№ 207
гр. Габрово, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Зорница В. Петрова
при участието на секретаря Ваня Ил. Николова
като разгледа докладваното от Зорница В. Петрова Административно
наказателно дело № 20214210200738 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „МАКСАМ
СЕ БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр. Габрово, представлявано от изпълнителния директор Д.Г. против
Наказателно постановление № 35-0000884 от 20.07.2021г. издадено от Директора на РД
„Автомобилна администрация” гр. Плевен, с което на осн. чл. 104 ал.1 т.1 от ЗАП е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.
В жалбата се твърди, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно,
издадено при нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон, като описаното нарушение не съответствало на фактическата и правна
обстановка. Дружеството не било допуснало извършването на нарушение. Причината за
разминаване в данните била техническа неизправност в тахографа, който продължил да
отчита, въпреки, че автомобилът бил в престой.
Претендира се отмяна на наказателното постановление.
В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата.
Ответната Регионална дирекция „Автомобилна администрация” гр. Плевен, редовно
призована, не изпраща представител.
Съдът, като прецени доводите наведени в жалбата и атакуваното наказателно
постановление, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
По делото се събраха гласни и писмени доказателства, от съвкупната преценка на
1
които съдът намира за установено следното:
На 16.03.2021г. в гр. Габрово, в Областен отдел „Автомобилна администрация”
свидетелят Д.И., служител на РД „АА” гр. Плевен, извършил тематична проверка на фирма
„Максам Се България” ЕАД притежаваща лиценз на общността №6841 за извършване на
превоз на товари.
При извършената проверка и преглед на картата на водача и данни от дигиталния
тахограф е установено, че превозвача е допуснал нарушение от водача П.Х.Х., извършил
превоз с товарен автомобил „Мерцедес Актрос” с рег. № ЕВ 6675 АР, като за периода от
10,54 часа на 22.07.2020г. до 00,58 часа на 23.07.2020г. е ползвал период на дневна почивка
от 05 часа и 54 минути, който е с 03 часа и 06 минути по-кратък от намалена дневна почивка
от поне 9 часа.
За установеното нарушение на чл. 10 §2 във вр. с чл. 8 от Регламент 561/06г. е
съставен АУАН от 09.07.2021г. против „Максам Се България” ЕАД гр. Габрово,
представлявано от Д.Г., изп. директор, надлежно връчен и подписан от представляващия.
Към съставения АУАН е приложена разпечатка на записани данни от дигиталния
тахограф и картата на водача.
Въз основа съставения АУАН е издадено Наказателно постановление № 35-0000884
от 20.07.2021г. от Директора на РД „Автомобилна администрация” Плевен, с което на
„Максам Се България” ЕАД Габрово, за нарушение на чл. 10 §2 от Регламент 561/06г. във
вр. с чл. 78 ал.1 т.1 от ЗАП, е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева осн. чл.
104 ал.1 от ЗАП.
Изслушани са показанията на свидетеля Д.И., който потвърди констатациите от
проверката, посочвайки, че нарушението е установено въз основа данни от дигиталния
тахограф и картата на водача, както и показанията на свидетеля О.К., присъствал само при
съставянето на акта.
Изслушани са показанията и на свидетеля П.Х., водач на товарния автомобил с рег.
№ ЕВ 66 75 АР. В показанията си същия заяви, че на 22.07.2020г. сутринта в 8 часа отишъл
да товари, следобед трънал за гр. Русе, като нощувал на паркинг в града. Спрял вечерта
около 18 часа и потеглил на следващата сутрин за Румъния около 8 часа. В Румъния му
извършили проверка на дигиталната карта на камиона. При проверката излязло, че е
управлявал 16 часа. Разбрал, че има проблем с тахографа. След приключване на курса,
ходил на преглед на тахографа, не бил установен проблем. Но след известно време имало
отново грешка, като на третия път спрял и тогава вече бил сменен с нов.
По делото е представен отчет от командировката на свидетеля П.Х., заплатена такса
за паркинг на 23.07.2020г. в 8,08 часа, заплатена такса на Дунав мост в 9,40 часа и заплатени
такси на територията на Румъния.
Приложено е писмо, ведно със справка за движението на автомобила с рег. № ЕВ
6675 АР от джи пи ес наблюдението. От справката е видно движението на автомобила на
22.07.2020г. от 10,20 часа до влизането му паркинг в гр. Русе на 22.07.2020г. в 19,07 часа.
2
По делото е приложена заповед установяваща материалната компетентност на
издателя на наказателното постановление.
Съдът констатира, че при съставяне на АУАН не е бил спазен предвиденият в чл. 34,
ал. 1 ЗАНН тримесечен давностен срок. Нарушението е било установено при извършената
проверка на 16.03.2021г., а актът за установяване на административно нарушение е съставен
на 09.07.2021г.
Съгласно посочената разпоредба не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и
по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на
ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със
специална инвестиционна цел, Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови
инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други
предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса
за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по
прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.
Двете хипотези не се намират помежду си в отношение на алтернативност, а са
взаимно изключващи се, тоест нормата не предоставя на административния орган
възможност да избира в рамките на кой от двата срока да извърши процесуалното действие -
съставяне на акт за установяване на административно нарушение. След като нарушителят е
известен, то акт за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в
продължение на три месеца от откриването му. Приложимостта на втората хипотеза, а
именно - едногодишен или двугодишен срок от извършване на нарушението в зависимост от
вида му, е предоставена само когато липсват данни за нарушителя. В случай, че
нарушителят е установен, от този момент след изтичане на предвидения в чл. 34, ал. 1 ЗАНН
тримесечен срок се погасява правото на наказващия орган да ангажира отговорността му.
Съгласно задължителната практика на ВАС - Тълкувателно Решение № 4/29.03.2021
г., "откриване" на нарушителя по смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗАНН има, когато компетентният
орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира
извършителя му. "Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или
информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и
юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на
нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от
обективна и субективна страна по определен състав". Затова и тримесечният срок по чл. 34,
ал. 1, изречение 2, предложение 1 ЗАНН ще започне да тече от момента, в който
съществуват условия за такава преценка от длъжностното лице на база получени достатъчно
данни за нарушението и авторството му.
В конкретния случай проверката е била осъществена само по документи на
3
16.03.2021г. След тази дата липсват данни да са били изисквани някакви други документи,
не са правили никакви проверки на място и т. н. Впоследствие не са били установявани нови
факти, които да са отразени от контролните органи при съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановление. Ето защо следва да се приеме, че считано от 16.03.2021 г. за
наказващия орган е започнал да тече предвиденият в чл. 34, ал. 1 ЗАНН давностен срок, тъй
като към тази дата за административно наказващия орган е била налична цялата
информация, послужила за съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление.
Т. е. на 16.03.2021 г. нарушителят е бил установен по смисъла на ЗАНН и е започнал да
тече тричесечния срок, който е изтекъл на 16.06.2021 г. В случая АУАН е бил съставен на
09.07.2021 г., извън срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН.
Неспазването на този срок представлява съществено процесуално нарушение на
административнопроизводствените правила, което опорочава издаденото наказателно
постановление в степен, обуславяща неговата отмяна.
Отделно от това основание следва да се посочи и друго, обосноваващо отмяната на
наказателното постановление, а именно липсата на доказано противоправно деяние, което да
може да се квалифицира като нарушение по чл. 10, пар. 2, изр. първо от Регламент /ЕО/ №
561/06 на Европейския парламент и на Съвета във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАП.
Разпоредбата не съдържа конкретно задължение за поведение, касаещо
разпределението на часовете работа и почивка на водача на тежко МПС, а е бланкетна,
насочва към други актове и разпоредби. Тя конкретизира кой е отговорен за организиране
изпълнението на тези актове и норми, но не и самите правни задължения.
В АУАН и НП тя е обвързана с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАП, според която норма при
извършване на превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни
превозни средства имат допустима максимална маса над 3, 5 тона, лицата, осъществяващи
превози за собствена сметка, лицата по чл. 24е, превозвачите и водачите спазват
изискванията на: Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с
автомобилния транспорт, за изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на
Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, наричан по-нататък
"Регламент 561/2006 и на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните
средства, извършващи международни автомобилни превози, съставена в Женева на 1 юли
1970 г. Тази норма също не съдържа конкретен състав на административно нарушение и
има бланкетен характер.
За да може да се говори за административно нарушение под проявната форма на
пасивност, следва задължително да се укаже каква е била дължимата се активност – елемент,
отсътващ в атакувания санкционен акт. Според санкционната разпоредба на чл. 104, ал. 1 от
ЗАП, превозвач, който не осигури спазване на разпоредбите за работното време и почивките
на водачите при извършване на обществени превози на пътници и товари, включително при
превози за собствена сметка, се наказва с имуществена санкция 1000 лв. Цитирането само на
санкционна разпоредба, без посочване на друга конкретна такава, която да посочва точно и
4
конкретно правило за поведение е недостатъчно и не може да обоснове правно
наказателното постановление.
Освен вече изложеното следва да се посочи и че от приложените по делото писмени
доказателства и в частност - справката за движение на автомобила управляван от П.Х. и
заплатените такси в периода 22.-23.07.2020г. се установява периода на управление и покой
на автомобила, не се установява наличие на нарушение, свързано с неспазване на дневната
почивка.
В справката детайлно се проследява движението на автомобила от 10,20 часа на
22.07.2020г. до 19,07 часа при пристигането му на паркинг в гр. Русе. От същите е видно, че
от влизането в паркинга в 19,07 часа до напускането му в 8,08 часа на 23.07.2020г. и
отпътуването му за Румъния е налице дневна почивка повече от 9 часа. Наличието на
осигурена дневна почивка и то в този размер сочи, че не е налице твърдяното нарушение,
което е още едно основание за незаконосъобразно ангажирана административно
наказателната отговорност на дружеството.
По изложените съображения съдът счете обжалванато наказателно постановление за
неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде изцяло отменено.
Процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН предвижда, че в съдебните производства по ал.
1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 от АПК и гласи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ.
Видно от представеният договор за правна защина и съдействие на адвокат Д. П. са
заплатени 400 лева адвокатско възнаграждение
Поради изложеното РД „АА” гр. Плевен следва да бъде осъдено да заплати на
жалбоподателя 400 лева представляващи направени разноски за адвокатското
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 35-0000884 от 20.07.2021г. издадено от
Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” гр. Плевен, с което на
„МАКСАМ СЕ БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр. Габрово, кв. Чарково ЕИК ********* е наложено
наказание имуществена санкция в размер на 1 000 лева на основание чл. 104 ал.1 от ЗАП,
като неправилно и незаконосъобразно.
5
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” гр. Плевен, да заплати на„МАКСАМ СЕ БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр. Габрово, кв.
Чарково ЕИК *********, сума в размер на 400 лева, представляващи направени разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Габрово в 14 –дневен
срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
6