Решение по дело №1210/2017 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.   София,

22.06.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Г.О. ІІ Б състав

в публично

заседание на

Дванадесети юни

две

хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

РАЛИЦА ДИМИТРОВА

МАРИЯ ДОЛАПЧИЕВА

при секретаря

Д.Шулева

и в присъствието на

Прокурора

като разгледа докладваното от

съдия Димитрова

гр. дело N

1210

по описа за

2017г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на  „И.Ш.“ ЕАД срещу решение от 10.08.2016г. на СРС,  77 състав, постановено по гр.д. № 63246/15г., с което   срещу него е  уважен иск по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД.

Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционното решение  е  неправилно.  Сочи, че има вземане срещу  С.Н.от 351 886, 46 евро по силата на договор за цесия от 21.03.2011г. Фактът , че решението по гр.д. № 5455/12г. на СРС, 32 състав е отменено от ВКС и че производството по гр.д. № 19342/14г. на СРС е прекратено, не означа, че вземането му срещу Ст. Н.е погасено.  В нарушение на процесуалните правила съдът е допуснал гласни доказателства. Дори те да са допустими,  от тях не се установява, че плащанията са направени  по гр.д. № 5455/12г. на СРС, а не по гр.д. № 12830/13 на СГС. Жалбоподателят счита, че  на 29.10.2013г. и 30.10.2013г. е платено  по второто дело.  Неправилно е прието, че възражението за прихващане  е направено след срока  за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК. Позовава се на чл.371 от ГПК. Счита, че последващата цесия от 18.04.2013г.  има действие спрямо трети лица и длъжника от деня, когато тя е съобщена на длъжника от предишния кредитор. Сочи, че ако Н.е бил уведомен за втората цесия, то би платил на „ Д.Б.Е.Д.К.“ ЕООД на 29.10.2013г. и 30.10.2013г.

Затова моли въззивния съд да отмени  атакуваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли  предявения иск.

Ответникът С.Н.в депозиран писмен отговор и   в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва  жалбата.

Ответникът „Х.М.****-Х.“ АД чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и  правна  страна:

Районният съд е сезиран с иск по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД.  В исковата молба  ищците С.Н.и  „Х.М.****-Х.“ АД  твърдят, че  с решение по гр.д. № 5455/12г. на СРС, 32 състав е осъден ищецът Ст. Н.да заплати на ответното дружество  5 000 евро главница и 1 671, 20 лв. разноски. Искът е предявен като частичен и се основава на договор за цесия между „ Т.Б.Д“ АД и ответника „ И.Ш.“ ЕАД от 21.03.2011г. С него е прехвърлено вземане на банката срещу  кредитополучателя „Ваканционно селище В.“ АД по договор за кредит от 2007г.   Вземането е с размер от 351 886, 46 евро. Решението на СРС по горното дело е влязло в сила, но е отменено по реда на чл.303 от ВКС. След отмяната е образувано гр.д. № 19342/14г. на СРС, 34 състав, което е прекратено поради оттегляне на исковете от страна на „И.Ш.“ ЕАД. Преди постановяване на отменителното решение на ВКС  с две платежни нареждания от 29.10.2013. и 30.10.2013г. „Х.М.****-Х.“ АД е платило на ответника  9 779, 15 лв., представляваща левовата равностойност на 5000евро и 1671, 20 лв. разноски или общо сумата от 11 450,35 лв. Ответното дружество е признало получаването й. Ищците сочат, че въз основа на издадения изпълнителен лист по гр.д. № 5455/12г. е образувано изпълнително дело.  Срещу ищеца Ст.Н.„И.Ш.“ ЕАД е предявило иск пред СГС и е образувано гр.д. № 12830/13г. за остатъка от  346 886, 46 евро. По делото е постановено решение, с което претенцията е отхвърлена поради липса на активна материалноправна легитимация. Ищците твърдят, че ответникът не притежава правото на парично вземане  за сумата от 11 450,35лв., тъй като основанието, на което тя му е платена  е отпаднало.   Затова ищецът „Х.М.****-Х.“ АД моли съда да го осъди  да му заплати  11 540, 35 лв. При условията на евентуалност искът е предявен  и от С.Н..   Претендират разноски.

В депозиран писмен отговор ответникът оспорва предявения иск.   Не оспорва , че на 21.03.2011г.  той е сключил договор за цесия  с „Т.Б.Д“ АД, с който е придобил вземане от 351 886, 46 евро. То произтича от договор за кредит от 2007г. между  Банката и  „Ваканционно селище В.“ АД.  С Анекс № 3/2009г. към договора за кредит  „Б.В.Т.“ ООД и С.Н.встъпват като съдлъжници. За тази цесия длъжниците са уведомени. Посочва, че с решение по гр.д. № 5455/12г. на СРС  е предявен частичен иск за сумата от 5 000 евро, за която е осъден Ст.Н.да му я плати. На 26.09.2013г. „И.Ш.“ ЕАД е депозирало  пред СГС иск за остатъка от вземането над 5000 евро до 351 886, 46 евро. Не оспорва, че на 29.10.2013г. и 30.10.2013г.  „Х.М.****-Х.“ АД му е превело  исковата сума. Не спори, че решението по гр.д. № 5455812г. на СРС е отменено от ВКС както и че образуваното след това дело пред СРС е прекратено. Сочи, че има вземане срещу ищеца Ст. Н., произтичащо от договор за цесия от 21.03.2011г. Счита, че исковата сума е платена по гр.д. № 12830/13г. на СГС, а не по гр.д. № 5455/12г. на СРС. Затова извършените плащания, които той е приел, не са без основание.

Не се спори, че   с договор за цесия от 21.03.2011г. „Т.Б.Д“ АД е прехвърлило на „И.Ш.“ ЕАД свое вземане  срещу  „Ваканционно селище В.“ АД, „Б.В.Т.“ ООД и С.Н.в размер на 351 886, 46 евро.

Безспорно е, че то произтича от договор за кредит № 589/30.10.2007г., сключен между „Т.Б.Д“ АД и „ Ваканционно селище В.“. АД. С анекс № 3/15.07.2009г. към горния договор като съдлъжници встъпват  „Б.В.Т.“ и С.Н..

Видно от приетите по делото три писма от 22.03.2011г. е, че длъжниците са били уведомени за договора за цесия.

С решение по гр.д. № 5455/12г. Ст.Н.е бил осъден да заплати на ответника 5000 евро главница като част от цялото вземане от 340 214 евро и 1 671, 20 лв. разноски по делото. Решението е влязло в сила и е издаден изпълнителен лист в полза на  „И.Ш.“ ЕАД.

Това решение е отменено от ВКС по реда на чл.303 от ГПК по гр.д. № 283/14г.

Безспорно е, че с две платежни нареждания от 29.10.2013г. и 30.10.2013г.  „Х.М.****-Х.“ АД е превело на ответника сумата от 9779, 15лв. и 1671, 20лв.

Безспорно е, че след отмяната по реда на чл.303 от ГПК е образувано гр.д. № 19342/14г. на СРС, 34 състав, което е прекратено поради оттегляне на исковете  от „И.Ш.“ ЕАД.

В хода на процеса са събрани гласни доказателства.

Свидетелят Николова познава Ст.Н.. Тя е превела на ответника сумите по двете платежния нареждания. Те са й предявени като е заявила, че тя ги е попълнила.  Ст. Н.й се е обадил по телефона й е казал да преведе на „И. Ш.“ АД 5000 евро. Превела е парите от името на „Х.М.****-Х.“ АД. Казал й е, че е по дело, но не й е казал номера му. Преди това тя е разговаряла със счетоводителя на ответника и е написала този номер. Преценила е, че това е делото. След това е имала конфликт със Ст. Н., тъй като е сбъркала номера на основанието  на платежното нареждане.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излага.

Районният съд е уважил иска.

Пред настоящата инстанция  нови  доказателства  не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на разглеждане е   иск по чл.55, ал.1, пр.3  от ЗЗД.

Въззивният съд разполага с правомощие служебно да провери   валидността на първоинстанционното решение,  допустимостта му в обжалваната част,  а по правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК.

Атакуваното решение  е валидно и допустимо.

С оглед на посоченото в исковата молба съдът приема, че   ищецът  претендира връщане на  сумите  на отпаднало основание, тъй като  договорът е отменено съдебното решение, по което  те са присъдени.

 Институтът на  неоснователно обогатяване  поради отпаднало основание предполага  наличието на такова към момента на получаването на имуществената облага.  Като правно основание за разместване на блага  най- често  служи  облигационно правоотношение. Т.е.  валиден договор, който  има ясно определени условия.  В тежест на ищеца е да установи, че е дал нещо на другата страна и че първоначално съществувалото основание е отпаднало с обратна сила/ ПП № 1/28.05.1979г. на ВС/. Това са елементите от фактическия състав на този състав на неоснователно обогатяване.    Този фактически състав е налице и когато е извършено изпълнение по влязло в сила решение, което впоследствие е отменено. От доказателствата по делото се установява, че с платежните нареждания от 29.10.2013г. и 30.10.2013г.  са извършени плащания във връзка с присъдените суми с решението по гр.д. № 5455/12г. на СРС.  Левовата равностойност на 5000 евро е 9779, 15 лв., която сума е вписана в платежния документ от 29.10.2013г. В този от 30.10.2013г.   са посочени разноските, присъдени с решението на СРС.  Допуснатият свидетел е установил, че не е знаел номера на делото,  което е основание за превода, но  уточнява, че Ст.Н.й е наредил да се преведе на „И.Ш.“ ЕАД  5000 евро. Свидетелските показания са допустими, тъй като обстоятелствата, за които са депозирани не попадат в хипотезата на чл.164, ал.1, т.6 от ГПК. Основанието, на което са извършени двете плащания е отпаднало с обратна сила, поради което полученото от жалбоподателя е без основание.

Възражението за прихващане като такова, което има правопогасяващ характер, следва да бъде направено с отговора на исковата молба. След това  то е преклудирано и не следва да бъде разгледано от съда. В случая не е налице търговски спор по смисъла на чл.365 от ГПК. Поради това не намира приложение чл.371 от ГПК по отношение на възражението за прихващане.

Неоснователен е доводът, развит в жалбата,  че  жалбоподателя е кредитор на вземането   от 351 886, 46 евро, тъй като цесията от 18.04.2013г.  не е съобщена на Ст. Н..  Съгласно чл.99, ал.2 от ЗЗД  прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор   с всички обезпечения, привилегии и други принадлежности, включително изтекли лихви, ако не е уговорено друго.  Прехвърлянето на  вземането между кредиторите не е поставено в зависимост от съобщаването му на длъжника.  Последното има значение  доколкото се  защитават правата на длъжника  с оглед бъдещо изпълнение на задължението.  От съобщаване на  цесията  тя има действие спрямо длъжника и третите лица, но то не поставя в зависимост  цедента и цесионера относно прехвърлянето на вземането между тях. То се извършва веднага с подписване на цесионния договор./Р № 40/13.05.2010г. по т.д. № 566/09г.,  I т.о. на ВКС/. Поради това  жалбоподателя  не притежава в патримониума си вземането от 351 886, 46 евро., което е цедирал на 18.04.2013г. Плащанията от 29.10.2013г. и 30.10.2013г., тъй като  цесията не е съобщена на Ст.Н.в  качеството му на длъжник, са валидни и са извършени на кредитор. С оглед на изложеното  жалбоподателят не може да прави възражение за прихващане.

Горните мотиви  налагат извода за основателност на иска по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД.

Решението на районния съд трябва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора разноски на жалбоподателя не се дължат. На ответникът „Х.М.****-Х.“ АД и на Ст.Н.се дължат такива пред въззивния съд в размер на по 900 лв.

Воден от горното, съдът

 

РЕШИ :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 10.08.2016г. на СРС,  77 състав, постановено по гр.д. № 63246/15г.  .

ОСЪЖДА   „И.Ш.“ ЕАД, ***    да заплати на С. Р. Н., ЕГН ********** и „Х.М.****-Х.“ АД, ЕИК ********* и двамата със съдебен адрес:*** чрез адв. П.М. по   900 лв./ деветстотин лева/ разноски по делото пред СГС.

          Решението  подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до страните.

 

 

 

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: