ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1520 / 16.09.2022 г. град Бургас
Административен съд-Бургас, ХІХ-ти
касационен състав, в закрито заседание на
шестнадесети септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:1.ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
2.НЕЛИ СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.Стоянова адм.дело № 1333 по описа за
2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 229 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по частна касационна
жалба с вх.№ 6114/28.06.2022г. против Протоколно определение
№ 991/22.06.2022г. (лист 65 – 69 от делото) по
адм.дело № 940/2022г. на Административен съд - Бургас (АдмС-Бургас) и
по частна касационна жалба с вх.№ 7085/21.07.2022г. против Определение №
1142/11.07.2022г. по адм.дело № 940/2022г. на АдмС-Бургас (лист 19-20 от
делото), и двете подадени от И.Н.Р., с ЕГН ********** и адрес ***.
С обжалваното Протоколно определение
№ 991/22.06.2022г., съдът е
оставил без разглеждане искането на И.Р. по чл.276, ал.2 от (ЗИНС) да бъде разпоредено от Началника на
Затвора-Бургас: - извеждане на молителя от Първа ЗПС и въвеждането му в „общи
части“ на Затвора-Бургас; - замяна на режима на изтърпяване на наказанието от „специален“
на „строг“ и възстановяване
на положението на И.Р. към момента на изтърпяване на наложеното наказание при
„строг“ режим, като недопустимо. Със същото определение производството по делото е
прекратено и искането е изпратено по подведомственост на Началника на
Затвора-Бургас.
С обжалваното определение № 1142/11.07.2022г., съдът е освободил Р. от заплащане на държавна такса и е отхвърлил искането,
направено с частната касационна жалба по чл.24, т.1, и т.2 от Закона за правната помощ - за предоставяне на
правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство.
По частната жалба против Протоколно
определение № 991/22.06.2022година.
Частният жалбоподател счита, че
оспореното определение го лишава от достъп до правосъдие и правна помощ, тъй
като е постановено в противоречие с материалния закон, при превратно тълкуване
на доказателствата и нарушение на правото му на защита. Излага твърдения за незаконосъобразност
на постановеното определение, изразяващи се в нарушение на процесуалните
правила, нарушаване на правото му на защита и неизпълнение на задълженията на
съда за осигуряване на равенство и състезателност в процеса и отказ от
правораздаване и правосъдие. Жалбоподателят излага подробни съображения, които
обобщено се свеждат до следното: С атакуваното определение било нарушено
правото му на справедлив процес, разгледан от безпристрастен съд. Нарушено било
и правото на защита, поради отказ за изслушването на жалбоподателя от съда и
отказ за предоставяне на документи по делото, както и на съдебния протокол и
протоколното определение.
Всички тези действия на съда
целяли да препятстват жалбоподателя да атакува прекратителното определение пред
касационната инстанция. По същество са изложени съображения за нарушаване на
правото на ЕС. Посочва се, че искането му имало за цел принуда на началника на
Затвора-Бургас да изпълни законосъобразен акт в сила от м.април 2014г. и че
липсва влязъл в сила административен акт, с който на жалбоподателя да е
определен „специален“ режим на изтърпяване на наказанието. И.Р. твърди, че принудителната
му изолация е продължила 4 години и 7 месеца, което мотивирало искането му към
административния орган да възстанови режима на изтърпяване на наказанието, като
го промени от „специален“ на „строг“. Изложените съображения обосновавали извод
за неоснователност на прекратителното определение. Отделно от това са наведени доводи и за нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКПЧОС.
Жалбоподателят сочи още и тенденциозното
и негативно отношение на съда към него, поради факта, че на същия често се
налагало да ангажира съдебната институция в лицето на АдмС-Бургас. Иска отмяна
на акта.
По частната жалба против Определение № 1142/11.07.2022 година.
Частният жалбоподател посочва, че
атакуваното определение, с което му е отказана правна помощ в касационното
производство е необосновано с превратно прилагане на закона, съответно
незаконосъобразно.
Твърди, че в проведеното открито
с.з. по адм.дело № 940/2022г. съдът е отказал и ограничил възможността за
реализиране правото му на защита, като не е предоставил на ищеца възможност да
се запознае с доказателствата по делото, вкл. и тези представени от ответника.
Излага твърдения, че няма правна грамотност и юридическа правоспособност, което
препятства организирането на адекватна защита. Сочи за неправилни изводите на
съда, относно направено искане от страна на молителя за назначаване на
определен адвокат, както и извода на съда, че частната жалба се разглежда в
закрито заседание, тъй като разлика в процесуалните правила няма и задължението
за уведомяване за образуване на касационното производство щяло да позволи
допълване на частната касационна жалба. Моли за отмяна на определението, с
което е отказана правна помощ.
В срока по чл.232 от АПК,
насрещната страна Началник на Затвора-Бургас, не е изразила становище и не е
ангажирала писмени доказателства по частните жалби.
Административен съд - Бургас в настоящия
си състав, като разгледа частните касационни жалби намира от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд, след извършени уточнявания на претенцията е бил
сезиран с искане от И.Н.Р. с правно основание чл.276, ал.1, т.2 от ЗИНЗС да бъде задължен началникът на Затвора Бургас да разпореди извеждане на И.Р.
от I ЗПС и въвеждане в „общи части“, промяна на режима
от „специален“ на „строг“ и възстановяване на положението му към момента на
изтърпяване на наложеното наказание при „строг“ режим.
След преценка на становищата на страните първоинстанционният съд е постановил
атакуваното протоколно определение № 991/22.06.22г. В него е приел, че искането е недопустимо,
тъй като търсената правната защита в производството по чл.276, ал.1 от ЗИНЗС се
отнася за фактически действия, които са извършени или следва да бъдат извършени
от администрацията, включена в органите по изпълнение на наказанията, в
настоящият случай - Затвора Бургас, по повод изпълнение на наказанието „доживотен затвор без замяна“, наложено
на ищеца И.Р..
Приел е, че по този ред са
допустими искания само относно извършване на фактически действия, които не се основават на
административни актове, а в случая всички посочени действия, които се иска да
бъдат извършени от органите на изпълнението на наказанията, се основат на
административен акт, а именно заповед издадена от Началника на Затвора по реда на чл.198, ал.5 от ЗИНС.
В срока за
обжалване на Протоколното определение № 991/22.06.22г. е постъпила частна жалба
срещу постановеното прекратително определение, като е направено искане за
освобождаване от внасяне на държавна такса и искане за предоставяне на правна
помощ.
По направените
искания е постановено Определение № 1142/11.07.2022 г. с което ищеца /касатор/
е освободен от д.т. и му е отхвърлено искането за предоставяне на правна помощ.
По делото е
установено, че с Решение № 764 от
09.06.2022г. постановено по адм. дело № 156 от 2022г. по описа на съда е
отменена Заповед БС № 01 от 17.01.2022г. на Началника на Затвора - Бургас, с
която е продължен „специалният режим” на изтърпяване на наказанието на И.Р. и
преписката е върната на адм.орган за ново произнасяне съобразно дадените
указания. Решението на съда е окончателно.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбите са процесуално допустими,
доколкото подателят им е адресат на оспорените съдебни актове, с които е
засегнат неблагоприятно, поради което има правен интерес от оспорването им.
Спазен е законоустановеният 7-дневен срок за обжалване.
Разгледани по същество жалбите са
неоснователни, а определенията на съда са правилни и законосъобразни.
По частната жалба срещу Протоколно определение
№ 991/22.06.2022 година.
Настоящата инстанция споделя
мотивите на първоинстанционният съд за недопустимостта
на исковата претенция по чл.276, ал.1 от ЗИНЗС, която разпоредба се отнася за фактически
действия, а не правни такива извършени от администрацията на затвора, поради което
препраща към тях на основание чл.221, ал.1, вр. чл.236 от АПК.
В случая, както личи и от твърденията на
самия жалбоподател, искането му за извеждане от Първа ЗПС и
въвеждането му в общи части на Затвора-Бургас, замяната на режима му от „специален“ на
„строг“ са все действия, които се основават на съответен административен акт.
Всеки от изброените актове подлежи на самостоятелен контрол за
законосъобразност по реда, указан в ЗИНЗС в законния срок, и този контрол се
осъществява извън заведеното производство по реда на чл. 276 ЗИНЗС, което има за цел защита
срещу фактически действия и бездействия на органи по изпълнение на наказанието
в нарушение на забраната по чл. 3 за подлагане на жестоко, нечовешко и
унизително отношение.
За пълнота на изложението настоящият състав
следва да отбележи, че правната регламентация на определяне и изменение на
режима на изтърпяване на наказанието е уредена в ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Съгласно
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, първоначалният режим за
изтърпяване на наказанието се определя от съда, като на осъдените на доживотен
затвор и на доживотен затвор без замяна, се
определя задължително специален режим. В чл. 198, ал. 1 от ЗИНЗС е предвидено, че след
изтърпяване на една година от наказанието доживотен затвор или доживотен затвор
без замяна, началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становищата на ръководителя на направлението за социална
дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната
дейност и на психолога, относно
основанията за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения.
Въз основа на посочената нормативна
регламентация следва извода, че замяната на постановения „специален“ режим на
изтърпяване на наказанието "доживотен затвор", в по-лек, е законова
предвидена възможност, като преценката за изменение на режима на изтърпяване на
наказанието е предоставена изцяло на решаващия административен орган, който
действа в условията на оперативна самостоятелност.
Производството по чл. 198, ал. 1 във вр. с ал. 4 от ЗИНЗС за периодичното
произнасяне на Началника на затвора се образува и развива служебно и завършва с
мотивирана заповед относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение
на доживотно осъдения. В настоящия случай по делото е установено, че е издадена Заповед БС № 01 от 17.01.2022г. на Началника на
Затвора - Бургас, с която е продължен „специалният режим” на изтърпяване на
наказанието на Р., която е оспорена пред съда и с Решение № 764 от 09.06.2022г. постановено по
адм. дело № 156 от 2022г. по описа на съда, заповедта е отменена и преписката е
върната на адм.орган за ново произнасяне с дадени указания по тълкуване и
прилагане на закона.
Всичко изложено обуславя
извода, че исканията на жалбоподателя за извеждането му от I
ЗПС и въвеждане в „общи части“, промяна на режима му от „специален“ на „строг“
и възстановяване на положението му към момента на изтърпяване на наложеното
наказание при „строг“ режим са искания които се основават на административни актове. Това са искания
да бъде задължен административния орган да извърши правни действия /издаване на
заповед/, а не фактически такива, с оглед приложимостта на производството по
чл.276 от ЗИНЗС. Тези искания следва да бъдат отправени до компетентния административен
орган, като едва след неговото произнасяне със съответен неблагоприятен за
жалбоподателя административен акт, за него би бил налице правен интерес да го
оспори по съдебен ред.
С оглед на изложеното
атакуваното определение, като правилно и законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
По Частната жалба с която е
отхвърлено искането за предоставяне на правна помощ.
Съгласно чл.23, ал.2 от ЗПП системата за правна помощ
обхваща случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно,
гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на
адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. За
съдебно-административните производства по АПК не е предвидена задължителна
адвокатска защита и предоставянето на правна помощ е предоставено на преценката
на съда, след обсъждане на всички обстоятелства по чл.23, ал.2 от ЗПП.
В случая са налице първите две
условия – жалбоподателят не разполага със средства (предвид освобождаването му
от заплащане на държавна такса) и желае да има адвокат. Следва да се прецени обаче
дали интересите на правосъдието изискват предоставянето на правна помощ. При
обсъждането на тази необходимост настоящият съдебен състав споделя изводите на
решаващия. Настоящият казус не разкрива правна и фактическа сложност, изискващи
адвокатска защита, от което следва, че интересите на правосъдието не налагат
предоставянето на исканата правна помощ. Предоставянето на правна помощ не е
оправдано и от гледна точка на ползата, която тя би донесла на кандидатстващото
лице, предвид начина по който прецизно е написана жалбата и са формулирани
исканията в нея. Също предварителното попълване на декларацията на имуществено
състояние, както и успешното оспорване на постановените определения на съда,
говори за една добра правна грамотност – чл.24, т.1 от Закона за правната
помощ, а не за неграмотност у жалбоподателя. Последното обезпечава както
осъществяването на адекватна и пълноценна защита на собствените му права, така
и равнопоставеност между него и ответната страна. Видно
от материалите по делото, всички изготвени документи са предоставени на ищеца,
като съдът се е произнесъл по всяка жалба, молба или искане отправено към него.
Поради това правилна е преценката
на първоинстанционния съд, че искането за предоставяне на
правна помощ е неоснователно, поради което постановеното в тази насока
определение следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното,
Административен съд Бургас, деветнадесети състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Протоколно определение
№ 991/22.06.2022г., постановено по административно дело № 940/2022 г.
на Административен съд Бургас.
ОСТАВЯ В СИЛА Определение
№ 1142/11.07.2022г., постановено по административно дело № 940/2022 г.
на Административен съд Бургас.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Съгласно
чл.24, ал.1 от Закона за правната помощ ЗПП) - правна помощ не се предоставя,
когато това е неоправдано, от гледна точка на ползата, която тя би донесла на
лицето кандидатстващо за такава.
В случая
касаторът обжалва определение, с което делото е присъединено към друго
производство със същия предмет и страни.
Отделно от
това касаторът е изготвил и депозирал в законоустановеният срок своята частна
жалба срещу оспорваният съдебен акт. В този смисъл предоставянето на правна
помощ за изготвяне на документи и процесуално представителство относно вече
подадена частна жалба не би било оправдано от гледна точка на ползата на лицето
кандидатстващо за правна помощ.
На следващо
място следва да се отбележи, че частната жалба се разглежда в закрито заседание
което се провежда без участие на страните.
Всичко
изложено обуславя извода, че заявлението за предоставяне на правна помощ следва
да бъде оставено без уважение.