№ 431
гр. К. , 29.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на втори декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Стефан М. Стойков
Секретар:Д.Ц.С.
като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело №
20201850100822 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба на Н. Г. С. и Х. Х. С., с която на основание
чл. 50 от СК искат прекратяване на брака им по взаимно съгласие.
Твърдят, че са сключили граждански брак на 11.05.2019 г., като от брака си и преди
това нямат родени деца.
Заявяват желанието си за прекратяване на бракът между тях, като представят
споразумение, уреждащо въпросите по чл. 51 от Семейния кодекс.
В съдебно заседание се явяват лично, като молителят Х.С. и с упълномощен
представител – адвокат Антони Ганчев от САК, като поддържат молбата си, като заявяват
сериозно и непоколебимо желание за прекратяване на брака при условията на представеното
споразумение.
Производството е по чл. 330 от ГПК във вр. с чл. 50 от СК.
След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните съдът намира
следното от фактическа и правна страна:
Видно от удостоверение за граждански брак № ********** от 11.05.2019 г., издадено
от Столична община, район „С.“, молителите са сключили граждански брак на 11.05.2019 г.,
за което е съставен акт № 0063 от същата дата.
1
От изложеното от молителите в молбата и в споразумението се установява, че
страните са се споразумели относно всички последици от прекратяването на брака.
Страните са се споразумели че съпруга ще ползва семейното жилище, намиращо се
на ул. „Р.“ в гр. С..
Съпрузите са се споразумели и за придобиване от съпругата в дял и изключителна
собственост на придобито по време на брака МПС – марка/модел „О.А.“ с рег. № СВ ******
КТ, рама **************, без да се уговаря уравняването на дяловете във връзка с това
придобиване. Със споразумението е уговорено, че съпрузите няма да си дължат взаимно
издръжка след прекратяване на брака, както и че след прекратяване на брака съпругата ще
носи предбрачното си фамилно име Б., както и че разноските по делото се понасят от
страните както са направени.
При тези факти съдът намира молбата за допустима и основателна. Налице са
предпоставките на чл. 50 и чл. 51 от СК за допускане на развод по взаимно съгласие,
молителите са изразили сериозното си и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на
брака, постигнали са споразумение, отговарящо на законовите изисквания (чл. 51 от СК), с
което уреждат задължителните лични отношения след развода, като нямат други претенции
един към друг, споразумението не противоречи на закона и същото следва да бъде
утвърдено от съда.
Следва да бъде определена окончателна държавна такса за производството по делото
в размер на 40 лв., като с оглед обстоятелството, че при предявяване на молбата е внесена
сумата от 25 лева, то останалата част от 15 лева следва да бъде възложена на двамата
съпрузи в равни части.
На съпругата следва да бъде възложено заплащане на сумата от 200 лева,
представляваща дължимата държавна такса в размер на 2% върху застрахователната
стойност на придобиваното в дял МПС, което съгласно споразумението остава в неин дял и
собственост след прекратяване на брака.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА брака, сключен на 11.05.2019 година с акт № 0063 от същата
дата, на Столична община, район „С.“, между Х. Х. С., ЕГН ********** и Н. Г. С., ЕГН
********** ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите споразумение по чл. 51 от СК,
както следва :
2
1. Страните заявяват сериозното и непоколебимо взаимно съгласие бракът
им да бъде прекратен, без съдът да издирва мотивите и/или вината за
прекратяване на брака.
2. Страните декларират, че нямат родени от брака деца, както и деца преди
сключване на брака, предвид което въпросите относно местоживеене,
упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка на детето,
ползване на семейното жилище не са застъпени в настоящото споразумение.
3. Страните заявяват, че няма да си дължат взаимно издръжка след
прекратяване на брака. По смисъла на чл. 145 от СК.
4. Съпругата Н. Г. С. след прекратяване на брака, ще носи предбрачното си
фамилно име Н.Г.Б..
5. Семейното жилище, находящо се в гр. С., ул. „Р.“ № 76, ет. 3, ап. 19 се
предоставя за изключително и самостоятелно ползване от Х. Х. С..
5.1 Н.Г.Б. се задължава в 3-дневен срок от одобряване на настоящото
споразумение от съда да напусне семейното жилище и да изнесе всички свои вещи от
него. Н.Г.Б. се задължава да не смущава спокойното ползване на семейното жилище от
страна на Х. Х. С., като и да не влиза в жилището без изрично негово разрешение.
6. Относно движимите вещи, придобити в режим на съпружеска
имуществена общност, страните декларират, че са постигнали извънсъдебно
споразумение помежду си относно начина, по който се поделят след прекратяване
на брака им. Всеки е получил вещите, които придобива в собственост, и никоя от
страните няма претенции към другата страна от имуществен характер.
Съпрузите декларират, че по време на брака са придобили лек
автомобил марка „О.“, модел „А.Н.“, цвят черен, с рег. № СВ ****** КТ,
рама **************, който автомобил остава в изключителна собственост
на Н.Г.Б. с ЕГН **********, като Х. Х. С., ЕГН ********** няма претенции
за собствеността по отношение на този лек автомобил и за уравняване на
дяловете между страните не се дължи заплащане на парични суми
По време на брака съпрузите не са били член-кооператори в ЖСК
или участници в групов строеж, не са придобили права върху недвижими
имоти, търговски дружества, дялове и акции в режим на СИО, нямат общи
и лични влогове, което да подлежат на делба помежду им..
7. Двете страни заявяват, че разбират свойството и действието на
постъпките си и с настоящото споразумение са уредили всички свои лични
отношения, свързани с прекратяването на брака.
Разноските в брачното производство остават в тежест на страните,
така както са ги направили.
8. Това споразумение поражда действие след утвърждаването му от
решаващия по бракоразводното дело съдебен състав по реда на Семейния кодекс
3
и Гражданско процесуалния кодекс.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 40 /четиридесет/ лева,
като:
ОСЪЖДА Н. Г. С., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС К. сумата от
207.50 /двеста и седем лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща дължима
държавна такса за производството, в това число сумата от 7.50 лева – половината от
дължимата част на окончателната държавна такса за производството и сумата от 200 –
държавна такса върху стойността на придобиваното в дял МПС.
ОСЪЖДА Х. Х. С., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС К. сумата от
7.50 /седем лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща дължима държавна такса
за производството.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4