление за прекратяване на
изпълнителното производство и да констатира, че същото е било образувано по
недопустима молба. В отговора се излагат подробни съображения в подкрепа на гореизложеното
от взискателя по изпълнителното дело, а именно: с Решение № 414857/25.05.2018г.
по гр.д.№ 8692/2018г. на СРС, потвърдено с Решение на СГС от 05.03.2019г. по в.гр.д.№
11208/2018г. са отхвърлени предявените от наследниците на Х.И.Я. срещу „Д.З.“
АД отрицателни установителни искове за признаване на установено, че ищците не
дължат по 1/3
(една
трета)
от сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 16.06.2010г. по гр.д.№ 3324/2007г.
на СГС срещу наследодателя им. Взискателя твърди, че в същото решение са
обсъдени валидността и редовността на депозираната от него молба за образувано
на изпълнително дело № 20168410401485 по описа на ЧСИ Н.М.. Взискателят счита,
че е при наличието на влязло в сила съдебно решение между страните, е
недопустимо чрез подаване на жалба срещу действията на ЧСИ да се нарушава
забраната за пререшаване въпроса за редовността на образуваното изпълнително
производство № 20168410401485 и за валидността на депозираната от дружеството
молба с изх.№ *********/11.02.2016г. В отговора си взискателят намира жалбата
за неоснователна в тази й част.
Относно частта на жалбата, с
която се иска да се отмени отказът на ЧСИ Н.М.да издаде постановление за
прекратяване на изпълнително дело № 20168410401485 на основание чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК (поради
настъпила перемция),
взискателят счита същата за неоснователна, поради липсата на предпоставките,
визирани в цитираната разпоредба за прекратяване на производството срещу
длъжника по изпълнителното дело. Взискателят в отговора си на жалбата твърди,
че депозираната от него молба с изх.№ *********/11.02.2016г. за образуване на
изпълнително производство е валидна и допустима, съгласно изложеното от него
по-горе, както и че дружеството е възложило на основание чл.18, ал.1 от ЗЧСИ на
ЧСИ Н.М.да определя и предприема по своя иниацитива най-подходящите за
конкретния случай действия по принудително изпълнение. Взискателят твърди, че
въз основа на направеното възлагане по чл.18, ал.1 от ЗЧСИ на 13.12.2017г.,
т.е. по-малко от две години след образуване на изпълнителното производство –
11.02.2016г., ЧСИ Н.М.е пристъпил към принудително изпълнение по изпълнително
дело № 20168410401485 чрез насрочване на описи на движими вещи на длъжниците и
изпращане на съобщения до страните. Твърди се, че с тези действия е прекъснат
срокът по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Взискателят сочи още, че изпълнителното
производство е спряно на 27.06.2018г. с постановление на ЧСИ Н.М.въз основа на
издадена от СРС обезпечителна заповед и с оглед предявените отрицателни
установителни искове относно съществуване на вземането. Твърди се, че поради
тази причина не са предприемани нови действия по принудително изпълнение срещу
длъжниците в срока, в който производството е било спряно.
Взискателят в отговора на
жалбата моли да се оставят без разглеждане, респективно без уважение,
подадената жалба от длъжника срещу действията на ЧСИ Н.М.. Претендира се и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 (петдесет) лева за процесуално
представителство по настоящото дело.
ЧСИ Н.М.е депозирал писмени мотиви, в които изтъква подробни съображения
за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази доводите на
жалбоподателя, на страните по изпълнителното дело, както и мотивите на ПЧСИ и
приложеното изпълнително дело, установи следното:
Изпълнително дело № 20168410401485
по описа на ЧСИ Н.М., с рег.№ 841 при Камарата на ЧСИ, район на действие Софийски
Градски съд, е образувано по молба на взискателя „Д.З.“ АД с ЕИК: ********, с
адрес гр.София, бул.“*****срещу длъжника Х.И.Я. с ЕГН:********** с адрес ***,
чрез пълномощника на дружеството – юрисконсулт Г.Р., въз основа на изпълнителен
лист от 16.06.2010г., издаден въз основа на влязло в сила Решение от
17.10.2008г. по гр.д.№ 3324/2007г. на Софийски градски съд за сумата от
11 000 (единадесет
хиляди) лева
– на основание чл.81 от ЗЗ (отм.), сумата от 3143 (три хиляди сто четиридесет и три) лева – на основание чл.86 от ЗЗД,
законната лихва върху главницата от 21.08.2007г. до цялостното й изплащане и
1213 (хиляда
двеста и тринадесет) лева – съдебни разноски за двете инстанции.
С молба за образуване на
изпълнително дело с изх.№ *********/11.02.2016г.
взискателят „Д.З.“ АД с ЕИК:
*****е
възложил на ЧСИ Н.М.на основание чл.18 ал.1 от ЗЧСИ да проучи имущественото
състояние на длъжника и да определи най-подходящия за конкретния случай способ
на събиране на вземането и да пристъпи към осъществяването му. По
изпълнителното дело е изискано от община Бяла Слатина удостоверение за
наследници с изх.№ 1158/08.03.2016г. С молба с вх.№ 060642/13.04.2016г.
взискателят „Д.З.“ АД е направил искане ЧСИ Н.М.да конституира като длъжници по
изпълнителното дело неговите наследници И.В.Я.с ЕГН: **********, В.Х.Д.с ЕГН: **********
и И.Х.Я. с ЕГН: ********** и да се насочи принудително изпълнение върху тяхното
имущество. С Постановление на ЧСИ от 13.04.2016г. на основание чл.429, ал.2 от ГПК са конституирани като длъжници наследниците на длъжника Х.И.Я.. На 07.02.2018г. конституираните като длъжници
по изпълнителното дело са предявили отрицателен установителен иск пред Софийски
Районен съд с правно основание чл.439 от ГПК и цена на иска 15 356 (петнадесет хиляди триста петдесет и
шест)
лева и искане да се признае за установено, че наследниците на Х.Я. не дължат на
„Д.З.“ АД сумите по издадения изпълнителен лист от 16.06.2010г. по гр.д.№ 3324/2007г.
на Софийски Градски съд и въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20168410401485
по описа на ЧСИ Н.М.с рег.№ 841 при Камарата на ЧСИ. На 25.05.2018г. СРС, 125
състав се произнася с Решение № 414857 по гр.д.№ 8692/18г., с което отхвърля
така предявените от ищците искове . В предявената пред Софийски районен съд
искова молба е направено особено искане за издаване на обезпечителна заповед за
предявените от ищците искове, същата издадена на 15.06.2018г. След предявена
молба от 25.06.2018г. от длъжниците до ЧСИ е спряно изпълнителното дело с
разпореждане на 27.06.2018г. Решението на първоинстанционния съд е обжалвано
пред Софийски Градски съд. С Решение от 05.03.2019г. по гр.д.№ 11208/18г. първоинстанционният
съдебен акт е потвърден. На 14.03.2019г. по молба на взискателя
по изпълнителното дело е възобновено производството с разпореждане на
21.03.2019г., като със съобщения от ЧСИ са уведомени длъжниците и са наложени
запори върху трудовите възнаграждения и вземанията на същите до размера на
дължимото.
На 15.04.2019г. при ЧСИ Н.М.е
постъпило заявление с вх.№ 031299 от И.Я. чрез адв.А.Д.от САК за прекратяване
на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. С постановление
от 16.04.2019г. ЧСИ е отказал да уважи направеното от длъжника искане.
На17.04.2019г.
получено е уведомление от “International
Asset Bank”, че е наложен запор по изпълнителното дело.
На 24.04.2019г. чрез ЧСИ Н.М.длъжникът
по изпълнителното дело е подал жалба до Софийски Градски съд с правно основание
435, ал.2, т.6 от ГПК като изтъква аргументи в същата за незаконосъобразното му
конституиране в изпълнителното дело и за настъпила перемпция.
С възражение с изх.№ *********/07.05.2019г.
взискателят е изтъкнал доводи, с които счита за недопустими и неоснователни
така направените в жалбата от длъжника оплаквания.
Същевременно на 08.05.2019г. е
получено уведомление в кантората на ЧСИ за постигнато споразумение между „Д.З.“
АД и другите двама длъжници по изпълнителното дело – И.Я.и В.Д.. От дружеството
отправят молба до ЧСИ за вдигане на запорите постановени срещу същите.
На 09.05.2019г. дружеството –
взискател е подало молба до ЧСИ, в която моли да се наложат запори върху
вземанията на И.Я. по Договор за аренда, вписан в Служба по вписванията –
гр.Бяла Слатина с акт № 249, том 7, вх.рег.№ 4569/28.12.2016г. На 13.05.2019г.
същата е уважена и с разпореждане от ЧСИ е наложен запор.
По същество, съдът намира жалбата за
неоснователна.
На основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява ex
lege поради
настъпила перемпция. В ТР№ 2/26.05.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС се
прие, че „при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебния изпълнител е
длъжен да го приложи.“ Видно от документите, представени по делото, с молба с
изх.№ *********/11.02.2016г. за образуване на изпълнително дело до ЧСИ Н.М., на
основание чл.18, ал.1 от ЗЧСИ „Д.З.“ АД е възложило на ЧСИ да извърши цялостно
проучване на състоянието на длъжника по изпълнителното дело и въз основа на
събраните данни да определи по негова преценка най-подходящия начин за събиране
на дължимото вземане и да пристъпи към съотвените действия по осъществяването
му. На 13.12.2017г. ЧСИ Н.М.е пристъпил към принудително изпълнение по
изпълнително дело № 20168410401485 чрез насрочване на описи на движими вещи (което е изпълнително действие) на длъжниците, за което страните
са били уведомени чрез съобщения. С горепосочените действия по принудително
изпълнение е прекъснат срокът по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. отделно от това , по
време на спряното изпълнение въз основа на обезпечителната заповед давността не
е търка за периода 27.06.2018г. – 15.03.2019г. /чл.115 т.ж от ЗЗД/. Няма
двугодишен период, през който да не са извършвани изпълнителни действия от ЧСИ.
Въпреки, че конституирането на
длъжник в едно изпълнително производство като действие на ЧСИ не подлежи на
обжалване, съдът намира, че за пълнота на изложението следва да отговори на
повдигнатия от жалбоподателя въпрос относно законосъобразността да бъде длъжник
в изпълнителното производство. Видно от приложените по делото документи, към
момента на образуване на изпълнителното дело, длъжникът по изпълнителния лист
от 16.06.2010г. Х.И.Я. е бил починал
/така Удостоверение за наследници с изх.№ 1158/08.03.2016г. на Община Бяла
Слатина/. Това, че длъжникът по изпълнителния лист е починал преди образуването
на изпълнителното дело не води до нарушение на закона и до незаконосъобразност
на действията, извършени от ЧСИ. На основание чл.429, ал.2 от ГПК издаденият
срещу наследодателя изпълнителен лист може да бъде изпълняван и върху
имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали
от наследството на своя наследодател или същото е било прието по опис. Сочената
от жалбоподателя съдебна практика не е относима към изпълнителното
производство.
Искането на ответника по жалбата за
присъждане на разноски е неоснователно. Отговорността
за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо
която отговорността за разноски е
санкция за неоснователно предизвикан спор. Предмет на съдебен контрол по делото
е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на съдебният
изпълнител, който обаче не е страна в това съдебното производство и общият
режим по чл. 78 ГПК и чл. 81 ГПК за присъждане на разноски е неприложим.
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на И.Х.Я. с ЕГН: **********, подадена
чрез адв.А.Д.от САК, в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 20168410401485
по описа на ЧСИ Н.М.с рег.№ 841 към КЧСИ, с район на действие – Софийски градски
съд, срещу Постановление от 16.04.2019г. на частния съдебен изпълнител, с което
е отказал да прекрати изпълнителното дело на основание настъпила перемпция по
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
претенцията на „Д.З.“ АД за присъждане на разноски за настоящото производство,
като неоснователна
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1. 2.