№ 258
гр. Стара Загора, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Женя И.
при участието на секретаря Невена И.
като разгледа докладваното от Женя И. Гражданско дело № 20225530102630
по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл.9, ал.1 ЗПК във връзка с чл.6 ЗПФУР и с правно основание
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищцовото дружество „АПС Бета България“ ЕООД твърди в исковата си
молба, че се било снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение
против ответницата К. С. Щ., ЕГН ********** по частно гражданско дело №
№ 137/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, която била връчена
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което дружеството предявявало
настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.
Вземането произтичало от следните обстоятелства:
Твърди че, на 23.09.2016 година К. С. Щ., ЕГН **********, била
сключила Договор за кредит № 737568 с Кредисимо, по електронен път, по
силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/. По силата на този договор била получила сумата от 700 лева, срещу
което се съгласила да върне 5 броя вноски по 154,76 лева в срок до 28.02.2017
г., когато била падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1,
съдържащ Погасителен план, неразделна част към Договора за кредит.
Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и
1
годишен процент на разходите в размер на 50 %.
В Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на
Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит, страните се били
съгласили, че при забавяне на плащането на погасителна вноска, К. С. Щ.,
щяла да дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва
върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски за
извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането, направени от
„Кредисимо“ АД.
В Раздел VI, чл. 8 и Раздел X, чл. 5 от ОУ, страните постигнали
съгласие К. С. Щ., да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението
му.
В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на
„Кредисимо“ АД да уведомява ответникът К. С. Щ., за забавата му чрез
водене, включително чрез трети лица, на всякаква кореспонденция с
кредитополучателя, да провежда с кредитополучателя телефонни разговори,
да му изпраща телефонни съобщения, писма и стикери.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021
г. „Кредисимо“ АД като цедент било прехвърлило своите вземания към К. С.
Щ. по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81 В, ап. 3. Ответницата била уведомена
за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от
02.04.2021 г.
От представения с настоящата искова молба Договор за продажба и
прехвърляне на вземания, сключен на 02.03.2021 г. между „Кредисимо“ ЕАД
като цедент и „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: *********, като цесионер се
установявало, че страните били постигнали договореност цедентът да
прехвърля станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания,
произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача
с физически лица, които не изпълнявали задълженията си по тях, които
вземания били договорени, че се индивидуализират в Приложение № 1 към
дата 23.02.2021 г., неразделна част от договора.
С Приложение № 1 от дата 23.09.2016 г. към описания по-горе договор,
„Кредисимо“ ЕАД бил прехвърлил на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД,
2
видно от т. 4069, вземанията от настоящия ответник. Видно от представената
извадка от Приложение № 1 вземането на „Кредисимо“ ЕАД към ответника
по гореописания Договор за паричен заем № 737568/23.09.2016 г. било
прехвърлено на „АПС Бета България“ ЕООД, за сумата от 1110,79 лева.
Моли съда ако приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на
посочения от него имейл адрес не било извършено надлежно, да приеме за
надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.
Ответницата не била изпълнила в срок задълженията си по Договор за
кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към
настоящия момент задължението все още не било погасено, като нямало
извършено нито едно плащане от страна на К. С. Щ. от сключването на
процесния договор до настоящия момент.
С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, следвало съдът да
приеме за установено, че ответницата К. С. Щ., ЕГН **********, дължала на
„АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, парично вземане за сумата в
общ размер от 1110,79 лева, формирана както следва:
700 лева – главница,
73,80 лева – договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата за
периода от 31.10.2016 г. до 28.02.2017 г.,
320,66 лева – законна лихва за забава върху главницата за периода от
31.10.2016 г. до 23.02.2021 г„
както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.
Претендираната сума за лихва за забава представлявала обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление
№ 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се
дължала от К. С. Щ. по силата на чл. 2, раздел X, „Забава. Предсрочна
изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който
член при забавяне на плащането на погасителна вноска К. С. Щ., щяла да
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху
всяка забавена погасителна вноска.
За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г., законна лихва за забава
по Договора за кредит не била начислявана, т.е. претендираната лихва била
изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията
3
по време на извънредното положение, обявено с решение на народното
събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. дол. - дв,
бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
Искането до съда е да постанови решение, с което да приеме за
установено със сила на пресъдено нещо по отношение на ответницата К. С.
Щ., ЕГН **********, с адрес: ******************, че същата дължи на
„АПС Бета България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81 В, ап. 3, представлявано от юрк. П.
Б., гореописаната сума в общ размер от 1110,79 лева (700 лева – главница,
73,80 лева – договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата за периода
от 31.10.2016 г. до 28.02.2017 г., 320,66 лева – законна лихва за забава върху
главницата за периода от 31.10.2016 г. до 23.02.2021 г). Претендира
направените разноски, както по настоящото така и по заповедното
производство.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е подаден писмен отговор от
назначеният особен представител на ответницата, в който заявява, че счита
така подаденият иск за недопустим и неоснователен, като оспорва изцяло
изложените обстоятелства, на които се основавала настоящата искова
претенция.
Сочи, че по делото бил приложен договор за кредит № 737569 от
23.09.2016г., ведно с Приложение № 1 към договор за потребителски кредит
№ 737569 от 23.09.2016 г., сключен между К. С. Щ., ЕГН ********** от една
страна и „Кредисимо“ АД, ЕИК ********* от друга страна, като същите
нямали задължителните реквизити предвидени в чл.11 от Закона за
потребителските кредити. От приложения по делото договор е видно, че има
положен подпис само от страна на кредитора.
Сочи още, че по делото бил приложен и договор за поръчителство
между К. С. Щ., ЕГН **********, в качеството й на „Потребител“ и от друга
страна „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството му на „Поръчител“
по договор за кредит № 737569 от 23.09.2016 г., като отново липсвали
подписи, тук обаче и на двете страни. Също задължителен реквизит на
договора.
По делото бил приложен и договор за поръчителство между
„Кредисимо“ АД, ЕИК ********* от една страна и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК
4
********* от друга страна, като отново същият нямал необходимите
реквизити.
Освен това при сключване на договора за поръчителство като част от
договора за потребителски кредит било налице нарушение на императивни
норми на ЗПК и ЗЗП. Това водило до единствения извод, че договора бил
недействителен по отношение на длъжника.
„Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ АД, по смисъла на закона били
свързани лица. От тук следва извода, че на длъжника не било предоставено
право на избор и възможност за индивидуално договаряне, т.е. договорът за
поръчителство не отговарял на изискванията за добросъвестност.
На следващо място обвързаността за отпускане на кредит с възмезден
договор за поръчителство със свързано с кредитора лице било неравноправна
за потребителя клауза, която била нищожна.
Счита така представените договори за недействителни и непораждащи
правни последици за длъжника в настоящото производство.
Приложено било и уведомление за цесия, в което се посочвало, че „Ай
Тръст“ ЕООД, ЕИК ********* цедира на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК
03374133, вземанията си от К. Щ. на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК
********* и същото било изпратено на e-mail: *****@***.**.
В исковата молба се твърдяло, че на 02.03.2021 г. „Кредисимо“ АД било
цедирало своето вземане от К. С. Щ. по цитираният по - горе договор за
кредит на „АПС Бета България“ ЕООД, а ответникът в настоящото
производство бил уведомен за цесията по електронна поща на 02.04.2021 г. По
делото обаче било приложено уведомление за цесия, в което се твърдяло, че
„Ай Тръст“ ЕООД прехвърлило на „АПС Бета България“ ЕООД, с дата
30.03.2021 г., от тук следвало съществено разминаване в кредиторите и
евентуално неотчитане на постъпили плащания. Предвид това, ако било
налице извършено плащане към първоначалния кредитор, то същото следвало
да се счита за надлежно платено. Не ставало ясно и кой действително бил
кредитор и коя била легитимираща страна за подаване па настоящия иск.
Счита „АПС Бета България“ ЕООД за нелегитимна страна за подаване
на настоящия иск.
Сочи още, че също така смята предявения иск за недоказан по
5
същество. По делото не били представени извлечения от счетоводни книги, с
което да се докажело твърдяното от ищеца в настоящата искова молба. Не
било доказано по безспорен и категоричен начин, че ответницата дължала
претендираната от ищеца в настоящото производство парична престация.
Смята още, че вземането било погасено по давност, съгласно чл. 111,
„в“ ЗЗД, в която разпоредба била предвидена три годишна давност за
вземания за наем, за лихви и за други периодични плащания. Логичния извод
бил, че при наличието на погасителен план следвало да се постави знак на
равенство между понятието за „частични плащания” и „периодични
плащания“. При договора за кредит били налице периодични плащания по
смисъла на чл.111, б, „в“ ЗЗД. Приложимата погасителна давност при
договора за кредит била кратката тригодишна.
Искането до съда е да отхвърли изцяло така предявеният иск като
недопустим, неоснователен, недоказан и погасен по давност.
В съдебно заседание ищцовото дружество „АПС Бета България“ ЕООД
не изпраща представител, депозира по делото писмено становище, с което
моли исковете да бъдат уважени.
В съдебно заседание особеният представител на ответника оспорва
исковете по наведените доводи в отговора на исковата молба.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК,
намира за установено следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 137/2022г. по описа на Районен съд -
Стара Загора, съдът е издал в полза на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
срещу К. С. Щ., заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК за сумите: 700 лева за главница – по договор за кредит №
737568/23.09.2016 г., обезпечен чрез договор за предоставяне на
поръчителство от 23.09.2016 г., с 73,80 лева – договорна възнаградителна
лихва върху главницата по договор за кредит за периода от 31.10.2016 г. до
28.02.2017 г., с 320,66 лева – законна лихва за забава по договора за кредит за
периода от 31.10.2016 г. до 23.02.2021 г. и законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда – 13.01.2022 г. до изплащане на
вземането, както и сумата 16,33 лева – разноски съразмерно с уважената част
от заявлението. Тъй като длъжникът не е бил открит на известните му адреси,
6
съобщението до него е било приложено по делото, на основание чл.47, ал. 5 и
ал.6 ГПК и съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в изпълнение на дадените от
заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящите искове за
установяване на вземанията по заповедта.
По делото е представен възпроизведен на хартиен носител електронен
документ: договор за кредит № 737568/23.09.2016 г., в който е посочено, че
се сключва между „Кредисимо“ АД, като кредитор и К. С. Щ., като
кредитополучател, като в Приложение 1 към него са посочени условията на
кредита: размер на кредита 700 лева, размер на погасителната вноска 154,76
лева, брой на погасителните месечни вноски 5.
Видно от договор за поръчителство от 23.09.2016г., сключен между „Ай
тръст“ЕООД, като поръчител и К. С. Щ., като потребител, поръчителят е поел
задължение да отговаря пред „Кредисимо“ АД за изпълнението на
задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит в размер
на 700 лева срещу заплащане на месечно възнаграждение на поръчителя.
Видно от договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
02.03.2021 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ЕООД, от една
страна, като цеденти и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като цесионер, и
Приложение 1 към него, на ищеца в настоящото производство е прехвърлено
вземане по договор за кредит № 737568/23.09.2016 г., с кредитополучател
ответницата, с посочена като общо дължима сума 1553,99 лева.
Няма представени доказателства по делото уведомление за извършената
цесия да е било връчено на ответницата преди подаване на заявлението по чл.
410 ГПК. С исковата молба се прави искане с връчването й ответницата да се
счита уведомена за извършената цесия.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
В случая основният спор по делото, с оглед наведените в тази насока
възражения от особения представител на ответника, е дали извършената
цесия е надлежно съобщена на длъжника.
В случая липсва надлежно съобщаване на извършената цесия на
длъжника, доколкото уведомлението за нея не му е било връчено преди
завеждане на настоящото дело, а се иска това да стане с връчването на
7
исковата молба, но тя е връчена само на особения представител на ответника,
а не на К. С. Щ.. Противоречивата съдебна практика в страната по този въпрос
– дали може да се приеме, че цесията е надлежно съобщена, при условие че
уведомлението е връчено на особен представител на ответника в хода на
процеса, е преодоляна, като се наложи разрешението, че връчването на особен
представител не би могло да се приравни, нито на връчване на ответника
/поради обективна невъзможност за извършване на фактически действия от
страна на особения представител, които да доведат извършената цесия до
знанието на длъжника/, нито на упълномощен адвокат, който би могъл да
извърши тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му се
предполага. Представителната власт на особения представител спрямо
отсъстващата страна произтича от акт на съда, с който той е назначен, като
приложение намира разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, която се свързва с
общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК (в този смисъл т. 6 от мотивите на
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС). Тази
представителна власт е ограничена /арг. чл. 29, ал. 5 ГПК/, което води до
извода, че особеният представител не притежава право да приема
волеизявления, свързани с промяна в материалното правоотношение между
страните. В този смисъл е трайно установената съдебна практика на
въззивните съдебни състави на ОС – Стара Загора, както и решение № 74 от
27.07.2017 г. по в.т.д. № 154/2017 г. на Апелативен съд Бургас, което не е
допуснато до касация с определение № 567/18.09.2018 г. по т. д. 3153/2017 г.
на II ТО на ВКС и др..
Гореизложеното води до неоснователност на предявените искове на
горепосочените основания и като такива следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни, поради което се явява безпредметно обсъждането на
останалите доводи и възражения на страните по съществото на спора.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.1404, бул.
България № 81В, ап. 3, против К. С. Щ., ЕГН **********, адрес:
******************, искове за установяване съществуването на
8
вземанията на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за следните суми: сумата
700 лева за главница – по договор за кредит № 737568/23.09.2016 г.,
обезпечен чрез договор за предоставяне на поръчителство от 23.09.2016 г., с
73,80 лева – договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата по договор
за кредит за периода от 31.10.2016 г. до 28.02.2017 г., с 320,66 лева – законна
лихва за забава по договора за кредит за периода от 31.10.2016 г. до
23.02.2021 г. и законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 13.01.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч. гр. д. № 137/2022 по описа на Районен съд - Стара Загора, като
неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
9