Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.02.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публичното заседание на четвърти февруари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 10 003 по описа за 2012
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 49
от ЗЗД вр. с чл.45 ал.1 от ЗЗД и искове с правно основание чл. 45 ал.1 от ЗЗД.
В исковата си молба ищецът Н.М.Н. твърди, че е бивш административен
ръководител на РП и член на Националното
ръководство на сериозна политическа партия. Той е юридически експерт към
няколко правозащитни организации. Участвал е в разкриването на редица престъпни
схеми на мафията в България, като е участвал в изключително сериозни разкрития
за престъпната дейност на мафиотски структури, които овладели редица органи на
съдебната власт. Участвал е в редица „знакови” съдебни дела, които засягали
интересите на мафията.
В обстоятелствената
част на исковата молба се твърди, че първият ответник З. „А.Б.“ АД е възложител на
работата на втория ответник П.И.Г., изразяващо се в процесуално
представителство по гр.д. 1990/2009 г. на АС – София като възлагането било
извършено от третия ответник П.Й.Я.. Твърди се, че вторият ответник представил
по делото документ с невярно съдържание, в който били вписани множество
„неверни, позорни, клеветнически и обидни твърдения“ срещу ищеца с основна цел
да опозорят доброто му име в обществото. Първото такова твърдение се изразявало
в това, че „Н.Н. непосредствено след настъпване на процесното ПТП е бил напълно
в съзнание, а не както се твърди, че бил в кома повече от 15 часа“. Второто
твърдение касаело констатация, че бил „технически неграмотен“, което било
невярно, защото ищецът боравел с компютри още от 1984 г. следващото процесно твърдение,
което ищецът определя като „обидни, неверни позорни и клеветнически“ е това, че
срещу него имало „разследвания“, както и му било преписано извършването на
други престъпления – „извършени измами“, както и обидното и унизително
твърдение, че бил „любител шофьор“. Тези твърдения опозорили доброто му име,
провалена била адвокатската му кариера, провалено било и издигането му за висша
държавна длъжност, а честта и достойнството му били унижени.
При тези фактически
твърдения е мотивиран правен интерес и иска от съда да постанови решение, с
което да осъди ответниците да му заплатят солидарно сумата 25 100 лв.,
изразяващи се в обезщетение за неимуществени вреди от опозоряване на доброто му
име, частична претенция, при пълен заявен размер от 800 000 лв. Претендира
се законна лихва върху сумата и сторените в производството разноски.
Ответникът З. „А.Б.“
АД, редовно уведомен, оспорва иска по съображения, заявени в писмен отговор в
срока по чл. 131 от ГПК.
Ответникът П.И.Г.,
редовно уведомен, оспорва иска в писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК.
Ответникът П.Й.Я.,
редовно уведомен, оспорва иска в писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК.
Съдът, след като
прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК установи
следното от фактическа и правна страна:
Фактическият състав
на непозволеното увреждане, по чл. 49 от ЗЗД, включва възлагане на работа,
противоправно деяние, извършено при или по повод възложена работа, наличието на
вреди, които са в причинна връзка с деянието, като отговорността на възложителя
е обективна. Според разпоредбата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД отговорността на
прекия причинител на вредата е виновна, като вината се презюмира с оглед
установената оборима презумпция в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД. За да се уважи
иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД трябва да е
налице възлагане на работа, между едно лице възложител и друго лице деликвент,
като вредите следва да са настъпили при или по повод осъществяването именно на
възложената работа.
В рамките на настоящото
производство настоящият съдебен състав намира, че очертания фактически състав
на разпоредбата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД при доказателствена тежест на ищеца не е
установена при условията на пълно и главно доказване, поради което заявените
искове като неоснователни и недоказани следва да се отхвърлят.
Предвид изложените
съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете
на Н.М.Н., със съд. адрес *** – адв. М. срещу З. „А.Б.“ АД, П.И.Г. и П.Й.Я.,***
с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД и чл. 45 ал.1 от ЗЗД
за солидарно заплащане на сумата от 25 100 лв., изразяващи се в обезщетение за
неимуществени вреди от опозоряване на доброто му име, частична претенция, при
пълен заявен размер от 800 000 лв. вследствие депозиран документ по гр. д.
1990/09 г. по описа на САС с наведени твърдения, че „Н.Н. непосредствено след
настъпване на процесното ПТП е бил напълно в съзнание, а не както се твърди, че
бил в кома повече от 15 часа“, че е „технически неграмотен“, че срещу него
имало „разследвания“, че бил „извършил измами“ и че бил „любител шофьор“ като
неоснователни.
Решението подлежи
на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: