РЕШЕНИЕ
№ 986
гр. Плевен , 15.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20214430101966 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова
молба от ***, със седалище и адрес на управление *** против Н. СТ. Н. с
ЕГН **********, с адрес *** и ЦВ. ХР. Н. с ЕГН **********, адрес ***, с
която са предявени обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за
следните суми: сумата от 1945,44 лв. – главница за ползвана и незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2020 г., от които 972,72
лв. за Н.С. *** и 972,72 лв. за ЦВ. ХР. Н., лихва върху главницата в размер на
218,13 лв. за периода от 02.02.2018 г. до 28.09.2020 г., от които 109,06 лв. за
Н.С. *** и 109,07 лв. за ЦВ. ХР. Н., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 08.10.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата.
1
Твърди се, че ответниците като съсобственици на топлоснабден имот:
апартамент, находящ се в *** са клиенти на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за периода от
01.12.2017 г. до 30.04.2020 г. имат незаплатено задължение към ищцовото
дружество за процесния топлоснабден имот – апартамент с абонатен номер
1015282, като непогасената сума възлиза на 1 945,44 лв. Навеждат се доводи,
че съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите Общи условия
дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради неплащане на датите
на падеж, ответниците дължали и лихва за забава, изчислявана в размер на
218,13лв. за периода от 02.02.2018г. до 28.09.2020г. Излага се, че сумите били
претендирани по реда на чл.410 от ГПК и при мотивиране на правен интерес
се предявява иск за установяване на съществуването на тези вземания.
Ответниците *** *** и Ц.Н. са депозирали писмен отговор в срока по
чл.131 от ГПК, чрез назначения особен представител адв.Кр.К., с който не
заявяват оспорване на конкретни заявени с исковата молба факти.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
следното :
Исковете са предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК, поради което са
допустими.
Установява се от представения препис на нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот *** на нотариус с рег.№017 на НК, че с
обективиран в същия договор за покупко-продажба ответниците ЦВ. ХР. Н. и
Н.С. *** са придобили собствеността върху процесния имот, представляващ
***, при равни права.
Не се спори и е видно от приложените преписи на Договор от
10.06.2013г., сключен с *** и Споразумителен протокол ***, сключен между
***, че процесния имот се намира в сграда етажна собственост, до която е
доставя топлинна енергия от ищцовото дружество.
2
Установява се от приложените преписи на фактури, издадени от *** за
периода от 01.12.2017г. до 30.04.2020г., справка за дължими суми по пера и
препис-извлечение от счетоводна сметка, водена при ищеца, че за процесния
имот е открита партида с идент.№**********, водена на името на
ответниците. Установява се също така, че за процесния период от
01.12.2017г. до 30.04.2020г. са начислени суми за отопление с ИРУ в общ
размер на 1 232,11лв.; за отопление без ИРУ в размер на 113,48; за
топлоенергия, отдадена от сградна инсталация в размер на 583,43лв. и за
услуга дялово разпределение в размер на 23,04лв. или общо суми в размер на
1 945,44лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
Съгласно разпоредбата на чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към
абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. При тази законодателна уредба,
правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното
предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при
публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им
приемане от потребителя (в този смисъл Решение №35 от 21.02.2014г. на ВКС
по гр.д. № 3184/2013 г., ІІІ г.о.). Писмена форма се предвижда само за
допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната,
различни от тези в общите условия.
С оглед горното и предвид установения от обсъдените писмени
доказателства факт, че през процесния период от време ответниците Н.Н. и
Ц.Н. са били собственици на процесния имот, намиращ се в топлоснабдена
сграда и за който има открита партида при ищцовото дружество с аб.№
**********, съдът приема, че те имат качеството на клиенти на топлинна
енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ.
Поради горното, ответниците дължат на ищеца заплащане на цената на
доставената топлинна енергия до процесния имот за периода от 01.12.2017г.
до 30.04.2020г.
Установи се от обсъдените писмени доказателства, че стойността й
3
възлиза на 1 945,44лв. Всеки от ответниците дължи част от тази стойност,
съответна на правата му в съсобствеността, в какъвто смисъл е разпоредбата
на чл.30, ал.3 от ЗС. Установи се от обсъдените доказателства, че
ответниците Н.Н. и Ц.Н. са придобили съсобствеността върху процесния
имот при равни права – по ½ ид.ч. В такова съотношение се разпределят
между тях и задълженията за имота или по 972,72лв. от дължимата главница.
Предвид на това, че главницата за доставена топлинна енергия през
процесния период не е била заплатена в определения с разпоредбата на чл.31,
ал.1 от ОУ - 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася,
потребителите дължат и обезщетение за забава в размер на законната лихва
по правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Установи се от обсъдените писмени
доказателства, че тази лихва се изчислява в размер на 218,13лв. за периода от
02.02.2018г. до 28.09.2020г. Съответно на дължимата част от главницата,
всеки от ответниците дължи мораторна лихва в размер на 109,06лв. първия и
109,07 втория.
Предвид изложеното съдът счита, че предявените искови претенции са
изцяло основателни и доказани и като такива следва да бъдат уважени.
По въпроса за разноските. С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в
заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В
заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в
размер на 43,80лв., а разноските за юрисконсултско възнаграждение се
определят от съда на 50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8
от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от
Наредбата за заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на
93,80лв. Ищецът е направил в исковото производство разноски за държавна
такса в размер на 43,27лв., за възнаграждение на особен представител в
размер на 381лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. или
общо 524,27лв. По правилото на чл.78, ал.1 от ГПК тези разноски са изцяло
дължими от ответниците.
Воден от горното, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Н.С. Н. с ЕГН
**********, с адрес *** и ЦВ. ХР. Н. с ЕГН ********** , адрес ***,
ДЪЛЖАТ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сумата
от 1945,44 лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за
периода 01.12.2017 г. до 30.04.2020 г. , от които 972,72 лв. за Н.С. *** и
972,72 лв. за ЦВ. ХР. Н., лихва върху главницата в размер на 218,13 лв. за
периода от 02.02.2018 г. до 28.09.2020 г. , от които 109,06 лв. за Н.С. Н. и
109,07 лв. за ЦВ. ХР. Н., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението - 08.10.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед *** за изпълнение на
парично задължение от 09.10.2020г. по ч.гр.д.*** по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Н.С. Н. с ЕГН
**********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление *** сумата от 46,90лв., представляваща деловодни
разноски в заповедното производство и сумата от 262,14лв., представляваща
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ЦВ. ХР. Н. с ЕГН
**********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление *** сумата от 46,90лв., представляваща деловодни
разноски в заповедното производство и сумата от 262,13лв., представляваща
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5