№ 326
гр. Търговище, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Йоханна Ив. Антонова
при участието на секретаря Анна Г. Александрова
като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело №
20223530101503 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени установителни искове за
съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл.
415,ал.1 от ГПК във вр. с чл.240,ал.1, чл. 240,ал.2 вр. чл. 99,ал.3-4 от ЗЗД и
чл. 86,ал.1 от ЗЗД и предявени в условията на евентуалност осъдителни
искове- чл. 79,ал.1 вр. чл.240,ал.2 от ЗЗД и чл. 240,ал.2 от ЗЗД .
Ищецът „ЕОС МАТРИКС”ООД, ЕИК *********, гр. София,
представлявано от управителя Р. М.-Т., действаща чрез преупълномощен
представител адв.Д. К.–ВТАК, твърди в исковата си молба, че с
Индивидуален договор за цесия от 17.12.2021г. кредиторът „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, ЕИК ********* цедирал на ищеца вземането
си по Договор за потребителски паричен кредит № 3110797 от 22.02.2018г.,
сключен с ответника А. И. Т. с ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.***, като
ответникът бил уведомен за извършената цесия с писмо, получено от него на
13.01.2022г. Твърди още, че ответникът не е изпълнявал задълженията си по
договора, поради което кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, считано
от 07.09.2022г., а уведомлението за обявената предсрочна изискуемост е
връчено на ответника чрез работодателя на 22.08.2022г., като за непогасените
суми по договора ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК 584/12.10.2022г., постановена по ч.гр.д.№ 1295/2022г. по описа на РСТ,
срещу която длъжникът е възразил, поради което ищецът приема, че за него е
налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове
за съществуване на вземания по договора, а именно- за сумата от 17 620,49лв.,
главница, предявена като частичен иск от общо 37 620,49лв. и за сумата от
672,23лв. договорна лихва, предявен като частичен иск от общо 1 409,62лв. за
1
периода от 22.02.2018г. до 08.09.2022г., претендират се законната лихва от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на задължението, претендират се разноските в заповедното и в
исковото производство.В условията на евентуалност, при извод за липса на
надлежна уведомяване за предсрочната изискуемост са предявени осъдителни
искове за посочените суми.В съдебно заседание ищецът не изпраща
представител.Постъпила е молба от ищеца за даване ход на делото в
отсъствие на представител на ищеца, като се иска уважаване на исковете
изцяло, претендират се разноски.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от
ответника се изразява становище за неоснователност на претенциите,
доколкото ответникът няма отношения с ищеца, а в документите за цесия
ищецът не е посочен като лице, на което може да се прехвърлят вземанията на
кредитора по договора за кредит.Излагат се и съображения в тази връзка за
нарушаване на разпоредбите, касаещи охрана на личните данни. В
допълнително възражение, депозирано по чл. 414 от ГПК по ч.гр.д.№
1295/2022г. по описа на РСТ длъжникът е посочил, че е образувано ИД №
20227690401417 по описа на ЧСИ А. Загорова с район на действие ОСТ и по
това ИД въз основа на запорно съобщение, на длъжника се удържа
ежемесечно сумата от 380,01лв. В съдебно заседание ответникът се явява
лично и поддържа възраженията си, като след приключване на съдебното
дирене, в хода на устните състезания излага, че възраженията му касаят други
договори, а по процесния няма възражения, като пледира за постановяване на
решение съобразно доказателствата по делото.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази исканията
и възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
От Договор за потребителски паричен кредит № 3110797 от
22.02.2018г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, ЕИК
********* и ответника, представен по делото ведно с погасителен план,
приложенията към него и ОУ се установява, че страните са уговорили
предоставяне на паричен заем в размер на 50 000лв., при ГЛП в размер на
5,99%, ГПР в размер на 7,07% със 120 месечни вноски и размер на месечната
вноска от 578,98лв., като договорът е подписан от ответника.Представен е и
Индивидуален договор за цесия от 17.12.2021г. за прехвърляне на вземанията
между заемодателя и настоящия ищец както и приложение № 1/17.12.2021г.,
към индивидуалния договор за цесия, в което е посочено и вземането по
процесния договор, както и пълномощно от цедента в полза на цесионера за
съобщаване на цесията.Приложено към исковата молба е и уведомление до
длъжника-ответник за извършената цесия, получено лично от него на
13.01.2022г., видно от представеното известие за доставяне , извършено от
куриер „МиБМ Експрес“ ООД. Във връзка с твърденията на ответника за
това, че за процесните задължения е образувано ИД № 20227690401417 по
описа на ЧСИ А. Загорова с район на действие ОСТ и по това ИД въз основа
2
на запорно съобщение, на длъжника се удържа ежемесечно сумата от
380,01лв., съдът е изискал посоченото изпълнително дело, от съдържанието
на което се установява, че предприетото принудително изпълнение по това
ИД касае друг договор да издаване на кредитна карта, който е сключил
ответникът и е неотносимо към настоящия правен спор. От заключението по
назначената СИЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло,
като отговарящо на поставените задачи се установява, че останалата
непогасена част от задължението е в размер на 37 620,27лв. главница за
периода от 21.05.2021г. до 21.02.2028г., формирана от просрочена главница в
размер на 2595,59лв. за периода от 21.06.2021г. до 21.12.2021г. и редовна
главница в размер на 35 024,90лв. за периода от 21.01.2022г. до 21.02.2028г.;
договорна лихва в размер на 1 409,26лв., за периода от 21.06.2021г. до
20.12.2021г., формирана от просрочена лихва в размер на 1 112,87лв., лихва
просрочие в размер на 127,75лв. и лихва върху редовна главница в размер на
169лв., като е посочено, че непогасените вноски са за периода от 21.05.2921г.
до 21.02.2028г. От приложеното ч.гр.д.№ 1295/2022г. по описа на РСТ се
установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК № 584/12.10.2022г., 652/04.07.2019г., против която ответникът е
възразил, обуславящо правния интерес на ищеца от предявяване на
настоящите искове.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:
Предявените установителни искове за съществуване на вземане по
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК са обосновани с
неизпълнение на задълженията на ответника по Договор за потребителски
паричен кредит № 3110797 от 22.02.2018г. за заплащане на дължимите
месечни вноски, като задължението е валидно обявено за предсрочно
изискуемо, считано от 07.09.2022г., като предсрочната изискуемост е
съобщена на длъжника преди депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК на
11.10.2022г. От събраните писмени доказателства по делото, вкл. и от
заключението по назначената СИЕ, съдът приема за установено, че
ответникът е сключил с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, ЕИК
********* процесния договор за потребителски паричен кредит, като е спрял
плащанията по него, а задължението валидно е цедирано на настоящия ищец
и цесията е валидно съобщена на длъжника.В тази връзка, съдът приема за
неоснователни възраженията на ответника относно извършената цесия,
доколкото прехвърлянето на вземания е законово регламентирано с
разпоредбите на чл. 99 от ЗЗД и по своята същност представлява договор, в
който длъжникът не е страна. Неоснователни са и възраженията на ответника
относно предоставянето на личните му данни, доколкото в публичния
регистър на КЗЛД настоящият ищец е регистриран като администратор на
лични данни. С оглед на изложеното, съдът приема, че е налице непогасено
задължение на ответника за главница и договорна лихва по процесния
договор за кредит, като вземането е валидно цедирано на настоящия ищец,
3
при което приема, че предявените искове са доказани по основание.Относно
размера на претенциите, съдът кредитира изцяло заключението по
назначената СИЕ, като приема, че дължимата непогасена част от главницата е
в размер на 37 620,27лв., а дължимата договорна лихва е в размер на
1 409,26лв. за периода от 21.06.2021г. до 20.12.2021г., като с оглед
обстоятелството ,че ищецът е предявил установителните искове като
частични, съотв. за главница в размер на 17 620,49лв., главница, предявена
като частичен иск от общо 37 620,49лв. и за сумата от 672,23лв. договорна
лихва, предявен като частичен иск от общо 1 409,62лв. за периода от
22.02.2018г. до 08.09.2022г., при което предявените искове са доказани и в
предявения частичен размер и следва да бъдат уважени, на осн. чл. 422, ал.1
във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл.
от ЗПК и чл. 99 от ЗЗД.С оглед основателността на предявените
установителни искове, съдът не дължи произнасяне по предявените в
условията на евентуалност осъдителни такива.
По разноските: С оглед изхода от спора и предвид задължението на съда
да се произнесе по разноските в заповедното и в исковото производство,
съдът приема, че ответникът следва да заплати на ищеца разноските в
заповедното производство в размер на 365,85лв. държавна такса и 180лв. адв.
възнаграждение или общо както и в исковото производство в размер на
388,97лв. и 180лв. депозит за вещо лице или общо 568,97лв., на осн. чл.
78,ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на
„ЕОС МАТРИКС”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, р-н Витоша, ж.к.Малинова долина, ул.”Рачо Петков-казанджията”,
№ 4-6, представлявано от управителя Р. М.-Т., действаща чрез адв.Д. К.–
ВТАК-съдебен адресат, против А. И. Т. с ЕГН ********** от гр.Търговище,
ул.***, за сумата от 17 620,49лв., главница, предявена като частичен иск от
общо 37 620,49лв. и за сумата от 672,23лв. договорна лихва, предявен като
частичен иск от общо 1 409,62лв. за периода от 22.02.2018г. до 08.09.2022г.,
по Договор за потребителски паричен кредит № 3110797 от 22.02.2018г.
сключен между ответника и „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ”
ЕАД, задължението по който е цедирано на ищеца, ведно със законната лихва
от 11.10.2022г. до изплащане на задължението, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК 584/12.10.2022г., постановена по
ч.гр.д.№ 1295/2022г. по описа на РСТ, на осн. чл. 422, ал.1 във вр. с чл.
4
415,ал.1 от ГПК във вр. с 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл.
99 от ЗЗД.
ОСЪЖДА А. И. Т. с ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.***, да
заплати на „ЕОС МАТРИКС”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Витоша, ж.к.Малинова долина, ул.”Рачо Петков-
казанджията”, № 4-6, представлявано от управителя Р. М.-Т., действаща чрез
адв.Д. К.–ВТАК-съдебен адресат, разноските в заповедното производство в
размер на 545,85лв., както и разноските в исковото производство в размер на
568,97лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5