Р е ш е н и е
№ 818/21.11.2019г.
гр. Пазарджик
в името на народа
Административен съд – Пазарджик, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
втори октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСКО НАНЕВ
при секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа
докладваното от съдия Нанев административно дело № 953, по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118 от КСО.
Делото е образувано по жалба на Ц.Б.Ц. *** против Решение № 1012-12-132#1/29.07.2019 г. на директора на
ТП на НОИ гр. Пазарджик.
С обжалваното решение е
потвърдено Разпореждане № 121-00-4034-7/13.06.2019 г. на ръководителя на
осигуряването за безработица, с което на Ц.Б.Ц. е спряно производството по
изплащане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО.
В жалбата се иска да се отмени или в условията на алтертанивност да се
обяви нищожност на обжалваното решение. Изложени са съображения за незаконосъобразност
на оспореното решение.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Б., който
поддържа жалбата. Претендира направените по делото деловодни разноски.
Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ
Пазарджик, не се явява и не се представлява. В писмени бележки процесуалният
представител – юрк. С., изразява становище за неоснователност на жалбата, като
иска от съда да потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, като едновременно с това прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от жалбоподателя.
Съдът, след като се запозна с жалбата, със становищата
на страните, с преписката и обжалвания административен акт, намира следното:
Ц.Ц. е подал на 29.11.2017 г. заявление за отпускане
на парично обезщетение за безработица, на основание чл. 54а от КСО, като към
него е приложена Заповед № 2-1/24.11.2017 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение с осигурителя „Ц.“ ЕООД. Трудовото правоотношение е прекратено
на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ – намаляване обема на работа. Във
връзка с преценка на правото на парично обезщетение от Ц.Ц. е изискано да
представи трудов договор, сключен на 01.03.2015 г. с „Ц.“***. При извършена
справка в информационната система на НОИ е установено, че за лицето са подавани
данни за осигуряване за упражняваната трудова дейност по реда на чл. 4, ал. 1,
т. 1 от КСО (вид осигурен 01 – работник и служител). На 28.12.2017 г. Ц. е представил
трудов договор от 01.03.2015 г., с който, на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, е назначен на длъжност „управител“. По справка в Търговския регистър е
установено, че Ц. е управител на търговското дружество от 14.08.2008 г. При
извършена проверка е констатирано следното. „Ц.“ ООД е създадено с дружествен
договор от 30.07.2008 г. и е вписано в ТР на 14.08.2008 г. Между дружеството и
оспорващия Ц. е сключен договор за управление и в ТР същият е вписан като
собственик и управител на дружеството. За периода месец август – месец февруари
2015 г. Ц. не се е осигурявал чрез „Ц.“ ООД. На 01.03.2015 г. е сключен трудов
договор между „Ц.“ ООД и Ц.Ц.. Видно от трудовия договор, Ц.Ц., в качеството му
на управител на дружеството, назначава себе си като работник на длъжност
„управител“, считано от 04.03.2015 г. Подадените данни по реда на чл. 5, ал. 4,
т. 1 от КСО за периода от 04.03.2015 г. до 26.11.2017 г. са с код за вид
осигурен 01 – работници и служители. На 03.10.2017 г. с учредителен акт на
едноличното дружество е съставен и приет нов учредителен акт на едноличното
дружество с ограничена отговорност, с което „Ц.“ ООД се преобразува на „Ц.“
ЕООД. Като едноличен собственик на капитала и управител на дружеството е вписан
Ц.Б.Ц.. На 20.11.2017 г. дружествените дялове на „Ц.“ ЕООД са продадени от Ц.Б.Ц.
на Алекс Цветанов Ц.. Съгласно вписаните на 24.11.2017 г. в ТР промени, Ц.Ц. не
е едноличен собственик и управител на дружеството. Като едноличен собственик и
управител на „Ц.“ ЕООД е вписан А. Ц. Ц., с когото е сключен договор за
управление. Със заповед от 24.11.2017 г. е прекратено, на основание чл. 328,
ал. 1, т. 3 от КТ, трудовото правоотношение между Ц.Ц. и „Ц.“ ЕООД, считано от
27.11.2017 г. Констатирано е от проверяващите, че Ц.Ц. е упражнявал дейност в „Ц.“
ООД и „Ц.“ ЕООД до 23.11.2017 г. като управител.
По постъпило възражение от 05.04.2018 г. с искане за
отмяна на разпореждане от 15.03.2018 г. и за възобновяване на производството по
подаденото на 29.11.2017 г. заявление за отпускане на парично обезщетение за
безработица с писмо от 13.04.2018 г. Ц. е уведомен за издадено разпореждане от
04.04.2018 г. С разпореждане от 13.04.2018 г. е отпуснато парично обезщетение
за безработица за периода от 24.11.2017 г. до 23.03.2018 г. (четири месеца) в
размер на 7,20 лева дневно. С разпореждане от 16.04.2018 г., на основание чл.
54ж, ал. 1 от КСО и във връзка с чл. 54б, ал. 2 от КСО, е изменено разпореждане
№ 121-00-4034-5/13.04.2018 г. в частта, относно размера на отпуснатото парично
обезщетение за безработица, в размер на 9 лева дневно, считано от 01.01.2018 г.
Цитираното разпореждане е потвърдено с решение от 08.06.2018 г. на директора на
ТП на НОИ гр. Пазарджик. С Решение № 614/18.10.2018 г., постановено по адм. д.
№ 610 по описа на Административен съд – Пазарджик за 2018 г., потвърдено с
Решение № 6843/08.05.2019 г., постановено по адм. д. № 14502 по описа на
Върховен административен съд за 2018 г., е отменено решението на директора на
ТП на НОИ гр. Пазарджик от 08.06.2018 г. Административният орган е посочил, че
в решението на ВАС са дадени на административния орган указания, че в настоящия
случай органите на НОИ могат да сезират дирекция „Инспекция по труда“, като те
от своя страна да предприемат необходимите действия за обявяване на
недействителността на съответния трудов договор, а до изясняване на фактите,
може да се спре производството по отпускане на парично обезщетение. В
изпълнение на даденото със съдебното решение указание е сезиран компетентният
орган Дирекция „Инспекция по труда“ с искане за предприемане на необходимите
действия по обявяване на недействителността на Трудов договор № 001/01.03.2015
г., сключен между Ц.Б.Ц., в качеството му на представляващ „Ц.“ ООД и Ц.Б.Ц., в
качеството му на работник. Директорът на ТП на НОИ гр. Пазарджик е приел, че
именно за изясняване на тези обстоятелства е спряно производството по отпускане
на парично обезщетение за безработица от ръководителя на осигуряването за
безработица.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок
от лице, което има правен интерес от оспорването.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 54г, ал. 4 от КСО,
длъжностните лица по чл. 54ж, ал. 1 от КСО спират с разпореждане изплащането на
обезщетенията за безработица, когато са представени доказателства, които могат
да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване на изплащането
на обезщетението.
По делото е установено, че е налице трудов договор,
сключен от 01.03.2015 г. между търговското дружество, представлявано от Ц.Б.Ц.
и Ц.Б.Ц., в качеството му на работник (служител). В изпълнение на съдебното
решение, административният орган е сезирал Дирекция „Инспекция по труда“ с
искане за предприемане на действия за обявяване на недействителността на
трудовия договор по реда на КТ. Правилно административният орган е приел, че с
оглед изхода на предприетата процедура, е възможно да се докажат факти и
обстоятелства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или
прекратяване изплащането на обезщетение.
Като е потвърдил обжалваното пред него разпореждане,
горестоящият административен орган е постановил правилно решение, жалбата срещу
което следва да бъде отхвърлена.
Оспореното решение е постановено от компетентен орган,
в рамките на неговите правомощия, при спазване на материалноправните разпоредби
на закона и не са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила при издаването му.
С оглед изхода на делото, искането на процесуалния
представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
основателно, поради което жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати в
полза на ТП на НОИ – Пазарджик юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, IV-ти състав,
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на Ц.Б.Ц.
*** против Решение № 1012-12-132#1/29.07.2019 г. на директора на ТП на НОИ гр.
Пазарджик.
ОСЪЖДА Ц.Б.Ц.
***, да заплати в полза на ТП на НОИ –
Пазарджик юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок
от съобщаването му.
Съдия:/П/