Решение по дело №123/2020 на Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№

гр.Харманли,  24.11.2020 год.

Харманлийският районен съд в открито съдебно заседание на   девети ноември през две хиляди и двадесета   година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

          

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от М.Д.М. с ЕГН ********** с адрес ***  срещу Наказателно постановление № 19-0271-001891 от 28.11.2019 г. на   ВПД  Началника  на РУ - Харманли при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания – "Глоба" в размер на 50,00 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 103 ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения и при нарушения на материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началника  на РУ - Харманли при ОД на МВР Хасково.Претендират се разноските по делото.

В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли, жалбоподателят, редовно призован не се явява, чрез пълномощника си по делото – адв. А.Г. *** заявява, че поддържа подадената жалба, а в хода по същество излага конкретни съображения за нейната основателност и в подкрепа искането си съдът да постанови решение, с което да уважи жалбата и съответно отмени атакуваното наказателно постановление на Началника  на РУ - Харманли при ОД на МВР Хасково. 

Административнонаказващият орган РУ - Харманли при ОД на МВР Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото, за да заяви становище по жалбата и по атакуваното с нея наказателно постановление.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима. 

ХАРМАНЛИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 06.11.2019 г. в 21:35 часа в гр. Харманли по бул. *** до кръстовището с ул. *** по посока центъра на града управлява собствения си лек автомобил „ Мерцедес Е320 ЦДИ с рег. №***, като при подаден сигнал за спиране стоп палка С-8 по образец на МВР от контролните органи водачът не спира, а продължава движението си по ул. ***, с което осуетява полицейска проверка.АУАН е съставен по  ДЗ с рег.  №271Р-32506/07.11.19г. е извършил нарушение по чл.103 от ЗДвП.Не спира плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение при подаден сигнал за спиране от контролните органи.

Съставен е Акт за установяване на административно нарушение бл. № 096894  от 21.11.2019г. и след предявяването му бил подписан от М.Д.М., която не е вписала в съответната графа за възражения.

Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са депозирани и допълнително в рамките на законоустановения срок от връчване на екземпляр от АУАН на лицето, сочено като нарушител, осъществено на датата на неговото съставяне – 21.11.2019 г., според отразеното в приложената разписка.

При издаване на наказателното постановление, административно-наказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка, като вписал обобщаващо, че водачът бил извършил: 1. "не спира плавно на посоченото място или в най – дясната част на платното за движение при подаден сигнал за спиране от контролен орган, с което виновно е нарушил чл. 103 от ЗДвП" и наложил процесната санкция на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

Изложената дотук фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени доказателства, НП №19-0271-001891 от 28.11.2019 г., издадено от ВПД началника на РУП Харманли при ОДМВР Хасково; АУАН №1891 серия АА бл.№096894 от 21.11.2019 г.; Докладна записка относно осуетяване на полицейска проверка № 271р-32506 от 07.11.2019 г. от мл.и-р М.Д.Д.; Сведение от М.Д.М. ЕГН ********** от 21.11.2019 г.; Сведение от Д.В.М. ЕГН ********** от 25.11.2019 г.; заверен препис на Заповед №8121з – 515/14.05.2018 г. на министър В. Р.; Заповед №8121з – 825/19.07.2019 г. на министър М. М.; писмо с вх.№260200/09.09.2020 г. от РУ Харманли, ведно със справка за нарушител/водач на лицето М.Д.М. с ЕГН **********, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. М.Д.Д., на длъжност  мл. автоконтрольор и свид. Ж.К.К. и свид. П.С.Д., последните двама полицейски служители на РУ на МВР - Харманли, относно установяване на фактическата обстановка както и, че съставеният акт за установяване на административно нарушение е предявен  и подписан от нарушителя. В настоящия случай, актосъставителят  М.Д.Д., на длъжност  мл. автоконтрольор и свид. Ж.К.К. и свид. П.С.Д., в детайли описват датата, мястото и начина на извършване на нарушението. Съществено е, че актосъставителят М.Д.Д., на длъжност  мл. автоконтрольор и свид. Ж.К.К. и свид. П.С.Д., потвърждават авторството и съдържанието на АУАН (предвид разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДП), както и че, на практика, жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка, а приложимостта на материалния закон и процесуалния закон. Показанията им са  еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, както и за фактите около извършване на действията по спиране на автомобила, начина по който е осъществено подаването на сигнала и за констатациите, до които са достигнали, изложени в АУАН.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното: 

Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. По силата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Следователно, деянието, за което на жалбоподателя е наложено административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

При съставяне на процесния АУАН съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, като на това място следва да се отбележи, че въведеното словесно описание на визираното нарушение е лаконично, но въпреки това става ясен кръгът от факти, въз основа на които жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност и твърденията за тях са безпротиворечиво изложени. Дадената правна квалификация е релативна като е отчетена необходимостта деянието да бъде квалифицирано като нарушение по специалната норма на чл. 103 от Закона за движението по пътищата, а не по общата – чл. 6, т. 2 от Закона за движението по пътищата, чието приложение в този случай е изключено. Не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в присъствие, предявяването и връчването на акта лично на жалбоподателя. Вярно е, че след като нарушителят е бил поканен да заяви и той действително отговорил на поканата, актът е следвало да бъде съставен в негово присъствие, защото съставянето в негово отсъствие се извършва, ако след покана нарушителят не се яви за съставяне на АУАН. Това води до извода, че съставянето на акта действително е извършено в нарушение на процедурата, регламентирана в ЗАНН, но  според съдебната практика обаче не всяко нарушение на процедурата по съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление е съществено, а до порочност на наказателното постановление водят само съществените нарушения на тази процедура. Те са два вида – нарушения, които водят до засягане правото на защита на лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност и нарушения на процедурата, които ако не бяха извършени резултатът би бил друг.

В процесния случай, доколкото АУАН е надлежно предявен и връчен на наказаното лице, съдържа всички изискуеми реквизити и нарушението в което е обвинен М., че го е извършил, са описани вярно и точно, и нарушението не е такова процесуално нарушение, което да засегне по какъвто и да е начин или да препятства правото на защита на това лице. Не е преградена възможността му да прави възражения в етапите на процеса, регламентирани в чл.44, ал.1 от ЗАНН и с факта на връчване на АУАН до знанието на лицето е сведено обвинението за извършеното нарушение. С други думи в процесния случай, ако АУАН беше съставен в присъствието на нарушителя, това обстоятелство по никакъв начин не би променило в положителна насока упражняването на неговото право на защита. За това настоящия съдебен състав счита, че допуснатото нарушение не е  съществено, и не попада в обхвата на абсолютните процесуални нарушения, които да водят до не осъществяване на  основни процесуални институти, предпоставящи условията за пълноценно и ефективно упражняване на правото на защита на нарушителя в наказателното производството. Тези нарушения не са от категорията иманентно да предполагат ограничаване на права водещи   до отмяна на наказателното постановление, защото не е засегнало правото на защита на лицето.

 На нарушителят М.М. е осигурена възможност да се запознае със съдържанието на АУАН, както и да направи възражения по него. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отчасти отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити. 

От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е, че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място жалбоподателят М.Д.М., след като е управлявал и следователно е имал качеството водач на процесния лек автомобил марка марка Мерцедес  Е 320 ЦДИ с per № ***, не е изпълнил задължението си в това си качество да спре при подаден сигнал за това. Недоказано обаче от обективна страна се явява  нарушението по чл. 103, ал.1 от ЗДвП. 

Неоснователно е възражението на защитника на нарушителя, че не е доказано авторството на инкриминираното нарушение. Не се опроверга доказателствената сила на АУАН, като съгласно  разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗАНН редовно съставените актове имат доказателствена сила до доказване на противното. Следва да се отбележи, че редовно съставеният акт е този, съставен от компетентен орган по предвидения в закона ред, а що се отнася до мястото и начина на извършване на нарушението, самоличността на нарушителя  и неговата вина, то по делото не се събраха каквито и да е доказателства , сочещи различно констатации от отразените в АУАН.

От показанията на актосъставителят М.Д.Д. се установява, че на инкриминираната дата 06.11.2019г. в 21,35 часа заедно със свид. Ж.К. и свид. П.Д. били  позиционирани в гр. Харманли на кръстовището на бул. *** с ул. *** Свид. М.Д. лично подал „стоп” палка на лек автомобил „Мерцедес“, сив на цвят, с рег.№ ***, движещ се от гр. Любимец към центъра, приближил  се, показал място, където да спре лекия автомобил.Същият  не спрял, завил по ул*** но ясно  видял водача, разпознал го, тъй като му бил познат служебно. Полицейският служител бил на близко разстояние от лекия автомобил, на осветен от улични лампи участък от пътя, с жилетка и  разпознал нарушителя, така установил, че М.М. управлява лекия автомобил Мерцедес“, сив на цвят, с рег.№ ***. В тази връзка са показанията на свид. П.Д. и свид. Ж.К. – автопатрул, като всички били извън служебния автомобил, на пътното платно. Съдът кредитира показанията им като непротиворечиви, логични и подкрепящи се от останалата доказателствена  съвкупност и не оборени от показанията на свид. Д.В.М.. Последният твърди, че управлявал лекият автомобил марка «Мерцедес»,собственост на М.Д.,като получил разрешение за ползването му от майката на нарушителя. Управлявал го около седмица, но същият не сочи, че го е управлявал на инкриминираната дата 06.11.2019г. в 21,30 часа, както и не сочи при извършената му проверка от контролните органи, броят на полицейските служители, които са били автопатрул. Настоящият състав  намира показанията на снвид.М. за недоказани, противоречащи, както на показанията на свид. М.Д., свид. П.Д. и свид. Ж.К. – автопатрул и събраната доказателствена съвкупност, а и същите са нелогични, като са лишени от формалната логика.

По силата на чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който: откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, а според чл. 103 ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.. Следователно, деянията, за които са наложени на жалбоподателя административни наказания са обявени от закона за наказуеми.

На следващо място съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушение, както и обстоятелствата по него разкрива една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбите на чл.103 от Закона за движението по пътищата, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение. В случая се установява, че жалбоподателят не се е подчинил на подадения му сигнал, което е наложило неговото преследване от служителите на МВР.

При разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с тежестта на нарушенията, съдът намери, че  съгласно разпоредбата на чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата, за процесното нарушение е предвидено административно наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лева. В случая както наказанието” лишаване от право да управлява моторно превозно средство”, така и наказанието „глоба”, са определени първото в максималния допустимо от закона размер, а второто в минималния размер. При преценка на съда за горното се констатира, че жалбоподателят има установени предходни нарушения на ЗДвП, а именно – от 2011г. до 2019г.  Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете и факта, че отказа на нарушителя да спре е наложило неговото преследване от служителите на МВР,както и множеството нарушения на ЗДвП,за които е санкциониран нарушителя.Настоящият състав не отчете  смекчаващи обстоятелства,  поради което съдът счете, че при посочените отегчаващи обстоятелства наказанията, е следвало комулативно наложените наказания да бъдат определени към максимума. Съдът не разполага с правомощията да утежнява положението на нарушителя, при липсата на протест от прокурора за наложеното наказание „ глоба”, поради което  наказателното постановление ще следва да бъде потвърдено,ведно с наложеният размер на наказанията.

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал.1 изр.І от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0271-001891 от 28.11.2019 г. на   ВПД  Началника  на РУ - Харманли при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл.175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на М.Д.М. с ЕГН ********** с адрес *** е наложено административно наказание  "Глоба" в размер на 50,00  наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6/шест/ месеца за нарушение по чл. 103 ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 - дневен срок от съобщаването му.

      

 

  СЪДИЯ: