Решение по дело №953/2019 на Административен съд - Пазарджик

Р е ш е н и е

 

№ 818/21.11.2019г.

 

гр. Пазарджик

 

в името на народа

 

Административен съд – Пазарджик, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСКО НАНЕВ

 

 

при секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Нанев административно дело № 953, по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118 от КСО.

Делото е образувано по жалба на Ц.Б.Ц. *** против Решение № 1012-12-132#1/29.07.2019 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик.

С обжалваното решение е потвърдено Разпореждане № 121-00-4034-7/13.06.2019 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на Ц.Б.Ц. е спряно производството по изплащане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО.

В жалбата се иска да се отмени или в условията на алтертанивност да се обяви нищожност на обжалваното решение. Изложени са съображения за незаконосъобразност на оспореното решение.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Б., който поддържа жалбата. Претендира направените по делото деловодни разноски.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ Пазарджик, не се явява и не се представлява. В писмени бележки процесуалният представител – юрк. С., изразява становище за неоснователност на жалбата, като иска от съда да потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като едновременно с това прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от жалбоподателя.

Съдът, след като се запозна с жалбата, със становищата на страните, с преписката и обжалвания административен акт, намира следното:

Ц.Ц. е подал на 29.11.2017 г. заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, на основание чл. 54а от КСО, като към него е приложена Заповед № 2-1/24.11.2017 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с осигурителя „Ц.“ ЕООД. Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ – намаляване обема на работа. Във връзка с преценка на правото на парично обезщетение от Ц.Ц. е изискано да представи трудов договор, сключен на 01.03.2015 г. с „Ц.“***. При извършена справка в информационната система на НОИ е установено, че за лицето са подавани данни за осигуряване за упражняваната трудова дейност по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО (вид осигурен 01 – работник и служител). На 28.12.2017 г. Ц. е представил трудов договор от 01.03.2015 г., с който, на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, е назначен на длъжност „управител“. По справка в Търговския регистър е установено, че Ц. е управител на търговското дружество от 14.08.2008 г. При извършена проверка е констатирано следното. „Ц.“ ООД е създадено с дружествен договор от 30.07.2008 г. и е вписано в ТР на 14.08.2008 г. Между дружеството и оспорващия Ц. е сключен договор за управление и в ТР същият е вписан като собственик и управител на дружеството. За периода месец август – месец февруари 2015 г. Ц. не се е осигурявал чрез „Ц.“ ООД. На 01.03.2015 г. е сключен трудов договор между „Ц.“ ООД и Ц.Ц.. Видно от трудовия договор, Ц.Ц., в качеството му на управител на дружеството, назначава себе си като работник на длъжност „управител“, считано от 04.03.2015 г. Подадените данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от 04.03.2015 г. до 26.11.2017 г. са с код за вид осигурен 01 – работници и служители. На 03.10.2017 г. с учредителен акт на едноличното дружество е съставен и приет нов учредителен акт на едноличното дружество с ограничена отговорност, с което „Ц.“ ООД се преобразува на „Ц.“ ЕООД. Като едноличен собственик на капитала и управител на дружеството е вписан Ц.Б.Ц.. На 20.11.2017 г. дружествените дялове на „Ц.“ ЕООД са продадени от Ц.Б.Ц. на Алекс Цветанов Ц.. Съгласно вписаните на 24.11.2017 г. в ТР промени, Ц.Ц. не е едноличен собственик и управител на дружеството. Като едноличен собственик и управител на „Ц.“ ЕООД е вписан А. Ц. Ц., с когото е сключен договор за управление. Със заповед от 24.11.2017 г. е прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, трудовото правоотношение между Ц.Ц. и „Ц.“ ЕООД, считано от 27.11.2017 г. Констатирано е от проверяващите, че Ц.Ц. е упражнявал дейност в „Ц.“ ООД и „Ц.“ ЕООД до 23.11.2017 г. като управител.

По постъпило възражение от 05.04.2018 г. с искане за отмяна на разпореждане от 15.03.2018 г. и за възобновяване на производството по подаденото на 29.11.2017 г. заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица с писмо от 13.04.2018 г. Ц. е уведомен за издадено разпореждане от 04.04.2018 г. С разпореждане от 13.04.2018 г. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 24.11.2017 г. до 23.03.2018 г. (четири месеца) в размер на 7,20 лева дневно. С разпореждане от 16.04.2018 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО и във връзка с чл. 54б, ал. 2 от КСО, е изменено разпореждане № 121-00-4034-5/13.04.2018 г. в частта, относно размера на отпуснатото парично обезщетение за безработица, в размер на 9 лева дневно, считано от 01.01.2018 г. Цитираното разпореждане е потвърдено с решение от 08.06.2018 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик. С Решение № 614/18.10.2018 г., постановено по адм. д. № 610 по описа на Административен съд – Пазарджик за 2018 г., потвърдено с Решение № 6843/08.05.2019 г., постановено по адм. д. № 14502 по описа на Върховен административен съд за 2018 г., е отменено решението на директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик от 08.06.2018 г. Административният орган е посочил, че в решението на ВАС са дадени на административния орган указания, че в настоящия случай органите на НОИ могат да сезират дирекция „Инспекция по труда“, като те от своя страна да предприемат необходимите действия за обявяване на недействителността на съответния трудов договор, а до изясняване на фактите, може да се спре производството по отпускане на парично обезщетение. В изпълнение на даденото със съдебното решение указание е сезиран компетентният орган Дирекция „Инспекция по труда“ с искане за предприемане на необходимите действия по обявяване на недействителността на Трудов договор № 001/01.03.2015 г., сключен между Ц.Б.Ц., в качеството му на представляващ „Ц.“ ООД и Ц.Б.Ц., в качеството му на работник. Директорът на ТП на НОИ гр. Пазарджик е приел, че именно за изясняване на тези обстоятелства е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица от ръководителя на осигуряването за безработица.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 54г, ал. 4 от КСО, длъжностните лица по чл. 54ж, ал. 1 от КСО спират с разпореждане изплащането на обезщетенията за безработица, когато са представени доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване на изплащането на обезщетението.

По делото е установено, че е налице трудов договор, сключен от 01.03.2015 г. между търговското дружество, представлявано от Ц.Б.Ц. и Ц.Б.Ц., в качеството му на работник (служител). В изпълнение на съдебното решение, административният орган е сезирал Дирекция „Инспекция по труда“ с искане за предприемане на действия за обявяване на недействителността на трудовия договор по реда на КТ. Правилно административният орган е приел, че с оглед изхода на предприетата процедура, е възможно да се докажат факти и обстоятелства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетение.

Като е потвърдил обжалваното пред него разпореждане, горестоящият административен орган е постановил правилно решение, жалбата срещу което следва да бъде отхвърлена.

Оспореното решение е постановено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, при спазване на материалноправните разпоредби на закона и не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му.

С оглед изхода на делото, искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно, поради което жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати в полза на ТП на НОИ – Пазарджик юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, IV-ти състав,

 

 

Р Е Ш И:

 

 

Отхвърля жалбата на Ц.Б.Ц. *** против Решение № 1012-12-132#1/29.07.2019 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик.

ОСЪЖДА Ц.Б.Ц. ***, да заплати в полза на ТП на НОИ – Пазарджик юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

                                                       

 

 

                                                                                        Съдия:/П/