МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА, ПОСТАНОВЕНА НА 30.05.2014г. ПО
НОХД № 335/ 2014 ГОДИНА ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ:
Варненската окръжна прокуратура е възвела обвинение срещу А.Н.А., ЕГН: **********, за това, че на 28.08.2013г. в гр.Варна, дал подкуп-банкнота с номинал
от 20 лева, серия и номер АФ 3155190, на полицейски орган - М.Х.М.- главен полицай „Командир на отделение” в СПООР/СИГМА-сектор „Специализирани полицейски сили”,
при отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР Варна и Й.Г.Й.- старши полицай в
СПОРР/СИГМА-сектор „Специализирани полицейски сили”, при отдел „Охранителна
полиция” при ОД на МВР Варна, за да не извършат действия по служба- да не
съставят Акт за установяване на административно нарушение № 6115/28.08.2013 г.
за констатирани нарушения на чл.150 и чл.100, ал.1 т.2 от ЗДвП – престъпление по чл.304а от НК.
Делото е разгледано и решено при условията на чл.269, ал.3, т.4, б.”в” от НПК
Прокурорът поддържа така възведеното обвинение срещу подсъдимия А.. Сочи, че
делото е изяснено от фактическа и правна страна и обвинението доказано по безспорен начин. Предлага да бъде
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години с петгодишен
изпитателен срок и кумулативно предвидено наказание „глоба” в размер на 2000
лева.
Служебно назначеният защитник излага
становище, че деянието е доказано от обективна и субективна страна, като
пледира наказанията, които следват да
бъдат наложени, да са в по-нисък размер в сравнение с предложените от
прокурора.
Съдът, след като взе предвид
събраните по делото доказателства намери за установено следното:
На 28.08.2013г. полицейските служители Й.Й. и М.М. от Сектор „
Специализирани полицейски сили” към „Охранителна полиция” при ОД на МВР гр.
Варна били на работа дневна смяна към Трето РУП - Варна, съобразно утвърден
график. Св. Й. управлявал служебен мотоциклет БМВ с рег.№ В 3632К, а св.М.- мотоциклет БМВ с рег.№ В 5575К. Двамата били с униформено облекло,а управляваните от тях МПС-със
съответната маркировка.
Около 15.00ч. същия ден двамата
свидетели се намирали на ул.”Кап.Райчо” в гр.Варна до
бл.87. Към тях се насочил л.а БМВ с рег.№ В 8639 НС, управляван от подс.А.А., който след като видял полицейските служители
внезапно отбил автомобила и спрял на близкия паркинг. Необичайната и внезапна
маневра направила впечатление на свидетелите и те предприели действия по
проверка на подс. А. в рамките на служебните си
задължения.
Със Заповед № 130 / 23.01.2013г. св.Й. и св. М. им е било вменено да извършват проверки досежно спазване разпоредбите на ЗДвП,
респективно да съставят актове и фишове за установяване на административни
нарушения в случаите на констатация на такива.
При извършване на проверката на подс.А., полицейските служители му поискали документите и
тези на автомобила. Подсъдимият представил личната си карта, полицата за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, талона на автомобила за
„Годишен технически преглед”, но не представил свидетелство за управление на
МПС / СУМПС/ и талон за регистрация на автомобила – част II-ра. За непредставените документи
обяснил, че ги е забравил в дома си. Полицейските служители направили справка
чрез ОДЧ при Трето РУП-Варна, при която било установено, че на подс.А. никога не му е било издавано СУМПС.
При така установеното нарушение
свидетелите Й. и М. поканили подсъдимия да ги придружи до мотоциклетите им,
които били паркирани на разстояние около двадесет метра, за да му бъде съставен
АУАН. Докато тримата вървели към тях, подс.А. на
няколко пъти предлагал на свидетелите да не му съставят акт, а той от своя
страна щял ”да ги почерпи”. Двамата свидетели категорично отказали и го
предупредили, че предлагането на подкуп е престъпление. Въпреки това подсъдимият
продължил да ги уговаря да приемат от него парична сума,за
да не изпълнят задълженията си,въпреки,че
полицейските служители многократно отказвали да приемат подкуп и го
предупреждавали за сериозните последствия от подобни негови действия.
Тримата се приближили до
мотоциклетите и св.М. отворил коша на управлявания от
него мотоциклет „БМВ” с рег.№ В 5575К, където съхранявал всички документи,за да
състави акт на подс. А.. Последният в този момент
оставил в коша на мотора банкнота от 20 лева със сериен номер № АФ 3155190. Св.М. казал на подсъдимия да си прибере парите, но той отговорил,
че им ги дава „от сърце, за да се почерпят”/ разпит на св.М.
в с.з/. Свидетелите уведомили ОДЧ и съставили АУАН.№ 6115 / 28.08.2013г. за
извършените нарушения по чл.150 и чл.100, ал.1, т.2 от .
На място пристигнал дежурен разследващ полицай от Трето РУП – Варна, който
извършил оглед на местопроизшествие, в резултат на който била иззета банкнотата
предмет на подкупа.
На 28.08.2013г. в 20.50ч подс.А. бил привлечен като обвиняем, в присъствието на
служебно назначен защитник и му била наложена МНО „Подписка”. На същата дата и
час постановлението за привличане на обвиняем и вземане на МНО било предявено
на подсъдимия и неговия защитник.
Впоследствие и с телеграма № 3088
/ 24.01.2014г. на ГДКП – МВР подсъдимия бил обявен на ОДИ, след като не бил
намерен на известните му адреси в страната и било установено,че
не се задържа в арест и не се намира в място за лишаване от свобода.
На 21.03.2014 год. прокурор от
ВОП повдигнал обвинение на А. и внесъл обвинителен акт във ВОС.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от
събраните по делото писмени и гласни доказателства :
- протокол за оглед
на местопроизшествие , фотоалбум, справка и бюлетини за съдимост, длъжностни характеристики, копие
на заповед., докладни записки, копие на АУАН, справка КАТ, справки от ГДИН, НСлС и КИАД- МВР
и телеграма за ОДИ и др.
-показания на свидетелите М.М. и Й.Й..
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като логични,
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.Служителите на полицията нямат предходни или
последващи влошени взаимоотношения с подсъдимия и мотив да му навредят с
депозирането на неистински твърдения.
При така установеното от фактическа страна,
съдът прие за доказано по безспорен начин,
че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на деяние,
съставомерно по чл.304А от НК, поради което го призна
за виновен по възведеното обвинение.
От обективна страна, подс.А.. е дал подкуп– парична сума – една
банкнота с номинал 20 лв. с № БД 8484533, за да не
бъде санкциониран с АУАН № 6115 / 28.08.2013г за извършените от
него нарушения на правилата
за движение по чл.150 и чл.100,
ал.1, т.2 от ЗДвП. Деянието е довършено, тъй като
подсъдимия е извършил действие на фактическо разпореждане с предмета на подкупа
като е оставил банкнотата във фактическата власт на полицейските служители ,
независимо от това, че те не са приели облагата.
Подкупът е даден на
свидетелите Й. и М.,***,които изпълнявали служебните си задължения
От субективна страна, деянието е извършено при пряк
умисъл. При даването на паричната сума, подсъдимият е осъзнавал обществено опасния характер на деянието си,
предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване.
Наличието на пряк умисъл се установява от неговите действия. Давайки парична сума на свидетелите е целял последните, в качеството на
полицейски органи, да не изпълнят задълженията си по служба и да не му съставят
акт за установените нарушения.
При определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвид следното:
Конкретното деяние е със сравнително висока степен на обществена опасност,
тъй като засяга обществените отношения регулиращи дейността на държавните
органи и този вид престъпления са проблемни за обществото, което е с
изключително критично отношение към тях.
От друга страна обществената опасност на дееца е ниска. Подсъдимият е бил осъждан за
престъпление по транспорта, за което е настъпила реабилитация по право.
Отегчаващи вината обстоятелства
не се установиха. Предвид ниската стойност на предмета на подкупа и факта, че
подсъдимият е неосъждан, съдът, на осн.чл.54 от НК, определи
кумулативно предвидените наказания към минимума при превес на смекчаващи вината
обстоятелства. Наложи санкция „лишаване от свобода” за срок от една година, чието
изпълнение на осн.чл.66 от НК отложи с три години изпитателен срок и „глоба” в
размер на 1000 лева.
С така определените наказания,
съда счита, че ще се постигнат целите на генералната превенция и ще са
достатъчни за поправянето и превъзпитаването на подсъдимия, съгласно
разпоредбата на чл.36 от НК..
На основание
чл.307а НК, съдът постанови отнемане в полза на Държавата
на иззетата като веществено
доказателство по делото банкнота с номинал 20 лв., със сериен
номер № АФ 3155190.
Предвид гореизложеното съдът
постанови присъдата.
СЪДИЯ
ВЪВ ВОС:
6