Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                   гр. София

 

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение,ХІІ-ти въззивен състав, в открито заседание на петнадесети февруари, две хиляди и  осемнадесета, в състав:

                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА ЦАНОВА

                                                                        

         ЧЛЕНОВЕ:АНИ ЗАХАРИЕВА

 

   АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ

 

 

 

при участието на секретаря Мария Абаджиева и в присъствието на прокурор Стоян Лазаров , като се запозна с докладваното от съдия Цанова в.н.о.х.д. № 148 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С решение от 24.10.2017 год. по НОХД № 11464/17 год. на СРС,НО,108 състав,подс.В.С.М. е признат за виновен в това,че на 29.03.2016 год.,около 13.30 ч.,в гр.София,на ул.” *******”,до оградата на ***ОУ „З.С.”,извършил непристойни действия,грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото-М. седял в л.а. „Шевролет Начети” с рег.№ ******,с отворен прозорец,бил със събути панталони,държал в едната си ръка половия си член и мастурбирал,като в същото време наблюдавал намиращите се в двора на учебното заведение ученици и подсвирквал на А.П.,В.И.и И.Ц.,поради което и на основание чл.78а,ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.325,ал.1 от НК и му е наложил административно наказание глоба в размер на 2500 лв.

Срещу решението е постъпила жалба и допълнително изложение към нея от защитникът на подсъдимия с доводи,че е неправилна ,тъй като е в противоречие със събраните по делото доказателства и закона.Твърди,че от събраните доказателства не се установява,че деянието е извършено от подсъдимия,напротив,има такива,че престъплението е извършено от неустановено по делото лице,в която връзка сочи,че друг автомобил,но също черен на цвят и също от американска марка е бил на мястото на престъплението,който е установен по неговия контролен номер от тримата свидетели-очевидци.Независимо от това не са положени никакви усилия за изясняване съпричастността на лицето,управлявало този автомобил,към престъплението.

 В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата.Излага,че по делото е безспорно установено,че автомобилът е бил черен и със затъмнени стъкла,а при огледа на този,управляван от неговия подзащитен,е установено,че той не е със затъмнени стъкла,като и самият регистрационен номер не е установен докрай.Съзира и разминаване в часа на извършване на деянието,тъй като свидетелите са посочили 14.30 ч.,докато записът от камерата е в 13.30 ч.Акцентира и върху психическата незрялост на свидетелите.Пледира за оправдаване на подсъдимия.

Представителят на СГП счита жалбата за неоснователна.Сочи,че е налице разпознаване на подсъдимия от св.Ц.,която въпреки младата си възраст,е годна да дава свидетелски показания.Намира за установено също така,че черен автомобил „Шевролет Лачети” на ДАР е бил управляван през този ден от подсъдимия,а разминаването в номерата е вследствие на бързината,с която е заминал,но цифрите са верни,като липсват само последните букви от номера.Пледира решението да бъде потвърдено.

 Подсъдимият отрича да е извършил това престъпление и моли да бъде оправдан.

Съдът, като обсъди доводите в жалбата, както и изложените в съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло правилността на атакуваното решение намира следното:

От събраните в хода на наказателното производство доказателства съдът е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият управлявал служебен л.а. „Шевролет Лачети” с рег.№ ******,регистриран на ДА”Разузнаване”На 29.03.2016 год. около 13.30 ч. той спрял автомобила в гр.София,на ул.”*******”,до оградата на ***ОУ”З.С.”.Преместил се от шофьорското място на предна дясна седалка,отворил прозореца,събул панталона си и започнал да мастурбира с едната си ръка.В същото време наблюдавал намиращите се в двора ученици-св.А.П.,В.И.и И.Ц. и подсвирквал към тях.Св.Ц. чула подсвиркването, приближила се към оградата и видяла мастурбиращия подсъдим.Той протегнал ръка през отворения прозорец и я хванал за суичъра и го разкопчал.Ц. извикала и към нея се приближили св.И.и П..Подсъдимият я пуснал и потеглил с колата.

Съдът е приел горната фактическа обстановка от показанията на св.П.,Ц.,И.,Н.,Д.,К.и М.,писмените доказателства-сигнал,протокол за доброволно предаване,три СППЕ,протоколи за разпознаване на лице,справка от ДА”Разузнаване”,справка за съдимост.

Приел е за безспорно,че на инкриминираните дата и място,около 13.30 ч. мъж,в паркиран черен автомобил,мастурбирал,подсвиркал към св.П.,Ц. и И.и хванал за суичъра св.Ц.,в която насока е приел доказателствата за еднопосочни.

Основният спорен въпрос пред първостепенния съд е относно авторството на деянието.

В основата на изводите си по фактите в тази връзка съдът е поставил показанията на св.П.,Ц. и И.-очевидци на деянието и които,макар и малолетни,са психически здрави и годни да дават свидетелски показания.Изтъкнал е установеното от СППЕ,че и при трите свидетелки не са налице данни за склонност към хиперболизация и фантастна интерпретация.

Посочил е,че и трите са възприели лично и непосредствено личността на извършителя,като Ц. се е приближила до автомобила и е имала възможност да възприеме дееца от най-голяма близост,като е дала подробно описание на чертите на лицето му.Почти идентично описание е дала и св.И.,според която автомобила с лицето е бил спрял непосредствено до оградата и го описва на 40-42 години,къса коса,слабо телосложение.Според И.косата му е била черно-сивкава,докато св.П. е посочила,че извършителят е бил около 40 годишен,с черна коса,пригладена с гел,т.е. относно възрастта са налице сходни твърдения,а различията са само относно цвета на косата.Съдът е кредитирал показанията на И.и Ц. в най-голяма степен,доколкото те кореспондират помежду си относно външните белези на извършителя,като се е доверил и на споделеното от П. относно възрастта на мъжа,които черти отговарят на тези на подсъдимия,видно от приложените към протоколите за разпознаване фотоалбуми.От същите тези фотоалбуми съдът е възприел,че косата на подсъдимия е къса и на цвят сив,сивкаво-черен,поради което категорично е приел,че външния вид на дееца е описаният от св.И.и Ц. и той съвпада с този на подсъдимия.

Подкрепил се е на следващо място с протоколите за разпознаване на лице,извършено от св.Ц. и И..Първата от тях е разпознала категорично подсъдимия като извършителя и показанията й са в синхрон с тези на поемните лица К.и М..

Св.И.не е разпознала подсъдимия,като е посочила друго лице,което обаче не е разколебало първостепенния съд,който е взел предвид отразеното в протокола,че свидетелката не е сигурна,а и освен това действията по разпознаване са били извършени година по-късно,което обяснява липсата на добър спомен.

На следващо мястото съдът е приел за установено от справка от ДА”Разузнаване”,че към инкриминираната дата подсъдимия е управлявал служебен автомобил „Шевролет Начети” с рег.№ ******,черен на цвят,за времето от 12.38 ч. до 13.56 ч.,за какъвто цвят автомобил свидетелства П.,Ц.,И.,Н.,Д..

Във връзка с възраженията на защитата,че посоченият от свидетелите автомобил е с номер *****,на който отговарял автомобил „Крайслер” с рег.№ ***** РК,съдът е посочил,че действително част от заявения от свидетелите регистрационен номер не съвпада с този на автомобила,управляван от подсъдимия.В тази насока е взел предвид показанията на Д. и Н.,според които и трите малолетни свидетели са им казали част от номера,която са видели и тя е *****.В тази насока съдът е отчел,че състоянието,в което са се намирали трите свидетелки е било от естество да доведе до това да са запомнили цифрите в номера,но в разбъркан ред,като е от значение,че всички тези цифри присъстват в номера на служебния автомобил,управляван от подсъдимия.Изтъкнал е и показанията на св.Д.,която е видяла как автомобилът преминава покрай училището и според която е бил марка „Шевролет”,в която насока информация са дали и малолетните свидетели,които са възприели кръстчето на емблемата,което именно изобразява емблемата на марката „Шевролет”.Именно поради това съдът е приел,че объркването в реда на цифрите в регистрационния номер на автомобила категорично не е основание да се приеме,че не този,а друг автомобил е бил на мястото на престъплението.

С оглед на горното,предвид това,че автомобил с марка и цвят,посочени от очевидци,съдържащ в номера си началните две букви и цифрите,посочени от същите свидетели,се е управлявал същия ден от подсъдимия ,който именно е разпознат от един от свидетелите  и външността му отговаря на даденото от тях описание,а дало основание на първостепенния съд да приеме,че подсъдимият е автор на деянието,в което е обвинен.

Самостоятелният прочит на доказателствата по делото от въззивния съд налага извода,че за да изгради вътрешното си убеждение,първостепенният съд е анализирал прецизно събраните по делото доказателства,като е оценявал заявеното поотделно от свидетелите и относителната им корелация с факти,установени чрез останалата доказателствена съвкупност.В изпълнение на задължението си съдът е посочил кои факти приема за доказани и въз основа на какви доказателства и доказателствени средства е изградил вътрешното си убеждение.Установяването във възможен обем на тези релевантни факти и обстоятелства е последвано от точната им оценка в съответствие с принципите на формалната логика.Не е подценил или надценил едни доказателствени факти ,или група факти за сметка на други.С начина,по който доказателствения обем е анализиран и оценен ,въззивния съдебен състав се съгласява изцяло.

С оглед на това въззивния съд счита за неоснователни доводите във въззивната жалба ,че фактическите изводи на съда са неправилни.

По същество се излагат идентични доводи,на които първостепенния съд е отговорил достатъчно аргументирано, поради което и не е необходимо те да се приповтарят.Следва обаче отново да бъде изтъкнато,че авторството на деянието в конкретния случай се извлича от съвкупния анализ на заявеното от малолетните свидетели П.,Ц. и И.,които са дали описание на извършителя,а св.Ц. го е и разпознала категорично,от тези на св.Д.,която е възприела минаващата покрай училището кола,която според нея е била марка „Шевролет”,от показанията на същата,че по информация на децата /малолетните свидетели/ те са възприели „кръстчето на емблемата” / отнесено към емблемата на марката „Шевролет”/,от наличните данни,че на инкриминираната дата,във времевия диапазон от 12.38 ч. до 13.56 ч. л.а. „Шевролет Лачети” с ДК № ******,собственост на ДА”Разузнаване” е бил управляван именно от подсъдимия по делото,от приложените по досъдебното производство снимки от охранителни камери,на които в близост до училището е заснет именно този автомобил,които доказателства в своята взаимовръзка са напълно достатъчни да обосноват обвинителната теза досежно автора на престъплението.В този смисъл ,макар и малолетните свидетели да са посочили като рег. № на автомобила ***** ??,а не действителния номер *****,правилно е преценено от първостепенния съд,че вероятно разместването на цифрите се дължи на състоянието,в което са се намирали-и трите са били изплашени,а И.Ц. е била и разстроена и е плачела,но същото не е от естество да доведе да изводи в полза на защитата,на плоскостта на посочените по-горе доказателства,които в своята логическа взаимовръзка водят до извода,че се касае именно за автомобила „Шевролет”,управляван от подсъдимия. Вярно е,че в хода на разследването не са събирани доказателства относно л.а. „Крайслер” с рег. № ******,неговото местонахождението към инкриминирания момент и кой го е управлявал,която доказателствена непълнота обаче също не компрометира тезата на обвинението,защото горните доказателства несъмнено са в насока за лек автомобил ,марка „Шевролет”,какъвто е управлявал подсъдимия и с регистрационен номер,съдържащ в себе си цифрите,посочени от свидетелите,но в друга последователност.

Налице е единствено известно противоречие в сведенията,дадени от свидетелките  относно часа на извършване на деянието,доколкото св.П. твърди,че се е случило около 14.30 ч.,докато св. Ц. и И.сочат около 13.30 ч.Съдът споделя тезата на обвинението,че деянието е извършено около 13.30 ч.,така както са посочили св.Ц. и И.,тъй като е видно от показанията на св.Н. и Д.,че се е случило по време на обедната почивка на децата,в което време и те самите са се намирали в двора на училището,поради което и посочения от св.П. час вероятно е резултат на грешка,която не внася неяснота относно времето на извършване на престъплението.

С оглед на горното съдът споделя изцяло фактическите и  доказателствени изводи на първостепенния съд,от което следва и че изводите на съда по правото са правилни и законосъобразни,като от обективна и субективна страна подс.М. е осъществил състава на престъплението по чл.325,ал.1 от НК.

От обективна страна същият е извършил непристойни действия,грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото,като в светлата част на денонощието,на обществено място-в близост до училище,пред деца,на които нарочно е привлякъл вниманието,е мастурбирал в паркирания автомобил по начин да бъде забелязан,което действие противоречи на установените правила за поведение.

От субективна страна подс.М. е извършил престъплението при форма на вината пряк умисъл,тъй като същият е съзнавал общественоопасния му характер,предвиждал е настъпването на неговите общественоопасни последици и е искал това.  

По отношение на вида и размера на наказанието следва да бъдат споделени изводите на първостепенния съд,че е приложима разпоредбата на чл.78а,ал.1 от НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание,тъй като санкционната част на разпоредбата на чл.325,ал.1 от НК предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация,както и обществено порицание,подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност,от деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди,същият е пълнолетен.

С оглед на горното правилен се явява извода на решаващия съд за приложението на чл.78а,ал.1 от НК ,като по отношение на размера на глобата -2500 лв. ,то той е съответен на степента на обществена опасност на деянието и на дееца,поради което и не са налице основания за ревизия на постановения съдебен акт и в тази насока.

С оглед на горното атакуваното решение като правилно и законосъобразно,без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон ,следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 24.10.2017 год. по НОХД № 11464/17 год. на СРС,НО,108 състав.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:  1.                    2.