Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………/…..…………..03.2018 год., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в закрито
съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН И.
МАЯ
НЕДКОВА
сложи за разглеждане в. гр. дело № 2027 по описа на съда за 2017 год., докладвано от съдията К. И.
и да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 435-437 ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 9187/28.06.2017 год. по описа на ЧСИ Станимира
Данова с рег. № 718 с район на действие района на Окръжен съд – Варна, подадена
от адв. В. Б. от АК – Габрово, в качеството й на процесуален представител на
длъжника по изпълнението Л.И.К. *** срещу постановление за разноските от
09.06.2017 год. по изп. дело № 20167180400310 по описа на ЧСИ Ст. Данова, с
което в тежест на длъжника са определени разноски по изпълнението в общ размер
на 3139, 54 лева, включващи дължими такси и разноски по ТТРЗЧСИ, както следва:
по т. 3 – в размер на 108 лева,
с вкл. ДДС (18х6 лева);
по т. 4 – в размер на 36 лева,
с вкл. ДДС (3х12 лева);
по т. 5 – в размер на 144 лева,
с вкл. ДДС (6х24 лева);
по т. 10 – в размер на 36 лева, с
вкл. ДДС (2х18 лева);
по т. 20 – в размер на 121, 60 лева, с вкл. ДДС (върху материален интерес от 10 755,
04 лева);
по т. 26 – в размер на 1064, 62 лева,
с вкл. ДДС (върху материален интерес от 11 119, 75 лева);
по т. 26 – в размер на 329, 22
лева – изчислени върху размера на публичните задължения на длъжника от
3179, 36 лева, съгласно удостоверение от НАП – Варна;
по т. 31 – в размер на сумата от 233,
60 лева, включващи направени от ЧСИ разноски за заплатени държавни и
общински такси, за извършване на справки, вписване/заличаване на възбрани и
др., както следва: – 1, 20 лева към НОИ; 0, 50 лева към община Варна; 11 лева
към СлВп – Варна; 9, 90 лева пощенски разходи и 211 лева – възнаграждение за --вещо
лице;
226, 50 лева – авансово
внесени от взискателя такси по т. 1; т. 3; т. 5; т. 9; т. 10; т. 20 и т. 31 от
ТТРЗЧЗИ;
840 лева – приет адвокатски хонорар по
изп. дело.
В жалбата са наведени оплаквания, че постановлението е
незаконосъобразно.
Относно определените в тежест на длъжника
разноски, съставляващи таксата по т. 3 от ТТРЗЧСИ се твърди, че: взискателят не
е овластявал ЧСИ да извършва 18 бр. справки за длъжника – в молбата за
образуване на изп. дело подобно искане няма; липсват доказателства ЧСИ да е
извършил 18 бр. справки; в случай, че на ЧСИ е било възложено да извърши
цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника, то тогава дължмата
такса е по т. 2 от ТТРЗЧСИ, която е друг размер; няма и доказателства длъжникът
да е заплатил авансово таксата по т. 3 от ТТРЗЧСИ.
Относно определените в тежест на длъжника разноски, съставляващи таксата
по т. 4 от ТТРЗЧСИ се твърди, че няма доказателства взискателят да е заплатил
авансово таксата по т. 4 от ТТРЗЧСИ, поради което и постановлението и в тази
част е незаконосъобразно.
Относно определените в тежест на длъжника разноски, съставляващи таксата
по т. 5 от ТТРЗЧСИ се твърди, че няма доказателства длъжникът да е заплатил
авансово таксата по т. 5 от ТТРЗЧСИ, както и че липсват доказателства ЧСИ да е
извършил действия (6 броя връчвания на съобщения и книжа), за които да бъде
събирана такса по т. 5 в общ размер на 144 лева.
Относно определените в тежест на длъжника разноски, съставляващи таксата
по т. 10 от ТТРЗЧСИ се твърди, че няма доказателства за друго искане от ЧСИ до
СлВп за вписване и/или заличаване на възбрана, както и че липсват доказателства
определената за плащане от длъжника сума от 36 лева, съставляваща таксата по т.
10 от ТТРЗЧСИ да е била авансово внесена от взискателя.
Относно определените в тежест на длъжника разноски, съставляващи таксата
по т. 20 от ТТРЗЧСИ се твърди, че няма доказателства сумата да е била авансово
внесена от взискателя, като съдържащия се в изп. дело ПКО № 1769/11.08.2016
год. не установява плащане към ЧСИ от страна на взискателя, тъй като липсват
подписи на касиер и на вносител, както и не е посочено за какво е била вненеса
посочената в този ПКО сума. В евентуалност се твърди, че е неправилно
изчислена.
Относно определените в тежест на длъжника разноски, съставляващи таксата
по т. 26 от ТТРЗЧСИ се твърди, че тя се дължи само върху постъпили в хода на
изп. производство суми в резултат на извършени от ЧСИ изпълнителни действия
против длъжника. В случая суми все още не са постъпвали, поради което и на този
етап от изп. производство разноски от длъжника, съставляващи таксата по т. 26
от ТТРЗЧСИ не се дължат. Твърди се също, че размера на таксата по т. 26 е
неправилно определен, тъй като към 23.06.2017 год. размера на дълга по изп.
лист е 9 468, 75 лева, а не както е посочил ЧСИ в размер 11 119, 55 лева.
Относно определените в тежест на длъжника
разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ в общ размер на 233, 60 лева се твърди, че са
недължими, тъй като липсват доказателства за пълното им заплащане от ЧСИ. Освен
това сумите от 1, 20 – към НОИ; 0, 50 лева – към община Варна; 11 лева - към
СлВп – Варна, както и пощенските разходи в размер на 9, 90 лева не
представляват такси по изп. производство и длъжникът не ги дължи. Липсват и
доказателства да са внесени авансово от взискателя.
Относно приетите разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 840
лева, заплатено от взискателя, се възразява, че същото е прекомерно –
процесуалният представител на взискателя не е участавал в изп. производство
след образуването му, а участието му се изчерпва единствено с подаването на
молба за образуване на изп. дело, като се настоява за намаляването му до
установения в Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС минимален размер.
Отправено е искане обжалваното постановление за разноските да се отмени и
съдът да се произнесе по същество относно дължимите от длъжника разноски по
изпълнението, ведно с присъждане на сторените в настоящото производство съдебни
разноски.
В писмени възражения взискателят „Еффект“ ЕООД – Варна, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата, счита че е недопустима, евентуално –
неоснователна.
В писмени мотиви по обжалваните действия, ЧСИ счита жалбата за
недопустима поради просрочие, в евентуалност излага съображения, че жалбата е
неоснователна.
Съдът съобрази следното:
Производството по изп. дело № 20167180400310 по описа на ЧСИ Ст. Данова
с рег. № 718 с район на действие района на ОС-Варна е образувано по молба от
16.06.2016 год. на „Еффект“ ЕООД, с ЕИК ********* със седалище гр. Варна,
подадена чрез процесуален представител, въз основа на приложен изпълнителен
лист от 13.06.2016 год., изд. от РС-Варна по гр. дело № 915/2015 год. по описа
на РС-Варна, с който длъжникът Л.И.К. *** е осъден да заплати на кредитора
„Еффект“ ЕООД – Варна, сумата от 6565 лева – главница, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 27.01.2015 год. до окончателното й изплащане;
сумата от 1297, 87 лева – разноски по делото, както и сумата от 840 лева – адвокатско
възнаграждение. В молбата взискателят е поискал изпълнението да се насочи върху
възбранен в полза на дружеството в производство по обезпечение недвижим имот на
дължника – 1 / 2 ид. част от ПИ с идентификатор 58445.501.476, находящ се в с.
Приселци, общ. Аврен, Варненска област – да се опише и изнесе на публична
продан. Поискано е извършване на справка относно имущество на длъжника, банкови
сметки, трудови възнаграждения и в случай, че бъдат установени налични такива,
да бъдат възбранени и запорирани. С молбата взискателят е овластил ЧСИ с
правата по чл. 18 ЗЧСИ. Към молбата са приложени и пълномощно и договор за
правна защита и съдействие – за
образуване и водене на изп. дело, с договорено възнаграждение в размер на 840
лева, което е заплатено в брой съгласно вписването в договора. В полза на ЧСИ е
заплатена и сумата от 88 лева, като според изготвената от ЧСИ сметка № 18450/16.06.2016 год. по т. 1 от ТТРПЗЧСИ е
заплатена сума от 20 лева; по т. 3 – 5 лева; по т. 5 – 20 лева и по т. 10 – 15
лева или общо 72 лева с вкл. ДДС, а според сметка с № 18451/16.06.2016 год. –
16 лева са внесени по т. 31 ТТРЗЧСИ.
Въз основа на удостоверениие от 21.07.2016 год. от НАП- Варна, от което
е видно, че длъжникът Л.К. има непогасени публични задължения към държавата в
размер на 3179, 36 лева, държавата е присъединена по право като взискател за
горната сума, наред с първоначалния взискател.
С разпореждане от 04.07.2016 год. е насрочен опис на имота, върху който
е насочено изпълнението - 1 / 2 ид. част от ПИ с идентификатор 58445.501.476,
находящ се в с. Приселци, общ. Аврен, Варненска област – за дата 11.08.2016
год. На 11.08.2016 год. взискателят е заплатил на ЧСИ сумата от 60 лева, която
съгласно сметка № 19411/11.08.2016 год. е дължима по т. 20 от ТТРЗЧСИ.
ПДИ до длъжника е връчена на 08.08.2016 год.
Описът върху горния имот е извършен на 11.08.2016 год. В изп. дело няма
доказателства върху имота да е налагана повторно възбрана – същата е била
наложена и вписана на 23.02.2015 год. въз основа на издадената в полза на
„Еффект“ ЕООД – Варна обезпечителна заповед по гр. дело № 915/2015 год. на
РС-Варна, препис от която е изискан от
ЧСИ и представен по изп. дело, за което от ЧСИ е заплатена и такса в полза на
СлВп-Варна в размер на 11, 00 лева (л. 68, 72-73 от изп. дело). Върху горния
имот през 2011 год. има наложена и вписана друга възбрана – по изп. дело №
1637/2011 год. по описа на ЧСИ Ст. Данова, в полза на кредитора по цитираното
изп. дело Костадин Сталинов Стоянов, длъжник по което дело е Л.К.. За имота е
изискана данъчна оценка от община Аврен, за която от ЧСИ е заплатена държавна
такса в размер на 10 лева (л. 36-37 от изп. дело).
В хода на изпълнителното производство са извършени множество справки
относно имущественото състояние на длъжника /общо 21 на брой/, констатирано е,
че имотът, върху който е насочено изпълнението е съсобствен между длъжника Л.К.,
бившата му съпруга и още две лица, до които са изпращани съобщения за
принудителното изпълнение. Била е наложена възбрана върху собствен на длъжника Л. К. недвижим
имот – нива от 13 дка, находяща се в с. Полковник Савово, общ. Тервел, имот с №
130026 по КВС на землището на селото, вписана по искане на ЧСИ Данова на дата
20.07.2016 год. (л. 53 от изп. дело).
В хода на изпълнителното производство след като са установени вземания
на длъжника, както и притажавани от него движими вещи /три броя МПС/, са
наложени два запора – върху трудовото му възнаграждение и върху вземането му за
парични суми по договор за аренда, като до третите задължени лица са изпратени
запорни съобщения (л. 32 и л. 33 от изп. дело), наложени са запори и върху трите
МПС, притежавани от длъжника.
С постановление от 24.02.2017 год. е
приета оценката на имота /изготвена от вещо лице с определено възнаграждение от
200 лева/, насрочена е публична продан за времето от 06.03.2017 год. до
06.04.2017 год., изпратени са (и са връчени) уведомления за насрочената
публична продан до длъжника, до взискателя „Еффект“ ЕООД- Варна. По молба от
29.03.2017 год. за присъединяване и въз основа на удостоверение по чл. 456, ал.
2 ГПК, като кредитор на длъжника Л. К. е присъединен и Костадин Сталинов
Стоянов от гр. Пловдив за сумата от 4309, 92 лева – главница и сумата от 1874,
92 лева – законна лихва върху главницата за времето от 13.10.2014 год. до
датата на присъединяването на взискателя – 29.03.2017 год.
Въз основа на молба от 21.03.2017 год. и нова
молба от 30.05.2017 год., подадени от длъжника по изпълнението, ЧСИ е издал
постановление за разноските, като е определил следните разноски, дължими
съгласно ТТРЗЧСИ:
1/ по т. 3 – 108 лева с вкл. ДДС (18х6 лева);
2/ по т. 4 – 36 лева лева с вкл. ДДС (3х12 лева);
3/ по т. 5 – 144 лева с вкл. ДДС (6х24 лева);
4/ по т. 10 – 36 лева с вкл. ДДС (2х18 лева);
5/ по т. 20 – 121, 60 лева с вкл. ДДС (материален интерес – 10755, 04
лева);
6/ по т. 26 – 1064, 62 лева с вкл. ДДС (материален интерес –
11 119, 75 лева);
7/ по т. 31 – 233, 60 лева, включващи направени от ЧСИ разноски по
заплатени дължими държавни/общински такси, за извършване на справки,
вписване/заличаване на възбрани и др., както следва: 1, 20 лева към НОИ; 0, 50
лева към община Варна; 11, 00 лева към СлВп-Варна; 9, 90 лева пощенски разходи
и 211 лева – хонорар за вещо лице;
8/ 226, 50 лева – внесени авансово от визсателя такси по т. 1; 3; 5; 9;
10; 20 и 31 от ТТРЗЧСИ;
9/ 840 лева – приет адвокатски хонорар по изп. дело;
10/ по т. 26 от ТТРЗЧСИ – 329, 22 лева, изчислени върху публичните
задължения на длъжника, който задължения са в размер на 3179, 36 лева, съгласно
удостоверение на НАП-Варна. Общият размер на дължимите разноски по изпълнението
е 3139, 54 лева.
С оглед така установено от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок (в този смисъл е определението № 56/26.01.2018
год. по в. ч. гр. дело № 11/2018 год. на Апелативен съд Варна) от легитимирана
страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процексуално
допустима. Разгледана по същество е отчасти основателна, като съображенията за
това са следните:
Относно таксата по т. 3 от ТТРЗЧСИ в размер на 108 лева, с вкл. ДДС:
Съгласно т. 3 от ТТРЗЧСИ за извършване на всяка справка за длъжника и
неговото имущество се събира такса от 5 лева.
В случая от доказателствата по делото е установено, че в молбата си за
образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал за удовлетворяване на
вземанията му изпълнението да се насочи върху възбранен в негова полза в
проведено обезпечително производство недвижим имот на длъжника; поискал е ЧСИ
да направи справки в НАП относно притежавано от длъжника имущество (вземания по
трудов договор; банкови сметки), овластил е ЧСИ на основание чл. 18 ЗЧСИ, т.
е., да проучи имущественото състояние на длъжника и съобразно това да избере и
подходящ изпълнителен способ, наред с поисканото изпълнение върху недвижимия
имот.
Видно е, че въз основа на овластяването от взискателя по чл. 18 ЗЧСИ
съдебният изпълнител е извършил 21 бр. справки, в това число и справка за лице,
съсобственик на длъжника относно имота, върху който е било насочено
изпълнението, както и справка за бившата съпруга на длъжника, също притежаваща
дял в съсобствеността върху имота, върху който е насочено изпълнението.
При това положение жалбата против постановлението за разноски от дата 09.06.2017
год. в частта му, с която в тежест на длъжника са определени разноски по т. 3
от ТТРЗЧСИ в размер на 108 лева, с вкл. ДДС е неоснователна, тъй като е установено
че ЧСИ е извършил горните справки. Доводите, че взискателят не е овластявал ЧСИ
да извършва 18 бр. справки за длъжника, поради което и таксите по т. 3 от
ТТЗЧСИ са недължими са неоснователни. Не е необходимо взискателят да отправя
отделно искане до съдебният изпълнител за извършването на всяка една справка досежно
имуществото на длъжника. Доводите, че липсвали доказателства длъжникът да е
заплатил авансово таксите по т. 3 от ТТРЗЧСИ също са неоснователни, предвид
нормата на чл. 79, ал. 2 ГПК, според която когато таксите по изпълнението не са
внесени от взискателя, се събират от длъжника. В същият смисъл е и т. 11 от ТР
№ 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС на РБ. Невнасянето от страна на взискателя
авансово на дължими такси, съответно несъбирането им от ЧСИ от взискателя има
отношение към евентуално ангажиране на дисципинарната отговорност на частния
съдебен изпълнител.
Относно таксата по т. 4 от ТТРЗЧСИ в размер на 36 лева с вкл. ДДС
(3х12 лева):
Съгласно т. 4 от ТТРЗЧСИ за изпращане по пощата на призовка, препис от
жалба, уведомление и книжа се събира такса 10 лева.
Установено е по делото, че до третите задължени лица по пощата са
изпратени запорни съобщения, както и до МВР – Варна – общо три на брой. Поради
това и жалбата против постановлението за разноски от дата 09.06.2017 год. в
частта му, с която в тежест на длъжника са определени разноски по т. 4 от
ТТРЗЧСИ в размер на 36 лева, с вкл. ДДС е неоснователна. Доводите на
жалбоподателя, че липсват доказателства взискателят да е заплатил авансово
таксата по т. 4 от ТТРЗЧСИ, поради което и постановлението и в тази част е
незаконосъобразно, са неоснователни, предвид изложеното по – горе относно
разпоредбата на чл. 79, ал. 2 ГПК.
Относно таксата по т. 5 ТТРЗЧСИ в размер на
144 лева с вкл. ДДС (6х24 лева):
Съгласно т. 5 ТТРЗЧСИ за изготвяне и връчване от
съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба,
уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал.
2 и 3 от Гражданския процесуален кодекс се събира такса 20 лева. От изпълнителното дело е видно, че на длъжника е
връчена ПДИ, изготвена от ЧСИ; изготвени са и са връчени три уведомления до
останалите съсобственици на имота, върху който е насочено принудително
изпълнение; изготвено е и е връчено на взискателя уведомление за насрочения
опис; изготвено е и е връчено на длъжника уведомление за присъединения по право
взискател (Държавата) за публичните й вземания към длъжника с посочване на
техния размер. Т. е., изготвените и връчени от ЧСИ в хода на изпълнителното
производство документи, посочени в т. 5 от ТТРЗЧСИ са 6 на брой, при което и правилно
в тежест на длъжника е вменена и сумата от 144 лева, с вкл. ДДС – разноски,
съставляващи такса по цитираната т. 5 от Тарифата за ТТЗЧСИ. Поради това и жалбата против постановлението за разноски от дата
09.06.2017 год. в частта му, с която в тежест на длъжника са определени
разноски по т. 5 от ТТРЗЧСИ в размер на 144 лева, с вкл. ДДС е неоснователна. Относно
оплакванията в жалбата, че сумата по т. 5 от ТТРЗЧСИ не е внесена авансово от
взискателя, важи изложеното по–горе по приложението на чл. 79, ал. 2 ГПК.
Относно таксата по т. 10 ТТРЗЧСИ в размер на 36 лева с вкл. ДДС (2х18
лева):
Съгласно т. 10 от ТТРЗЧСИ за искане до съдията по вписванията за
вписване или налагане на възбрана се събира такса 15 лева.
В случая от приложеното изпълнително дело е видно, че от ЧСИ е отправено
искане до СлВп – Тервел за вписване на възбрана, наложена върху собствен на
длъжника Л. К. недвижим имот – нива от 13 дка, находяща се в с. Полковник
Савово, общ. Тервел, имот с № 130026 по КВС на землището на селото, вписана на
дата 20.07.2016 год. (л. 52 и 53 от изп. дело). Данни за искане за вписване на
възбрана върху друг имот на длъжника в изп. дело липсват.
От изложеното се налага извода, че към датата
на изготвяне на постановлението за разноските (09.06.2017 год.), дължимите от
длъжника разноски по изпълнението за такса по т. 10 от ТТРЗЧСИ са в размер на
18 лева.
По тези съображения жалбата против постановлението за разноски от дата
09.06.2017 год. в частта му, с която в тежест на длъжника са определени
разноски по т. 10 от ТТРЗЧСИ в размер на 36 лева, с вкл. ДДС е основателна в
частта за разликата над 18 лева лева до вменените в тежест на длъжника 36 лева,
поради което и постановлението следва да бъде отменено в посочената част.
Относно таксата по т. 20 от ТТРЗЧСИ в размер на 121, 60 лева с вкл.
ДДС, изчислена върху материален интерес от 10 755, 04 лева:
Съгласно т. 20 от ТТРЗЧСИ за извършване на опис на движими и
недвижими имущества, включително на налични ценни книжа, се събира такса в
размер 1,5 на сто върху по-малката сума от цената на описаната вещ/ценните
книжа и от паричното вземане, но не по-малко от 50 лева. Според забележка 3 на
т. 20 от ТТРЗЧСИ за извършване на опис на имущество в
срока за доброволно изпълнение такса не се събира. В същият смисъл е и чл. 78,
ал. 4 от ЗЧСИ, както и чл. 79, ал. 3 ГПК.
Установено е по делото, че ПДИ е
връчена на длъжника на дата 08.08.2016 год., а описът на имота, върху който е
било насочено изпълнението (1 / 2
ид. част от ПИ с идентификатор 58445.501.476, находящ се в с. Приселци, общ.
Аврен, Варненска област) е извършен на 11.08.2016 год., т. е., в срока за
доброволно изпълнение. Поради това и съгласно т. 2, забележка 3 от ТТРЗЧСИ, чл.
78, ал. 4 ЗЧСИ и чл. 79, ал. 3 ГПК. такса по т.
20 от цитираната тарифа не се събира, съответно не се дължи от длъжника.
Поради това и обжалваното постановление за разноските в частта му, с
която в тежест на длъжника са определени разноски по изпълнението в размер на
121, 60 лева, съставлващи такса по т. 20 от ТТРЗЧСИ е неправилно и в тази част
следва да бъде отменено.
По отношение на определената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ:
Съгласно т. 26 от ТТРЗЧСИ за изпълнение
на парично вземане се събира такса върху събраната сума в размерите, посочени в б. „а“ до „е“.
В случая
към датата на изготвянето на постановлението за разноски събрана сума по
изпълнителното дело няма, липсва и извършено от длъжника плащане, поради което
и пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ не се дължи, тъй като разпоредбата сочи,
че таксата се събира върху "събраната"
сума, т. е.
реализираната такава вследствие на изпълнителните действия на ЧСИ, вкл. и чрез извършено от длъжника след образуване на
изпълнителното производство плащане.
Поради изложеното обжалваното постановление за разноските в частта му, с
която в тежест на длъжника са определени разноски по изпълнението в размер на 1393,
84 лева (1064, 62 лева с вкл. ДДС върху материален интерес от 11 119, 75
лева и 329, 22 лева, изчислени върху публичните задължения на длъжника в размер
на 3179, 36 лева), съставлващи такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е неправилно и в тази
част следва да бъде отменено.
Относно допълнителните
разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ:
В точка 31 от ТТРЗЧСИ (Допълнителни
разноски) са изброени разходите, които съставляват допълнителни разноски.
Според Забележка 1 към т. 31 допълнителните разноски са за сметка на длъжника,
когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството.
От доказателствата по изп. дело е
видно, че от ЧСИ са заплатени: 10 лева към община Аврен за данъчна оценка на
имота, върху който е насочено изпълнението (л. 35 и 36), плащането е по банков
път (посочената сума обаче не е включена в постановлението от 09.06.2017 год.
за разноските по т. 31 от ТТРЗЧСИ); 11 лева към Агенция по Вписванията, СлВп-Варна
– също по банков път (л. 68 от изп. дело); 6, 30 лева за куриерски услуги (л.
125 и 126 от изп. дело – платени в брой с РКО, въз основа на издаден от
куриерската фирма фискален бон). В изп. дело липсват доказателства (документи
по ЗСч, съгласно Забележка 1 към т. 31 от ТТРЗЧСИ) за заплатени 1, 50 лева към
НОИ; 0, 50 лева към община Варна; липсват и доказателства да е заплатено
определеното възнаграждение (200 лева) на вещото лице, изготвило заключението
за пазарната стойност на имота, върху който е насочено изпълнението.
При това положение обжалваното постановление за разноските в
частта му, с която в тежест на длъжника са определени разноски по изпълнението
в размер на 233, 60
лева, съставляващи сторени от ЧСИ разходи по т. 31 от ТТРЗЧСИ, следва да се
отмени в частта за разликата над 17, 30 лева до 233, 60 лева, т. е., за сумата
от 216, 30 лева.
По отношение на сумата от 226, 50 лева – внесени авансово от
взискателя такси по т. 1; 3; 5; 9; 10; 20 и 31 от ТТРЗЧСИ:
Съгласно т. 1 от ТТРЗЧСИ за образуване на изп. дело се събира такса от
20 лева, а според т. 9 за налагане на запор без извършване на опис, вкл. и
върху дял от търговско дружество по чл. 517, ал. 1 ГПК, се събира такса от 15
лева.
От изп. дело е видно (л. 6) че на 16.06.2016 год. взискателят е внесъл в
касата на ЧСИ (платил в брой с ПКО) сумата от 88 лева, включваща и таксата за
образуване на изпълнително дело – 24 лева с вкл. ДДС, а на 31.08.2016 год. –
сумата от 36 лева – такса по т. 9 от ТТРЗЧСИ за два запора (л. 89-91 от изп.
дело). Останалите суми, за които в обжалваното постановление е посочено, че са внесени
авансово от взискателя, съставляващи такси по т. 3, 5, 10 и 31 от ТТРЗЧСИ се
дублират с вменените на длъжника суми за разноски, представляващи такси по т.
3, 5 и 10 от ТТРЗЧСИ, посочени по–горе в обжалваното постановление. А предвид
приетото по–горе, такса по т. 20 ТТРЗЧСИ не се дължи от длъжника.
Въз основа на изложеното, постановлението за разноските от 09.06.2017
год., в частта му, с която в тежест на длъжника са определени разноски в размер
на 226, 50 лева, представляващи авансово внесени от взискателя такси по т. 1,
3, 5, 9, 10, 20 и 31 от ТТРЗЧСИ, следва да се отмени в частта му за разликата
над 60 лева до определените 226, 50 лева. В частта за сумата от 60 лева (такси
по т. 1 и т. 9 от ТТРЗЧСИ) жалбата е неоснователна и в тази част следва да се
остави без уважение.
По отношение на сумата от 840 лева – заплатено от взискателя
адвокатско възнаграждение по изп. дело:
Видно е от представения договор за правна защита и съдействие, че
взискателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 840 лева „за
представителство и защита по изпълнителното дело“.
Към датата на изготвянето на постановлението за разноските (09.06.2017
год.) размерът на задължението на длъжника (настоящ жалбоподател) по издадения
изпълнителен лист в полза на взискателя „Еффект“ ЕООД – Варна е 10 283
лева. Минималният размер на адвокатското възнаграждение, установен в Наредбата
№ 1/2004 год. на ВАдвС, в случая е 619 лева – 200 лева по чл. 10, т. 1 от
Наредбата и 419 лева по чл. 10, т. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от същата
наредба.
При това положение и предвид обстоятелството, че изп. дело не е
приключило, липсва и плащане на дълга от страна на длъжника, не може да бъде
изведен извод, че заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение е
прекомерно.
По тези съображения жалбата против постановлението за разноските в
частта му относно приетото от ЧСИ заплатено от взискателя адвокатско
възнаграждение в размер на 840 лева е неоснователна и в тази част следва да се
остави без уважение.
Предвид изхода от делото, отправеното искане
и представените доказателства в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
разноски за настоящото производство в размер на 188, 20 лева, съобразно
уважената част от жалбата.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, по жалбата с вх. №
9187/28.06.2017 год. по описа на ЧСИ Станимира Данова с рег. № 718 с район на
действие района на Окръжен съд – Варна, подадена от длъжника по изпълнението Л.И.К.
***, Постановление за разноските от
09.06.2017 год. по изп. дело № 20167180400310 по описа на ЧСИ Ст. Данова, с
което в тежест на длъжника са определени разноски по изпълнението, В СЛЕДНИТЕ
ЧАСТИ: 1/ в частта, с която в тежест
на длъжника са определени разноски по т. 10 от ТТРЗЧСИ в размер на 36 лева, с
вкл. ДДС, за разликата над 18 лева до
определения размер от 36 лева; 2/ в частта, с която в тежест на длъжника са
определени разноски по изпълнението в размер на 121, 60 лева, съставлващи такса
по т. 20 от ТТРЗЧСИ; 3/ в частта, с която в тежест на длъжника са определени
разноски по изпълнението в размер на 1393, 84 лева (1064, 62 лева с вкл. ДДС
върху материален интерес от 11 119, 75 лева и 329, 22 лева, изчислени
върху публичните задължения на длъжника в размер на 3179, 36 лева), съставлващи
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ; 4/ в частта, с която в тежест на длъжника са
определени разноски по изпълнението в размер на 233, 60 лева, съставляващи сторени от ЧСИ разходи
по т. 31 от ТТРЗЧСИ, за разликата над
17, 30 лева до 233, 60 лева; 5/ частта му, с която в тежест на длъжника са определени разноски в размер на
226, 50 лева, представляващи авансово внесени от взискателя такси по т. 1, 3,
5, 9, 10, 20 и 31 от ТТРЗЧСИ, за
разликата над 60 лева до определените 226, 50 лева;
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх. № 9187/28.06.2017 год. по описа на ЧСИ
Станимира Данова с рег. № 718 с район на действие района на Окръжен съд –
Варна, подадена от длъжника по изпълнението Л.И.К. ***, против Постановление за
разноските от 09.06.2017 год. по изп. дело № 20167180400310 по описа на ЧСИ Ст.
Данова, в останалата част.
ОСЪЖДА „Еффект“ ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. Жеравна № 7 да заплати на Л.И.К. ЕГН ********** ***
сумата от 188, 20 лева (сто осемдесет и осем лева и 20 ст.) разноски за
настоящото производство, съобразно уважената част от жалбата.
Решението не подлежи на обжалване.
Заверен препис от решението да се изпрати на ЧСИ Станимира Данова с рег.
№ 718 с район на действие района на Окръжен съд – Варна за прилагане към
изпълнителното дело.
Председател:
Членове:1.
2.