Р Е Ш Е Н И Е
№ ......... 03.08.2020 Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА Трети
граждански състав
На 8 юли 2020 г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: Диана
Стоянова
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 4408 по описа за 2019 година.
Предявен е установителен иск по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК
Ищецът „Топлофикация
София” ЕАД твърди в исковата си молба, на 16.11.2018г. ищцовото дружество
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с
вх. №3089508 срещу Т.И.К. с ЕГН:********** за сумата от 746,18 лева, от които
593,84 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м.05.2015г. до м.04.2016г. за реално потребена енергия,
отразена в Общи фактури с №**********/31.07.2016, 129,20 лева - законна лихва
за забава от 15.09.2016. до 05.11.2018г., както и сума за дялово разпределение
за периода м.05.2015 - м.04.2016 в размер на 18,00 лева - главница и 5,14 лева-
лихва от 15.09.2016г. до 05.11.2018г., като претендират и законната лихва върху
главницата до окончателното изплащане на задължението, направените по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане,
постановено по ч.гр. дело №711/2019г. по описа на Районен съд Стара Загора, 12
състав, било уважено искането на ищеца и била издадена заповед за изпълнение
срещу длъжника. Със съобщение, получено от ищцовото дружество на 25.07.2019г.
съдията-докладчик указал, че може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок, като довнесат дължимата държавна такса.
С оглед
изложеното, в законоустановения срок по чл.415, ал. 1 от ГПК, предявяват иск за
установяване на съществуването на вземането за консумирана и незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ срещу Т.И.К. с ЕГН **********, като клиент на ТЕ, за
топлоснабден имот: *** за периода от м.05.2015г. до м.04.2016г.;
Основанията,
обстоятелствата и фактите, от които произтичали вземането са следните:
Ищецът твърди, че
ответницата била клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, били клиенти на ТЕ и били
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по
реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед
изложеното и по силата на нормативните актове, ответникът бил клиент на ТЕ и за
него важали разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката.
Съгласно чл.150,
ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществявала при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна
енергия от “Топлофикация София ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. София,
които се изготвяли от “Топлофикация София” ЕАД и се одобрявали от Комисията за
енергийно и водно регулиране. Същите влизали в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на
договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да било
необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се
регламентирали търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството:
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на
задълженията и др. Ответницата не упражнила правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ
и спрямо нея влезли в сила действащите за процесния период ОУ. За последната в
сила били ОУ, одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от
14.01.2008 г., както и ОУ, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в
сила от 12.03.2014 г. В Раздел XI от ОУ от 2014 г. - „Заплащане на ТЕ”, чл. 33,
съответно чл. 33, Раздел VIII от ОУ от 2008 г., били определени редът и срокът,
по който купувачите на ТЕ /в т. ч. и ответницата/, били длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ. С ОУ от 2008 г. било установено, че това било в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли. В този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от нея суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури, бил най-късно до края на месеца,
следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца
ответницата изпаднала в забава за тази сума и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
била начислявана законна лихва върху задължението. С ОУ от 2014 г. било
установено, че клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
дружеството. Съгласно ОУ от 2014 г. „Топлофикация София” ЕАД начислявала
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
изготвените изравнителни сметки. От 12.03.2014 г. (влизането в сила на ОУ от
2014 г.) дружеството ежемесечно удостоверявало публикуването в интернет
страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се
съставяли констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и
извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез
осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в
масивите на дружеството, който достъп се осъществявал чрез официалната
уеб-страница на „Топлофикация София” ЕАД на адрес: http://toplo.bg/клиенти/
проверка на сметка.
Ответницата,
видно от приложеното извлечение от сметки за аб. №103067 използвала доставяната
от ищцовото дружество топлинна енергия през процесния период и не погасила
задължението си.
В изпълнение на
разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1396 от ЗЕ/ сградата-етажна
собственост, в която се намирал топлоснабдения имот била сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма
“Бруната България”.
Въз основа на чл.
139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите
в сграда - етажна собственост се извършвало по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по
чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения
имат били начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски.
След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - “Бруната
България” ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за
топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси,
обн. ДВ бр. 68 от 03.08.2004г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.). За топлоснабдения имот били
издадени изравнителни сметки, които ищецът прилага като доказателство в
подкрепа на твърденията, че сумите за топлинна енергия, били начислени по
действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на
отоплителните тела в имота.
Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Т.И.К. с
ЕГН **********, че дължи на „Топлофикация София” ЕАД сума в общ размер от 746,18 лева, от които 593,84 лева -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода м.05.2015г. до м.04.2016г. за реално потребена енергия, отразена в Общи
фактури с №**********/31.07.2016, 129,20
лева - законна лихва за забава от 15.09.2016. до 05.11.2018г., както и сума за
дялово разпределение за периода м.05.2015 - м.04.2016 в размер на 18,00 лева - главница и 5,14 лева- лихва от 15.09.2016г. до
05.11.2018г., ведно със законна лихва от 16.11.2018г. - датата на депозиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, до
окончателното изплащане на сумите.
Моля съда, при
наличие на предпоставките на чл. 238, ал. 1 от ГПК, да постанови неприсъствено
решение, с оглед процесуалното поведение на ответника.
Моли да му бъдат
присъдени направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78 от ГПК.
В едномесечния
срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен
представител на ответницата мл.адв. А.Р., в който твърди, че счита иска за
недопустим и неоснователен.
Твърди, че от
обстоятелствената част на исковата молба се установявало, че дружеството
получило съобщение на 25.07.2019 г., с което му било указано, че можело да
предяви иск, съгл. чл.415, ал.4 от ГПК, относно вземанията си, в едномесечен
срок, като довнесяло дължимата държавна такса.
Сочи, че
едномесечният срок за дружеството, започвал да тече от датата на получаване на
съобщението, т. е. от 25.07.2019 г. и изтекъл на 26.08.2019 г., съгл. чл.60,
ал.6 от ГПК, тъй като датата 25.08.2019 г. се падала неработен ден (неделя).
Според чл.62,
ал.2 от ГПК срокът не се смятал за пропуснат, когато изпращането на молбата
станало по пощата. По въпроса била създадена задължителна съдебна практика,
обективирана в Определение № 375/28.05.2012г. по гр.д. 287/2012г., ВКС, I. г.о.
и Определение № 714/20.12.2010г. по гр.д. №635/ 2010 г., ВКС, IV г.о. В
цитираните съдебни актове било прието, че датата на изпращането на жалбата по
пощата можела да се установява не само чрез плика и поставеното на него
пощенско клеймо, но и чрез друг документ, напр. разписка на пощенския оператор.
Прието било, че извършеното от пощенския оператор официално удостоверяване на
датата на подаване на жалбата в пощенската служба доказвало изпращането й на посочената
в разписката дата. Това удостоверяване било от значение за установяване момента
на предаването на съдебни книжа на съответната пощенска фирма.
Видно от
поставения входящ номер от Районен съд Стара Загора, искът бил входиран на
27.08.2019 г. По делото не се намирали други доказателства, които да
удостоверяват, дата на изпращане на исковата молба, различна от датата на
входиране на иска в регистратурата на съда.
Твърди, че по
силата на чл.415, ал.4 ГПК, предявяването на установителния иск било ограничено
с преклузивен едномесечен срок, който течал от връчване на заявителя на
указанията на съда по чл.415 ГПК да предяви иска с оглед на подаденото от
длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение. Спазването на установения от
законодателя преклузивен срок било абсолютна процесуална предпоставка за
съществуване на правото на иск, като особеността в случая произтичала от
обвързаността на правото на иск на кредитора от депозирано от длъжника в
заповедното производство възражение, подаването на което също било ограничено
със срок. В настоящия случай била налице специална хипотеза, а именно липсата
на връчване на съобщението за издадена заповед за изпълнение. Независимо от
това, ищцовото дружество било обвързано с преклузивния едномесечен срок за
подаване на установителен иск, който започвал да тече от получаване на
съобщението с указания от районния съд.
В тази връзка,
особеният представител на ответницата възразява срещу настоящия иск, като
счита, че бил подаден извън преклузивния срок по чл.415, ал.4 от ГПК, което го
правил недопустим.
В случай, че съдът не възприеме гореизложените
аргументи, то адв. Р. излага мотиви за неоснователност на претенцията.
Сочи, че според
твърдяното от ищеца, ответницата Т.К. дължала сумата в общ размер на 746,18 лв.
за потребена топлинна енергия и дялово разпределение за периода м.05.2015 г. до
м.04.2016 г., ведно с лихвите за забава.
На първо място,
видно от представените писмени доказателства, не се установявало по категоричен
начин, че К. стопанисвала имота. По делото липсвал нотариален акт или друг
документ за собственост, от който да се виждало, кога бил закупен апартаментът,
за който се водил абонатният № 103067.
При действието на
чл. 138, ал.1 от ЗЕ и чл. 25 от Наредба №16- 334/06.04.2007 г. присъединяването
на потребителните към топлопреносната мрежа се осъществявало въз основа на
писмен договор, какъвто в случая не бил представен. От друга страна, качеството
„потребител“ на топлинна енергия съгласно §1, т.42 от Допълнителните разпоредби
на ЗЕ, не се предполагало, а следва да се доказва във всеки конкретен случай, с
оглед ангажиране на имуществената отговорност. В цитираната правна норма на
§.1, т.42 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ било предвидено, че потребител
било всяко лице, което получавало топлинна енергия и я използвало за собствени
нужди, като ползвало топлоснабдения имот по силата на вещно или облигационно
право на ползване. В този смисъл било Решение № 195 от 17.07.2012 г. по гр. д.
№ 249 / 2012 г. на I състав на Окръжен съд - Ловеч. Поради това, особеният
представител на ответницата счита, че ответното дружество, с представените
писмени доказателства по делото, не доказвало по категоричен начин, че К. била
собственик на имота. Не следвало да бъде индикация за правото на собственост
нотариалният акт, с който бил продаден имота, на чийто адрес се водила
процесната партида, нито решението, от което се правило косвено заключение, че
през 2005 г. Т.И. Ганчева владеела имота. По същата логика и протоколът с
дружеството „Бруната България“ ООД не било доказателство за възникналите
правоотношения между Т.К. *** ЕАД.
На второ място,
твърди, че вземанията били погасени по давност.
Сметката за
топлинна енергия представлявала периодично плащане, съответно вземането се
погасявало с тригодишна погасителна давност, съгл. чл.111, б. „в“ от ЗЗД.
Неправилно било задължението за процесния период да се разглежда, като едно
цяло, най-малкото дължимите суми били установявани с различни фактури, видно от
представените доказателства от ищцовото дружество. С Общите условия от 2008 г.
на „Топлофикация София“ ЕАД, било установено, че клиентите били задължени да
плащат месечно дължимите сметки за топлинна енергия в рамките на 30-дневен
срок, след изтичане на периода за който се отнасяли. Следователно, тригодишната
погасителна давност, на задължението за топлинна енергия, започвала да тече от
месеца, следващ месеца за който се отнасяла фактурата за топлинна енергия.
Според чл. 155 и чл. 156 от Закона за енергетиката потребителите на топлинна
енергия заплащат цената, определена предварително и известна на страните по
договора, на месечни вноски. Предвидени били различни системи за плащане на
действително потребеното количество енергия - на 10 равни месечни вноски и две
изравнителни вноски; на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата и една изравнителна вноска; по реална месечна консумация, като във
всички случаи се касаело за периодични плащания. Т.е. главното задължение се
формирало помесечно и за всяка отделна месечна вноска течала погасителна
давност, като волята на ищеца да издаде в по-късен момент обща фактура за
цялото вземане не можело да промени този периодичен характер на вземането и да
имало за последица по-късна начална датата, от която да тече погасителната
давност - съгласно Решение № 388 от 30.10.2019 г. по в. гр. д. № 407 / 2019 г.
на III състав на Окръжен съд - Перник.
Сочи, че
колебанията в съдебната практика относно приложимата правна норма били
преодолени чрез Тълкувателно решение №3/18.05.2012 г. по т.д. №3/2011 на ОСГК,
където било постановено, че понятието периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. „в“ от ЗЗД се характеризирало с повтарящи се задължения за пари или
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпвал през предварително
определени периоди от време, а размерите на плащанията били изначално
определени или определяеми, като не било необходимо периодите да са равни или
плащанията да били еднакви.
Имайки предвид,
че последното задължение на Т.К. било за м.04.2016 г., то тригодишната
погасителна давност на задължението изтекла през м.04.2019 г., или четири
месеца преди подаването на исковата молба. Останалите задължения били за
период, по-ранен от м.04.2016 г., което автоматично водило на заключението, че
и те били погасени по давност.
Във връзка с
гореизложеното, особеният представител на ответницата намира, че в настоящия
случай, давността прекъснала с подаването на исковата молба, т.е. м.08.2019 г.
Мотивите за това били, че не бил спазен едномесечният срок за подаване на
установителния иск по чл.415 от ГПК, следователно не можело да се приложи
презумпцията, че искът се смятал подаден от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Отделно,
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не представлявало
действие по принудително изпълнение, съответно не можел да се приложи чл.116,
б. „в“ от ЗЗД. В подкрепа на това свое твърдение сочи т. 14 на Тълкувателно
решение № 2/2013 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В цитираното
решение се приемало, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на
несъдебно основание по чл. 242 ТПК (отм.) не представлявало предприемане на
действие на принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в“. Макар
тълкуванието да касаело изпълнителното производство, счита, че по аналогия
можело да се приложи и в настоящия случай. Според мотивите на тълкувателното
решение „Както при действието на Закона за давността, така и при действието на
ЗЗД, давността се прекъсвала само със започването на производство, в което
длъжникът участвал. Давността не можела да бъде прекъсната, без длъжникът да
узнае това. Всички срокове за съхраняване на документи били съобразени със
срока на погасителната давност. Ако давността можела да прекъсне без знанието
на длъжника, той бил изложен на риска да унищожи или най-малкото да престане да
съхранява документите за плащане на дълга или за погасяването му по друг
начин.“. Заповедното производство също започвало без знанието на длъжника и той
узнавал едва, когато му бъдела връчена заповедта за изпълнение, ако изобщо му
била връчена, какъвто бил настоящия случай.
При условията на
алтернативност, в случай, че съдът не възприеме горните аргументи, касаещи
прекъсването на давността с подаване на исковата молба, а приеме, че искът бил
подаден в срок и давността била прекъсната с подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, извършено през м. 11.2018
г., то вземането на ищцовото дружество било частично погасено по давност. В
този случай задълженията от м.05.2015 г. до м.10.2015, включително били погасени по давност, тъй
като вземането възникнало през м.10.2015 г. било погасено след изтичането на
тригодишната давност през м. 10.2018 г. Това заключение, автоматично изключвало
всички вземания възникнали преди м.10.2015 г.
Моли съда, да
постанови Определение, с което да прекрати производството по гр. дело №
4408/2019 г. по описа на Районен съд Стара Загора, на основание чл.130 от ГПК
вр. чл.415 ГПК и да обезсили издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д № 711/2019 г. по описа на
Районен съд Стара Загора, XII с-в, поради недопустимост на иска.
По това искане
съдът се е произнесъл с определение от 24.02.2020 г., като е оставил без
уважение същото.
Алтернативно с
това, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск
от „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, ап.16, представлявано от Кремен
Георгиев - изпълнителен директор против Т.И.К., ЕГН **********,***, като
неоснователен и недоказан.
Алтернативно с
това, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск
от „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ,Ястребец“ № 23 Б, ап.16, представлявано от Кремен
Георгиев - изпълнителен директор против Т.И.К., ЕГН **********,***, за
заплащане на суми за топлинна енергия и дялово разпределение за периода
м.05.2015 г. до м.04.2016 г., като погасени по давност.
Алтернативно, моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, ап.16, представлявано от Кремен Георгиев -
изпълнителен директор, че Т.И.К., ЕГН **********,*** дължи заплащане на сумите за потребена топлинна енергия и дялово
разпределение за месеците от м.11.2015 г. до 04.2016 г., а в останалата част да
отхвърли претенцията, като погасена по давност.
ТРЕТОТО
ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ „Бруната България“ ООД гр.
София не вземат становище по предявените искове.
От събраните по
делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност, съдът намира за установено
следното:
Видно от приложеното към настоящото дело, ч.гр.д. № 711/2019 г. по описа на РС-Стара Загора е
налице издадена заповед за изпълнение № 426 от 05.02.2019 г. по чл. 410 от ГПК,
с която Т.И.К. е осъдена да заплати на ищеца по настоящото дело, сумата от 611.84
лева за главница от неплатена цена на доставени в периода от май 2015 г. до
април 2016 г. топлинна енергия и дялово разпределение по обща фактура №
**********/31.07.2016 г., за топлоснабден имот с адрес гр. София 1750, ж.к.
Младост 1, бл. 122, вх. 2, ап. 5, аб. №103067, със 134.34 лева мораторна лихва от 15.09.2016 г. до 05.11.2018 г., и
законна лихва върху главницата от 16.11.2018 г. до изплащането й, както и
сумата от 75 лева разноски по делото.
По делото е представен Нотариален
акт №98, том II, рег.№3066, дело №134/2016г. на Нотариус при РС гр. София, от
който е видно, че Т.К. е продала на 30.06.2016 г. на Георги Весков Данов и
Мариета Маринова своя собствен недвижим имот в гр. София, ж.к. „Младост“ 1, бл.
122, вх.2, ет.2, за който имот ищецът претендира суми за топлоснабдяване, т.е.
през периода, за който ищецът претендира заплащане на топлинна енергия – м. май
2015 г. - м.април 2016 г., ответницата К. е била собственик на този имот. По делото са представени и Договор
между СЕС и „Бруната“ ООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“
чрез система за индивидуално отчитане и разпределнеие на топлиннаота енергия от
2.10.2002 г. и ; Протокол от 30.09.2002 г. от Общо събрание на собствениците, потребители
на топлинна енергия в гр. София, ж.к. „Младост“ -1, бл. 122у вх.Б и списък на
етажните собственици, както и договор между „Топлофикация София” ЕАД и
“Бруната” ООД.
Съдът приема за несъстоятелни доводите на назначения особен представител на ответника
К., за това, между нея и ищеца не е
налице облигационно отношение, респ. К. не се явява клиент на ищцовото
дружество. Съгласно разпоредбата на чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия, като дори при прекратено топлоподаване към отоплителните тела
в техните имоти, тези лица се считат за потребители на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на
сградата. Поради това притежаването на правото на собственост или на правото на
ползване върху апартамент, намиращ се в топлоснабдена сграда – етажна
собственост, прави тези лица потребители на топлоенергия за битови нужди, като
договорното правоотношение с топлопреносното предприятие възниква по силата на
самия закон - чл. 150, ал. 1 от ЗЕ. Според тази норма продажбата
на топлоенергия се осъществява при публично известни Общи условия / в случая на
съда е служебно известно с оглед броя на разгледаните еднотипни дела, по които
ищец е "Топлофикация София" ЕАД/, които имат силата на договор между
потребителите на топлинна енергия и топлопреносното дружество. Това дава
основание на топлопреносното дружество да счита както собственикът, така и
носителят на правото на ползване за клиенти на топлинна енергия, обвързани с
посочените по–горе Общи условия, като то може да насочи претенцията си за
ползваната в имота топлинна енергия срещу всеки от тях. В конкретния случай,
партида за отчитане на топлинната енергия за процесния недвижим имот е била
открита на името на собственика на имота – ответникът в процеса. С оглед
изложеното, ответникът е клиент на топлинна енергия, като в случая е без
значение фактът, че няма сключен договор
за топлоснабдяване с ищцовото дружество. С Тълкувателно решение № 2/ 25.05.2017
г. на ОСГК се приема, че при доставка на централно отопление в сграда в режим
на Етажна собственост, искането за услугата се прави не от всеки собственик, а
от мнозинството етажни собственици. ВКС приема, че потребител на услугата е
цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може
да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези
обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация
или от отоплителните уреди в общите части енергия. Според същото решение, това
разрешение важи и за заварените от отм. ЗЕЕЕ сгради, които са топлоснабдени
преди влизане в сила както на този
закон, така и на ЗЗП. В заключение, за отношенията, възникващи при
доставяне на топлоенергия за битови нужди в сграда – Етажна собственост, се
прилагат разпоредбите на ЗЕ, които не противоречат на разпоредбата на чл.
62 вр. §
1 ДР на ЗЗП. Или, независимо от това, че ответникът не ползва
услугите на ищцовото дружество, той не може да откаже доставяне на топлоенергия
за сградна инсталация и остава неин потребител, съгласно чл.
153, ал. 6 ЗЕ.
По тези съображения доводите на ответната страна, че не е
в облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за неоснователни,
доколкото по делото се установи, че ответникът е бил собственик на
топлоснабдения имот през процесния период, като срещу ангажираните от
топлопреносното дружество доказателства в тази връзка не бяха въведени
конкретни възражения. Не бяха въведени и конкретни възражения за промени във
вещноправния статут на имота.
По делото е депозирано заключение на назначената съдебно-икономическа
експертиза, която не е оспорена от страните и която съдът възприема като
компетентно и добросъвестно изготвена. Вещото лице сочи, че Общото задължение
за топлоснабден имот- находящ се в гр. София 1750, обл. София, общ. Младост ,
ж.к. "Младост - 1", бл. 122, вх. 2, ап. 5 с абонатен номер: №103067
за периода от м.05.2015 г. до м.04.2016 г./вкл./, видно от представената
«Справка - история на преписка за съдебно вземане №143654» издадена от
"Топлофикация - София" ЕАД, гр. София към датата на проверката
29.05.2020 г. е 746.18 лв., формирано от следните неплатени ф-ри, както следва: Видно от представената от ищеца изравнителна ф-ра № **********/31.07.2016
г. издадена на ответницата за периода м.05.2015 г. - м.04.2016 г. , общото
задължение по тази ф-ра е 667.69 лв. Във фактурата е отразено, че е платена
сума в размер на 73.85 лв. Оставащото задължение по изравнителната ф-ра за
топлинна енергия за абоната е в размер на 593.84 лв.
Вещото лице сочи, че сумите за топлинна енергия /ТЕ/ за процесния имот са
начислявани от "Топлофикация - София" ЕАД, гр. София по прогнозни
месечни вноски, като след края на всеки отоплителен период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна
енергия в сградата "Бруната България" ООД на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от
Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването. От фирма "Бруната
България" ООД за имот абонатен номер: №103067 са предоставени
„Индивидуални справки за ползваната топлинна енергия за процесния период”. На
база тези справки предоставени от "Бруната България" ООД от
"Топлофикация - София" ЕАД, гр. София са издали съответните
документи/Фактури / за дялово разпределение и потребеното количество топлинна
енергия за процесния период на ответницата.
Вещото лице сочи също, че за съдебно вземане№148414» с начислени
обезщетения за забава, както следва: Общо дължимите лихви е сума в размер на
134.34 лв. към 05.11.2018 г., разбити както следва:
- 129.20 лева мораторна лихва
за забава от 15.09.2016 г. до 05.11.2018 г. върху главница 593.84 лева,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
м.05.2015 г. до м.04.2016 г., отразена във фактура с № 75611184/31.07.2016 г.
- 5.14 лева мораторна лихва за
периода от 30.11.2015 г. до 05.11.2018 г. върху главница 18.00 лева
представляваща изравнителни сметки за суми за дялово разпределение за доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот, за периода от м. 10.2015 г. до м.06.2016
г., за което са издадени гореописаните фактури.
По делото е депозирано заключение на назначената съдебно-техническа
експертиза, която не е оспорена от страните и която съдът възприема като
компетентно и добросъвестно изготвена. Вещото лице сочи, че за периода месец
05.2015г. — 04.2016г. потребеното количество топлинна енергия отчетено от общия
топломер в абонатната станция за топлоснабден имот в гр.София, ЖК“Младост-1 “,
бл.№122, вх.2, ап.5 е 1 53,3210 МВтч. В изпълнение на договорните си задължения
и в съответствие с изискванията на Наредба №16-334/2007г. през процесния период
„Бруната България“. ООД гр.София е извършвало дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата на база прогнозен и реален или служебно начислен
отчет на отдадената топлоенергия от отоплителните тела и отдадената
топлоенергия от общата сградна инсталация. Прогнозният дял за следващия отчетен
период се определя на база изразходваното количество топлинна енергия за
предходния отчетен период, разделена на броя на дните от него. Прогнозното
количество /кВтч/ден/ се умножава по броя на дните с доставка на топлинна
енергия за текущия месец и се начислява ежемесечно.
След края на отчетния период се извършва изравняване на прогнозните и
отчетените количества топлинна енергия. От реално отчетеното общо количество
топлинна енергия за сградата от топломера в абонатната станция се изважда
топлинната енергия, нормативно призната за технологични загуби н абонатната
станция. След това изравняването става на база реалните ютени количества
топлоенергия от топломера в абонатната станция /без технологичните загуби/ и
реално отчетени количества топлинна енергия от радиаторните разпределители в
имота на ответника. Съгласно чл.41 ал.1 и ал.2 от Наредба за топлоснабдяването
№16-334/2007г. /ДВ бр.34/2007г./ само те са средство за търговско измерване по
смисъла на Закона за измерванията и Наредбите към него. Когато абонатът не е
осигурил достъп за отчитане показанията на индивидуалните разпределители на
радиаторите в апартамента в два различни дни от отчетния период, за които има
поставено уведомление, както е станало при изравняването на топлинната енергия
на ответника по делото, изразходваното количество топлинна енергия за този
отчетен период се определя служебно на база топлинната мощност на радиаторите
на абоната. Количеството отдадена
топлинна енергия през процесния период от два броя щранг-лири в банята на
ответника е изчислено на база на размерите и топлинната им мощност.
Количеството топлинна енергия отдадена от цялата сградна отоплителна
инсталация в етажната собственост представлява разликата между общата отдадена
топлинна енергия за отопление /без технологичните разходи в абонатната станция/
и реално отчетената от отоплителните тела и служебно определената по мощност на
радиаторите топлинна енергия в сградата. То се изчислява и разпределя за всеки
отделен апартамент на база на кубатурата му, като процент от общото количество
топлина, отдадена от цялата сградна инсталация.
Количеството топлинна енергия за подгряване на битова топла вода /когато
има такова/ се изчислява отделно на база показанията на водомера в абонатната станция
и температурата на водата и се разпределя между ползвателите в сградата на база
показанията на индивидуалните водомери за топла вода в апартаментите или
прогнозно на база броя на обитателите, ако не е монтиран водомер за топла вода.
Дяловото разпределение за процесния имот е извършено от „Бруната България“
ООД гр.София през процесния период по описаният по-горе начин в съответствие с
нормативната уредба.Така изчислените количества топлинна енергия отдадени от
радиаторите за отопление в апартамента и от сградната отоплителна инсталация в
етажната собственост се остойностяват по цените па топлинната енергия
на.„Топлофикация София“ ЕАД, утвърдени от КЕВР за съответните ценови периоди.
Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
“Топлофикация София” ЕАД на потребители в гр.София, когато резултатът от изравнителните
сметки е положителен, има сума за доплащане към прогнозната начислена сума за
топлоенергия, която се прибавя към първата дължима сума за процесния период.
Когато резултатът от изравнителните сметки е отрицателен, има сума за
възстановяване, от която служебно се приспадат просрочените задължения, като се
започне от най-старото.
Ето защо, следва да се приеме, че договорното отношение с
ответника е възникнало от установеното му качество на собственик на апартамента
в сградата на етажната собственост и при събрани доказателства, че през
процесния период ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. В тази
връзка, всички останали възражения, се явяват ирелевантни. Налице е протокол от
30.09.2002 г. между собствениците на етажна собственост в ж.к. „Младост“-1
бл.122, вх.А, сред които фигурира и името на ответницата с посочено ЕГН.
Назначеният особен представителна ответника Т.К. е направил възражение,
че вземанията на ищеца предмет на настоящото дело са погасени по давност.
Според нормата на чл.
111, б. "в" от ЗЗД вземанията за периодични плащания и
вземанията за лихви се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г по тълк. д. № 3/2011г ОСГТК на ВКС
понятието " периодични плащания" по смисъла на чл.
111б. "в" от ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
В мотивите на това тълкувателно решение изрично е посочено, че вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, съдържат
изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по
смисъла на чл.
111, б. "в" от ЗЗД и за тях се прилага тригодишната
давност. Заявлението на ищцовото дружество за издаване на заповед за
изпълнение, което стартира процес относно вземането, е подадено в съда на 16.11.2018
г., следователно погасени по давност са всички ликвидни и изискуеми преди 16.11.2015
г., тоест тези за които срокът за заплащане на фактурите съгласно Общите
условия е изтекъл преди тази дата. В хронологичен порядък това са всички суми
по вземанията
възникнали през: м.05.2015 г.; м.06.2015
г.; м.07. 2015 г.; м.08.20415 г.; м.09.2015 г. и м. 10.2015 г. включително,
които възлизат общо на сумата от 398. 52 лв. Ето защо възражението
на ответника е частично основателно.
Правната квалификация на иска обуславя
обстоятелството, че той се счита за предявен от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 16.11.2018 г., от който
момент е прекъснала и погасителната давност на вземането. Настоящото задължение
на ответницата представлява повтарящо се плащане по смисъла на Тълкувателно
решение №3/18.05.2012 г. по т.д. №3/2011 на ОСГК, поради което за него се
прилага нормата на чл.111, б. „в“ от ЗЗД.
Предвид изложеното, то връщайки три години
назад от момента на подаване на иска, което е м. 11.2015 г. следва, че всички
вземания преди този период са погасени по давност. Така погасени по давност са
вземанията възникнали през: м.05.2015 г.; м.06.2015 г.; м.07. 2015 г.;
м.08.20415 г.; м.09.2015 г. и м. 10.2015 г. включително. Съгласно заключението
на съдебно-счетоводната експертиза
сумата общо за прогнозно начислената топлинна енергия и изравнителни фактури за
периода м. ноември 2015 г. –м. април 2016 г. е общо в размер на 257.83 лв.,
като се добави и сумата за 6 месеца за
дялово разпределение / по 2 лв. месечно/. Следва да се присъди и дължимото
обезщетение за забавено изпълнение за периода 15.09.2016 до 5.11.2018 г., което
съдът изчисли служебно в размер на 56 лв.
Предвид гореизложеното, недължима е сумата в
размер на 354.01 лв., представляващо погасено по давност вземане по фактура №
********** издадена от „Топлофикация София“ ЕАД за месеците от м.05.2015 г. до
м. 10.2015 г., включително. Погасени по давност са и вземането за дялово
разпределение до размера на 18 лв. и акцесорните вземания за лихва до
претендираните размери съответно 129.20
лв. върху главницата и 5, 14 лв. лихва за дялово разпределение.Следователно
дължимата сума за потребена топлинна енергия за месеците от м.11.2015 г. до
04.2016 г. е в размер на 257,83
лв. (двеста петдесет и седем лева и 83 ст.) - главница по фактура
№ ********** и 56 лв. (петдесет
и шест лева) - законна лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2016 г
до 05.11.2018 г., както и сумата от 12
лв. (дванадесет лева) - главница по фактури за дялово
разпределение и 3.57 лв. (три
лева и 57 ст.) законна лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2016
г. до 5.11.2018 г. В останалата част исковете следва да бъдат отхвърлени като
погасени по давност.
При нейна доказателствена тежест, Т.И.К. не е ангажирала
доказателства да е заплатила на "Топлофикация – София" ЕАД тези суми.
Върху главниците се дължи и законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 16.11.2018 г., до окончателното им изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат присъдени направените от ищеца разноски в размер на 382.80 лв.,
съобразно уважената част от исковете, както и направените в заповедното
производство разноски в размер 75 лв.
Ответницата не е направила разноски, поради което не
следва да й се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Т.И.К., с ЕГН: **********, с
пост.адрес *** и настоящ адрес *** /с назначен особен представител мл.адв. А.Р.
от АК Ст.Загора/, че същата дължи на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.“Ястребец“ 23Б, чрез процесуален представител М.Ш.,
сумата от 257.83 лв. – главница,
представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление,
находящ се на горния адрес: ***, за периода от ноември 2015 г.-април 2016 г.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.11.2018 г. до окончателното
плащане, както и сумата 56 лв. – обезщетение за забавено
плащане за периода от 15.09.2016 г. до 5.11.2018 г., сумата от 12 лв. за дялово разпределение и 3.57 лв. лихва за забава върху тази
сума за периода 15.09.2016 до 5.11.2018 г., за които е издадена Заповед за
изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. дело № 711/2019 г. на РС Стара Загора, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове в останала
им част до размера на претендираните 593.84 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
за периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2016 г., ведно със законната лихва от 16.11.2019
г. до окончателното изплащане на вземането; 129.20лева - мораторна лихва за
забава от 15.09.2016 г. до 05.11.2018 г., както и суми за дялово разпределение
в размер на 18 лева - главница за периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2016 г.,
ведно със законната лихва от 16.11.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането и 5,14 лева - лихва за периода от 15.09.2016 г. до 5.11.2018 г., като
ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА Т.И.К., с ЕГН: **********, с пост.адрес *** и настоящ
адрес *** /с назначен особен представител мл.адв. А.Р. от АК Ст.Загорада
заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ" ЕАД направените в заповедното и в
настоящото производства разноски – общо
в размер на 457.80 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач - "БРУНАТА
БЪЛГАРИЯ" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Братя
Бъкстон“ № 85.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Окръжен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: