МОТИВИ НОХД
№272/2019г. на СсОС
Против подсъдимия Х.С.И. е предявено
обвинение по чл.115 НК за това, че на 01.05.2019г. в с.Ножарево, обл.Силистра на улица „Пета“ №2 пред хранителен магазин на
ЕТ „Исо-Пембегюл С.“ е умъртвил умишлено лицето А.Р.А.
***, като му е нанесъл фрактура на черепните кости с контузия на мозъка,
кръвоизлив на меките мозъчни обвивки, тежък общомозъчен
оток с малкомозъчно вклиняване и смърт.
Представителят на Окръжна
прокуратура-Силистра в съдебно заседание поддържа предявеното обвинение. Според
прокурора, тежестта и характера на престъплението изискват както в хода на
досъдебното производство, така и при съдебното следствие да се изяснят всички факти
и обстоятелства, които имат значение за правилното разрешаване на конкретния
случай от фактическа и правна страна, което е сторено по настоящето дело. Ето
защо прокурорът приема, че извършеното престъпление по чл.115 НК от подсъдимия
е доказано както от обективна, така и от субективна страна по несъмнен начин.
Предвид на това, прокурорът счита, че подс.И. следва да бъде признат за виновен по това
обвинение, и да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер около
средния, от предвидения за това престъпление, а именно: около петнадесет
години. Прокурорът счита, че предявените граждански искове са основателни и
доказани, а съдът следва да определи размера им по справедливост. Претендира се
и за потвърждаване на мярката за неотклонение.
Процесуалният представител на
конституираните като частни обвинители и граждански ищци Е.А.Р., Т.Р.Х., Н.Р.И.
и В. Реджеб А.- адв.П. изразява мнение, че
извършеното престъпление е доказано по безспорен начин. Адв.П.
оспорва изразеното съжаление от страна на подсъдимия, като счита, че то не е
искрено, което се потвърждава от поведението му след извършване на
престъплението, което следва да се приеме и като отегчаващо вината
обстоятелство. Според адв.П., в хода на съдебното
следствие се е доказала съществуващата емоционална и родствена връзка между
убития А.А. и гражданските ищци, които са били
прекъснати безвъзвратно. Предвид на това, адв.П.
пледира за налагане на наказание лишаване от свобода на подсъдимия в размер
близък към максимално предвидения, а именно: двадесет години лишаване от
свобода. Претендира за уважаване и на гражданските искова в пълен размер.
Подс.И. е представляван от адв.Р. и адв.В.. Адв.Р. иска от съда да приеме, че предявеното на подсъдимия
обвинение не отговаря на фактологията и емоционалното
състояние както на подсъдимия, така и на пострадалия. Според адв.Р., деянието е извършено при условията на чл.119 НК, а
именно: при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Адв.Р.
изтъква, че процесната талпа е взета от подсъдимия по повод извършван в дома му
ремонт, и акцентира на здравословното състояние на пострадалия и физическите му
данни. Според адв.Р., действията на подсъдимия са
насочени към предотвратяване на извършеното от страна на пострадалия нападение
към св.Б.А. и него самия, като подсъдимия се е почувствал застрашен от това
нападение. Адв.Р. твърди, че подсъдимия не е имал
умисъла, че в следствие на действията му пострадалия може да умре. Не отрича, че именно действията на
подсъдимия са причинили смъртта на пострадалия, но приема, че тази смърт е в
резултат на провокация от страна пострадалия, застрашаваща живота и здравето и
на него самия, и на св.Б.А.. Предвид на това, адв.Р.
пледира за налагане на наказание в размера предвиден за престъплението по
чл.119 НК. Според адв.Р. предявените граждански
искове са силно завишени, и по делото се е доказала незаинтересоваността на
близките към пострадалия, като исковите претенции следва да се уважат в
минимален размер.
Адв.В. се присъединява към позицията на адв.Р. и също намира, че престъплението не е съставомерно
по чл.115 НК. В тази връзка той изтъква обстоятелствата, при които е извършено
престъплението и публичността му. Предвид на това, адв.В.
приема, че деянието следва да бъде квалифицирано по чл.124 НК, тъй като ударът,
който е нанесъл подсъдимия е целял нанасяне на телесна повреда, но не и
причиняването на убийство. Според адв.В. подсъдимия е
действал в състояние на страх, стрес и афект, предвид поведението на
пострадалия. Адв.В. също пледира за уважаване на
предявените искове в минимален размер.
Подс.И. изразява съжаление и изтъква, че
не е искал да убие пострадалия. В правото му на последна дума иска от съда
справедливост.
Съдът като прецени по отделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, приложени към ДП № 362
ЗМ-89/2019г. по описа на РУ-Тутракан, становището на прокурора, обясненията на
подсъдимия, показанията на свидетелите и останалата доказателствена съвкупност,
прие за установено от фактическа страна следното:
На 01.05.2019г. подс.И.
и св.Б.А. започнали да се черпят по случай празника още от ранният преди обед.
В около 18:00ч. подс.И. се обадил на св.К. и го
поканил в дома си за да се почерпят по случай празника. По пътя св.К. срещнал
св.Т.В., с когото заедно отишли в дома на подсъдимия. Там заварили освен него и
баща му, и св.Б.А., с когото заедно започнали да се черпят. Около 20:30ч.
подсъдимия предложил да отидат пред магазина на ЕТ „Исо-Пембегюл
С.“, където да продължат почерпката. До магазина отишли подсъдимия и
свидетелите К., В. и А., като взели със себе си и преносима тонколона за
музика. Там взели пет бутилки бира от по два литра „Пиринско“, с което
започнали да се черпят. По телефона подсъдимия поканил св.О.А. и св.Д.Р., които
пристигнали с автомобила на последния в около 21:00ч., като в автомобила останал св.А.Д.. Около 21:30ч към компанията
се присъединил и св.А.А.. В около 22:00ч пристигнал пострадалия А.А.,
който седнал при тях и поискал да му налеят бира. Малко след това пострадалия
отишъл до дома си и донесъл агнешко месо за мезе и продължил да пие с
останалите от компанията. В един момент подсъдимия накарал св.В. да му донесе
една греда от намиращия се наблизо строителен материал. Св.В. донесъл една
греда, но подсъдимия не я харесал и сам отишъл и взел друга дълга около метър и
половина, и широчина на страните 6 и 8см, която поставил близо до себе си. След
като изпил няколко чаши с бира, пострадалия започнал да се дразни със св.Б.А.,
заявявайки му, че трябва да го слуша /двамата са се намирали в родствена
връзка/, отправил е и обиди и псувни по негов адрес. Св.Б.А. също отговорил и
дори направил опит да го удари, но подсъдимия го възпрял. Виждайки, че
конфликта се разраства, свидетелите Д.Р. и О.А. се отправили към автомобила си,
където ги очаквал и св.А.Д.. По време на конфликта, пострадалия А. взел един
пласт масов стол и го хвърлил към св.Б.А. но не успял да го удари. В този
момент подсъдимия взел намиращата се до него дървена греда и като я хванал с
две ръце, нанесъл удар с нея в предната част на главата на пострадалия. В следствие
на удара той паднал назад на земята по гръб и повече не помръднал. Виждайки
това, свидетелите Д.Р. и О.А. незабавно потеглили с автомобила, изплашени от
случилото се. Св.А.А. казал на подсъдимия, че трябва
да се извика линейка, но той му казал да не прави това и заедно със св.Б.А.
също напуснали местопроизшествието, вземайки със себе си и тонколоната. Св.А.А. се опитал да чуе дали бие сърцето на пострадалия, не чул
нищо, но видял, че от носа и устата на пострадалия тече кръв. След това и той
си тръгнал без да се обади на никого. Подсъдимия и св.Б.А. отишли в дома на св.М.
/дома му се намирал през къща зад магазина/ и му казали да отиде с тях на место
да види дали „този човек е умрял или жив“. Св.М. отишъл но единствено от
разстояние, на светлината на уличното осветление видял, че пострадалия не
мърда, лежи на земята, а под главата му има кръв. В около 22:50ч. подсъдимия
позвънил на дядо си-св.Ю. и му казал, че „Сакито“
/прякора на пострадалаия/ е припаднал, а той го
посъветвал да се обади на тел.112 за помощ.
Около 23:00ч. св.Е. отишъл до
магазина за да търси интернет връзка, където видял трупа на пострадалия А..
Отправил се с колелото до дома на св.Н., на когото казал за видяното. Заедно с
него и негови близки се върнали до магазина, след което се обадили на кмета,
който пристигнал и в около 23:05ч се обадил на тел.112. Той се обадил и на св.А.А.-мл.полицейски инспектор, който пристигнал на място, а
след малко дошъл и св.Н.-дежурен полицейски инспектор. Изяснили на место до
известна степен обстановката, те се отправили за да търсят подсъдимия и св.Б.А..
След като ги установили, двамата били отведени в полицейското управление.
От заключението на изготвената СМЕ се
установява, че непосредствената причина за смъртта на А.А.
се дължи на централно мозъчна дисфункция, поради
тежка черепно-мозъчна травма следствие депресионна
фрактура на костите на черепния покрив челно-базално
с контузия на мозъчнотовещество, субарахноидален
кръвоизлив, общомозъчен оток с малкомозъчно
вклиняване. Според експерта е налице пряка причинно-следствена връзка между
нанесения удар с дървената греда в главата на пострадалия, и настъпилата смърт
непосредствено след това.
Фактическата обстановка е установена
въз основа на съвкупната оценка на всички писмени, гласни и веществени
доказателства събрани чрез съответните процесуални способи, в съответствие с
реда на изготвяне и проверка, поради което и съдът цени тяхната допустимост и
стойност. Ето защо може да бъде направен категоричен извод за съвместимост и
пълнота на доказателствените средства събрани в процеса.
Неоспорено от нито една от страните е
обстоятелството, че на инкриминираната дата, вследствие на нанесен от
подсъдимия удар с дървена греда в областта на главата на пострадалия, са
причинени установените от СМЕ увреждания, довели до неговата смърт. Това се
установява освен от обясненията на подсъдимия /който твърди все пак, че не е
искал да нанесе удар в главата, а се е целил в рамото на пострадалия/, но и от
показанията на свидетелите А.А., О.А., Б.А., Т.В. и Д.
Рафа-на последния показанията бяха приобщени на осн.чл.281,
ал.1, т.4 от НПК.
Защитата на подсъдимия обаче оспорва
приетата от обвинението квалификация на деянието, като според адв.Р., престъплението е извършено при превишаване
пределите на неизбежната отбрана, т.е. по чл.119 НК, а според адв.В., в случая е приложима нормата на чл.124 НК, тъй като
подсъдимия не е целял причиняване смъртта на подсъдимия, а единствено неговото
увреждане, като и двамата основават позициите си с провокативното поведение на
пострадалия.
Предвид данните по делото относими към този факт на доказване обаче, тези позиции не
могат да бъдат споделени, тъй като противоречат на доказателствената
съвкупност, имаща значение за преценката на елементите очертаващи
съставомерността на извършеното от подс.И. деяние. В
тази връзка значение имат силата и интензитета на нанесения удар, засегнатите
органи, средството с което е нанесен удара.
Несъмнено е, че техническите
характеристики на средството /дървена греда с дължина 159 см и широчина на
страните 8х6см., приложена като веществено доказателство по делото/, с което
подсъдимия е нанесъл удара, позволяват с него да се нанесат увреждания несъвместими
с живота. Неоспоримо е и обстоятелството, че удара е нанесен във възможно
най-уязвимата част на човешкото тяло, а именно главата и то в челната част.
Силата и интензитета на удара се удостоверяват от заключението на изготвените
СМЕ-и, от които е видно, че непосредствената причина за смъртта на пострадалия А.
се дължи на централно мозъчна дисфункция поради тежка
ЧМТ, следствие депресионна
фрактура на костите на черепния покрив челно-базално
с контузия на мозъчното вещество, субарахноидален
кръвоизлив, общомозъчен оток с малкомозъчно
вклиняване. Смъртта е настъпила непосредствено след нанасяне на един силен удар
с тъпоръбест предмет, с голяма маса, и значителна
кинетична енергия в областта на главата. Според в.л. д-р И. е налице „буквално
разцепване на черепната основа“ и „ за мен този удар е бил абсолютно
смъртоносен“. Според вещото лице „главата е смачкана, буквално е смачкана“, и
не е имало никаква възможност за оказване на медицинска помощ.
Ето защо според съда, от обективна
страна действията на подс.И. несъмнено са насочени
именно към лишаване от живот. Той е действал със средство и по начин, годен да
лиши пострадалия от живот, като удара е бил насочен към жизнено важен орган и е
бил с достатъчна сила и интензитет за да предизвика увреждания несъвместими с
живота.
За да е приложим института на
неизбежната отбрана и превишаване пределите на същата, е необходимо да се
изследват няколко обстоятелства, а именно: имало ли е противоправно
нападение от страна на пострадалия над подсъдимия, било ли е прекъснато то или
не, с какви средства е осъществено нападението, застрашавало ли е живота или
здравето на дееца, доколко действията на последния са били адекватни на
интензитета на това нападение, с оглед използваното средство за защита, броя,
насочеността и силата на ударите.
От доказателствата по делото е
несъмнено, че нападение от страна на пострадалия над подсъдимия не е
осъществявано. Действията си, подс.И. обяснява като
противодействие на предприето такова нападение от страна на пострадалия, по отношение
на св.Б.А.. От анализа на доказателствената съвкупност обаче се установява, че
нападение по смисъла на чл.12, ал.1 НК над този свидетел не е имало. От
хронологията на събитията обективиращи поведението на
подсъдимия, пострадалия и св.Б.А. може да се приеме извода, че действия на
пострадалия, създаващи реална и непосредствена опасност за увреждане личността
както на подсъдимия, така и на св.Б.А. не е имало.
Не се спори, че между тримата в един
момент е възникнал словесен конфликт, изразяващ се в отправени обиди, псувни и
неприлични епитети, провокиран и от съществуващите до този момент отношения
между тях, намерили израз в предхождащи инкриминирания случай инциденти. В един
момент дори св.Б.А. е предприел действия за физическа саморазправа с
пострадалия, но е бил възпрян от подсъдимия. От своя страна пострадалия е
хвърлил по посока на св.Б.А. пласт масов стол, който не го е ударил. Това се
потвърждава от всички свидетели, включително и от св.Б.А.. Св.А.А. вижда, че пострадалия хвърля стола, но не е сигурен дали
стола е ударил св.Б.А. по краката. Другите свидетели също не виждат удар, т.е.
стола е хвърлен хаотично, а не целенасочено. Според св.Б.А., той се е
почувствал застрашен когато видял, че пострадалия се е насочил към него, което
е провокирало и действията на подсъдимия. Това насочване обаче няма категорично
характеристиките на непосредствено нападение, а е единствено в сферата на
вероятността и е хипотетично. В случая е липсвала непосредствена опасност за
телесния интегритет, както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на
св.Б.А., поради което и нанесения удар с посочената греда от подс.И. по главата на жертвата, не може да бъде прието за
защитна емоционално-волева реакция, израз на правото му на активна защита,
провокирана от съществуваща висока степен на опасност, застрашаваща здравето
или живота на св.Б.А., а е по-скоро продукт на предхождащите взаимоотношения
между тях тримата, и снижените задръжки, намалената критичност, нестабилното
еуфорично настроение, съчетано с повишена раздразнителност и агресивни реакции,
вследствие на употребения алкохол-според св.Б.А., те двамата с подсъдимия
употребяват алкохол още от сутринта.
Подкрепяйки тезата си, че са се почувствали
застрашени от поведението на пострадалия, подсъдимия и св.Б.А. изтъкват
неговите физически данни, като го представят едва ли не за двуметров исполин,
което не се потвърждава от обективните данни по делото. Според установеното от
СМЕ, пострадалия е с ръст от 182 см, а подсъдимия сочи в съдебно заседание, че
неговия собствен ръст е 184 см. Разликата във възрастта също категорично не е в
полза на пострадалия.
По делото липсват безспорни данни, че
пострадалия при проява на раздразнителност има склонността да използва и
физическа сила. Това обстоятелство се подчертава най-категорично от показанията
на свидетелите М. /кмет на селото/ и св.А.А.
/участъков полицай/, които подчертават, че действително има случаи когато
пострадалия дразни хората, но не се е сбивал с никого. Дори и св.Б.А. признава:
„А. е по-висок от мен. Той не беше агресивен, но имаше някаква болест, имаше
психически проблеми. Като се напие, само псуваше, те хората го знаеха и нямаше
проблеми, не се биеше с никого“.
Въз основа на това съдът приема
безспорно, че пострадалия А. не е предприемал действия, които по своя характер
да представляват нападение по смисъла на чл.12, ал.1 НК, което да е създало
реална и непосредствена заплаха за здравето или живота както на подсъдимия,
така и на св.Б.А., което нападение да е изисквало активна защита, провокирана
от съществуваща висока степен на опасност. По тази причина не са налице
основания за приложение на привилегирования текст по чл.119 НК.
Категорично не са налице
предпоставките за приложение и на разпоредбата на чл.124 НК. Силата на удара,
използваното средство за нанасянето му, насочеността му в областта на главата,
противостоят на поддържания довод на защитата на подсъдимия за умишлено
причиняване на телесна повреда по чл.124, ал.1 НК. Съдебната практика е
непротиворечива в тази насока, като приема, че когато дееца причинява телесни
увреждания с нанасяне на тежки удари, по жизненоважни центрове на тялото, в
резултат на което настъпва смърт, е налице умисъл за убийство, а не причиняване
на телесна повреда. В случая видно от заключенията на изготвените СМЕ-и и
разпита на в.л. в съдебно заседание е безспорно, че смъртта на пострадалия е
била неизбежна последица от нанесения му по главата удар от страна на подсъдимия.
Средството, с което е нанесен удара, кинетичната енергия на удара и засегнатата
част на тялото сочат недвусмислено, че е налице умишлено убийство, а не
причиняване на смърт по непредпазливост, вследствие на умишлено нанесена
телесна повреда.
Публичността на деянието, извършено
пред много свидетели, което се изтъква от адв.В. като
довод защитаващ тезата за желанието на подсъдимия да причини единствено телесна
повреда, подчертава единствено безразличието на подс.И.
към това обстоятелство, и характеризира проявата му като особено цинична и
дръзка. А на твърденията на адв.В., че удара е бил
„непохватен, непремерен, неточен“ следва да се противопостави отново
становището на в.л. по СМЕ, а именно, че удара е бил „абсолютно смъртоносен“ и
„главата е смачкана, буквално е смачкана“.
Ето защо, данните за причинените от
подсъдимия увреждания на пострадалия, механизма на причиняването им и
използваното средство сочат единствено на умисъл, на действия целящи пряко
умъртвяване на пострадалия, изпълващи обективните и субективните признаци на
престъплението по чл.115 НК.
Съдът не намира също така, че подс.И. е извършил деянието в състояние на силно
раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие спрямо подсъдимия, с
клевети или обиди, насочени към членове от семейството му, от които е било
възможно да настъпят тежки последици, както по отношение на подсъдимия, така и
на негови близки. От приетата фактология действително
се установява, че между подсъдимия и пострадалия е възникнал словесен конфликт
/такъв в по-остра степен е осъществен между пострадалия и св.Б.А./, но също
така е доказано, че той не е от категорията на тези, с които тежко се засяга
честта и достойнството на подсъдимия. Дори той самия заявява, че не си спомня
какво точно му е казал пострадалия, общо споменава, че го е псувал и е отправил
репликата „Ти кво искаш, какъв си“? И подсъдимия
подчертава, че по-острия конфликт е между св.Б.А. и пострадалия. Последния не е
предприемал физическа саморазправа с подсъдимия. Ето защо съдът приема, че в
конкретния случай не са налице данни, които да обосновават извода, че в
резултат на упражнено насилие /такова изобщо липсва по отношение на личността
на подсъдимия/, тежка обида, клевета или друго противозаконно действие, спрямо подс.И. или негови близки, у него е възникнало особено
психическо състояние, при което съзнанието му до такава степен да е овладяно от
чувствата, че да не може правилно да обмисля и ръководи постъпките си, като
емоциите протичат бурно и е налице стесняване на разсъдъчната дейност. Такова
състояние на физиолгичен афект при подс.И., при извършване на престъплението обективно не се
установява.
В тази насока е и заключението на
изготвената КСППЕ, в което вещите лица категорично
приемат, че не са налице достатъчно данни в подкрепа на хипотезата, че към
момента на деянието подсъдимия е действал в състояние на физиологичен или
патологичен афект, тъй като в случая не се наблюдават фазите на това особено
емоционално състояние. Това тяхно становище бе потвърдено и в съдебно заседание.
Те подчертават, че предхождащата негативна нагласа и отношения между хората /
по делото са налице данни за предхождащи конфликтни ситуации между подсъдимия и
пострадалия/ могат да улеснят, но не могат сами по себе си да предизвикат
физиологичен афект. Съдът приема, че алкохолното опиянение на подсъдимия е
оказало психични промени свързани със снижени задръжки, намалена критичност,
нестабилно еуфорично настроение, съчетано с повишена раздразнителност и водещо
към агресивна реакция, но това състояние не дава основание да се приеме, че към
момента на нанасяне на удара съзнанието на подсъдимия е било количествено или
качествено стеснено, а напротив- той е могъл да прецени факторите, влияещи
върху причинно-следствените процеси и съответно да насочи поведението си към
тяхното реализиране.
Такова е становището и на вещите лица
по КСППЕ, които са категорични, че към момента на
инцидента, подс.И. е съзнавал възможните последици от
деянието си и липсват данни, че към инкриминирания момент той е имал неадекватно
или психотично мотивирано поведение.
Ето защо, съдът счита, че от
обективна страна подс.И. е осъществил признаците на
състава на престъплението по чл.115 НК за това, че на 01.05.2019г. в
с.Ножарево, обл.Силистра е умъртвил умишлено А.Р.А.,
като му е нанесъл удар в челната област на главата с дървена греда, вследствие
на което му е причинил фрактура на черепните кости с контузия на мозъка,
кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, тежък общомозъчен
оток с малкомозъчно вклиняване и смърт. Налице е
пряка причинно следствена връзка между осъщественото от подсъдимия действие и
настъпилия вредоносен резултат. Подс.И. е осъществил
докрай изпълнителното деяние, като е нанесъл смъртоносно по вид нараняване на
пострадалия и неизбежно следствие от него са настъпили общественоопасните
последици, предвидени в закона.
От субективна страна подс.И. е извършил деянието при пряк умисъл като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал, пряко
е целял настъпването им. Психическото отношение на подсъдимия към престъпния
резултат е обективирано в неговите действия,
изразяващи се в нанасянето на удар с дървена греда /дължина 159см и широчина на
страните 6х8см/ със значителна кинетична енергия по жизнено важна част на
тялото /главата/, като с оглед силата и интензитета на удара е причинено
невъзвратимо увреждане на черепа, довело до моменталната смърт на пострадалия.
С оглед характеристиките на средството, с което е нанесен удара, годно да
причини сериозни, включително и смъртоносни наранявания, съдът намира за
несъмнено, че деянието на подсъдимия разкрива пряката насоченост на умисъла, с
който е осъществено. Подсъдимия е имал избор да използва и други предмети,
например пластмасов стол /какъвто е използвал пострадалия/, но той е съзнавал,
че с него не може да причини сериозни наранявания, поради това се е насочил към
средство, с което е възможно да се въздейства необратимо върху живота на
пострадалия, с оглед неговите характеристики.
Съдът не приема версията на
подсъдимия, че дървената греда му е била необходима за извършването на ремонт в
дома му, тъй като тя кореспондира единствено с неговите твърдения. Това той не
е споделял с никого от компанията и никой друг не го потвърждава. Единствено
св.Б.А. в съдебно заседание споделя, че не е чул подсъдимия да казва това, но
си го е помислил, което е несериозно. Налице са данни по делото, че той е взел
гредата след идването на пострадалия, който няколко пъти напуска компанията
/веднъж да донесе мезе/ и пак се връща. Това се потвърждава и от подсъдимия.
Св.Г.К. заявява: „А. беше седнал на масата, когато се носеха гредите“.
Хронологията на действията и събитията, които описва св.Т. Ведет
също потвърждават това обстоятелство. Най-точно е описал причината, поради
която подсъдимия се е снабдил с дървената греда св.Б.А. в показанията си от
досъдебното производство, приобщени на осн.чл.281,
ал.4, вр.с ал.1, т.1 от НПК, където е заявил: „Х.
взема талпата, още като дойде А.. Талпата я беше взел да се лигави. Тя стоеше
пред него и той каза: „Който се закача тази вечер ще яде бой“. Това
обстоятелство в допълнителна степен обективира
волевия момент от субективната страна на деянието, очертаващ пряката насоченото
на умисъла.
При определяне вида и размера на
наказанието на подс.И., за осъщественото престъпление
по чл.115 НК, съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства чистото му
съдебно минало, сравнително младата му възраст, добрите характеристични данни,
стремежа му да полага обществено полезен труд, липсата на други груби
противообществени прояви, изразеното съжаление, провокативното поведение на
пострадалия.
Като отегчаващи съдът прие високата
степен на обществена опасност на деянието, проявената безцеремонност, демонстративност и безразличие към мястото и обкръжението
при извършване на престъплението от страна на подсъдимия, последващото му
поведение-противопоставя се на свидетелите да потърсят помощ, а освен това
предприема и действия за отклоняване на подозренията от себе си /св.Б.А.:
„По-късно вечерта след удара имах разговор с Х. и Х. ми каза да не казвам на
никого, че той е ударил А.“/, самия механизъм на извършване на престъплението с
оглед на използваното средство и причинените увреждания, които характеризират
престъплението като особено брутално и илюстрират отношението на подсъдимия към
неприкосновеността на човешкия живот.
Тези предпоставки мотивираха съда да
индивидуализира наказанието при предпоставките на чл.54 НК в размер, над
предвидения от закона минимум /от десет до двадесет години лишаване от
свобода/, а именно: тринадесет години лишаване от свобода.
На осн.чл.57,
ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС, така определеното
наказание следва да се изтърпи при първоначален строг режим.
На осн.чл.59,
ал.1 НК съдът приспадна времето през което подсъдимия е бил задържан в
изпълнение на мярка за неотклонение „задържане под стража“ и на осн.чл.64, ал.2 НПК от 02.05.2019г. до влизане в сила на
присъдата.
В резултат на виновното поведение на подс.И., за гражданските ищци В.Р.А. /майка/, Т.Р.Х. и Н.Р.И.
/сестри/, както и за Е.А.Р. /син/-пострадали от престъплението, са настъпили
определени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни болки и
страдания, вследствие на причинената смърт на А.Р.А.. В случая са налице всички
елементи от сложния състав на непозволеното увреждане: деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието
и вредата, вина под формата на пряк умисъл. Съгласно чл.45 ЗЗД, всеки е длъжен
да обезщети, като по този начин възстанови вредите, които виновно е причинил
другиму. Причинната връзка между деянието на подсъдимия и претърпените от
гражданските ищци вредоносен резултат, изразяваща се в загубата на техния син, брат
и баща, настъпила на 01.05.2019г. е несъмнена. Репарирането на претърпените
неимуществени вреди съгласно чл.52 ЗЗД, съдът преценява по справедливост. За да
отмери справедливо парично обезщетение за претърпените болки и страдания от
смъртта на пострадал, е необходимо да се съобрази интензивността на засягане на
емоционалната сфера на личността на близките на починалия, и степента на
близост между тях. Несъмнено е, че със смъртта на сина си, В.Р.А. е загубила
важна опора в своя живот, който с оглед нейната възраст, би и оказвал
необходимата подкрепа в различни житейски ситуации. Независимо от
здравословното си състояние, А.А. е оказвал не само
морална, но и според възможностите си, финансова подкрепа на своята майка. Дори
само по себе си обстоятелството, че двамата са живеели в едно домакинство е
било източник на сигурност и взаимопомощ.
Въпреки това, не могат да бъдат
пренебрегнати данните относно поведението на А.А.,
произтичащи основно от вида на психичното му заболяване. Това е намирало
проявление в начина му на живот, грижите за вида си, личната си хигиена,
злоупотребата с алкохол, проявяваната раздразнителност в определени моменти и
невъзможността на майка му да контролира тези действия. В определени моменти,
пострадалия А. е живеел като безпризорен, необгрижван
от никого или това са извършвали негови
близки, извън семейството му. Ето защо, отчитайки реалния обем на действително
изживените от гражданската ищца В.А. морали болки и душевни страдания,
негативните емоционални преживявания, свързани както с особеностите на
причинената смърт на пострадалия, така и с тези за в бъдеще, настоящата
инстанция счита, че справедливото парично обезщетение ще се възмезди със сумата
от 50 000 лева, а гражданския иск в горницата над тази сума, съдът
отхвърли като недоказан и неоснователен.
Отчитайки интензивността на засягане
на емоционалната сфера на личността на сестрите на пострадалото лице-гр.ищци Т.Х.
и Н.И. и степента им на близост, съда присъди обезщетение за всяка една от тях
в размер на 10 000 лева. Несъмнено е, че те са пълнолетни, живеят отделно
със свои семейства, и срещите им с пострадалия А. са били по-скоро инцидентни.
Те не успяха по убедителен начин да защитят позициите си, че са играели
съществена роля в живота на пострадалия. Твърденията им, че едва ли не всяка
една от тях ежеседмично е посещавала дома на майка им, и това е свързано с
полагането на грижи не само към нея, но и към техния брат, не кореспондира със
сведенията предоставени от незаинтересовани от изхода на делото свидетели. Така
например св.М. /кмет на селото/ твърди, че сестрите на пострадалия не са идвали
ежеседмично. Грижи по отношение на А.А. е полагало
семейството на Лейля, които са го водили и по болниците. Поради това и
пострадалия им е помагал в домакинството. Св.Д.Н. също споделя, че той е водил
пострадалия при нужда в болница, което противоречи на твърденията на сестрите.
Св.А.А.
/участъков полицай/ също свидетелства, че от доста време преди инкриминираната
дата не е виждал сестрите в селото.
Липсата на адекватни грижи по
отношение на пострадалия от страна на неговите сестри, се подчертава и от
приложената медицинска документация, удостоверяваща здравословното му
състояние-т.2, л.7-35. Ето защо, съдът присъди обезщетение в посочения размер,
и отхвърли гражданските искове в горницата над тази сума, като неоснователен и
недоказан.
Идентично е положението и с гр.ищец Е.А.Р.-син
на пострадалия, който извън несъмнената родова връзка не успя по убедителен
начин да удостовери някаква по-особена емоционална връзка между двамата.
Твърденията за редовни срещи и оказването на финансова помощ не се потвърждава
от доказателствената съвкупност. По-скоро между тях е била налице връзката,
описана от гр.ищец в дадените от него показания в досъдебното производство,
приобщени от съда на осн.чл.281, ал.4, вр.с ал.1,т.1 от НПК, където той е заявил: „От 2014г. живея
постоянно в Англия и в България се връщам два пъти в годината. С баща ми рядко
поддържах връзка. Последно говорих с него преди две години. Причината да не
разговарям с татко ми е, че бабите са ме отгледали. На 26 години съм и сам съм
се борил с живота. Нито майка ми ме е гледала, нито баща ми“. В съдебно
заседание гр.ищец потвърди, че това което е казал е вярно. Предвид на това,
съда присъди обезщетение на гр.ищец Е.Р. в размер на 5000 лева, като отхвърли
гражданския иск в горницата над тази сума като неоснователен и недоказан.
Подс.И. следва да заплати в полза на
Силистренски окръжен съд сумата от 3000 лева, представляваща ДТ върху уважената част на гражданските искове и сумата от
400 лева, представляваща направени в съдебното производство разноски.
Подс.И. следва да заплати и сумата от
1738,75 лева по сметка на ОДМВР-Силистра,
представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство.
На осн.чл.112,
ал.1 и ал.2 НПК една част от веществените доказателства следва да се унищожат
след влизане на присъдата в сила, а друга да се върнат на собствениците.
На основание чл.309, ал.1 НПК съдът
потвърди взетата по отношение на подс.И. мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, поради липсата на основания за отмяната
или изменението й.
Съдът счита, че наложеното на подс.И. наказание в този си вид и размер, ще изиграе своята
превантивна, възпитателна, поправителна и възпираща роля.
Водим от тези си съображения съдът
постанови своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: