Р Е
Ш Е Н И Е
номер 260021 20.10.2020
година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
първи октомври 2020 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер 83 по описа на
съда за
2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 221, ал. 2 КТ.
Производството е образувано по искова молба на
„Готвачите“ ЕООД срещу С.П.Д., с която се предявява иск с правно основание чл.
221, ал. 2 КТ. Ищецът твърди, че ответницата е работила въз основа на трудов
договор № 35/02.07.2019 г. на длъжност „сервитьор“, с месечно възнаграждение от
560 лв., със срок на предизвестие за прекратяване на трудовия договор 30 дни.
Твърди, че на 20.09.2019 г. в 17,00 часа ответницата трябвало да се яви на
работа в Бистро „Готвачите“, но не се явила, не отговаряла и на обажданията на
управителя, за което бил съставен констативен протокол № 002 от 20.09.2019 г. в
присъствието на двама свидетели. Твърди, че на следващия работен ден 23.09.2019
г. ответницата отново не се явила на работа, а по-късно в телефонен разговор
казала на управителя на бистрото, че се е преместила да живее в гр. Стара
Загора по лични причини и повече няма да се явява на работа, за което също бил
съставен констативен протокол № 004 от 23.09.2019 г. в присъствието на двама
свидетели. Твърди, че на 15.10.2019 г. били искани обяснения от ответницата за
неявяването ѝ на работа, като на ответницата било наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ със заповед № 1 от 21.10.2019 г., а със заповед № 3 от
21.10.2019 г. било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ трудовото
правоотношение с ответницата. Твърди, че заповедите били връчени на ответницата
на 25.10.2019 г. и не били обжалвани. Твърди, че на основание чл. 221, ал. 2 КТ
ответницата дължи обезщетение на работодателя в размер на брутното си трудово
възнаграждение за срока на предизвестието от 30 дни, чийто размер бил сумата от
560 лв. Иска от съда постановяване на решение, с което ответницата бъде осъдена
да му заплати сумата от 560 лв. на основание чл. 221, ал. 2 КТ за срока на
предизвестието поради наложеното дисциплинарно уволнение, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор
от ответницата С.П.Д., чрез особения представител адв. Ж..
Съдът, като
прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните
фактически и правни изводи:
За основателността на иска с правно основание чл.
221, ал. 2 от КТ ищецът следва да докаже, че трудовият договор с ответницата е
бил безсрочен и е прекратен на соченото правно основание – чрез дисциплинарно
уволнение, както и размера на брутното трудово възнаграждение на ответницата.
По делото е приет трудов договор № 035/02.07.2019 г.
/л.5-6/, от който е видно, че страните са били в трудово правна връзка по
безсрочен трудов договор, по който ответницата е изпълнявала длъжността
„сервитьор“, на 8-часово работно време, при основно месечно възнаграждение в
размер на 560 лв., върху което се начислява надбавка за придобит трудов стаж и
професионален опит от 0,6% за всяка година трудов стаж при този същия работодател.
По делото е приет като писмено доказателство
констативен протокол № 002/20.09.2019 г. /л.7/, от който е видно, че две лица
свидетели са констатирали, че ответницата е следвало да се яви на работа на
20.09.2019 г. в 17,00 часа, но не се е явила на работа.
По делото е приет като писмено доказателство
констативен протокол № 004/23.09.2019 г. /л.8/, от който е видно, че две лица
свидетели са констатирали, че ответницата е следвало да се яви на работа на 23.09.2019
г. в 17,00 часа, но не се е явила на работа.
По делото е прието като писмено доказателство
писмо-искане на обяснения по реда на чл. 193 КТ /л.9/, с което работодателят е
поискал от ответницата писмено обяснение за неявяването ѝ на работа на
дати 20.09.2019 г. и 23.09.2019 г. Писмото е връчено на ответницата на
15.10.2020 г. в 16,00 часа, като е записано обяснение, че „поради лични причини
трябваше да се преместя в Стара Загора и затова не дойдох на работа след
подаване на молбата си“ /л.10/.
Със заповед № 001/21.10.2020 г. работодателят е
наложил на ответницата дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.
188, т. 3 КТ вр. чл. 190, ал. 1 и ал. 2 КТ, която заповед ѝ е връчена на
25.10.2019 г. в 10,40 часа. Едновременно с тази заповед е издадена и заповед №
003/21.10.2020 г. за прекратяване на трудовия договор № 035/02.07.2019 г. с
ответницата, която заповед също и е връчена на 25.10.2019 г. в 10,40 часа. Няма
данни ответницата да е обжалвала уволнението си пред съд.
От изисканата справка за регистрирани трудови
договори на ответницата /л.27/ е видно, че същата е сключила нов трудов договор
с работодател „Акобенс“ ЕООД, гр. Стара Загора на 27.09.2019 г. със срок до
27.03.2020 г., както и трудов договор с „ТСМ Трейдинг“ ЕООД, гр. Стара Загора,
сключен на 04.11.2019 г. и прекратен на 29.11.2019 г. При извършен опит за
връчване на съобщение на ответницата чрез работодателя „Акобенс“ ЕООД, гр.
Стара Загора е видно, че по справка на управителя ответницата е напуснала
самоволно без да се обади, което води на извод, че този начин на процедиране от
страна на ответницата с работодателите си е стандартен и обичаен за нея.
Съгласно
чл. 221, ал. 2 КТ при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи
на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за
срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение.
В
случая се установи, че основното трудово възнаграждение, което се явява и
брутно трудово възнаграждение на ответницата е в размер на 560 лв., в който
размер се явява обезщетението по чл. 221, ал. 2 КТ, което се установи да е
дължимо по основание, тъй като ответницата е дисциплинарно уволнена. Видно от
трудовия договор същият е подлежал на прекратяване с предизвестие от 30 дни,
тоест 1 месец, или размерът на обезщетението по чл. 221, ал. 2 КТ се равнява на
едно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 560 лв.
Поради
изложеното съдът намира, че предявеният иск по чл. 221, ал. 2 КТ е изцяло
основателен и следва да се уважи за претендирания размер от 560 лв.
По
разноските и държавната такса:
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва на ищеца да се присъдят разноските по
делото. Доказани са от ищеца разноски в размер на 450 лв. за заплатено в брой
адвокатско възнаграждение /виж договор за правна защита и съдействие 03.02.2020
г. на л.21/ и заплатена държавна такса в размер на 50 лв.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА С.П.Д., ЕГН **********,***, да заплати на „ГОТВАЧИТЕ” ЕООД, вписано в
търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Раднево, ул.
„Йорданка Николова” № 1, сумата от 560
лв., представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ, дължимо от работника
при дисциплинарно уволнение, ведно със законната
лихва върху дължимите суми, считано от подаване на исковата молба в съда –
05.02.2020 г. до пълното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА С.П.Д., ЕГН **********,***, да заплати на „ГОТВАЧИТЕ” ЕООД, вписано в
търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Раднево, ул.
„Йорданка Николова” № 1, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски в размер на
500,00 лв., от които държавна такса
в размер на 50,00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: