Решение по дело №14222/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261727
Дата: 10 декември 2020 г. (в сила от 10 декември 2020 г.)
Съдия: Станимира Стефанова Иванова
Дело: 20181100514222
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№…….....................

гр. София, 10.12.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV Б състав, в публичното заседание на трети декември, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

                                                                  мл.с.ЛОРА ДИМОВА                               

при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело №  14222 по описа за 2018г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 240 от ГПК (в сила от 01.03.2008г.).

С неприсъствено Решение №  306901/05.01.2018г. по гр.д. № 59874 по описа за 2016г. на Софийски районен съд,  44-ти състав З.Л.Х., ЕГН ********** е осъден да заплати на „П.Л.”АД, ЕИК*********на основание на чл. 99 от ЗЗД вр. с чл. 430 от ТЗ сумата от 19 625,13лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 25.10.2016г., до изплащането й, представляващи неплатена главница по договор за потребителски кредит № FL374475/20.03.2008г., сключен между „Ю.Б.”АД и ответника, което вземане е прехвърлено от банката кредитор в полза на „Б. Р.С.”АД по договор за цесия от 09.04.2008г., а в последствие е прехвърлено от цесионера на ищеца по договор за цесия от 30.03.2009г., както и на основание на чл. 78, ал.1  от ГПК съдебни разноски от 785,01лв.

Срещу така постановено решение е депозирана молба  за отмяна по чл. 240 от ГПК вх. № 5125094/27.07.2018г. по регистъра на СРС, изпратена  от ВКС по компетентност на СГС от З.Л.Х., ЕГН **********. Навел е твърдения, че не е бил редовно уведомен за делото и за първото съдебно заседание, не дължал сумите. При така оформените книжа от призвокар следвало да му се назначи особен представител, което не било направено от районния съд. Посочил е, че от началото на 2017г. многократно бил хоспитализиран, имал определена от ТЕЛК 95% нетрудоспособност, по три пъти седмично се извършвала хемодиализа. Получил покана за доброволно изпълнение на 28.04.2018г., но към нея не било приложено решението, то и до момента не му било връчено.  Имало заповедно дело 30054/2013г. преди това и развило се след това исково дело между страните, което било прекратено от съда. Претендирал е разноски.

Ответникът по молбата  П.Л.”АД, ЕИК*********оспорило молбата. Навело е твърдения, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на 28.04.2018г. и това е моментът в който молителят узнал за решението, поради което и молбата била просрочена. Отделно молителят бил търсен многократно на постоянния и настоящ адрес в производството пред СРС, не бил открит, в последствие на 20.02.2017г. отказал да получи книжата и това било редовно уведомяване. За първото съдебно заседание бил търсен многократно, не бил открит и било залепено уведомление, което било правилно и така бил редовно призован. Нямало основание за назначаване на особен представител.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред районния съд е образувано по искова молба вх.№ 8022389/25.10.2016г. на „П.Л.”АД, ЕИК*********срещу З.Л.Х., ЕГН ********** с адрес: ***, с която е поискало от съда да осъди ответника на основание на чл. 99 от ЗЗД вр. с чл. 430 от ТЗ да му заплати сумата от 19 625,13лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 25.10.2016г., до изплащането й, представляващи неплатена главница по договор за потребителски кредит № FL374475/20.03.2008г., сключен между „Ю.Б.”АД и ответника, което вземане е прехвърлено от банката кредитор в полза на „Б. Р.С.”АД по договор за цесия от 09.04.2008г., а в последствие е прехвърлено от цесионера на ищеца по договор за цесия от 30.03.2009г., както и съдебните разноски по делото.

     С  разпореждане от  28.11.2016г. районният съд е разпоредил преписи от искова молба с приложения да се изпратят на ответника за отговор с указанията по чл. 131 и чл. 133 от ГПК , указал е разпоредбата на чл. 40-41 от ГПК, както е указано възможното постановяване на неприсъствено решение ако не подаде отговор, не се яви в о.с.з. и не поиска делото да се гледа в негово отсъствие. 

Съобщението за разпореждането от 28.11.2016г. до ответника е изпратено на адреса посочен в исковата молба - гр. София, ул. „********” №*/*, като се е върнало с отбелязване от призовкаря, че му е връчено при отказ на 20.02.2017г.

По делото не е депозиран отговор на исковата молба  в срок.

С разпореждане от 10.06.2017г. районният съд е насрочил делото за разглеждане в публично заседание на  19.10.2017г. Съобщение за същото е изпратено до ответника на адреса в гр. София, ул. „********” №*/*, като същото е върнато в цялост от призовкар с отбелязване, че е търсен на  три дати в периода от 06.07.2017г. до 25.08.2017г., но не е открит, оставени са съобщения, но с призовкар никой не се свързал.

С разпореждане от 09.10.2017г. районният съд е разпоредил да се изпрати нова призовка с указание призовкар да събере сведения дали лицето живее на адреса. Така изпратеното съобщение се е върнало в цялост с отбелязване от призовкаря, че при разговор с пълнолетно лице от адреса гр. София, ул. „********” №*/* му било посочено, че ответникът живее на адреса, но това лице отказало да получи призовката.

С определение от о.с.з. от 19.10.2017г. районният съд е приел, че ответникът не е редовно призован и не е дал ход на делото, насрочил го е за 07.12.2017г.  Призовка за същото е изпратено до ответника на адреса в гр. София, ул. „********” №*/*, като същото е върнато в цялост от призовкар с отбелязване, че е търсен на 24.10.2017г. и на 30.10.2017г., съседи са посочили, че ответникът живее на адреса, пълнолетно лице е посочило, че адресатът е запознат, но не желание да получи призовка, призовкар залепил уведомление на 30.10.2017г..

С определение от о.с.з. от 07.12.2017г. районният съд е приел, че ответникът е редовно призован , ищецът е поискал да се постанови неприсъствено решение е такова е постановено от районния съд на 05.01.2018г.

За така постановеното решение до ответника са изпратени съобщения на  адреса по делото, като същото е върнато в цялост от призвокар с отбелязване, че е търсен на 09.02.2018г., на 25.02.2018г., на 12.03.2018г.. но никой не отваря,  оставени съобщения за връзка нямат резултат.

По делото е приета покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20188400400160 по описа на ЧСИ М.Ц., съгласно която изпълнително дело е образувано за събиране на вземания по изпълнителен лист издаден по дело № 59874/2016г., поканата е връчена на длъжника на 28.04.2018г. при отказ на адреса гр. София, ул. „********” №*/* , в поканата са посочени задълженията, но като приложение на същата не е описано решението по делото.

Прието е ЕР на ТЕЛК № 0221/013/24.01.2018г. съгласно което   молителят от 12.10.2017г. е с 95% ТНР поради бъбречна болест на хронодиализно лечение.

Приети са етапна епикризи от 26.01.2018г. и от 17.05.2019г, епикриза от 15.05.2018г., издадени от УМБАЛСМ „Пирогов”, епикриза от МБАЛ София”ЕАД от 28.08.2017г., съгласно  които молителят е бил в болница от 12.05.2018г. до 15.05.2018г., както и от 23.08.2017г. до 28.08.2017г., хемодиализа и изследвания са извършвани на 17.01.2018г., 21.11.2017г., 15.01.2018г., както и в периода от септември 2018г. до май 2019г.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът  приема от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 240 , ал.1, т.1 от ГПК в едномесечен срок от връчване на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено може да иска отмяната му , ако е била лишена от възможност да участва в делото поради ненадлежно връчване на преписи от исковата молба или призовките за съдебно заседание.

В конкретния случай неприсъственото решение е било постановено срещу ответника по исковете, същото не е установено да е връчено до момента на подаване на молбата по чл. 240 от ГПК на ответника, поради което и молбата е в срок. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на 28.04.2018г., но приложение на същата не е било решението, поради което и от тази дата не може да се приеме, че е започнал да тече едномесечния срок по чл. 240 от ГПК. Съобщението за решението, изпратено до ответника от СРС се е върнало с отбелязване от призовкар, че молителят е търсен на 09.02.2018г., на 25.02.2018г., на 12.03.2018г., но никой не отваря, оставени съобщения за връзка нямат резултат. Така оформено съобщение не отговаря на изисквания на чл. 41 и на чл. 47 от ГПК и не може да обоснове извод за редовното му връчване на ответника.

Съдът приема за установено по делото, че на 20.02.2017г. на ответника са били редовно връчени исковата молба с приложенията й. Съобщението за същото е получено лично от него на 20.02.2017г. при условията на отказ, оформен с подпис на призовкар. Това удостоверяване от призовкаря отговаря на изискванията на чл. 44 от ГПК, документът е официален удостоверителен и обвързва съда с материална доказателствена сила за посочените в него обстоятелства. Приетите по делото епикризи и ЕР на ТЕЛК удостоверяват състоянието на ищеца  за периода от август 2017г. до май 2019г., поради което и съдът приема, че те не установяват към връчване на книжата на 20.02.2017г. молителят да не е могъл да получи книжата при отказ. При така установеното съдът приема, че доказателствена сила на съобщението оформено като връчено при отказ на 20.02.2017г. не е оборена по делото, поради което и на 20.02.2017г. на молителят са били редовно връчени  исковата молба с приложенията й и разпореждането на съда от 28.11.2016г. При връчване на книжа при отказ не е нужно назначаване на особен представител на страната по делото и съображенията в обратния смисъл на молителя са неоснователни.

 Същевременно съдът приема, че за насроченото първо публично съдебно заседание по делото от 07.12.2017г. ответникът по исковете не е бил призован редовно и неправилно районният съд е приел обратното. Призовката за същото е изпратена до ответника на адреса, на който е било редовно връчено съобщението по делото на 20.02.2017г. Същата обаче е върната с отбелязване, че е търсен на 24.10.2017г. и  на 30.10.2017г., по сведение на съседи живее на адреса, пълнолетно лице от къщата е потвърдило това, но въпреки това призовкар не го намерил и залепил уведомление. При удостоверено от призовкаря обстоятелство, че  ответникът живее на адреса , на който вече веднъж са връчвани книжа на ответника, не може да се обоснове извод , че е приложима разпоредбата на чл. 41, ал.2 от ГПК. Последната изисква установяване , че страната е напуснала адреса за повече от 1 месец, а това по делото не е установено. При връчени книжа по реда на чл. 44 от ГПК, не може да се приложи разпоредбата на чл. 47 от ГПК за връчване с уведомление. Отделно в случая призовкар е търсил ответника само на две дати в рамките на 7 дни, което препятства възможността за прилагане на някоя от горепосочените разпоредби. Този извод не се разколебава и при съобразяване на призовката, оформена за о.с.з. от 19.10.2017г., защото същите не удостоверяват, че ответникът е напуснал адреса за повече от 1 месец.

При така възприето съдът приема, че неправилно районният съд е приел, че за проведеното първо съдебно заседание ответникът е бил редовно уведомен  и така неявяването му,  неподаването на отговор на исковата молба и незаявено желание делото да се гледа в негово отсъствие да е  основание да се уважи искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение.

С оглед гореизложеното съдът приема, че постановеното неприсъствено решение следва да се отмени и делото следва да се върне на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявените искове, от етап насрочване на делото за разглеждане в първо съдебно заседание.

По отговорността  за разноски:

Съдът приема, че доколкото с настоящия съдебен акт не се слага край на спора по предявените искове, то не е налице хипотезата на чл. 81 от ГПК и в това производство разноски не следва да се разпределят. Същите следва да бъдат разпределени от районния съд при постановяване на решение по предявените искове с оглед на изхода на спора по тях.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ неприсъствено Решение №  306901/05.01.2018г. по гр.д. № 59874 по описа за 2016г. на Софийски районен съд,  44-ти състав, с което З.Л.Х., ЕГН ********** е осъден да заплати на „П.Л.”АД, ЕИК*********на основание на чл. 99 от ЗЗД вр. с чл. 430 от ТЗ сумата от 19 625,13лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 25.10.2016г., до изплащането й, представляващи неплатена главница по договор за потребителски кредит № FL374475/20.03.2008г., сключен между „Ю.Б.”АД и ответника, което вземане е прехвърлено от банката кредитор в полза на Б. Р.С.”АД по договор за цесия от 09.04.2008г., а в последствие е прехвърлено от цесионера на ищеца по договор за цесия от 30.03.2009г., както и на основание на чл. 78, ал.1  от ГПК съдебни разноски от 785,01лв.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявените искове с от етап: насрочване на делото за разглеждане в първо съдебно заседание.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                  2.